понеделник, 27 февруари 2012 г.

Историята на Колинс – по стъпките на публикуването на художествената литература



През 1819 г. мелничарят Уилям Колинс от Гласгоу, Шотландия, основал компания за отпечатване и публикуване на памфлети, похвални слова, книги с химни и молитвеници. Тази компания била на Колинс и й предстояло да отбележи раждането на издателството “HarperCollins” такова, каквото го познаваме днес. Дългогодишната традиция на издаването на речници от Колинс може да се проследи назад до първия речник, публикуван от Уилям през 1824 г. - „Гръцко-английски лексикон”. Наистина, от 1840 нататък, той започнал да подготвя илюстровани речници и дори се сдобил с лиценз за печат и публикуване на Библията.
Скоро след това, Уилям публикувал първия сборник „Готови аритметични таблици”. Това, обаче, е било времето на Голямата Депресия, когато жътвата била бедна, цените – високи, картофената реколта – провалена, а в Европа изригнала вълна на насилие. Като резултат, много фабрики из страната били принудени да затворят и Уилямс избрал да се пенсионира през 1846 г., отчасти поради затрудненията, пред които бил изправен.
На тридесетгодишна възраст, синът на Уилям – Уилям II, - поел бизнеса. Ревностен филантроп с топло сърце и щедър дух, Уилям II бил истински „викторианец” по отношение на възгледите си. Той представил съвременни печатарски парни машини и публикувал достъпни издания на Шекспирови творби и „Напредъкът на поклонника” на Джон Бъниън, правейки ги достъпни за масите за първи път. Новото изискване за образователни книги означавало, че успехът идвал с публикуването на пътеводители, научни книги, енциклопедии и речници. Това изискване било, за да се образова читателя за по-късното публикуване на атласи, а Колин, също така, държал монопола върху печата на свещени книги по това време.
През шестдесетте години на 19-ти век Колинс започнал да разширява и разнообразява своето издателство и идеята за „книги за милионите” била развита. Публикували се достъпни издания с класическа литература и през 1903 г. Колинс представил десет заглавия на ръчноилюстрирани джобни романи. Това се оказало толкова популярно, че само няколко години по-късно нараснало до петдесет тома, продавайки почти половин милион от тях още в годината на публикуване. През същата година била учредена и Everyman’s Library. Идеята била да се публикува достъпна поредица от книги, включващи важни класически творби, биографии, религиозни и философски трактати, пиеси, поеми, пътеписи и приключенска литература. Тази серия засенчила цялата конкуренция от онова време, а представянето на книги с меки корици през петдесетте години на 20-ти век, помогнало да се отвори този пазар и отбелязало повратна точка в индустрията.

петък, 24 февруари 2012 г.

Колко е важно заглавието






Винаги сме знаели, че влизайки в книжарница, по-голяма част от решилите се да купуват, първо търсят познат или препоръчан автор. Вторият критерий, в случай, че първият не е налице, е корицата на книгата. Накрая, но очевидно не и на последно място, важно е заглавието.


Интересно ми бе да установя, че това важи и за заглавията в блоговете. В blogspot  има възможност да наблюдавате как се движат заглавията ви от „Статистика” (предполагам, че е обща функция и за другите блогове). Какво бе учудването ми, когато забелязах, че идиотското заглавие „Какво може да ме превърне в МОЛ-гърла?” – независимо от сериозността на съдържанието (поне от моя гледна точка), - е абсолютен фаворит с приблизително 100 прочита за по-малко от седмица, а позабравеният Петко Горбанов не е привклякъл ничий интерес – едва десетина отваряния. Може би, ако бях написала „Българинът с американско образование”, бих привлякла малко повече желание за прочит? Не, че това е новост понастоящем. Или точно заради това. Или пък – „Първият българин с американско образование”? Друго си е да видим с кого можем да сравняваме постиженията на отрочетата си, най-малкото което е. А защо не и нас самите? А така, някакво си име, което нищичко не ни говори. За какво да си губим времето?

Не искам да бъда разбрана погрешно. Не съдя никого. В това разнообразие на заглавия, които ни привкиват да ги прочетем, сигурно точната или добре изпипана от гледна точка на рекламата, формулировка, има значение. Всичко друго, подобно на статията ми за Горбанов е обречено да си остане лично удовлетворение за автора и да потъне в забвение.

Отпивам глътка кафе и отивам под душа, където като нищо ще ми хрумнат куп заглавия за статии или разкази, които да привлекат внимание.

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Театърът - това (не)забравено удоволствие



Няма да говоря за този авторски спектакъл на Велимир Велев - "Жажда", - който понастоящем се играе в Младежкия театър и то пета поредна година. Няма нужда от думи там, където посланието е намерило други изразни средства. Само ви препоръчвам да отделите един час от свободното си време. Час, който ще ви провокира дни (а може би и повече) наред.

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Какво може да ме превърне в МОЛ-гърла?




Не, не си мислете, че шарените, та макар и маркови, парцалки, обувки и аксесоари. Жена съм и ме привличат, но в никакъв случай не са сред приоритетите на и без това пъстрия ми живот. Не е и възможността да изпия кафе, на цената на която мога да пия съвсем други напитки на други места. Но! Картините по стените във фоайетата, които ме отнасят в един друг свят, различен от нашия, определено могат да ме накарат да прекарам на това чуждо на свотогледа ми място повече от предвиденото дори и неограничено свободно време. Затова ви каня на разходка в МОЛ "City Center". Там ще се насладите на прекрасните картини на Григор Велев, Мира Рахнева, Силвия Павлова, Виктор Мъжлеков и Art Unity - нещо съвсем ново (за мен). Хубаво е да видим, че изкуството не е забравено и не е останало в тесните ателиета, в които се задушава от несподеленост. Сред предлаганите творби има и принтове - достъпен начин за всеки, който иска да има част от тяхното изкуството на по-достъпна цена. Но дали изкуството има цена?

петък, 17 февруари 2012 г.

Петко Василев Горбанов



Денят е 17-ти февруари, а годината -1846. Ражда се Петко Василев Горбанов. Какво от това – ще си кажете, може би. Е, хора се раждат, оставят наследници или наследство и умират. Нищо ново под слънцето. Има хора, обаче, които ни карат (колкото и неоснователно да е да го правим на техен гръб) да се гордеем, че и те са били българи – като нас.
Петко Горбанов е първият българин, който става наследник на Робърт колеж. Е, добре си е поживял, нали? С такова образование и тогава, и днес е почти сигурно, че животът ви е уреден.
Нека първо помислим с какво е толкова специален този Робърт колеж! Всъщност, това е американско училище в Инстанбул, Турция. Чак до 1971 г., когато бива трансформиран в обикновено средно училище остава с този си статут. В края на 19 век, обаче, това е най-престижното училище. Робърт колеж е основан през 1863 от Кристофър Робърт, американски индустриалец, и Сайръс Хамлин, американец, който по това време вече притежава пекарна, училище и пералня в Цариград. Едва 6 години по-късно колежът получава разрешение да построи първите си сгради в квартал Бебек. След смъртта на Хамлин, училището се ръководи от Джордж Уошбърн (1877-1903) и Кейлъб Гейтс (1903-1932). (по данни от weekipedia).
Петко Горбанов остава да преподава в този колеж, където на годишния изпит през 1871 година неговият клас показва най-добри резултати. Имайте предвид, че преобладава броя на американски и английски възпитаници. Да, пак повод да се гордеем – по мнозинство, българите са на трето място, но по резултати са първи!!! Ето нещо, което ни липсва днес – да получим това отношение между учител и ученици, които да целят едно – по-добро образование. Защо?! Наистина, защо ли? Е, отговорът на този не до там известен българин би могъл да се формулира така: стремеж към по-висока култура. Нека си го повторим на глас и да видим как на нас, захласнатите по различни видове изкуства ни действа това кратко словосъчетание. Да, приятели, талантът е нещо прекрасно и ние трябва денонощно да бъдем благодарни за него, но оставим ли го да расне като саморасляк (ако имате претенции за словосъчетанието, да ви напомня за понятието „етимологична фигура), скоро ще го загубим. Като моята японска роза – не я торих, не я пресаждах, а сега, когато спря да цъфти се питам дали не я е прекрачила дъгата. Не е. Просто не бе гледана подходящо и колкото и да й е заложено от природата, няма как да продължи да ме радва без да положа усилия за нейното отглеждане.
Но Петко Горбанов не спира до там. Той обогатява културата си, за да я предаде на другите, за да им даде една основа, върху която да надграждат своите дадености. Негов е трудът „Наръчни наставления за учители”, излязъл от печат от Цариградската печатница на вестник „Македония” през 1871 година. Всеки учител, дори и днес, без да разтърсва недоволно рамене, трябва да прочете този труд, станал факт само четири години след въвеждането на „Законс за учителите” (1867 г.), забраняващи строго „физическото малтретиране на учениците със заплах от уволнение на учителя”. Защо е толкова важен този труд? Защото става факт по времето когато българското „учителство е най-масовиият социално значим фактор н абългарския преход към Новото време и не се затваря в самото училище, а и близо до книжовността, църковно-националното движение, политическите начинания.” (П. Симеонов). „Новото време” – сега разбирате защо апелирам и съвременните учители да прочетат този труд. При добро желание, може да бъде намерен.
Петко Горбанов несъмнено е от учителите, които отговарят на тези изисквания. Той сътрудничи на вестниците „Право” и „Съветник” и списание „Читалище” през 1871 г., на вестниците „Македония”- през 1871 г. и по-късно, през 1876 г. на „Век”. Заедно с Петко Р. Славейков превежда и издава сатирата на френския писател Едуард Лабуле „Париж в Америка” (Цариградската печатница на вестник „Македония”, от 1870).
Хвала на такива учители и дай боже повече понастоящем. Не за да се подсещаме, че са се родили на тази дата, а за да продължим да се гордеем с това, че сме българи. И бих добавила, да дадем и своя принос за това.
От гледна точка на фактологията, ще цитирам част от сайта "История на Елена":




Известно е, че Цариградската конференция през 1876 г. е възнамерявала да даде автономия на България. Разбира се, намерили се българи под натиск на турците да подпишат меморандум, че са доволни от своето положение “под сянката на султана”. Научил, Горбанов заедно със свои приятели се обявява против него. Обсъдили текст, в който се разкрива реалното положение на народа, Горбанов го отнася в Цариград и го връчва на лорд Солсбъри. Българският въпрос остава нерешен, но не е зачетен предателският меморандум.
Озовал се в Русия, той е привлечен за разузнавач при руското командване през Руско-турската освободителна война. Неговите сведения за стратегическите пунктове в Румъния, за селищата край Дунав от Гюргево до Бекет представляват ценен документ, който се ползва най-рационално, включително и за мястото на преминаване на реката от руската армия. Горбанов продължава похода като боец от 30-ти Донски полк, кореспондент на парижката агенция „Хавас” и петербургския вестник „Голос”.
След освобождението Петко Горбанов е адвокат и политически деец. Той е народен представител в Учредителното събрание (1879) и в ІХ Обикновено народно събрание (1896-1898), негов подпредседател. Бил е главен секретар на Министерството на правосъдието, помощник-кмет на столицата. Връща се към своето призвание- учител по български език на княз Александър Батенберг. Редактира вестник „Бодилник” (1880), „Бодилник става либерал” (1881) и вестник „Български глас” (1883).
Образът на Петко Горбанов е увековечен в барелефа на паметника на Освободителите в София, представен като член на делегацията в Сан Стефано, връчила посланието до руския император Александър ІІ.”




Тази фактология оставям на вас за разсъждения и съответни изводи. Аз само си позволих да извадя на яве още едно име, което не ми се иска да потъва в забрава.

Отново в "Боне'


video



Отново се събрахме в "Боне". Снимките дължим на Катанеца, а някак подходяща ми се видя Китарата на Ингви...

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Кръстопът на изкуствата - зима (видео)



video





Музикален фон на снимките: Диана с „Животът продължава”. Текстът е на Ралица Монева, музиката на Мария Нейкова, а аранжиментът – на Митко Щерев. Русин Катански - верен приятел на "Кръстопът на изкуствата", познат ни повече с фотографските си умения, - казва за нея: „Гордея се с тази песен, която съм редактирал, защото екипът е невероятен за нейното създаване!”

неделя, 12 февруари 2012 г.

Кръстопът на изкуствата - зима /отзвук/

На 11 февруари се състоя празникът „Кръстопът на изкуствата – зима”. Аз, Весислава Савова, имах отговорността за встъпителни думи (ретроспекция и програма за предстоящия празник), след като чухме едно от изпълненията на Румен Спасов. За историята на „Кръстопът на изкуствата”, линкове към които вече има и на официалната му страница във “Facebook”, говорих и в сутрешното интервю с мен в „Закуска на тревата” по БНР, програма „Хоризонт”.

Ето и творците, които взеха участие в „Кръстопът на изкуствата – зима”:

1. Балчо Балчев, който на 17.12.2012 г. представи за своя петдесети рожден ден двете стихосбирки „Завладяване на родината” и „Диворастяща любов”. За съжаление, той самият нямаше възможност да бъде с нас, но ни подготви книги с автограф – уникален на всяка една от тях. Аз имах удоволствието да рецитирам негови стихове, а Румен Спасов - да изпее свои песни по тях.
Рецитал: „Плашило” и „Старата круша”, а по желание на Райчо Русев и - „Щастлива война”
Изпяти от Румен Спасов – „Плашило” и „Смъртта и морето”, спечелила конкурса „Ти, аз и морето" на Националната творческа среща на бардовете „Морски струни' 2009" в Несебър

2. Веселка Христова като един от съорганизаторите намери топли думи към присъстващите и гледайки напред, ни подари сувенир-часовниче, чиито стрелки са спрели на 11:50 като символ на желанието й да посрещнем и нови години заедно.
Веселка говори и за раждането на идеята „Кръстопътя на изкуствата” – празник, който не би бил възможен, ако през юли 2011 г. тя бе пожелала фокусът да бъде само върху представянето на нейната книга.
Това, което сподели е, че отваряйки си книгата, стига до идеята, че стиховете могат по-добри – каква по-сигурна гаранция за развиващ се творец? Прочете две стихчета. Едното от тях „Събличам...”

3. Русин Катански
Освен фотограф, той е и съавтор и редактор на песни. Чухме Диана с „Животът продължава”. Текстът е на Ралица Монева, музиката на Мария Нейкова, а аранжиментът – на Митко Щерев. Русин казва за тази песен: „Гордея се с тази песен, която съм редактирал, защото екипът е невероятен за нейното създаване!” За нас беше радост да го видим и пред обектива

4. Иван Луджов – също един от съорганизаторите на празника, заедно с Веселка Христова и мен.
Неговите дърворезби и картини украсиха празника ни, но той има и изключително дар слово. Станалите вече известни в интернет пространството Притчи с Майстора – реална личност, изпратил ни благословията си, - могат да ви убедят в това. Иван ни предаде и специални поздрави от Цвети в Париж, която също се опитва да създаде подобни на нашата инициативи там. Иван ни разказа и за Джандематаун (така нарича своя роден град Долна баня – приютил първите два празника „Кръстопът на изкуствата), но и сподели с нас роденото преди 2 часа свое творение, което започна така:

Представете си... прерия (под акомпанимента на Румен Спасов за фон) Лимузина – прах- вятър – кактуси,лимузина .... историята ще я прочетете скоро, вярвам. Удоволствие е да го чуете.

Вдъхновен от чутото, Румен Спасов ни изпя песента „Вратата”.

5. СГНР
Райчо Русев започна с това, че Милан Димитриевич, Милчо Кирилов, СГНР, преводът на книгата – са отделни теми и се бои, че никога няма да стигне времето за тях. Но след песента на Румен, предпочете да рецитира неговото стихотворение „Врата” (от гледна точка на самата врата). След като рецитира „Остави химикалката....” от Иван Нколов, той използва посланието на стихотвоерението, да се довери на чудото и да бъде като плахо чираче, премина към превода, който той и Илияна Илиева са направили на 82 стихотворения от бащата на Милан – Сергия Димимртиевич. Райчо ни прочете най-харесваните от него преводи, а ние ще очакване издаването на тази книга.
Милан прочете преводи на Веселка Христова и Павлина Йосева и едно свое стихотворение, превод на М. Банинова.
От своя страна пък Милчо Кирилов представи самите СГНР (С Гео на Редута) – неформален литературен кръг, започнал своите сбирки в парка на „Редута” при паметника на Гео Милев. Той същото така прочете свои три стихотворения, които ни усмихнаха.
Първата книга от библиотеката на „Кръстопът на изкуствата” – „Само първите 20+2 поезия” от Милчо Кирилов. Тази инициатива подкрепиха Райчо Русев и Иван Христов.

6. Аз имах удоволствието да представя, чрез свои преводи, творчеството на Мари Шайн и Гари Робинсън, подкрепили ни на страницата на „Кръстопът на изкуствата”. Тях можете да видите в блога ми на адрес www.vessislava.blogspot.com за февруари 2012 г.

7. Дойде ред и на Христина Панджаридис, която ни изпрати своето послание „Писането от двамта” и романа „Ярост”. Ето само част от посланието към нас, нейните читатели, което бе посрещнато много радушно:

„Когато се срещнат мъж и жена, и флуидите им не кръстосат щпаги, а се втурват да се опознават, двамата обикновено се влюбват. Искат да са заедно и да продължат пътя си.
Любовта кара хората да пеят, да танцуват, измъква на повърхността енергията и романтиката, сложени на дъното.
Любовта стимулира правенето на лудории! Не е ли лудост двама души да пишат една и съща книга. Та дори да я кръстят “Ярост”?!
Писахме “Ярост” в нощите. Защото нощем е “най-светло”. И без лупа хващаш детейлите и незабележимите на пръв поглед дреболии. Нощем тишината ти позволява да чуеш стоновете на шумния град.”


Румен Спасов изпя „Какво мога да кажа за нас”

8. Иван Христов – ни зарадва с новината за предстояща стихосбирка „Отдаденост” на 7.3.2012 г., събрала негови нови стихове и тези от поетичната антология„4”, в която сме съавтори. Стиховете са разделени в 4 раздела.. „Неразделни” по избор на Елена. (не го е измислил). От „Неспокойни пътеки” – „Твоето име”. „Балада за Левски” и някои от новите си стихове.

Румен, който акомпанира на последното стихотворение продължи с инструментариум на „Хубава си моя горо”

9 Вили Тодоров. Благодари за хубавите думи от мен за него – пълен респект към думите, та дори и към препинателните знаци. Поправи ме, че не е поет и белетрист, а Човек, който общува и споделя. Мотото на неговия живот и творчество можете да прочетете на гърба на първата му книга „Целувката на айсберга”, а именно: „Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив! Тогава ще се пренесеш завинаги в света на своите мечти...” Тъгата и усмивката вървят ръка за ръка в неговите стихотворения и белетристични творби. Разговор с приятели, споделили преживяното ражда стихотворението „Който пише съдбата си заслужава”
Той изненада присъстващите с една своя малко странна за разбиране любов – към болницата „Пирогов”, но как човек може да не обича мястото, в което е бил спасен от смъртта?

Румен Спасов продължи да акомпанира на китарата, а след това, именно по този повод ни изпя „Доктор Иванов”.

11. Надежда Маринова участва със стихосбирката „Дълбоко”, за която казва, че е още от миналия век и за да ни зарадва с това, че продължава да пише, прочете нови стихотворения.

12. Павлина Йосева – болна, с двустранна пневмония, но намери сили да дойде при нас и заяви, че нищо не може да я събори. Аз пък казвам, че така постъпват приятелите. Тя рецитира „Елегантно съблечена”, а малко след това - самата баба Мара ни напомни как не изпуска „жувотя”.

13. Дона – „големият мързел”, както тя се изрази, която още не е издала своя стихосбирка точно поради тази причина. Насладихме се на словото й и за това й пожелаваме от сърце на следващия празник да ни изненада със своя книга.

14. Ваня Иванова – с поетичната си стихосбирка„Ранена луна” и нейно поетично четене. „Имаш своите десет минути слава” казах аз. А тя ми отговори със стихотворението „И какво като имам”.

15. Поликсения Ангелова – „Букви”, застанала между тримата организатори, потърсила го като символика. Прочете още две свои стихотворения, а ние, слушателите, вярваме, че тя също скоро ще издаде своя стихосбирка.

16. Дойде време за една литературна закачка, зародила се онлайн - Класикът Пинкоф (Пенко Пенков) срещу постмодернистът СавОв(а) (В. Савова):

Класик: "Винаги ще има рождени дни, стига да сме живи и здрави".
Постмодернист: "И да не сме живи, все ще има кой да се напие на рождените ни дни"
Класик: Решението е винаги на една ръка разстояние. Единственият проблем е на къде ще се обърнеш..."
Постомодернист: И да се обръщаш, и да не се обръщаш, все някой ще ти подложи я ръка, я крак.
Класик: Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността! Понякога и във вид на фекалия...
Постмодернист: Каквато истина погълнеш, в такива фекалии ще я преработиш.
Класик: НЕКА ПОБЕЖДАВАМЕ СЪПЕРНИЦИТЕ СИ
НЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ТЕ СА ПО-СЛАБИ ОТ НАС, А ЗА ТОВА, ЧЕ НИЕ СМЕ ПО-СИЛНИ ОТ ТЯХ!
Постмодернист: Зависи кой с кого ще се съедини, тъй като съединението правело силата.
Класик: понякога съединението прави...
.....................
БЕБЕТА!
Постмодернист: При тази криза, ако и за един кондом не ни остане време, съединението си е бреме.
Класик: като настъпи съединението, кой пък ти мисли за времето?
Постмодернист: кой ли въобще мисли тъдява – те туй е ш... държава

Постмодернистът, в качеството си на водещ, даде думата на Пинкоф-Пенков, който е Класик и Тероетик срещу съответната сума по фактура (четете творбите му, за да разберете какво има предвид). „Тиорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и рибарлъка” бе доказателство, че не само по фактура си го бива. Имахме още един бонус, но – който бил с нас, бил. Другите ще го чуят следващия път.

17. Дойде ред и на „тежката артилерия”. Критикът Илияна Делева (кървавата) ме бе смутила преди време с това, че подготвяла критиката си за „Приятели” – моята дебютна книга, - но следните думи: :
„Тази книга не се чете „на един дъх”. Защото, ако не спрем след всяка история за да я довкусим и допреживеем ще се задавим от пренасищане. Емоцията в разкази като „Бяло”, „Няма никакъв Дядо Коледа” или „Да намериш Надежда” е толкова силна, че наистина не можеш да продължиш. Но не само емоцията е положителна черта на тези разкази. Магията им е в недоизказването, в деликатното представяне на авторовата позиция - без натрапване и без готови отговори и рецепти. Всяка история е преживяна и пречупена през погледа и сърцето на разказвача. Разказвач с талант и опит, които правят текстовете много комуникативни и четивни.”
ми дадоха надежда и основа да вярвам, че не всеки критик си е поставил за задача да откаже автора.
Илияна Делева представи Милко Илиев с „Десетия кръг от ада” – възпитател в училище за изоставени деца. Написал е и приказка „Балончето” – като книжка за оцветяване под името Милко Марков.
Запозна ни и с проекта „София, събуди се” от фондация „Петър Дертлиев”, в Борисовата градина. На децата се дава възможност да рисуват, а родителите трябва да се замислят от какво да се събуди София .
Ила казва, че трябва да се превеждаме. Да се преведем дори и от български на български, защото превеждаме любов (та и от д-р Иванов). Говори и за „Лулу” и Петя Кукудева. „Лулу и скритите значения” бе прочетена от Ила, написала критика за книгата без главни букив, която е публикувана в „Литературен вестник”,. Райчо Русев, Иван Луджов и аз получихме по един брой от него.
Разбира се, че Ила е и автор. Напомни ни за „Кафе за отслабване” – нейната електронна книга. Прочетете я. Безплатна е, но не само за това.
Донесе и една книга от миналия век – като тази на Надето. От Петър Апостолов. „Войник на злото”. Автор, когото ще се радвам да срещаме по-често наживо.

17. Време беше да дадем думата на Румен Спасов не само като бард, но и като поет, и културолог. Представи „Пак родени” с „В гонене на детството”. „Утро на 50”, с което поздрави всички пушачи.
Относно култорологията – мисли, че „ние, литераторите, сме в една тежка културологична ситуация. Нови медии, електроника. И всичко това със старовремски опити да се намерят букви и думи, въпреки че се оказва, че Омир ги е намерил много преди нас. Напоследък и други хора са ги намирали и в по-нови времена. Все си мисля, че трябва да се опитаме тези нови медии да не ни бъдат нещо като спънка, а да ни помагат да споделяме човещината, обичта, възхищението си. Да ги превеждаме. Тази проблемна област да добие по-човешки измерения. Радвам се за това, че участвах и вярвам, че ще се срещнем отново.” (цитирам)
Малкият принц – в превод на английски бе прочетен от мен. Румен, от своя страна,, казва, че би усъвършенствал своя език, но с благодарност за превода, изпя „Макия принц” вече на български.

Оставихме за следващия празник „Кръстопът на изкуствата” представянето на групата „Петя Караколева и приятели”, тъй като това е дело, което заслужава по-задълбочено и проучване, и представяне. Благодарни сме на Тамара Караколева и приятелите ни около нея, които не спряха да ни подкрепят.

Дойде време и за заклиючителни слова от нас, организаторите, с които си пожелахме да се срещаме все по-често и все по такива поводи. След това, желаещите си купиха книги и творби на Иван, а и получиха автографи. Имахме на разположение цял час за това да се посмеем и позабавляваме. За съжаление, не всички успяхме да уважим авторската вечер на Иван Ненков, но все пак наши представители бяха там. От тях ще научим и за този уникален начин на споделяне.

събота, 11 февруари 2012 г.

Кръстопът на изкуствата - зима

СЛЕД ЧАС И ПОЛОВИНА ЗАПОЧВА КРЪСТОПЪТ НА ИЗКУСТВАТА - ЗИМА

вторник, 7 февруари 2012 г.

Предстоящо интервю

В събота очаквайте интервю с мен, Весислава Савова, в програмата на БНР "Закуска на тревата" между 8.30 и 9:00 ч.. Интересът е насочен към събитието "Кръстопът на изкуствата". Радвам се, че мога да го споделя с вас.

Новина




Излезе книгата на Донко Найденов "Ударите на съдбата", в която имам участие като редактор. Очаквайте скорошна премиера. :)

This is Donko Naidenov's new book where I have partaken as an editor. :)

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Представям ви/I Introduce to You - 2-










/the English text is after the Bulgarian one/



Тази седмица в рубриката "Представям ви" - Мари Шайн от Ирландия.

This week in the rubric I Introduce to You - Marie Shine from Ireland.



Мари Шайн е поет от Ирландия. Ето какво казва тя за себе си:


"Родена съм в четвъртък – 27ми април 1950 г. в малкия град Листоуъл, графство Кери, Ирландия. Аз съм единствено дете. Учих в началното училище “Presentation Convent” и гимназия „Our Lady of Fatima”. След като напуснах училище през 1968 г., аз се присъединих към местна счетоводна фирма, където бях обучавана за финансоф служител. През 1971 г. се присъединих към американска компания с офис тук, когато отвориха свое представителство в Листоуъл, като лична секретарка на директора, Пат Райън, който стана мой верен приятел и ментор. Аз се омъжих за Том и ние имаме три дъщери – Карин, Денси и Дайрдра. Имаме петима внуци – едно момче и четири момичета.
Започнах да пиша поезия, когато бях на десет и първото ми стихотворение бе публиквано в националния вестник – The Evening Herald, през 1965 г. Имам публикувани две книги – „Тетивата на думите” и „Потпури от стихове”. Работя върху третата си книга в сътрудничество с мой скъп приятел в момента."

Ето и едно от стихотворенията на Мари:

Ние двамата

Антоний обичал Клеопатра, красива кралица от Нил
Леонардо със загадъчна, фина усмивка Мона Лиза изобразил
Ромео обичал Жулиета те били си любими тъй предани
Но тяхната любов с обичта ми към теб не може се сравни

Богарт обичал Лаурен, с любов неизмерима,
А Едуард – Уейлс Симпсън, с обич неоценима за своята любима
Хенри и Ан Болейн проверката на времето не издържали
Как благославям деня, в който ме откри. За туй, че мой си на теб благодаря ти

Аменхотеп IV и Нефертити, се обичали сред пирамиди
Докат Грейн и Дармуд празнували с радостни ирландски жиги
Наполеон обичал Жозефин с обич тъй истинна и смела
Но нашата любов е далеч над тях, макар и да я разкажа да не смея

Евита и Хуан Перон – звезди любовни от Аржентина
И Давид не е обичал друга, освен красивата си Батшиба
Докато цар Соломон обичал Македа под небесата лазурно сини
Но никой не е обичал другиго така както аз теб, любими!

Marie Shine is a poet from Ireland. Here is what she says about herself:

I was born on Thursday April 27th, 1950 in the little town of Listowel, County Kerry, Ireland. I am an only child. I attended Presentation Convent Primary School and Our Lady of Fatima Secondary School. On leaving school in 1968, I joined a local firm of Accountants where I trained as an Audit Clerk. In 1971, I joined an American based company when they opened a Data Processing Office in Listowel, as Private Secretary to The Manager, the late Pat Ryan, who became my firm friend and mentor.I am married to Tom and we have three daughters. Caryn, Denyse and Deirdra. We have five Grandchildren. One Grandson and four Granddaughter.I began writing poetry when I was ten and had my first poem published in a National Newspaper - The Evening Herald, in 1965.I have two books published - 'A String Of Words' and ''A Potpourri of Poems'. I am working on my third book at the moment, which I am co-writing with a very dear friend.Here is one of Marie’s poems:

The Two Of Us...


Antony loved Cleopatra, beautiful queen of The Nile

Leonardo painted Mona Lisa, with an exquisite, demure smile

Romeo loved Juliette. They were lovers true

But their love could never equal, the love I have for you


Bogart loved Lauren, with a love beyond measure

And Edward, Wallis Simpson, whose love was a priceless treasure

Henry and Ann Boleyn did not stand the test of time

How I bless the day you found me. Thank you for being mine!


Amenholep 1V and Nefertiti, loved among the pyramids

While Grainne and Diarmuid celebrated, with joyful Irish jigs

Napoleon love Josephine, with a love so true and bold

But our love is by far the greatest story, though it never can be told


Evita and Juan Peron, love stars of Argentina

And David loved no other, than his beautiful Bathsheba

While King Solomon loved Makeda under skies of azure blue

Nobody has ever loved another, the way that I Love You