вторник, 31 декември 2013 г.

Моята 2013 година



Успешна ли беше 2013 година?
Ще отговоря категорично с ДА, преди всичко заради книгите, които прочетох. Седем от тях са отразени в „За четенето и писането   и 57 в  „Зачетенето и писането, ч. 2” , която създадох на 28.03. т.г., тъй като първа изчерпа лимита си. 64 книги за една година са задоволителна бройка, макар и да е далеч от рекордите на професионални читатели.През следващата година ще отворя нова страница - "Ревюта"

А ето какво се случи по месеци:
(1) ЯНУАРИ-МАРТ
Успешно представяне на пиесата ми за деца „Щур и Враби” с благотворителни цели, както следва:
- на 18.01.2013 г. - в трето помощно училище "ЕдуардСеген" 
- на 29.01.2013 г. – в 70 ОУ „Св. Климент Охридски".
- на 16.02.2013 г. - официална премиера в галерия"Класика” 
- на 01.03.2013 г. - първомартенска пиеса на открито
- на 10.03.2013 г. - в  в Клиниката по детска урология към УМБАЛСМ "Н.И. ПИРОГОВ" в София. Това наше участие е част от програмата "Чети книжки на децата с бъбречни увреждания и на хемодиализа". 
Благодарностите са за ентусиазираните Илияна Делева и дъщеря ѝ Десислава Латковска, както и за Поликсения Ангелова, които отделиха от времето си и дариха част от таланта си за тези деца. Ето я най-голямата награда за нас – любовта на децата.
(2) МАЙ, 2013 – HAIKU BANDIT SOCIETY (едно от трите хайкута – избор на редактора)
full moon
gazing at the last drops
of my coffee

пълнолуние
взирам се в последните капки
от кафето ми
(3) ЮНИ, 2013 – “Дракус”, конкурс за криминален разказ, в който съм подвластник, заедно със Симеон Христов, на Андрея Илиев с разказа ми „Оловните войници” -можете да прочетете в брой   3/2013  на списанието
(4) ЮЛИ, 2013
 Kernelsonlineотличен стих в тяхното лятно издание за хайку
cicadas
in the sky a new
shade of blue

цикади
в небето нов
нюанс синьо
- От 27.07.2013 г., двуезичната поетична книга "A Feather of Fujiyama//Перо от Фуджияма" на Божидар Пангелов с мои преводи на английски и илюстрации от Лилия Пангелова, дъщеря на автора, вече е в "Амазон". Редактор е Мерседес Уеб-Пулман от Нова Зеландия, а издателството е "Hammer & Anvil Books", САЩ. Всички приходи от книгата ще бъдат дарени на Фондация "Интегрирано образование", която подкрепя деца и младежи със здравословни и специфични образователни потребности.
(5) АВГУСТ, 2013
WORLDHAIKU REVIEW отличен стих в лятното издание за хайку, категория Shintai
thirst
a watermelon taste
on your lips

жажда
вкус на диня
по устните ти
- списание „BG Art Class” публикува разказа ми “Наричане” в своя 49-ти брой - 
(6) СЕПТЕМВРИ 2013
- Публикация в есенното издание на Under the Basho, раздел Modern Haiku
new moon
the baby is cutting teeth
into her dream

новолуние
бебето впива зъбки
в съня й
- Втора награда за сенрю в летния конкурс на Diogen Pro culture Magazine for Haiku - 
a workday
someone had stepped
on a butterfly

работен ден
някой беше настъпил
пеперуда
както и едно хайку сред избора на редактора за същия конкурс:
afterglow
an invitation to dinner
with candles

заря
покана за вечеря
на свещи
(7) ОКТОМВРИ 2013
- вече съм със свое портфолио в The Living Haiku Anthology 
 - онлайн е книгата на Светослав Ди-Нахум „Раптус” с мои редакции на английския текст, направен от Валентин Кръстев. За първи път излизаме изцяло бълграски екип, благодарение на  издателство Hammer and Anvil, the USA 

- На 14.10. излезе от печат първата ми книга за деца “Приключенията на Щур и Враби” от издателство „Св. Иван Рилски”, ISBN –   978-954-353-224-7. Редактор е Бранимир Събев. Пиесата допринесе за издаването на книгата, а печалбата от продажбата ѝ също е предназначена за благотворителни цели.Тук е моментът да благодаря на всички читатели в страната и чужбина, които повярваха в тази благородна кауза!




- Излезе от печат сборникът ърбън фентъзи на НКФХ „Цитаделата” – „Мечове в града”, на който съм редактор. 
(8) НОЕМВРИ 2013
- Още на 2.11.2013 г. Христина Панджаридис ме изненада приятно с публикуване на моя превод на нейно хайку и прехвърлянето на същото на китайски от Chen-ou Liu

- На 15-ти, в 16-ия брой на ATLAS POETICA,  на стр. 41, са публикувани два мои танка стиха (Двуезично, с транскрипция за българския изговор) :

протест
пред парламента
яйца и домати
свободата на словото
гладува

a protest
in front of the parliament
eggs and tomatoes
the freedom of speech
has been going hungry
.
лек бриз
по поляната
глухарчета
изпращам ти писмо
по пощата

a gentle breeze
on the meadow
dandelions
sending you a letter
via snail mail

- стихотворение от Божидар Пангелов в мой превод спечели първо място на поетичния конкурс "Foreign Exchange". Ето го и преводът:
the wind
it’s a time of hunger
and of plague
and of starling
the grasshoppers ate up the wheat
the water has another color
can’t be drunk
the children go to someone else’s doors
knock
but they do not answer them
and speak there
behind one crooked tree
something they speak
hisss the wind
that one at least knew
that he was tested
they were staying and speaking to him
even he was seeing
people
sticking needles
under the nails
but you have arms
both left one
and right one
and wrists
and fingers
and a hole

ignite your skin
the wind is from bellow

(9) ДЕКЕМВРИ
- Излезе шестият брой на Софийския есенен салон за поезия2013 г. Темата беше „Аз и времето”, в която участвам с три мои хайку стиха:
летен дъжд
в тихо езеро
деца играят
...
звезди
по косите ми
жасмин
...
вечерно слънце
променя цвета ми
фризьорката
...
скреж
клошар намира
коледно звънче







Медиите, които ме подкрепиха през изминалата година са: Actualno.com”,  Kafene.bg”, "Az-jenata.bg", "Poetry Sans Frontieres“, "Az-deteto.bg", citadelata.com; "azcheta.com", както и блогърите Илияна Делева, Христина Панджаридис, Бранимир Събев, Донко Найденов, Коста Сивов. МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛИ!

А иначе, годината започна с издаването на алманаха „Кръстопът на изкуствата” – точка 2 от страница „Проекти”, - което беше очакваното „начало на края”, както се казва. Проектът ще продължи съществуването си с цел споделяне творчеството от различни изкуства и различни държави, но само онлайн на страницата във "Фейсбук".

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА! (Е, освен ако не сте решили да я празнувате по лунния календар) :)

събота, 28 декември 2013 г.

Чайна Миевил – „Морелси”



Издателство „Изток-Запад”
Серия „Magica
Преводач Светлана Комогорова-Комата
Година - 2013

можете да прочетете
и тук

Анотация: Открих за себе си изтънчения хулиган, ексцентричния интелектуалец на фантастиката. Името му е Чайна Миевил. А светът на „Морелси” (в оригинал – Railsea) е толкова заплетен и същевременно толкова реален, че е добре да се запознаете с него. Едно явление сред многото безплодни напъни на някои автори да родят нещо ново в жанра. Weird (шантава, откачена, а не просто – странна) фантастика и не по-малко weird автор. 

Млад окървавен мъж. Плетеница от истории, която можете да започнете откъде ли не, за да разберете как се е стигнало до тук и какво ще се случи по-натам. Близък план, който все повече се отдалечава, за да се озовете на остров, опасан от релси, издигнати над отровната пръст, по които минават къртоловни влакове. Разбира се, че на такъв един влак има и лекари, освен ловци. В плетеницата от (мо)релси няма изход и намирането на една единствена права линия е далеч по-невероятна от появата на ангел.

Как Ви звучи всичко това? Weird (шантаво, откачено, а не просто – странно), както и Чайна Миевил определя своя жанр фантастика, нали? О, нищо не сте разбрали още. & (и – както е изписано навсякъде в романа и то не съвсем от екстравагантност; ако четете внимателно, на стр. 157 ще разберете защо) съвсем не знаете с какъв гениален мозък – визирам автора – ще си имате работа. А гениите винаги са малко луди, макар че такава диагноза няма. И бих добавила, за щастие! Защото ми омръзна да чета нелепи напъни, които се опитват да минат за фантастика, фентъзи, че дори и хорър. Защото се уморих една и съща тема да бъде дъвкана (сори, но това е точният глагол) и от тези, които могат, и от по-посредствените, оправдаващи се с това, че още прохождат автори. Тук няма обвинения, няма и оправдания – който може да пише, може го. За другите остава да четем.

Истината е, че дори не потърсих информация за Чайна Миевил, освен тази на корицата. Симпатичен профил на нестандартен мъж и признанията, които получава още приживе са достатъчни. „Морелси” е първият му роман, който чета, за щастие преведен от Светлана Комогорова – Комата. Никак не ѝ е било лесно, сигурна съм, въпреки богатия опит който има. Използваните от него нови словесни форми са трудни за разбиране и това не е роман, който ще можете да прочетете диагонално, колкото и да е модерно това напоследък. Всъщност, може и да успеете, не знам, но тогава е редно да се сърдите на себе си, а не на автора или преводача.

Впечатлена съм от лекотата, с която Чайна Миевил руши канони, без да съсипва литературата. Спомняте ли си, че колкото и книги за творческо писане да има, толкова и препоръки за съкращаване на прилагателни срещаме там. Е, може би това важи за онези, прохождащите, с измамно самочувствие. Миевил  хваща четката и с няколко замаха рисува един от образите: „ Ентусиазираният, космат, бъчвоподобен...” И вече си го представяме. Ето това е новаторство. Новаторство, изразено и със словосъчетания като: „бозав следобед над потни облаци”. Не мога да не спомена и любимо-омразните ми сравнения, които тук са и с леко намигване: „очи като стафиди, набодени в тесто”. Не е нужно да Ви казвам що за създание описва Чайна Миевил. Само си го представете. Същевременно, очевидно има правила, които му харесват, и то не защото е чел Йосип Новакович (а може и да е, не знам), блъскайки си главата как да образува наречие или прилагателно от глагол. Неговият влак се носи „лъкатушно” (браво, Кома!) и му е все едно по чии правила го прави. Не казвам, че при него не липсват фекалии („дрехите на старци в кучешки лайна”), но Миевил не застива в очакване, за да потресе читателя, а продължава да рисува и фотографира от различни ъгли. И се забавлява – още един ключ към успешно писане и гарантирано удоволствие за читателя.

Героите в „Морелси” са къртоловци, сред които главният, Шам – окървавеният млад мъж – някак не се вписва със своето търсене на собственото си „аз” и неразбирането на всичко в начина им на живот. А те си имат своите weird не само занимания, но и забавления. Като да залагат на битка между петли-пигмеи или гущери-подземници, или бодлокожи къртоплъхове. Залози, за които загряват с битка между танкови бръмбари с размери на длан. Залози, които Шам нарича „математика на диващината” и на които се противопоставя по свой отново weird начин. Капитанката на кораба има своята „философия”. „Философията” в този случай е конкретно животно, което всеки капитан на къртоловен влак има за своя цел. Макар и самата капитанка Нафи да не се вписва сред тези загрубели, цинични мъже, със своите тъмносини очи, изкуствена ръка и „сборник със слухове” - ги ръководи смело в съвсем не традиционния свят. Сигурно защото „вдъхваше лоялност”.  И целият този „стандартен” (не според нашите общи разбирания, а според повествованието в романа) свят бива нарушен, защото се появяват съвсем различни хора. Хора-приятели на Шам, с които ще отидат на края на света – един шаблонен израз, но така представен от Миелвил, че weird е най-мекото описание за него.

Живот, където  небето има два етажа, а светът– четири” (подробно описан на стр. 35-36). Свят, в който „почти всеки иска да изяде почти всички останали”. Свят, в който това, което понастоящем наричаме „технологичен напредък” се е превърнало в „архиостанки”. Обстановката, в която живеят героите на „Морелси” е плавно включена в отделни глави, които прекъсват повествованието при нагнетяване на напрежението, но не за да го уталожат, а като вид почти лирическо, но не и блудкаво отклонение. То придава живост на картината с всевъзможни и от различни видове изкуства изразни средства. За тях Миевил знае точните думи, а ако не ги знае, просто ги измисля.  Като думата „ерухтонен”. Като прочетете романа, ще разберете за какво се отнася. В този свят има много различни малки светове под формата на градове. Един от тях обаче притегля героите от романа с магичната си сила - градът мелез Манихики. Градът, в който на всеки влак важат законите на града, от който идват. Да Ви звучи познато от някъде? Кой от героите какво точно търси там е въпрос на търпение да разберете. А, и на умение да четете.  Междувременно, едва когато Манихики остане някъде далеч, ще се върнете и към началото на романа. Начало, което завършва (оксиморонът е най-малко weird средството в тази книга) с усмивка. И… благодарности, разбира се (така постъпват интелигентните, та били те и хулигани).

Прави впечатление и елегантният реверанс с леко намигване, който този изтънчен хулиган и ексцентричен интелектуалец (така ми хрумна да го наричам за себе си) на световната литература прави към прочетеното и харесаното от него. В романа има достатъчно препратки и Вие ще ги откриете сами.

И знаете ли какъв е бонусът? Открих само една грешка на  стр. 163 – „не беше сиТурен”. Или поне само тя ми направи впечатление. Хубаво е, когато книгите са издържани цялостно от екипа, работил върху всяка от тях. В случая, водещия редактор на поредицата Бл. Иванов и коректора – М. Братованова.  Та в този ред на мисли, да не пропусна и корицата, чийто дизайнер е Иван Гаков – точно така изглежда онази по-странна от ангел единствена релса. Да се рисува по думи едва ли е много лесно.

Единственият недостатък... Хм, дали е недостатък? Добре, да измрънкам само малко – не мога да я нося в дамската си чанта (достатъчно обемиста). Хубаво е, че имаше почивни дни с приятно време и разхождах книгата между дома ми и парка. Вие можете ли да четете в движение?

понеделник, 23 декември 2013 г.

Радостина А. Ангелова – „Имаго”



Издателство – „Жанет-45”
Година – 2013 

можете да прочетете 
и тук

Слънчогледи и пеперуди. Реалност и фантазия. Красота и загадка. Така бих определила с няколко думи романа „Имаго” от Радостина А. Ангелова.

Имаго е онзи етап от развитието на пеперудите, при който се превръщат в „самостоятелен възрастен вид, способен да оцелява и да се размножава” (Р.А.) Новото в имагото на Р. Ангелова е, че то може да претърпи и обратна метаморфоза до какавида и разпадането  ѝ на ... До тук със спойлерите. Макар и неосъзнато, героините в романа – млади момичета, които могат да живеят самостоятелно – претърпяват тази обратна метаморфоза, защото всички онези важни хора от миналото ги задържат в полета, който им се полага.

Повествованието на свързаните помежду им като че ли с пашкулена нишка различни истории на момичетата и хората около тях е прекъсвана с цел подсилването ѝ от дневника на изследовател на (зелеви) пеперуди, който от своя страна също умело вплита своята лична история с тази на заниманието си. Точно това подсилване превръща историята в хайку роман (въпреки липсата на тристишия) и донякъде се доближава до звученето на първа част на „Ангели на самотата” от Керуак, та макар и с различна тематика.

В романа правят впечатление гладкият стил и иновативният подход на авторката. Метафората „тяхната чаша вино не беше изветряла”, както и сравнения като това - „сърце като прогорена с цигари покривка на квартален бар” не могат да не събудят интереса на читателя, та дори и да не цели изследване на романа от литературна гледна точка.

Радостина А. Ангелова повдига въпроси от битието като какво е бащинство, защо за „Отец, отче и баща” на испански има само една дума и как това може да се окаже сериозна спънка в развитието на една млада дама, която ще отрича винаги с „нямаше как да стане” при споменаването ѝ.

Може да има читатели, които да се подразнят от свръхсензитивните дарби на трима от героите в книгата, но както авторката твърди, „хората са слепи за очевидното”, а „истината не се нуждае от жестове и гримаси”.

Поезията в прозата, нестандартното в белетристиката, но в рамките на допустимото, без излишна поза, увлекателно съшити, но не с бели конци, истории правят романа наистина добро произведение. Единственото, което не ми допадна това са някои категоризации („наемът беше нисък, кварталът – спокоен, а жилището и хазяйката – отлични” – при положение, че вече е показано или щрихирано в повествованието), констатации („Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е хубаво.”) и (опити за) поучения в самото повествование. Знам, че краткостта на този вид проза не предполага излишества, но мисля, че и без тях, романът е достатъчно добър.

Разглеждайки произведението в цялост, не мога да не отбележа работата на Виктор Самуилов като редактор и Мая Любенова като коректор. Колкото и добър да е даден автор, без включването на тези две професии в една книга, винаги има опасност от грапавини в звученето и грешки, които авторът не може да забележи сам. Харесвам и корицата на Румен Жеков – без излишества и кичозно натрупване, така любими на някои други издателства напоследък.

събота, 21 декември 2013 г.

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Бранимир Събев - "Пустинния скорпион"

Приятели са ми казвали, че музиката към такива филмови презентации разсейва от текста, затова и оставих тази без звук. Звук, който би бил ето тази песен на Джони Кеш. Успех на автора и на книгата, която се чете бързо, но се помни (сигурна съм) дълго време след това!

video