петък, 29 април 2011 г.

Четири


Ето я и нашата обща стихосбирка. Утре ще има предпремиера в Добрич. Очаквайте скоро представянето й в София, а след това - Велико Търново, Горна Оряховица, Варна, Бургас.

Кукла, 2


Още една кукла направих.
Усмивката й не забравих.
Нека е хубав денят, приятели!

сряда, 27 април 2011 г.

След Великден


Не бързайте да изхвърляте Великденските украси. :)

вторник, 26 април 2011 г.

Четиримата в Добрич


Приятели,
Ние, Четиримата - Иван Христов, Ина Крейн, Павлина Гатева и аз, Весислава Савова, - продължаваме нашата обиколка. Следващата ни спирка е в Добрич" и то не къде да е, а в известното "Миново Кафене". В събота, 30.04.2011 г., от 18.30 часа, ще се срещнем с творците от Добрич.
Всеки, който има възможността да се присъедини към нас е добре дошъл.
До нови срещи!

събота, 23 април 2011 г.

Великден

Моите яйчица, изрисувани с восък. Трите в малката бяла купа са с изписани тристишия.


Моята Великденска торта. :)

Великденски венец.


Великденска украса и за любимите ни книги.


Защо да няма и Великденско дърво? :)


Ха! Кой е снесъл това яйце (огромно) в прекрасния букет, който Светла Караколева ми подари за представянето на книгата ми? :)


Ръчно изработено пиленце. :)


Яйчице-украса, изработено по арменската технология със семена.


Великден в червено и зелено. :)











23 април


Двадесет и трети април. Международен ден на книгата и авторското право. С умиление препрочитам колонката си за едно електронно списание от миналата година. Списанието вече го няма. Няма го и този ентусиазъм, с който пишех до преди година.
Може би, бихте били прави да ме попитате - защо? Та първата ми книга – в електронен вариант и на хартиен носител, - вече е факт. Скоро предстои и ауди озапис на същата. Стивън Кинг е обяснил ясно защо е нужно това в своята книга On Writing („За писането”). Участието ми в антология „Четири” също е успешно и скоро Иван Христов, Ина Крейн, Поли Гатева и аз ще представим тази стихосбирка. Събитие, с което ще продължим обиколката си из страната. Една малка тайна, но също свързана с моя предстояща книга, ще запазя, за да ви бъде интересно. Е, какво тогава?
От друга страна, статиите ми в някои други електронни списания и facebook, също предизвикват интерес. До такава степен, че дори ги крадат. Докато това ставаше със споменаване на името ми – поне! – някак си можех да го преглътна. Когато, обаче, моя статия се появи с автор „Администратор” на страниците на един блог, ентусиазмът ми съвсем охладня.
Наистина, не публикувам всичко, което пиша в интернет, за да има някакъв смисъл в издаването на следващите ми книги, но подобни кражби ме карат да се замисля дали изобщо е нужно да продължавам. Какво толкова ще загуби България от това? Да не говорим за света. Нищо. Едно голямо нищо. Но! Ако всеки пишещ разсъждаваше така, то на какво бихме обрекли бъдещето си? На безкнижовност? И моля, не се опитвайте отново да ми опонирате с това, че „младите не четат”. Всеки ден, докато пътувам с метрото, виждам млади, ама много млади, хора с електронни четци или книги в хартиено тяло. Докато тези, които трябва да им дават пример, разгръщат жълтата преса. Не казвам, че няма смисъл от нея. Не кой да е, а актьорът-идол (за мен) Робърт Де Ниро се беше пошегувал в едно интервю, че обича да чете жълтата преса, тъй като там пише кой с кого спи, а него това го интересува. И все пак! Дали интелектуалното израстване се свежда до това? Докато Де Ниро чете със сигурност - поне сценариите на великолепните филми с негово участие, - то тези мои връстници и връстници на родителите ми, едва ли си набавят допълнителната доза книжовност. Прекрасните изключения не са достатъчни, за да анулират това правило.
...
23 април. Международен ден на книгата. Международен ден на авторскоро право. „Какво ти право?!” - успокояват се крадците. Успокояват се с това, че след като не печелят от откраднатата ми статия, няма никакво законово основание да заведа дело. Грешите, дами и господа. Имам. Това, обаче, е тема за други разсъждения. И пак – трябва да се чете. Международният ден на книгата не се ограничава само с художествена литература..
...
23 април 2011 година. Освен Международен ден на книгата и авторското право, ние, християните, отбелязваме Велика Събота. Един ден след Разпети Петък и само един преди Възкресение. Интересно е, че на английски Разпети Петък се нарича „Good Friday”, а при нас си остава с фатализма на самия акт на разпятие. Може би, защото с наслада се отдаваме на разпъването на истината. И тайничко, някои се надяват, че тя няма да възкръсне. Не сте прави! Такъв е кръговратът на живота. Смъртта е последвана от живот. Както и животът – от смърт. Да се помолим за Възкресението. На Истината. Не къде да е, а в сърцата и умовете ни.
...
Честит празник, читатели! Честит празник, писатели!

сряда, 20 април 2011 г.

Плагиатство

Поредното.
Ето моя статия, която можете да видите тук. Някак си, преглъщам това, че беше писана за "Книгите", а сега се озовава в "Буквите", но - "Пременил се Илия, погледнал се - все в тия." Обаче!!!! Обаче ми идва малко в повече да открия (голяма находка, но благодаря на Ила, че ми обърна внимание) същата статия тук. Както можете да видите, администраторът се е самообявил за автор и е цитирал само "Книгите". Между другото, списание, чийто собственик сложи всички списвали го в "Обществото на мъртвите поети". Сигурно е вид благодарност за доброволния им (ни) труд.

четвъртък, 14 април 2011 г.

Представяне на "Още тишина" и "Еротика по селски"


На 13 април, 2011 г., сряда, Social Jazz Club се препълни. До тук – нищо ново. Известен клуб. Добра репутация. Особеното беше, че клубът се препълни между 18 и 18.30 часа. Всъщност, какво странно има? Та Павлина Йосева – pin4e, - представи двете си нови книги. „Още тишина” и „Еротика по селски”. Книги, които вече обогатиха не само библиотеките, но и душите ни. Стойностната поезия има своите почитатели. Не всичко в България е загубено.


Аз имах огромната чест да бъда водеща на събитието. Иван и Живка Ненкови се погрижиха за музикалното оформление на вечерта. Незабравимо изживяване! Всички, които не бяхте с нас не пропускайте следващото представяне на Павлина Йосева. Това е преживяване, което не подлежи на описание.


Колкото до поезията, на която се насладихме, само ще повторя уводните си думи.

Всички, имали добрата възможност да прочетем или чуем стихотворения от Павлина Йосева – pin4e, както тя самата се е нарекла още като малко момиче, - сме оставали в плен на тази паралелна вселена, в която скръб, радост и надежда са се сляли в едно. От странната симбиоза на тези емоции и безспорния й талант, са се оформили стихотворения, които докосват умовете и сърцата на читателите. Чувала съм не веднъж, че тази нейна дарба е свише и на нея й е лесно, защото не брои срички, а усеща ритъма в главата си. Може и така да е, но тя не разчита на полученото на готово. Напротив, обмисля всяка дума и красивите й творения, пред които всички благоговеят, са резултат на безсънни нощи.
Талант, познаване тънкостите на поезията и много, много работа водят до новата й стихосбирка. В нея Павлина Йосева е събрала тъгата и обичта към близките, които няма да прочетат тези стихотворения, но без които те нямаше да се случат. Обич, която й е позволила да улови и тъгата на морето, с което винаги се слива в едно. Тези повтарящи се обич и тъга са я дарили с тишина. Още тишина, в която тя рисува с най-точно подбраните думи своя автопортрет и изплаква своите своеобразни молитви. С тях посреща среднощните си гости – Бог, дявол, любов. Кани ги на разговор, който продължава докато въздухът стане непотребен и отново се завръща към своите корени. За да ни направи по-добри и по-мъдри. С „Още тишина”.

Баб’ Мара представи своята „Еротика по селски”. Колкото сълзи предизвика книгата „Още тишина”, толкова смях и искрени аплодисменти - хумористичните стихотворения.


Афтър партито беше в „Мон Парнас”. Танци, шеги и още от магията да бъдем заедно направи вечерта незабравима.

понеделник, 11 април 2011 г.

четвъртък, 7 април 2011 г.

Игрички


неделя, 3 април 2011 г.

Участието ми в "Поетично кафене", м. април, 2011


Тема: Поезия и музика и моето участие в тази тема, което можете да видите и тук
1. Ах, този саксофон!
/под съпровода на "Highway Blues", композитор - Mark Seales' на саксофона - Ernie Watts/

Саксофонът се извива. Стойката му е абсолютно правилна. Затова и всеки звук напомня частичка от рая. Ангелско песнопение. Божествена музика.
Jazz. Ballantine’s. Роза.
Ти! Това си ти в три думи.
Не обичам скоч. Розите ги предпочитам, ако са четири върху онзи етикет. Capiche? Джазът ме вълнува, но не заради теб. Въпреки теб.
Този саксофон! Каква стойка! Какъв звук!
Точно сега ли трябваше да ми се обадиш? Не, не обичам пиано-барове. Кой свири? А-а. Ами чудесно! Върви, върви. Не, няма да дойда.
Ноември е. Розите са парникови. Ти ще избързаш да поръчаш скоч. Всъщност, знаеш ли? Никога не съм обичала откъснати цветя. Вече не пия. Не ми е и до джаз.
Само този саксофон. Ах, този саксофон!



Музика
/по Равел, "Павана за една мъртва инфанта"

слушам
павана
(за една мъртва инфанта)
времето –
вярно куче
близва
(ръката ми)
дим
да го няма

музика
безвремие
тишина


Съвременната Пепеляшка


Мете.
Танцува.
Плаче.
И пак мете.
"Парици трябват".
Как би танцувала
(не само със метлата)!
Но пък сълзите
й напомнят -
часът е пак дванайсет.


подаръкът ми за "Поетично кафене"

Две цигулки танцуват
в ангелски съпровод

събота, 2 април 2011 г.

Втори април


Втори април. Рожденият ден на Ханс Кристиан Андерсен. Световният ден на детската книга. Тъжно поглеждам ръкописа, който написах с толкова любов, а все още не е стигнал до децата. А може би, няма смисъл от него. Децата имат толкова любими приказки. Написани от класици. Преразказани от класици. Какво ново ще им дам?

Всъщност, не това е важното. Не за моята книга, а за книгите за деца ще си говорим днес. И за деца. Не за вашите. Не за моето. За щастие, ние сме се погрижили те да прочетат онези съкровища, без които животът им не би бил пълноценен. Има, обаче, деца, които нямат достатъчно дрешки. Нямат достатъчно храна – нито за тялото, нито за мисълта. Да, със сигурност няма да нахраним всички гладни дечица по света. Няма да успеем да им прочетем нужните им приказки. Обаче! Обаче, аз мога да отида до някой от домовете за деца. Да занеса книжките, които детето ми няма вече да чете, а когато дойде време за внуци, ще им купя новите издания. Или мога да купя нови книги. Зависи от финансовото ми състояние. Не то, обаче, е решаващо, когато говорим за детски книги. Вие също можете да отидете. Дори и да е в същия дом, няма да им дойде в повече.

Как виждам това отиване в детски дом? Преди всичко, няма значение дали ще отидем днес или утре. Или в някой от следващите дни. Нека спрем тази порочна практика инициативата на даден ден да се осъществява само веднъж годишно!

След това. В никакъв случай няма да отида, да оставя книгите и да си тръгна. Ще седна до децата. Ще прочета една приказка. Ще помоля някое от тях, което вече може да чете, да ме смени. Ще предадем книжката от ръка на ръка. Ще ми бъде трудно да си тръгна. Но знам, че ще трябва. Ще тръгна. Но в мен ще живее надеждата, че децата ще четат. И на следващия ден. И на по-следващия.

Всяка събота в София ще пътува „Литературен трамвай”. До 23 април. А ние се возим на него от първите думи, които успяхме да прочетем сами. Или още преди това? Когато родителите ни прочетоха първите приказки? Нека този трамвай не пътува празен. От нас зависи дали от него ще звъни безгрижен детски смях. Смях, който осмисля дните ни.

Ден на детската книга. Рожден ден на Ханс Кристиан Андерсен. Литературен трамвай. Нека не оставаме у дома!


снимка: http://www.milionobyavi.com

петък, 1 април 2011 г.

Нова поетична форма - Фибоначи




В литературния сайт poetfreak.com се появи нова стихотворна форма. Тя беше предложена от поета John London. Предизвикателството тук е, че името на стихотворението идва от Италианския математик Леонардо Фибоначи. През 1202 г. той публикува. редица от числа, всяко от които се получава като сума от предходните две. Числата са както следва: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21,… Това е и броят на сричките на всеки ред. Леонардо Фибоначи е научил за тази редица от числа по време на пътешествията си в страните от тогавашния Изток и редицата е била наречена на негово име, защото я е популяризирал.* Е, струва ми се, че 21 е предел (даже идва в повече), но графиката на стихотворенията е красива. /Лично мнение, разбира се/.
*информацията за Л. Фибоначи е със съкращения от http://wikipedia.com


Ето и моите бледи опити на български и английски:



(пак)

1-1-2-3-5-8-13-21

Пак!
Пак
тъмно
навън е.
Сова изкряка.
Тишината се пропука.
И толкова много мечти се разпаднаха.
Защо да повярвам, че тази нощ е различна от всичко преживяно?

(sad)
1-1-2-3-5-8-8-5-3-2-1-1
Sad!
Sad!
Lonely
this night is.
The silence has cracked.
The dreams – broken into pieces.
Shall I gather them again, ah?
And give them to you,
to the Love.
Lonely.
Sad!
Sad!