петък, 30 май 2014 г.

Нийл Геймън – „Момчетата на Ананси”



Издателство – „Бард”
Година – 2011
Преводач – Милена Илиева

прегледайте и 

Хайде да си припомним кои награди грабва този непретенциозен роман, преди да кажа каквото и да било за него

British Fantasy Award for Best Novel (2006)  

Locus Award for Best Fantasy Novel (2006)
Mythopoeic Fantasy Award for Best Novel (2006)
SFSite Reader's Poll for SF/Fantasy Novel (2006)

Най-добър фентъзи роман се натрапва навсякъде през 2006 г. Цели осем години по-късно (девет от написването на книгата) стигам до нейния прочит. Добрата новина? Книгите нямат срок на годност и колкото по-късно бъдат прочетени, толкова по-актуална може да бъде оценката им.  Имам предвид това, че изискванията на времето се променят с дни, буквално, и за да остане един автор актуален (особено понастоящем, при това наводнение от нови книги) означава само едно и Вие го знаете много добре. Авторът е класик. А ако може да се сдобие с това прозвище приживе, още по-добре.  Нийл Геймън може. И го прави. И гледа с точно толкова добро чувство за хумор, използвано в книгите му, както на наградите, така и на някои посегателства върху интелектуалната му собственост. Той пише за себе си, а това, че намира читатели на същата вълна, само го кара да се усмихва повече.

Именно чувството за хумор, играта на интелекта (затова и не е за всеки; затова и някои „драскачи” увисват в безтегловност, когато се опитват да кокетничат пред и с читателите си), е това, което задържа разказваческата част на ниво, дори когато описанията могат да Ви дойда малко вповече.

Замисляли ли сте се колко скучен е животът на посредствените хора, които водят някакво съществуване и непрекъснато прехвърлят вината за неуспеха си на други хора, обикновено – родителите си? Такъв е и „Дебелия Чарли” (той е всичко друго, но не и дебел), който се срамува от своя баща и посвещава времето си не на лично самоусъвършенстване, а на онзи абсурдизъм да докаже на околните, че е „нормален”. Срамува се от него дори в деня на смъртта на родителя, която смърт е мечтата на (почти) всеки мъж – в караоке бар сред пищни мацки. Горкият Чарли! Как ще се покаже на улицата? Но му се налага и то дори в чисто метафоричен план, за да излезе от вече клишираната „зона на комфорта”. От там нататък посредствеността може да го погуби, защото трябва да се справи с новината, че покойният му баща е божеството Ананси – богът-шегаджия от Западна Африка,  с брат-паяк (вече знаейки, че едно от превъплъщенията на Ананси е именно в образа на паяк), за чието съществуване не е и подозирал и още куп животни-божества, кротки женици на никому неизвестна възраст, които се намесват по необичаен начин, да научи много неща от различни краища на света, за да се справи с проблеми в чисто битов план. Започва истинска междубратова война, която обаче е най-доброто което може да им се случи.

Всички тези създания и преживявания биха били скучновати или дори клиширани, ако не беше, освен споменатото чувство за хумор, умението на Геймън да владее думите и всички възможни литературни (и не само) фигури, които образуват. Читателят, без значение дали ще хареса историята или не, ще остане впечатлен от това словесно майсторство, което за щастие, този път не е загубено в превода.

Срещата с творчеството на Геймън е едно от онези вълшебни преживявания, които правят ежедневието по-различно от това на посредствеността, по-смислено и по-замислящо и подобно на героите в „Момчетата на Ананси” можем да надвием рутината като се впуснем в техните приключения без физически да напускаме вече споменатата „зона на комфорта”. А това което се случва в главите ни е само още един плюс в развитието ни като личности.

неделя, 25 май 2014 г.

Нещата, на които “Как се запознах с майка Ви” може да ни научи за писането



част от

Когато видях заглавието в Writer’s Digest, бях готова да го подмина поради няколко причини – не гледам телевизия, не харесвам комедийни сериали, особено така наречените „сит-ком” (комедии на ситуациите) и всичко това е, защото предпочитам да използвам свободното си време за четене. И все пак, любопитството надделя и се усмихвах, докато четях, защото какво значение има какъв е първоизточникът, когато написаното си струва да бъде прочетено и някои от съветите наистина могат да свършат работа. Дори и това да не се случи (все пак не е казано, че всеки трябва да пише), можете да погледнете на тези съвети и от гледната точка на читател, оплел се в някое четиво. А дори и само да се позабавлявате, няма нищо лошо – неделята е ден за почивка, нали?
В.С.

Превод от Writer’s Digest
(със съкращения)

Телевизионното шоу „Как се запознах с майка Ви”. От девет години тази легенда – чиста проба сит-ком - е като нищо друго до момента. То може да накара публиката да се залива от смях, но също така има и своята по-спокойна част. И имаше трудни моменти като смъртта на бащата на Маршал, където открих, че се задушавам от вълнение.
И шоуто е толкова уникално със своята история, че е трудно да видиш нещо друго, освен това да ѝ подражаваш и да успяваш. В случай, че не знаете (срамота, ако е така!), шоуто в основата си се развива в ретроспекция като Тед, през 2030 г., описва на двете си деца как се е запознал с майка им. В историята са включени приятелите на Тед – Барни, Робин, Лили и Маршал. И като всяка банда приятели, те имат техните си шеги, истории и специални моменти, които се повтарят и надграждат по време на сериала. Публиката е въвлечена във всички тези шеги, като ги правят още по-смешни, когато нещо, което се е случвало преди години, се напомня отново. Публиката е част от бандата.
С края на сериала аз осъзнах колко невероятно мъдро е написана. И има повече неща, които всеки един писател може да научи от това шоу. (Следват спойлери)
1. Всичко се случва поради някаква причина
Това е вероятно нещо, с което Тед, като безнадежден романтик, търсещ „единствената” най-накрая би се съгласил. Почти всичко, което се случва в шоуто по-късно се връща отново. По време на сериала Барни, който води ергенски живот, стигайки до крайности, използва „наръчник”, пълен с различни мисли и схеми за това как да се намерят жени. Когато накрая Тед се влюбва в Робин и държи да ѝ предложи брак, той използва добре изпипана схема, която се развива през няколко епизода. Робин открива последната страница на наръчника му и решава да приеме предложението.
Когато представяте нещо във Вашия роман, убедете се, че има причина за него. Да, Барни има наръчник, защото е ма-алко повърхностен и манипулативен, но се оказва, че има и по-сериозна причина за него. Обмислете всичките си избори, докато пишете. Как може нещо, което изглежда незначително сега да бъде важно по-късно? Не добавяйте малки детайли, освен ако не са важни и не планирате да ги използвате.
Костюмирайте се!
2. Наградете читателите си
„Как се запознах с майка Ви” непрекъснато награждава публиката си за това, че е с тях от самото начало. Това има нещо общо с предишната точка. Когато изпуснете трохи от хляб по-рано в историята, уверете се, че ще се върнете към тях по-късно. Това поддържа нещата интересни, за да имат елемент на повторение, особено в по-дълги серии.
В шоуто, Робин крие факта, че в тийнейджърските си година е била поп звезда в Канада. Барни, обаче, накрая разкрива този факт и го споделя с останалите от бандата. В продължение на няколко серии, те откриват няколко музикални видеа и образователна телевизионна програма, в която тя е била звездата. Публиката никога не знае кога един от тези моменти ще се превърне в епизод, което прави нещата още по-забавни, когато това се случи. Но ако не знаехме по-рано, че Робин е имала тайна или бяхме пропуснали епизода с музикалното видео, би изглеждало доста произволно.
Така че, е добре да използвате отново моменти или чудноват герой, показали се в началото на романа. Всъщност, това придава малко човечност на героите. И ще възнагради онези лоялни читатели за това, че са обърнали внимание на всичко това в романа. Запомнете, всички тези малки детайли са голям плюс, когато ги използвате правилно!
3. Никога не записвайте себе си в ъгъла
Една от фрапантните грешки, останала от края на сериала, беше анализът на инцидента с ананаса. Всичко друго беше подредено (макар и не съвсем по начина, който бихте го харесали), освен този момент. В един от най-гледаните епизоди от сериала, Тед е критикуван от приятелите си за прекаленото обмисляне на всичко и то не само, когато си позволява да задоволи капризите си. Едното нещо води към другото и накрая Тед се озовава мъртво пиян. Той се събужда на следващата сутрин с телефонен номер, написан на ръката му, частично изгорено яке, навехнат глезен, жена, която не познава в леглото и ананас на нощното си шкафче. Без да е в състояние да си спомни каквото и да е, Тед прави опит да възстанови нощта с помощта на приятелите си. Само заедно, те могат да сглобят парчетата от това, което се е случило. Освен, ананаса. Това е инцидентът с ананаса (което всъщност е името на епизода от първия сезон). Тед казва на децата си, че никога няма да се досетят от къде се е появил този ананас. Писателят на сериала Картър Бейс по-късно ще признае, че е подписал себе си в ъгъла на тази реплика и се е научил никога повече да не прави това.
Следвайте същия съвет. Каквото и да пишете (особено ако това е началото на роман, който може да има продължение), не убивайте сюжета, редовете или героите, освен ако не сте абсолютно сигурни, че сте приключили с тях. Оставете си малко място да се измъкнете, ако решите да промените нещо по-късно. И романите, и епизодите се развиват и променят така, както пише авторът. Така че, съвсем в реда на нещата е да променяте някои неща. Историите живеят свой собствен живот и се променят. Само не оставяйте нещо неразрешено или недостъпно по-късно. Никой не иска ананас, за който не е ясно откъде се е появил, колкото и вкусен да е той.
4. Използвайте по-малки, неудържими обрати
Част от красотата на писането е да изтъчете съставени от много части обрати заедно. Обикновено имате една основна цел/тема/въпрос/история, но има толкова много мънички такива, също. И тези малки обрати могат да бъдат точно толкова неустоими, колкото и другите. В на пръв поглед извън темата отстъпления, те са подходящи, тъй като „Междузвездни войни” е любимият филм на Тед и Маршал, Люк Скайуокър не е тръгнал да търси баща си, той е искал да защити Империята, заставайки на страната на бунтовниците. Но завъртайки нещата така, че Дарт Вейдър е неговият баща, добавя допълнителен чар към историята.
Възползвайте се от предимството на многобройните детайли, които сте добавили по време на писането, за да създадете неустоими моменти в сюжета. Дайте на героя си второстепенни цели или разширете историята на второстепенния герой. Имайки тези допълнителни обрати, можете да създадете добро напрежение и да държите читателя си на ръба в същото време.
Дайте заслуженото на Вашите читатели и ги наградете с най-доброто.
В „Как се запознах с майка ви” има тонове от тези малки отклонения от историята. Един от моите лични фаворити е когато Барни и Маршал удрят бас. Тогава компанията разбира, че Робин не обича да ходи по моловете (всъщност, това е свързано с времето ѝ на поп звезда в Канада – виждате ли колко яки са детайлите?), Барни и Маршал се хващат на бас защо. Когато Маршал печели, Барни има възможност да избере или да получи десет последователни плесници незабавно или да получи пет по време, което Маршал реши. Той избира втората възможност, която води до случайните моменти, в които Маршал ще удари Барни, също както и до оживени епизоди, посветени на това. Плесниците често идват без предупреждение, но публиката винаги очаква следващата. Неустоимо и награждаващо!
5. Трагедията е неустоима
Лесно е да се види, че Тед е трагичен герой. Той е безнадежден романтик, който търси истинската любов, въпреки че тя не дава признаци на съществуване. Той е зарязан на олтара. Той се влюбва в най-добрата си приятелка, която не му отговаря на чувствата. Той прекарва години наред в търсенето на единствената, само за да я намери, да имат две деца и да я гледа как се разболява и умира. Почти нищо не върви както трябва при него.
И колкото и сантиментален (и понякога досаден) да става Тед понякога, той е неустоим. Искаме да го видим как намира единствената. Искаме най-накрая да го видим как намира щастието. По много начини, той (а и някои от другите герои), става карикатура на самия себе си до края на сериала. Но неговият герой кара публиката да продължи да гледа. Дори когато шоуто започва да запада, феновете все още гледат.
Не е нужно всичките Ви герои да бъдат трагични, но те би трябвало всички да бъдат свързани помежду си по някакъв начин. Да поръсите малко трагедия тук и там, където е важно, само подобрява историята. Нуждаете се от това читателите да ги е грижа за тези герои. Един от най-добрите начини да го направите е да се поопънете тези емоционални струни. И веднъж спечелили читателите си, те са Ваши.
6. Краят е труден
Когато говорим за перфектен край, това е почти невъзможно. Винаги ще имате читатели и почитатели, които няма да бъдат съгласни с решението Ви и ще Ви критикуват за това как сте завършили нещо. И като знаете е трудно да завършите самостоятелен разказ, представете си какво е за цяла поредица. Трябва да се убедите, че всичко е завършено. Няма вече отворени врати (освен ако не планирате повече книги, но тогава не сте приключили, нали?).
Но най-трудното нещо е да стигнете до края по правилния начин. Основно, защото не искате да го направите погрешно. Аз не казвам, че краят на „Как се запознах с майка ви” е с грешен край. Да, да разберете, че майката е починала е сърцераздирателно, особено като се има предвид, че публиката разбира коя е тя в последния сезон. И Тед накрая е с Робин, когато изглежда така, че през всичките тези девет години той не е бил с нея, което е объркващо. Но по много начини има смисъл за шоуто. Тед е имал своята истинска любов. Той е научил, че животът и любовта не винаги са съвършени. И той решава да опита отново с човек, за когото го е грижа. Епизодът окомплектова почти всичко от сериите (по дяволите ананаса!) и е минал през толкова много шеги, дори и в самия първи епизод. И все пак, не е удовлетворяващо по някакъв начин. Вратата все още е отворена. Усеща се.
Мисля, че най-лесното решение е просто да се спрете на логичния избор. Не избирайте голям „от Ваша гледна точка” финал. Но Вие също така не искате да бъде слаб. Има естествен баланс. И струва ми се, задълбочените писатели винаги знаят какъв да бъде финалът на техния разказ. Спрете се на първоначалния инстинкт. И не го променяйте. Просто се уверете, че сте приключили всичко.
Върнете читателя към нещо познато, постоянно.
7. Цикличност
Всички тези гледни точки се връзват. Но мисля, че това е защото „Как се запознах с майка ви” е свързан по уникален начин. Накрая на Вашата история, може да искате да обмислите да се върнете към началото в перфектен кръг. В повечето романи това означава да завършите с всеобхватна дъга. Има заключение. Мисля, че можете също така да направите още една крачка напред със сцена, която припомня началото на историята или да изберете някакъв вид точка на заземяване.
Тази точка на заземяване в „Как се запознах с майка ви” използва места като апартаментите на Тед, Маршал и Лили или кръчмата на Макларън. Епизодите често започват и свършват там. Усеща се познатото и се подсигурява цикличност за всеки епизод. Плюс това, че ето така се случват нещата и в истинския живот. Група приятели си имат тяхното местенце за срещи. Има и доза реалистичност в този подход.
Всичките серии завършват с почти идентична сцена от пилотния епизод. Тед открадва същата синя валдхорна, както на първата им среща, на която Робин се е възхищавала. В пилотния епизод, той ѝ показва валдхорната и ѝ се обяснява в любов (след само една среща!). Тя го отхвърля. Във финалния епизод, той само държи валдхорната под апартамента на Робин, докато тя гледа със страхопочитание от прозореца си, докато екранът постепенно почернява. Докато това е далече от перфектния (или идеален) край, то свързва всичко в едно. Тед е все още безнадежден романтик. Робин все още намира романтиката на Тед за привлекателна. Нищо не се е променило. Те са израснали заедно през годините, дори и публиката да е имала само минути да асимилира това.
За съжаление, авторът  оставя хипотетичната врата отворена.
Само запомнете да не правите това. Не изтъквайте края. Запомнете, че трябва да бъдете внимателни с детайлите, защото те или ще завършат, или ще развалят историята Ви. И за Бога, не намесвайте ананаса!

петък, 23 май 2014 г.

Новина//News

A haiku of mine on page 7 of May issue of United Haiku and Tanka Society:
Мое хайку на стр. 7 в майското издание на United Haiku and Tanka Society
rainy day
an aroma of chestnuts
in the wind


дъждовен ден
аромат на кестени
във вятъра

*
first sparrow
the mulled sake cools down
without you
the first calendar page
is torn into pieces

първи врабец
греяното саке изстива
без теб
първата страница от календара
скъсана на парчета


В същия брой ще намерите и  произведения от Радка Миндова и Диaна Тенева


понеделник, 19 май 2014 г.

Вилем Елсхот – „Динени кори. Кракът”



Издателство „Народна култура”
Година – 1984
Превод – Георги Ангелов
и на страницата

С Вилем Елсхот, псевдоним на Ервен Алфонс де Ридер, осъществявам една от малкото си срещи с фламандската литература. Белгиецът, чието творчество обхваща периода между двете световни войни (роден през 1882 г., починал през 1960 г.), както повечето писатели у нас понастоящем, е имал писането за хоби в малкото му оставащо свободно време. Опитен търговец от рекламния бизнес, той посвещава „Динени кори. Кракът”  - „сатиричен исторически роман” (не се смейте, определението не е мое, а на преводача) - на познанията си от тази сфера. Интересен подход, наистина, а читателят остава с впечатлението, че участва в някаква игра. Да поиграем, тогава!

Първо, представете си, че имате своя собствена печатница и издавате „Универсален световен преглед”. До тук, нищо интересно, бихте си казали. Почакайте! Да приемем, че Вие, независимо от пола си, сте главния герой Борман и с гордост заявявате, че изданието Ви няма нито един абонат, но излиза в тираж дори над сто хиляди броя. Никой не говори и не се интересува от читатели. Говори за тираж, който очевидно се изчерпва. А динените кори?

За да Ви е по-лесно да ги разберете, сега в играта ще поемете ролята на другото главно действащо лице – Ларманс. Някога сте имали брада, шапка, лула и бастунче, което гордо, а понякога дори заплашително сте развявали на манифестации. И още нещо – писали сте стихове, но сте си докарвали парите с писане на стандартни писма. И изведнъж, в момента, в който осъзнавате колко безсмислено е съществуването Ви, се появява Борман. Да, същият Борман, чиято роля се опитахте да поемете, но може би, бихте разгадали (отчасти), ако го следвате отстрани. И така, той Ви дава шанс, а Вие го пропилявате още с първия клиент. Вместо да Ви изгони и да срита шапката Ви, която с цел подобряване на визията Ви е сцепил на две още при първата Ви среща, той започва да Ви обучава именно на това – как да продавате „динени кори”. Усещате и другата игра, нали – играта на думи. Вашата роля ще се ограничи с това да ги продавате. Не е ли забавно? Не е ли интригуващо да се срещате с различни като произход, визия и отношение към живота и бизнеса си хора? А и имайте предвид, че Борман не винаги ще бъде до Вас. Защо ли? Защото постепенно отново ще поемете ролята му и това превъплъщение ще бъде съвсем неусетно за Вас.

От друга страна, разказвачът в този мозаечен роман, чиито части, умело преливат една в друга, ще поеме играта. Без да се намесва в нея, въпреки че всички условия го предполагат. И както един крак може да пострада от динена кора, така и динената кора може да бъде стъпкана от крак – особено ако той е дървен.

Не мисля, че „Динени кори. Кракът” е шедьовър. Не мисля, че някога би влязъл в списъка на класиката. Едно е сигурно – уроците, които ще научите от него си заслужава да бъдат научени, защото и до днес няма търговия без реклама. Зависи колко далеч можете да стигнете, дори и без да сте чели за съвременните превъплъщения на Борман и Ларманс в лицето на героите на Фредерик Бегбеде, например. 


неделя, 18 май 2014 г.

Предизвикателства от Япония



 В днешното „Неделно четиво за писатели”   Ви предлагам три, на пръв поглед, нямащи нищо общо помежду си статии – едната, посветена на любимия ми хайку поет Бусон, втората, посветена на танка и третата, на седока. Общото между тях са именно някои японски форми на поезия и колкото и да ме убеждават, че България няма нищо общо с този начин на изразяване на поетичните настроения, факт е, че не един или двама наши поети бяха наградени на международно ниво. „Много важно” – биха възклинкнали някои по-скептично настроени читатели. Може би, но не е ли целта да покажем на света, че Родината ни е много повече от черноработници и промити от един тоталитарен режим мозъци? Не правят ли това спортистите ни и други хора от областта на науката и изкуството? Излишни спорове. Тъй като аз харесвам тези форми за поезия, реших, че в моя блог има място и за тях. Посочвам източниците си на информация, които систематизирах в тези статии и още веднъж уточнявам, че като изключим част от първата статия, другите са преводни, а не мои определения и дефиниции. И така, приятно четене на тези от Вас, които нямат нищо против предизвикателствата,

В.С.
Друга страница в блога ми, която би представлявала интерес, надявам се, за почитателите на източните форми на поезия е "Хайку - опити, грешки и признания".
Танигучи Бусон
(1716-1783)

Още на 20 г. напуска родното си селище Кема, където не се завръща никога повече, и заминава за Едо – днешно Токио. Танигучи Бусон, променил фамилията си на Йоса през 1744 г., освен знаменит още приживе художник, е поетът на красивото,  на доброто, на хармонията. Част от движението за връщане към ценностите на Башьо – лиричност, съзерцателност и романтичност; единство на противоположностите, природна хармония, живот в настоящето, - той се е учил на поетично майсторство, освен от Башьо, от Хаяно Хаджин. Хаджин е поет, познат с майсторството си в хайкай – съвременният вариант на ренка, но вече със сатиричен елемент, също състоящ се от 14 или 17 мори (японски звукови единици – а не български срички) – и също последовател на Башьо.

Характерно за Бусон е, че той не се е ограничил в копирането на гореспоменатите истини, а е продължил да ги търси по свой начин. За Бусон е важно изкуството да постига красота, добрина и душевна хармония. Той се обявява срещу вулгарното и пошлото, вече намерили място у негови съвременници. Предвид това, водеща роля в стиховете му имат не прякото наблюдение и личният опит, а въображението. Това е и причината Харуо Ширане да го нарече „кабинетен поет.” Красиви са реалистичните картини, невъзможни в реалността – фазан (една от най плашливлите птици) на моста, по който минават толкова много хора; сакура в оризова нива и т.н. Ключът по всяка вероятност е изразителността на думите, които използва с цел да постигне свободата на духа в изкуството. Бусон е признат за ненадминат майстор на ренку, отличаващо се с неочаквана смяна на картините, асоциативни връзки и богато въображение, без тези картини да имат съответствия в действителността.

Запленен от китайската история, Бусон посвещава не малка част от творчеството си на техните легенди и поети.

Ето и една снимка на "Пролетен пейзаж" от Йоса но Бусон  и едно негово хайку в превод на Братислав Иванов:

Пролетен вятър -
дълга е дигата,
далеч е родният дом.

Източници:
„Хайку и дзен” – Братислав Иванов
Haruo Shinare


Бързо ръководство по писане на танка
от Джийн Емрич

След хайку, танка беше най-голямото предизвикателство за мен. Наясно с положението, че това не е „наша” (да се разбира, българска) форма на поезия, както не един или двама патриоти сред пишещите се аргументират, все пак реших да опитам. Първите ми опити преди четири години не бяха на висота, но няма да ги изтрия защото все пак по тях мога да следя развитието си. Първият ми успех с танка беше публикуването в „Atlas Poetica”, бр. 16, последвани от още един в брой 20, посветени на„География и творческо въображение” и то именно след като прочетох „Бързо ръководство за писане на танка” от Дж. Емрич, чийто превод Ви предлагам по-долу. За да се предпазя от нарушаване на авторски права и загубата в превода, която е неизбежна при превод на поезия, ще дам пример с един от тези мои танка стихове, вместо оригиналните на Джийн. Надявам се, че ще бъде интересно за други мои приятели, увлечени от тази форма.
В.С.

Танка, лиричното стихотворение на пет реда от Япония, бързо става популярно в англоезичната поетична общност. Подобно на хайку, по-краткия ѝ братовчед, танка обикновено е добре обоснована в конкретни картини, но също така прелива в лирична дълбочина и задушевност, която идва от директното изразяване на емоциите, също както и загадъчност, внушение и нюанси. Ако вече сте писали хайку и някога сте искали да добавите обяснение към Вашите стихове, то танка е формата за Вас! Естетиката на танка е широка и обхваща всичко. Може да пишете фактически за всеки предмет и да изразите Вашите ясно формулирани мисли и чувства.
   
1. Помислете за една или две прости картини от един момент, който сте преживели и ги опишете с конкретни термини – какво сте видели, опитали, докоснали, помирисали или чули. Напишете описанието на два или три реда. Ще използвам редове от едно от моите собствени стихотворения като пример:

изпращам ти писмо
по пощата

2. Отразете това как сте се почувствали или какво сте си мислели, когато сте преживели този момент или вероятно по-късно сте имали време да помислите за него.

По отношение на момента, описан по-горе, аз си мислех за това колко често съм наблюдавала и фотографирала чапли. Всъщност, за тях може да се каже, че са определяща част от моя живот. Моите поетически инстинкти се хванаха за тази дума „определящ” и аз знаех, че имам идея за това, какви биха били следващите редове.

3. Опишете тези чувства или мисли в оставащите два или три реда:

лек бриз
по поляната
глухарчета

4. Комбинирайте тези пет реда:

изпращам ти писмо
по пощата
лек бриз
по поляната глухарчета

5. Обмислете това да се върнете на третия ред от Вашето стихотворение и да го превърнете в ред-пивот. Това е, ред, който се отнася и към двата първи реда, както и към крайните два реда, така че, те по всякакъв начин да имат смисъл граматически. За да направите това, обърнете редовете.
Ето го моят стих с преподредени редове, за да се създаде пивот на трети ред:
лек бриз
по поляната
глухарчета
изпращам ти писмо
по пощата

За да проверите пивот-реда, разделете стихотворението на две триредия и вижте дали всяко от тях има смисъл

лек бриз
по поляната
глухарчета

глухарчета
изпращам ти писмо
по пощата

6. Помислете за формата или структурата на Вашия стих. В Япония, танка често се пише на един ред с части, състоящи се от 5-7-5-7-7 звукови символа или срички. Някои хора пишат танка на английски на пет реда 5-7-5-7-7 срички, за да се доближат максимално до японския модел. Може да ви се иска да опитате да пишете танка по този начин. Но японските срички са по-кратки от тези в английския език, което води до по-кратки стихове, въпреки че броят на сричките е същият. За да се доближат до японския модел,  някои поети използват приблизително 20-22 срички и структурират „къс-дълъг-къс-дълъг-дълъг” или дори свободно формулирани структури, използвайки пет реда. Може да искате да опитате с всички тези подходи. Моят стих за бялата чапла е свободна форма.

7. Решете къде главните букви и пунктуацията може да са необходими, ако това изобщо се налага. Танка стиховете обикновено не се състоят от пълни изречения и първата дума в ред едно обикновено не е с главна буква, нито пък последният ред завършва с точка. Идеята е да запазите стиха отворен и малко откъслечен или непълен, за да окуражите читателя да завърши стиха със своето собствено въображение. В моя стих двоеточието може да се добави, без това да попречи на пивота

лек бриз
по поляната
глухарчета:
изпращам ти писмо
по пощата

 Реших да използвам идентичност, вместо двоеточие

лек бриз
по поляната
глухарчета
изпращам ти писмо
по пощата

Няколко финални съвета преди да напишете първия си стих:
Танка стиховете обикновено нямат заглавия, освен ако не са „танка-цикъл” или „танка-поредица.”
Обяснението може да бъде отделно от конкретните картини или вплетено в тях. Въпреки че, обяснението е ок, добър подход е – както във всяка добра поезия – да „показваш, вместо да разказваш.”

    Това е много опростено, бързо начално ръководство за писане на танка. Колкото повече пишете танка и четете стиховете на другите, толкова повече ще намерите вариации на подхода, представен тук. Наслаждавайте се на формата и не забравяйте да споделяте стиховете си с другите! Добро място е да започнете с танка общество, такова като Танка обществото на Америка или други организации, дошли от различни места по земното кълбо.

НАУЧЕНО ОТ БРАТИСЛАВ ИВАНОВ:

Ренга – низ от строфи-епизоди с неочаквани обрати, предизвикани от играта на асоциации. Времето в ренга е вечното настояще, действието винаги е тук и сега. Ренга си остава поезия, отразяваща литературните вкусове на аристокрацията.

Бързо ръководство за седока
 
Mar 24, 2009
По-стара от хайку поне с век, седока е всъщност комбинация от два по-кратки  стиха, прилепени заедно. За да започнем, нека прегледаме първата част на седока – катаута.
Стихът катаута е забравен стил в японската култура, често оставян настрани, когато хайку и танка създават впечатление, че пасват по-добре. Катаута е стих от три реда, който има сричков шаблон 5/7/7/. Трябва да се отбележи, че много рядко можете да видите самостоятелна катаута. Повечето пъти са верига от два или повече катаута стиха.
Когато един писател вземе два катаута стиха и ги постави гръб-в-гръб, за да оформи солидна строфа, тази форма се превръща в седока. Седока има 38 срички на шестте реда, които трябва да се четат като: 5/7/7/5/7/7. Тъй като няма много история за седока, предвид това, че е била засенчена от по-популярни стилове в японската култура, много малко се казва за „правилата” за писане на седока. Могат да бъдат стихове на настроенията, които изразяват определени чувства по дадена тема или могат да бъдат песен за природата, подобни на танка.
Седока може да бъде написана като една или повече строфи и може да съдържа идея или тема. Единственото правило, което е познато е, че всяка катаута трябва да може да се чете като отделно стихотворение. Когато два катаута стиха се поставят един до друг като строфа, би трябвало да бъдат логични и да разказват завършена история.
Ако извадите първата половина от втората катаута, трябва да имате две отделни и независими едно от друго стихотворения. Ако я върнете, имате две части от същата страна, които са свързани заедно, за да оформят пълна история.
Тъй като седока може да бъде на каквото и да е тема, всяко поетично средство е игра. Опитайте се да използвате анжамбман, алитерация, метафора, рима... Запомнете, че дължината на Вашата седока няма ограничения! Можете да имате седока от 2 строфи или седока от осем страници, толкова дълга, че всяка строфа да бъде две пълни стихотворения, съединени заедно, за да направят едно цяло.
Седока може да бъде зарибяваща, тъй като има съвсем малко правила и толкова много за проучване в света на кратките поетични форми. Опитайте няколко и скоро ще имате тетрадка, преливаща от тази забравена форма.
Ето тук споделям моите първи опити, приети от “Bamboohutpress” със съответните връзки към тях. 
В.С.