сряда, 18 ноември 2009 г.

Човекът, чиято душа преля в стих





Сезоните се сменят някак плавно, с лекота,
а брулят душите човешки, натрупват тъга след тъга.
И без да усетим, като в от мигване миг,
росата на пролет, приветствала птичия полет,
превръща се пак във слана и
безжалостно пари нечия човешка душа.
Но има души, които
не се боят да излязат на открито
и някак си, преляли в рими,
да кажат простичко: „Прости ми!”
За такава душа ще ви разкажа,
чистотата нейна ще покажа.

Той, чиято душа прелива в стихове, умее да казва много, с малко думи. Това е Човекът, който всеки път, след като е разкрил частица от своя свят, казва една единствена дума, която е с такъв заряд, че сбъдва мечти. От къде идва тази сила?
Възможно е да извира от онази част от него, останала някъде в един бял свят, към който е протегнал ръце. В тях държи закъснял подарък и се срамува, че не е вече млад. Тогава го боли. Много. Той, обаче не хленчи, не проклина. Той разлива върху гроба вино и мъката от там струи, а душата му прелива в стих. Споделен.
Може пък да черпи сили от полета в бъдещето, където той и тази негова част ще се слеят в едно и ще възстанови своята цялост? При тези свои пътувания той се усмихва и отново налива вино, но този път – за здраве! Очите му искрят, а мислите му в рими се редят. Тогава той се смее - на себе си, на света, на живота. Убеден е, че в края на този пъстър живот, той ще се е превърнал в ден, който скрит зад храстите, чака едно присъствие, за да премине през него.
При едно от тези свои пътувания напред и назад във времето той е научил езика на Слънцето и Луната, от който е създал нови думи. Не му ли тежи да носи товара им? Та на този език се казват само истини, а те тежат. Той носи тежестта им с лекота и колкото по-голям става товарът, толкова по-красиви думи реди. Достатъчно е човек да спре напиращите в главата си мисли и само да чуе колко смисъл има в тези думи, в тези рими, в тези стихове.
Такъв е Той – Човекът, чиято душа преля в стихове. Той казва често:
„Аз се уча да гледам света,
в който вече няма...”
Аз пък, отвърнах спонтанно, че в битието ни нерадно, когато той си тръгне от света, ще се случи това:
„... а светът ще продължи да го има,
но ще помни и пази това,
което ти създаде във рима”

15.11.2009 г.