неделя, 28 септември 2014 г.

Нелепо прости съвети за писане на книга



част от страницата

    Писането е лесно. Всичко, което трябва да направите е да задраскате грешните думи.”

    —Марк Твен

Трудната част за повечето писатели, независимо от това какво казваме, не е да бъдат издадени. Сега има повече възможности откогато и да било, за да станете автор. Не, не издаването е това, към което се стремим. Писането е.

Току-що свърших моята първа традиционно-публикувана книга и наскоро издадох първата си електронна. Най-трудната част и от двете старания беше процесът на писане.

Като погледна назад и към двата проекта, аз научих някои неща. Какво ни струва това да напишем книга? Ето няколко съвета, които си струва да се запомнят.

Началото

Започнете с нещо малко. 300 думи на ден е достатъчно. Джон Гришам започнал писателската си кариера като адвокат. Той ставал рано сутрин и пишел по една страница. Вие можете да правите същото.
Направете си схематично изложение. Напишете съдържание, което да Ви води. После разделете всяка глава на няколко откъса. Мислете за книгата си като за начало, среда и край. Каквото и да е по-сложно от това, ще Ви доведе до загуба. Ако имате нужда от помощ, прочетете „Do the Work”.
Определете си време за писане на книгата Ви всеки ден. Ако се налага, вземете си един или два почивни дни и си ги разграфете. Само не позволявайте да изпуснете крайния срок. И не се отдалечавайте от книгата.
Изберете си уникално място за писане. Това предполага да бъде нещо различно от мястото, където извършвате другите си дейности. Идеята е да създадете това специално пространство така, че като влезете там, да бъдете готови да работите по проекта си.

Бъдете отговорни

Бройте думите. Мислете в рамките на увеличаването с 10 хиляди думи, като разделите главите така, че да бъдат с еднаква дължина:
    » 10,000 думи: памфлет
    » 20,000 думи: кратка електронна или печатна книга
    » 40,000 – 50,000 думи: добър размер за документална книга
    » 60,000 –70,000 думи: по-дълга документална книга
    » 80,000 –100,000 думи: типична дължина за роман
Поставете си седмични крайни срокове. Може да бъде брой на думите, процент в прогреса, каквото и да е. Само имайте нещо, към което да се стремите и някой, който ще Ви държи отговорни.
Получавайте обратна връзка по-рано. Нищо не причинява повече болка от това да напишете книга и после да трябва да  пренапишете, защото не сте позволили на никого да я погледне. Осигурете си няколко надеждни съветника, които да Ви помагат да различите какво си струва да се пише и какво не.

Останете мотивирани
Извадете я на показ. Няма значение какво, стига да довършите книгата. Изпратете я на издател, пуснете я в Amazon, направете каквото и да е, за да я изправите пред хората. Само не я слагайте в чекмеджето си.
Прегърнете провала. Знам, че ще бъде трудно и ще се объркате. Позволете си го. Спечелете собственото си благоволение. Ето какво ще Ви поддържа, а не високите Ви стандарти за перфекционизъм.
Напишете друга. Повечето автори са объркани от първата си книга. Но без тази, първата, те никога нямаше да научат уроците, които вече са научили. Така че, извадете книгата си на показ, провалете се по-рано и опитайте отново. Това е единственият начин да станете добри – да се упражнявате.

Не пропускайте нищо.

събота, 27 септември 2014 г.

Награден пътепис

Написан, редактиран и обмислян за кратко време, пътеписът ми е получил призвание от "Кафене.бг". Хубаво е, че няма класиране, защото всеки е писал от своята гледна точка, за своето специално място и особено при пътеписите, е абсурдно да има по-добър и най-добър.

неделя, 21 септември 2014 г.

Осем начина да вдъхновите другите



   
част от "Неделно четиво за писатели, ч.2"

   
Гостуващата публикация е от Майк Кинг, авторът на „Научи това” в сайта Markandangel.

Боготворили ли сте някого или възхищавали ли сте се на нещо у друг човек, което наистина да Ви е вдъхновявало? Е, има някои качества в характера на човек, които му дават възможност да вдъхновяват другите и има стъпки, които трябва да направите, за да събудите тези, същите качества у себе си. Ето как:

Придържайте се към това, което обичате
Да вдъхновявате другите не е лесно. Рейтингът на успеха на тези, които се опитват да вдъхновяват другите е невероятно нисък, когато мярката за успех се базира на процента вдъхновение, противопоставен на действителния брой вдъхновени. Огромни мотивационни семинари с хиляди участници, оказват дълготраен ефект върху живота само на няколко човека. Ако се огледате са същите странности у вас самите, може лесно да се обезкуражите, надявайки се да да вдъхновявате другите като правите нещо, което не обичате истински.
Ако обаче наистина обичате нещо много, няма да Ви е грижа колко успешни сте във вдъхновяването на другите и ще продължите да постоянствате (на много нива), без значение колко пъти се проваляте. Когато хората се съмняват за Вас и когато хората се присмиват на провалите Ви, ще продължите да правите това, което обичате, защото го обичате. И така, като имате тази дълбочина, тази любов и страст към нещо, тя ще Ви предпази от всички потенциални провали.
Ще продължите ли да поддържате тази страст, допускайки провали? Ще вдъхновявате ли другите, дори когато не сте успели първоначално. Какво обичате?

Мислете мащабно и благородно

Веднъж поставили основите на това, което е най-голямата Ви страст, започнете да мислите мащабно. Колко човека бихте вдъхновили, базирайки се на подходящото занимание? Има ли начини, по които бихте могли да разширите влиянието си? Не очаквайте да вдъхновите един човек, а стотици! Запомнете, че ако работите на ниско ниво, това ще Ви отведе до ниския рейтинг на успеха. Трябва да мислите мащабно и да имате в наличност хора, които да вдъхновите. Петдесет от хиляда души са само пет процента, но това все още са петдесет човека. Споделете идеите си с възможно най-много хора и си позволете влиянието Ви да нарасне отвъд първоначалните идеи за вдъхновение.
Да мислите мащабно не опита само до това да вдъхновите повече хора, но също така до влиянието, което имате върху всеки един човек. Не се спирайте на това да правите малки промени в живота на човека, ако той се нуждае от пълна промяна. Вместо това, стремете се да промените всичко. Търсете възможност да вдъхновявате във всички области, вместо само в една. мислете мащабно за позитивното влияние, което можете да имате и това ще Ви даде по-добри възможности да направите впечатление. Ако представяте стотици начини за нечия промяна или лечение, а човекът си избере само едно, все пак сте помогнали!
Друг полезен начин да вдъхновите другите е да поддържате установена благородна кауза или практика, такава като да спасите околната среда или да нахраните бедните. Много по-лесно е да спечелите внимание, последователи и подкрепа за благородна кауза, отколкото е за индивидуална печалба или нещо, което биха приели за по-егоистична причина. Предложение да промените нещо, което има положително влияние в глобалното общество е далеч по-привлекателно за случайния зрител, отколкото някои краткотрайни, ограничени рискове. И така, запазете тези сфери на влияние възможно най-големи.

Бъдете изразителни
Страстта е нещото, което трябва да имате и да бъдете в състояние да го изразите, ако искате да вдъхновявате другите. Можете да спечелите огромно влияние, само като изразите публично това, че сте развълнувани и пристрастни към темата. По-трудно е да вдъхновите другите, ако сте скучни и не сте ентусиазирани за дадената тема. Изразителната страст е заразителна поради любопитството, което събужда у другите. Ще накарате хората да се чудят защо обичате толкова много това, което обичате. Естествено, някои от тях няма да бързат, за да разберат каква е темата, която Ви придвижва напред.

Правете това, което говорите
Трябва да останете активно свързани със сферата, в която възнамерявате да вдъхновявате другите. Има една стара поговорка, че трябва да правите това, което правите и тя съдържа истина за всичко, което вдъхновява другите. В края на краищата, ако наистина искате да вдъхновите другите да правят нещо, тогава това „нещо” би трябвало да бъде голяма част от живота Ви. Не е нужно задължително да бъдете експерт в него, но трябва да бъдете страстно свързани с него.

Оставете вратата отворена
Трябва винаги да поддържате отворена покана към всекиго, когото срещнете. Лично приветствайте другите и изслушвайте техните нужди. Веднъж свързали се с тях, приемете го лично и поддържайте здравословна линия на общуване.

Предложете подкрепата си
Най-добрата част от това да вдъхновявате другите е да се интересувате не само от това, което правите, но да признаете, че последователите Ви имат възможността да израстват и да я променят. Предложете споделяне на лични истории, научете ги на нещата, които Вие самите сте научили по пътя, говорете за провалите и постиженията си и им задавайте въпроси за личния им прогрес. Помогнете им да предотвратят грешките, които Вие сте направили в миналото и винаги поддържайте позитивна перспектива за техния предстоящ прогрес.

Бъдете последователни
Последователността в действията, информацията и моралните стандарти е също много важна. Ако непрекъснато променяте методите, интересите си и сферата, в която се надявате да вдъхновявате другите, ще имате съвсем малък успех. Хората искат да видят и асоциират идеите Ви в надежден план, който могат да следват. Налага Ви се да демонстрирате тази последователност с действията си, но също така можете да допълните тези действия с разказването на вдъхновяващи истории. Разказването на истории Ви помага да възпроизведете важни преживявания от миналото като средство да водите и вдъхновявате другите. Уверете се, че тези истории поддържат последователността на действията Ви.

Останете позитивни
Процесът на вдъхновяване на другите е съпътстван от недостиг на предизвикателства и от негативни отричания. За да минете през това, трябва да останете позитивни, да се преборите с миналите провали и да заредите другите с позитивизъм, без значение от това какви са обстоятелствата. Съмнението е много заразно заболяване и ако покажете каквато и да е част от него, лесно можете да разрушите каквото и да е позитивно влияние, което може вече да сте внушили у даден човек.

сряда, 17 септември 2014 г.

П. Ч. Дохърти – „Сенки в Оксфорд”



Издателство „Еднорог”
Година – 2001
Преводач - Мариана Димитрова
 можете да прочетете и на страницата

Анотация: Въпреки няколко неточности в превода, включително и в името на писателя, книгата е една от онези, които биха задоволили вкуса на всеки любител на мистерията и свръхестественото - не като сензация, а като част от безпределните възможности на човешкия разум.

Мрън! Така се започва ревю, да знаете. Обаче няма как иначе, след като на красивата корица, дело на Христо Хаджитанев, името на автора е написано – „П. К.Дохърти”. Ами това е Пол Чарлз Дохърти. Чудя се защо ли се опитват да развалят удоволствието на що годе начетените читатели. За съкращенията има установени правила. Към тази нередност, ще добавя и изречения от типа на: Въпреки образованието, получено в Кембридж, той винаги отстъпваше пред сър Годфри, въпреки че Рицарят...” Аз не откривам тук етимологична фигура. Ако греша, поправете ме, моля. Знам много добре колко труден за превод е Дохърти и сигурно точно заради това не го превеждам. А книгата има и редактор, все пак. Не ми е приятно да пиша всичко това, но ако виждам смисъл от споделянето на рецензии (понастоящем, ревюта), той е само в това да уточним какво ни е харесало и с какво не можем, а и не бива, да правим компромиси. Аз мога да чета и в оригинал, но така ли ще подпомогна българското книгоиздаване, колкото и незначителен да е моят принос? До тук с мрънкането. Сега минавам към...

Книгата е от поредицата „Кентърбърийски загадки”, в която Пол Чарлз Дохърти, роден на 21 септември 1946 г.,  включва и следните творби: „Пазителят на портите”, „Тайните на замъка”, „Блуждаещи огньове”, „Песента на палача”, „Отмъщението на мъртвата” и  още непреведената, доколкото зная, написана през 2012 г. “The Midnight man”.  Разбира се, препратката към „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър от 14-ти век е повече от очевидна, което от своя страна прави предизвикателството още по-голямо.

В хана „При мантията”, до която ще Ви отведе една котка (любим похват и на други познати писатели), ще се срещнете с вече познатите Ви поклонници, отправили се към мощите на Томас Бекет. Те са представени първоначално през погледа на ханджията Хари, който е част от тази „разнородна”, както той я определя, група. Историята вече е позната на челите някоя от гореспоменатите книги:

Пътят е дълъг, нощите – скучни. Какво друго им остава на тези различни хора, освен да приемат предизвикателството на Хари да разказват истории – весели през деня и загадъчни –през нощта, - още повече, че за най-добрата ханджията е обявил награда от кесия със сребърни монети. В тази книга разказва Рицарят, придружен от своя син и един йомен – свободен земевладелец, който има задължението да следва своя феодал по време на война. А войната на Рицаря, както ще разберете, съвсем не е нещо познато. Началото на историята е повече от завладяващо:

Гарваните с хищните си клюнове се бяха натъпкали с човешко месо...”

Повторете си го на глас, бавно. Разбирате какво имам предвид, нали? От тази сцена, фокусът постепенно се стеснява, докато ни отведе до сър Хюго (когато прочетете, ще разберете кой е той) като при това стесняване, минава през важни моменти, които допринасят както за звученето на творбата, така и за по-ярката ѝ образност. На места ще забравите, че четете и ще имате усещането, че гледате филм – толкова майсторски описани са и обстановката, и героите, и самият сюжет, в който наред със средновековните персонажи, ще се срещнете и с истински (да, съвсем истински изглежда при описанието му) стригой.

Не знам за Вас, но аз винаги съм се питала какво би накарало някого да изследва страха от непознатото, задължително идентифициран със заплаха за живота. И у всеки автор на такава литература откривам различни отговори. За Пол Чарлз Дохърти може би е валидно следното – да доведе човешкият разум до ръба на собствените му възможности, за да му даде шанс да се доразвие. Едва ли предполагаме какъв потенциал е заложен в него, докато не бъдем изправени пред невъзможното.

неделя, 14 септември 2014 г.

Как да се вдъхновите за писане



10 трика от Джонатан Мъроу

част от страницата с преводни статии

Идва време в живота на всеки блогър, когато мисълта да напише още един блог го кара да се чувства... е, .... с вързани ръце.
Знаете, че би трябвало да пишете, знаете, че читателите очакват нещо от вас. Но сядайки да нащракате следващия пост, се чувствате като че ли сте кофа, която хвърлят в кладенеца на творчеството, но излизаща на повърхността, пълна с кал.
Кладенецът е пресъхнал, скъпи. Няма какво повече да даде. И все пак, някак си, трябва да намерите нещо, което да кажете.
Въпросът е: „Как?”
Някои побелели ветерани обичат да казват, че трябва да пишете без значение дали Ви се иска или не. Те Ви казват да останете решени, да не бъдете кръшкачи и да си свършите проклетата работа.
Според моя опит, все пак, това не струва и пукната пара.
Защото, когато сте блогър, Вие нямате редактор или издател, който да хвърли един критичен поглед и да каже „По-добре да напишете това или нещо друго.” Не, този, който публикува сте самият Вие, това пък е лесно и после можете да отидете да гледате телевизия или да си играете видео игри, или да поспите.
За нас, вдъхновението не е задължително; това е силата, която ни дърпа към компютъра и ни казва, че е време да кажем нещо, което да промени света. Някак си, трябва да я намерите и трябва да продължавате да я преоткривате, поне докато имате блог.
Не, не е лесно, но е възможно. Ето 10 трика, които работят добре за мен:

1. Разгледайте кориците на някои списания
Писателите, които измислят водещите заглавия за списания като „Космополитън” и „Нешънъл Инкуайър” са сред най-добре платените, най-съзидателните хора в света. И така, защо да не яхнете тяхната работа?
Когато и да се почувствам задръстен, аз отивам в книжарницата и изчитам всички корици, докато идеята за велико водещо заглавие не ме удари по челото. Или ако се чувствам особено мързелив, отивам в „Амазон” или  в magazines.com и разглеждам по диагонал кориците там.
По който и да е от тези начини, аз обикновено накрая се озовавам с 5 до 10 идеи за нови публикации.
(Съвет: често това работи най-добре, когато се спрете на списание, което няма нищо общо с Вашата лична тема.)

2.  Да напишете първото изречение
Понякога създаването на цяла публикация е лесно, когато напишете въвеждащото изречение.
Когато стигнете до основна идея за дадена публикация, но не можете да намерите вълнуващ начин за започването ѝ, опитайте се да прочетете по диагонал първата страница на романите от книжния Ви рафт (трилърите често са най-добрият вариант), но прочетете първото изречение. Ако не го намерите там, прегледайте някой блог и прочетете първото изречение на всяка публикация.
Много често някоя може да изскочи и това ще Ви даде импулса да напишете публикацията си. 

3. Прочетете любимия си автор
Има една стара поговорка, че за да пишете много, трябва да четете много
И това е вярно. Четенето не само Ви учи как да работите, а също така може да Ви даде настроение за писане.
Когато и да се почувствам апатичен, на мен ми отнема само 15 минути да прочета Сет Годин или Стивън Кинг. Начинът, по който те пишат е изпълнен с толкова много енергия, че част от нея обикновено се оказва заразна.
За Вас авторът може да бъде някой друг. Това, което е важно, е да намерите писатели, които Ви вдъхновяват и дръжте творбите им под ръка за тогава, когато Ви потрябват.                                                   

4. Препишете си абзаци  от тези любими автори
Чувал съм как в някои техни отговори, рекламни агенции искат от новите писатели да преписват известни писма за продажба отново и отново. Много добри курсове по творческо писане правят същото.
Погледнато отстрани, това може изглежда като безсмислен труд, но не е. Нещо, на което Ви учи преписването на думи от други автори, учи мозъка Ви как го правят те.
Знам го, защото съм го правил. След като препиша един или два абзаца от Годин или Кинг, аз обикновено имам представа за нова гледна точка или публикация. Звучи откачено, но опитайте го някой път.

5. Поразровете се за цитати
Хората се навъртат около цитатите поради няколко причини: те са мъдри, просветляващи, запомнящи се, те са всичко, което се предполага да бъде едно писание.
И така, защо да не им позволите да Ви вдъхновят? Отидете на quotationspage.com и се поразровете сред милионите велики цитати. Позволете на един от тях да запали искрата за вълнуваща, нова публикация.

6. Слушайте музика
Всеки знае за това, но аз ще му придам малко по-различно значение.
Някои хора намират слушането на музиката докато пишат за полезно и ако това важи и за Вас, направете го.
Лично аз, обаче, намирам за по-добре да затворя очите си и да слушам музика преди да пиша, като запазя мисълта си възможно най-изпразнена, докато го правя. В рамките на 30 минути някои идея изскача в главата ми и тогава аз спирам музиката и започвам да пиша.
Може да изглежда като малка разлика, но ако сте имали проблем с писането, докато слушате музика, то опитайте по този начин сега.

7. Заслушайте се в някой смислен диалог
Забелязвали ли се, че един добър пост в блог се чете повече като елегантен монолог? Почти можете да чуете гласа на блогъра.
За да постигнете това, един от най-добрите начин е да си намерите телевизионно шоу, филм или радио предаване със смислени диалози и да ги слушате по няколко пъти на ден. Това тренира ума Ви да мислите разговорно и понякога може да Ви даде идея, която да е перфектна за даден пост.
Може и да поискате да бъдете нащрек със сценаристи, чиито диалози намирате за особено добри (Куентин Тарантино и Чарли Кауфмън са две места, от които можете да започнете) и да слушате техни творби с внимание върху това как използват диалозите.

8. Разговаряйте със своите читатели
Миналата година аз поканих читатели на блога ми да споделят нещата, които не харесват, а после избрах 20 от тях за  безплатни блог-консултации.
Резултатът? Почти 300 човека оставиха коментари, обяснявайки подробно какво им е създало неприятности и защо.
Аз научих повече от тези коментари и консултации, отколкото от която и да е друга форма на проучване, която съм правил тук и те ми дадоха дузини идеи за нови постове и продукти. Непретенциозно е, но понякога трябва да разберете, че Вие не се единственият източник за разбиващи идеи. И Вашите читатели са пълни с чудесни идеи и те нямат търпение да Ви ги дадат.

9. Затворете вратата
Това е друг съвет, който получих от Стивън Кинг. В книгата си „За писането: Мемоари на занаята”, той съветва да напишете първата си чернова на затворена врата, а да я редактирате на отворена.
Той няма предвид, че всъщност трябва да затворите вратата (въпреки че е добра идея). Това, което има предвид е, че трябва да забравите което и да е друго мнение, освен своето, когато пишете първата си чернова.
Най-сигурният начин да разочаровате самите себе си е да си представите какво ще кажат всички за работата Ви, преди да сте я завършили. Довършете първата си чернова, като слушате само собствената си интуиция. Може да агонизирате за това как ще реагират другите, докато правите редакции.

10. Открийте своята радост
Ако му позволите, писането може да ви направи нещастни - ако пришпорвате себе си да пишете за теми, които мразите, изтощавате се от писане, когато сте уморени и се наказвате, когато написаното не отговаря на очакванията Ви.
Но това е грешка. Защото писателите, които успяват, не са стереотипни луди гении, чиито кариери са осветени от бляскавост, последвана от ненавременна смърт. Най-удивителните писатели са нормални хора, които изпитват радост от писането и така, те пишат възможно най-много.
Толкова е лесно да се забрави колко важна е тази радост и по мое мнение, това е истинската причина, поради която изпитваме затруднения с писането. Трябва да изиграем себе си,за да направим нещо, което мразим.
И ние трябва да спрем. Защото, ето как стоят нещата... колкото по-скоро си позволите да се забавлявате пишейки, толкова по-лесно ще стане да седнете и да пишете. Това ще Ви даде живот и ще искате да го правите.
Моят съвет?
Следващия път, когато зациклите, открийте за писане нещо, което Ви кара да се усмихвате. Открийте за писане нещо, което Ви дава тръпка. Открийте за писане нещо, което Ви докосва толкова дълбоко, че сълзи от радост да се стичат по лицето Ви, докато пишете.
Ето какво е писането. То е дар и то не само за читателите ни, но и за нас самите.
Насладете му се.

За автора: Джонатан Мъроу е съредактор на „ Copyblogger