неделя, 27 ноември 2011 г.

The Tower of Famine


The Tower of Famine
By P. Shelley

Amid the desolation of a city
Which was a cradle and is now the grave
Of an extinguish people; so that pity

Weeps o’er the shipwrecks of oblivion’s wave,
There stands the Tower of Famine. It is built
Upon some prison homes, whose dwellers rave

For bread, and gold, and blood; pain linked to guilt
Agitates the light flame of their hours,
Until its vital oil is spent or split:

There stands the pile, a tower amid the towers
And sacred domes; each marble-ribbed roof,
The brazen-gated temples, and the bowers

Of solitary, wealth; the tempest-proof
Pavilions of the dark Italian air
Are by its presence dimmed – they stand aloof

And are withdrawn – so that the world is bare,
As if a specter wrapt in shapeless terror
Amid a company of ladies fair

Should glide and glow, till it became a mirror
Of all their beauty, and their hair and hue,
The life of their sweet eyes, with all its error,
Should be absorbed, till they to marble grew
Кулата на глада (П. Шели)
Авторски превод: Весислава Савова

Сред самотата на града,
който люлка бе, а гроб сега е
на избит народ; каква тъга!

Над останките от забрава ридае
Кулата на глада си стои; там е тя
върху дом-затвор, де човек освирепял е

 за хляб и злато, и кръв; обвързани с вина
Светилника на часа си сипят с хули,
докато угасне тяхната съдба.
 
Там стои в купчина – кулата сред кули
и куполи свещени, с покриви мраморни,
медно-врати храмове, будоари в заблуди
 
от самотно имане; от бури поваляни,
във въздуха чер на Италия шатрите до една
бледнеят, настрана са те оставени

отделени са тъй, че светът оголя,
сякаш привидение, в ужас избуяло,
сред на светли дами в дома,
 
трябвало е да пълзи и блести, докат’ стане огледало
на тяхната хубост и коси, и цвят
светът на сладките очи, в който се грешало –
да ги погълне, докат’ в мрамор се въплътят

петък, 25 ноември 2011 г.

Благодарности

  Благодаря на всички вас, които направихте възможно това "Приятели" да се превърне в книга. Тя е плод на труда ни - Габриела Цанева (редактор), Йордан Янков (корица и техническо оформление), Вихра Манова (издател) и мен (автор), - но без вашето доверие и подкрепа, би останала само красиво изработена, ала никому ненужна брошурка. Още веднъж, БЛАГОДАРЯ!

сряда, 23 ноември 2011 г.

The Poetry of Yoga, A Contemporary Anthology


Приятели!

Днес сутринта получих писмо, че съм включена в гореспоменатата съвременна поетична антология. В анотацията съм сред онези many more (много други), но все пак се радвам и ще ви бъда благодарна, ако споделяйки радостта ми, се регистрирате и  гласувате на този адрес за книгата и/или напишете няколко думи. По този начин ще направим възможно достигането й до повече читатели.

Благодаря ви!

вторник, 1 ноември 2011 г.

Ден на народните будители

Честит да бъде Денят на народните будители! Благодаря на всички, които будят у мен вярата, че в България не всичко е загубено. Заради вашите "красиви умове" (цитирам), ще искам винаги да се връщам, независимо от примамливите предложения за пътуване. Бъдете такива, каквито сте!