понеделник, 26 септември 2011 г.

Кръстопът на изкуствата - Есен

С благодарност към "Литературен свят" за публикувания отзвук. Можете да го прочтете тук, а защо не и следвщаия път да съпреживеете с нас емоцията от срещата на различните изкуства.

сряда, 21 септември 2011 г.

Представяне на "Родници" от Ина Крейн (отзвук)


С какво вечерта на 20.09.2011 г. е толкова специална? Преди всичко, скъпа приятелка празнува много важен рожден ден. Но не е само това. Същата представя третия си сборник разкази. И още – само ден след моя рожден ден, празнувам своя редакторски дебют. Книгата е „Родници”, а авторът – Ина Крейн (литературният псевдоним, с който всички познаваме Илияна Каракочева).  Мястото на срещата ни е читалище „Николай Хайтов” с любезното съдействие на госпожа Георгиева.                           
Освен като редактор, аз бях удостоена и с голямата чест да бъда съводеща на представянето, заедно с Петър Апостолов. Открихме вечерта с откъс от едноименния разказ „Родници”. Неминуемо, гласовете и на двама ни потреперваха, тъй като думите на Ина Крейн не са самоцелно събирани от тук или там. Те носят своя заряд, с който докосват читателя и слушателя.
След това, самата авторка прочете част от нейния предговор към сборника, за да ни запознае с това кои са те, родниците. За да им благодари за „силата, обичта и уроците,” с които са я надарили. След това вълнуващо въвеждане, тя приветства всички гости с „добре дошли”. Те вече бяха отворили сърцата си за героите на Ина.
Петър Апостолов и аз се опитахме накратко да направим творческата биография на Ина Крейн в ретроспекция. Едва ли е нужно да повтарям всички награди, които тя е получила в периода 1994 – годината на първата й книга, - 2011 г. Грамотите от тях можеха да бъдат видени от всички присъстващи, а за вас – нашите приятели, които не можахте да бъдете с нас, - успяхме да ги снимаме. Тук няма да пренебрегна и нейните публикации в престижни издания на периодичния печат у нас и в чужбина, както и в културни предавания в национални и регионални телевизии.
Последваха моите думи – думите на редактора. Постарах се да отговоря на въпроса защо приех да бъда редактор на разказите на Ина Крейн. Признавам си, че ми беше трудно. Та това са предимно наградени на престижни конкурси разкази. И все пак, и най-финият диамант се нуждае от лека шлифовка, за да разкрие съвършенството си. Нашата работа беше работа в екип. Екип, който работи като едно цяло, без да търси надмощие, а само синхрон и по-добри резултати. Открехнах съвсем леко завесата и издадох нашата малка тайна. Ние подготвяме две нови книги – един извънредно различен, съвременен роман и сборник от три мистични новели. За всяка от тях, едната от нас е автор, а другата – редактор.
От 2009 г. Ина Крейн е член на УС на СНБП. Затова, дадохме думата на Виолета Пенушлиева – член на ръководството на Съюза, - за да представи сборника като проблематика. Тя поднесе топли приветствия и от името на господин Кадиев – председател на СНБП. В края на представянето, млад човек от публиката сподели, че ако някога напише стихотворение, би искал точно госпожа Пенушлиева да го прочете. Мисля, че това е достатъчно, за да добиете представа за начина, по който тя направи това представяне.
Отново Апостолов и аз прочетохме откъс от разказа „Грешница”, който освен че е удостоен с втора награда в Националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя” – 2011 г., раздел „Проза”, - е определен от авторката като „топъл, човешки, надскочил национално и конкретно-историческото”.
Ина Крейн взе думата, за да ни поговори за спецификата и разнообразието на нейните герои – въздействащи и много, много близки на сърцата. Целта – да изпрати универсални и общочовешки послания. Тя благодари на автора на предговора – Георги Балабанов и на редактора си (т.е. – на мен), като ни нарече „творци с памет за родниците, умеещи да четат творбите със сърцето и така да станат част от художественото пространство на текстовете. „
Тъй като Георги Балабанов – член на УС на СНБП, - беше ангажиран служебно и липсваше между нас, Петър Апостолов прочете част от неговия предговор. Предговор, който е израз на възхищението на автора му както от неповторимостта на героите в сборника, така и от дарованието на писателката.
Дойде време за мнения и въпроси от публиката. Анахид Чальовска, Светлана Йонкова и  Ина Иванова - всяка по свой неповторим начин, - изрази позитивното си отношение към разказите и таланта на авторката. Благодарим ви за подкрепата!
Ина Крейн завърши с едно обобщение кои са нейните родници. Всички прототипи на героите в разказите. Нейните роднини – сестра, дъщеря и съпруг. Всички ние, които обичаме и ценим творчеството й.
Разбира се, вечерта на голямото семейство, което образувахме, завърши с „нещо сладко” – сладък бонбон, сладка глътка шампанско и най-вече, сладка раздумка с авторката и редактора.
Една красива вечер, която ще помним дълго.
Весислава Савова


Очаквайте през следващите дни снимки в албумите ни от Facebook.

понеделник, 19 септември 2011 г.

Честит рожден ден ... на мен :)

Благодаря на екипа на "Аз-жената.бг" за този подарък точно днес, на рождения ми ден. Можете да го видите тук.
Благодаря и на всички приятели, които не ме забравиха със съобщения и обаждания по телефона. Да споделя празника си с вас, та дори и от разстояние,  означава много за мен.

неделя, 11 септември 2011 г.

"Родници" от Ина Крейн

Късче самородно злато
   (думи на редактора)

Спомняте ли си филма „Дърво без корен” на режисьора Христо Христов от далечната 1974 година? А единоименния разказ на Хайтов, както и другия негов – „Към върха”, по които е създаден филма? Героят Гатьо търсеше своя корен. Ако и вие, като него, като мен, усещате, че коренът ви е прекъснат и го търсите навсякъде, то повярвайте – разказите, събрани в сборника на Ина Крейн (както всички познаваме Илияна Каракочева), - ще ви помогнат да го намерите. Да го обикнете. Да го запомните и запазите.
Сигурно е трудно днес, когато въртележката на всекидневието ни повлича към задоволяване на елементарни нужди и битовизми да си спомним, че има много по-важни потребности от тези, без които не бихме оцелели. Дали не бихме се носили като прашинки на вятъра, ако нашето минало, нашите корени не ни държаха здраво за тази изстрадана, малка земя? Георите от разказите, които господин Балабанов така образно е представил в предговора към книгата, ще ви дадат този отговор.
Ина Крейн ни повежда за ръка в това своеобразно пътуване от минало към настояще, за да разгледаме подробно кои са онези малки ценности, които правят мизерното съществуване голяма победа над всичко, което ни подтиска и гнети. Нито за миг няма да бъдете безучастни наблюдатели. Всяка стъпка на героите от разказа – необикновено обикновени хора, - ще ви накара да усещате емоцията, нуждата, желанието за борба, липсата на примирение. Тогава, блажено отпуснати в уюта на съвременните си жилища, ще разберете, че нищо от това, което ни се случва не е толкова страшно. Ще разберете, че стига да не се предадем, можем да постигнем много.
Това внушение се постига не само с дарование. То, само по себе си, е късче самородно злато, което няма как да блесне, ако не се потрудим. Ина Крейн не спира да се труди. Пръвият сборник „Балкански ветрове”, който не е просто украса в библиотеката ми, също ми даде много, за да се почувствам по-близо до своите корени. Сравнявайки разказите в него, като минавам през „Сърцето птица”, аз виждам как това късче самородно злато блести с още по-силна светлина. Стилът на Ина Крейн е неподражаем, но той става все по-гладък, все по-изчистен, все по-близък до сърцето. Тя няма да ви поучава. Тя няма да ви се скара. Тя ще ви помогне да съпреживеете, да усетите, да пожелаете. Да пожелаете какаво? Да бъдете по-добри. Да бъдете по-съпричастни към чуждата болка. Да се усмихнете, когато видите някое вятърничаво дете, тичащо напред към зрелостта си. Да си подадете ръка. И – да не забравяте миналото си. Констатацията, че творчеството на Ина Крейн показва все по-добрите й качества на разказвач не е самоцелно или пристрастно твърдение от моя страна. Както можете да се убедите,  в този сборник са включени разкази, наградени на престижни литературни конкурси – „Език свещен на моите деди”, „Син съм на земя прекрасна” и други.
Подавам ви ръка и ви призовавам да бъдете част от това неописуемо пътуване с героите на Ина Крейн. „Родници” са нейните, вашите и мои такива.
                                                                                                                                   Весислава Савова

Премиерата на книгата предстои на 20.09.2011 г. от 18:30 часа в читалище "Николай Хайтов". Тя съвпада с много специален рожден ден на Ина. Вярвам, че ще бъдем отново
заедно, приятели!

сряда, 7 септември 2011 г.

Ина Крейн и нейните "Родници"

 Скъпи приятели!
Новата книга на Ина Крейн - сборникът разкази "Родници" е вече факт. Скоро предстои и нейната премиера, за която ще ви информираме допълнително.
От сърце пожелавам успех както на книгата, така и на Ина - скъпа приятелка и любим автор.
В.