неделя, 25 януари 2015 г.

Gems

В настоящето изданиена Gems, мои хайку и седока, съответно на страница 10 и страница 26.

Десет въпроса за героите

част от

Бренда Яновиц, автор на “Scot on theRocks”, “Jack with a Twist” и “The Lonely Hearts Club“ (не са превеждани на български – б.пр.). нейните творби също така са публикувани в the New York Post, Publisher’s Weekly, Long Island Woman Magazine, Mom.me, Hello Giggles и xoJane



Най-важната част от вашия роман е онази, която никога няма да бъде видяна от читателя. Тя е частта, която е само за вас. Частта, която само вие познавате. Е, вие и героят ви – това е. Тя е проучването за героя. Не можете да напишете добър роман без да опознаете героя отвътре и отвън.

Има толкова много начини да направите своето проучване за героя. Това може да бъде писмо, което героят ви пише до приятел. Може да бъде признание, което героят ви прави пред психиатъра си. Или дори може да бъде списък от неща, които искате да научите за него.

Понякога, когато не съм пред компютъра, аз си представям героя, който се разхожда с мен. Дългият път до аптеката? Хммм, как би реагирал героят ми на това? Приятел закъснява за обяд – би ли изчакал моят герой или би си тръгнал ядосан? Кола ме засича в натоварено движение? Би ли се разкрещял моят герой или би преглътнал всичко в себе си?

Някои писатели обичат да обработят своето проучване за героя, преди да са написали дори и дума. Но за мен, аз обичам да се потопя в една книга и просто да започна да пиша свободно, измисляйки си нещата в движение. После, когато настъпи неизменното блокиране, аз мога да направя крачка назад и да помисля за това, което пиша. Няма нужда да се махна от компютъра – всъщност, когато усетя, че съм зациклила, да оставя клавиатурата настрани е най-лошото нещо, което мога да направя. Това само потвърждава идеята, че съм блокирала. А писането поражда писане, така че не спирайте.

Белетристът Джилиън Флин написа най-цитираната част от своя хит “Gone Girl” като проучване за героя си. Речта на „якото момиче“ беше нещо, което тя написа, когато беше блокирала и си проправи път към завършения продукт.

Но проучването за героя не трябва да си проправя път в незавършения ви продукт. Всъщност, някои хора мислят, че не им е нужно. В настоящата ми творба, проучването за героя става част от първата чернова. Почувствах, че е важно да дам на читателя предисторията на огромния калъп от герои, за да разголя напълно играчите си. Моят чудесен редактор, Бренда Коупленд, наскоро ми изпрати страхотен цитат от Стивън Кинг:

 Най-важните неща, които трябва да запомните за предисторията са, че (а) всеки има история и (б) по-голяма част от нея не е много интересна.“ – Стивън Кинг

Аз се влюбих в този цитат! И така, ние трябва да изрежем предисторията. За всеки един от героите. А това боли. Човече, наистина боли! Но знаете ли какво? Техните предистории не се променят. Те просто им проправят пътя по по-жив начин. Заради тези проучвания за героя, аз го опознавам отвътре и отвън и мисля, че когато един автор наистина познава героите си, познава ги и до най-малката подробност, това си личи в написаното.

Като имате това предвид, ето ги десетте най-добри въпроса, които трябва да можете да си зададете към всеки от героите си:

1. На колко години е? (И каква е менталната му възраст? Дали е 16-годишен/-а в тялото на 40-годишен/-а и т.н.?)
2. Имал/-а ли е щастливо детство? Защо/защо не?
3. Настоящи/минали връзки? Как са повлияли?
4. За какво го/я е грижа?
5. От какво е обсебен/-а?
6. Най-големият страх?
7. Кое е най-доброто нещо, което му/й се е случвало?
8. А най-смущаващото?
9. Най-голямата тайна?
10. Коя е единствената дума, с която бихте го/я изразили?


Кои са вашите лични въпроси, които си задавате, когато нещата опират до героя? Какво мислите, че трябва да знае всеки автор за своите герои? 

петък, 23 януари 2015 г.

Всичко за "Кибритени лодки" (до момента)

 "Кибритени лодки"

Идеята е на Диляна Гоергиева, която по съвет на Петър Чухов, нашият редактор, покани Дарина Денева и мен за участие в съвместна хайку стихосбирка, към края на 2013 г. Целият ни екип, изброен по-горе, работеше в пълен синхрон. Допълвахме се. Довършвахме това, което другите не са успели и в крайна сметка, през декември 2014 г. книгата е факт с помощта и на редакторите ни на преводите - Анжела Родел, английски текстове, и Наталия Седенова и Наталия Слатинска на руските. Благодарностите ни са за най-коректното издателство, с което съм работила до сега - "Пергамент" и великолепната работа по корицата на Иво Рафаилов.


Книгата е налична в книжарниците:
- "Хеликон"


Премиерата се състоя на 20.01.2015 г. в музикален център "Борис Христов". Предстоят отзвуци, а вече имаме покана за гостуване в Пловдив. 







Медийните партньори и блогъри, които ни подадоха ръка:
- "Книголюбие" (Христина Панджаридис)
- "Диви люляци" (Цецка Илиева)

Рецензии:
- от Мая Кисьова в блога й в "Wordpress.com"
- от Владислав Христов в "Литературен вестник"









- от Христина Панджаридис в "Книголюбие"


Интервюта:
- Диляна Георгиева в "Евроком" (след 40-та минута)
- Петър Чухов в "Кръстопът"
- Очаквайте в понеделник, 26.01.2015 г., в 12:30 ч, по програма "Христо Ботев" интервю с трите авторки.

Можете да видите и филмовата ни презентация в Youtube.com

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Отличие в януарския брой на "World Haiku Review"

Мое хайку, отличено в секция "Neo Classical Haiku"
winter morn
even the jays
keep silent

понеделник, 19 януари 2015 г.

Едгар Алан По – „Tales of Mystery and Imagination“

Collector’s library
Година - 2003
(отдаване на почит и допълнение към „Тост с коняк и три червени рози“)
Двуезично – английският текст е след българския (Bilingual – the English text is after the Bulgarian one)

Четиридесет години живот. Достатъчен ли е? Никой не може да каже, но най-важното (вероятно) е какво можете да оставите след като си отидете. Както винаги, ще има хора, които ще го харесат и такива, които няма да могат да го понасят. Но тези неща са субективни. Ще се опитам да аргументирам моите предпочитания към Едгар Алан По и в частност, към тази книга-бижу.

Рядко се осмелявам да бъда толкова категорична в отсъждането си, но всеки пристрастен читател би трябвало със сигурност да се съгласи, че има определени автори от всеки жанр, които са задължителни. Ето един от тези случаи. Невъзможно е да бъдете почитател на ужасите или криминалната литература, без да познавате работата на Едгар Алан По. Миналата година, за Хеолоун, написах шеговита статия за авторите, които определено промениха отношението ми към четенето като цяло и които оформиха вкуса ми към гореспоменатие жанрове. Ето какво написах за Едгар Алан По - Началото, в което една учителка видя в раницата ми „Живата факла“ и ме попита дали съм чувала за...Едгар Алан По ... не бях. Но бързо наваксах от любимата библиотека на родителите ми. Неговият гарван и до днес грачи в главата ми и въпреки че при първия прочит не ми беше съвсем ясен, продължавам да си го повтарям (почти го знам наизуст). Бях изключителен късметлия да получа този луксозен и със сигурност най-ценен Коледен подарък, за който Ви разказвам.

Най-отличителната черта на творбите на По (за мен, разбира се, за кого друг), откриваема и в ужасите, и в криминалетата, е дълбочината на тези истории. Дълбочина, за която той казва, че: „... лежи в долините, където я търсим, а не на върха на планината, където може да бъде намерена.“ Обърнете внимание – дълбочината е дори персонифицирана (на английски, личното местоимение „she“ се използва само за хора и домашни любимци, а По заменя с нея думата „дълбочина“). Неговите герои правят нещо като коментар на историята, която води до резултатите от сюжетната линия. Героят (коментаторът), независимо от това, че е главният (а в мното от случаите и единственият) участник в тези шантави, но толкова живи, благодарение на усета към детайла, истински картини (скрити) от живота, разказва какво се случва в повечето ситуации на себе си, отколкото на читателите. Това е наблюдение, което води отвъд видимата реалност, но без да напуска обстановката.

Ужасът – чист, в градация. Това, което е характерно за разказите на По в този жанр е, че той изследва опасността, за да открие нейния абсолютен ефект, с цел да се пребори със страха. Ужас, който води до лудост, но някаква невероята сила и издържливост кара героите да настояват, че те са здравомислещи и дори с гениална мисъл. Защо са в това състояние? Понякога причината може да бъде само око, но такова, че „когато и да се спреше на мен, кръвта ми се смразяваше...“ или провокирано от експеримент, или внимателно обмислено, приключението, към което героят прави малки, описани в детайли (понякога това провокира презрението на почитателите на ужаса), стъпки, променяйки себе си и поменяйки възгледите на света като цяло. И страхът добива невиждани до момента характеристики.

Криминалните истории. Криминални истории, които следват схемата на старата школа в проучването (отново в най-малки подробности) на мотив, средства и цели на престъплението. Мотивът не е толкова прост, колкото може да изглежда на пръв прочит, а изисква проучване, където именно тези подробности помагат. Средствата са винаги там, на местопрестъплението, но когато читателите се вгледат, ще разберат, че винаги има още нещо. Целта е самата мистерия. Дюпин е един от моите любими герои. Неговата логична мисъл – дълбока и задълбочена – може да накара читателя да си мисли за него като за свръхестествено същество. Което всъщност, е и най-голямото предизвикателство към интелекта.

Докато четях творбите на По, бях впечатлена от честата, но не произволна употреба на думата „чудат“ – и за нечий външен вид, и за произход, и дори за поведение. Да помислим. Тя може да се отнася до „особен, странен“, но също така до „рядък, необикновен“, а също и до „характерен, привилегията да принадлежи изключително на един човек или нещо.“ Това е. Всеки герой, обстановка или поведение са типични точно за тази история, това място, този герой, това поведение в тази стиуация. Едгар Алан По може да повтаря тази дума, но не и сюжетните линии, които следва, за да проучи човешката мисъл като цяло и нейните вариации, когато е изправена пред страха. Нещо, което изисква повече размисли – а то не се харесва от почитателите на бързото действие и щастливия край. Работите на По не са кинематографски. Те са провокация за мисълта.

Накрая, но не на последно място бих искала да обърна внимание на поезията в разказите на По. И аз нямам предвид стихотворенията, включени в някои от тях. Езикът е толкова поетичен, че за трениратното око или език, запознат (само) с градския жаргон, би изисквал повече време, за да бъде разбран. Още едно предизвикателство към потребителя, свикнал да „поглъща“ всичко, без да положи усилия.

Не пия коняк. Не бера цветя. Не искам и да отида до гроба на Едгар Алан По. За мен, той е жив – жив със своите творби, които ще препрочитам.

Edgar Allan Poe – Tales of Mystery and Imagination
Collector’s library
2003
as a tribute and addition to The toast with cognac and three red roses

Forty years of life. Is it enough? Nobody can tell you but the most important (probably) is what one is able to leave after his passing away. As usual, there will be people who to like and those ones who to strongly dislike that. But such things are quite subjective. I will try to formulate the argument of my preferences to Edgar Allan Poe in general and in particular treating this book-jewelry.

I rarely dare be so convinced in judging but each devoted reader should surely agree there are certain authors in each genre who are a must to be read. Here is one of these cases. It is impossible to be a mystery or horror fan without knowing Edgar Allan Poe’s work. Last year, for Halloween, I wrote a funny article about the authors who definitely changed my attitude to reading in general and who formed my taste to the abovementioned genres. Here is what I wrote about Edgar Allan Poe. I was a teen girl when a teacher of mine saw one of the books I was bringing in my schoolbag. Then she asked me if I had ever heard about Edgar Allan Poe. I had not but I quickly compensate what I had missed from my parents’ bookcase. The author’s raven still has been cawing in my head and nevertheless the first reading was not very clear to me, I keep repeating it (I know it almost by heart). I was lucky enough to get this really luxurious and for sure the most valuable Christmas present which I am telling you about.

The most distinctive feature of Poe’s work (to me of course, whom else) found both in his horror stories and his mysteries, is the depth of these stories. Depth about which he says “… lies in the valleys where we seek her but not upon the mountain where she is found.” Nota bene – the depth is even personified. His characters make a kind of a commentary of the story leading to the results of the story line. The character (commentator), despite being a main (and in most of the cases the only) participant in these weird but so vivid thanks to the sense of the detail real pictures of (hidden) life, tells what happened mostly to himself than to the readers. This is an observation that leads beyond the visible reality but does not leave the environment.

Horror – pure one in gradation. What is typical for Poe’s horror stories is that he explores the danger to find the absolute effect of terror with an objective to struggle with the fear. The horror that leads to madness but some incredible power and strength make the characters insist on their sanity and even ingenious mind. Why are they in such a state? Sometimes it could be only an eye but such that “whenever it fell upon me, my blood can run cold…” Provoked by an experiment or carefully thought over, the adventure to which the character makes little, described in details (sometimes that provokes the contempt of some horror fans), steps changing himself and changing the reader’s view of life in general. And the fear takes outlines never seen before.

Mystery. Mystery that follows the old-school pattern, in studying (again in very small details) the motif, the means and the objective of the crime. The motif is not as simple as it may seem at first reading but requires more investigating where exactly the details help. The means are always there, at the place of the crime but when the readers look inwards they will understand there is something more. The objective is the mystery itself. Dupin is one my favorite characters. His logical thought – deep and profound – can provoke the reader to think of him as of a supernatural creature. What is in fact the biggest challenge to the intellect.

While reading Poe’s work I was impressed by the often but not random use of the word peculiar – both for one’s appearance and origin and even behavior. Let’s think it over. It may refer to queer as well as to uncommon, unusual but also – distinctive, a privilege to belong exclusively to a person or thing. That it is. Each character, environment or behavior is typical exactly for this story, this place, this character, this behavior in this only situation. Edgar Allan Poe may repeat this word but not the lines he follows in exploration of the human mind in general and its variations when it faces the fear. Something that requires more reflections – something not liked by the fans of the fast action and happy end. Poe’s work is not a cinematographic one. It is a provocation to the mind.

Last but not least I would pay attention to the poetry in Poe’s stories. And I do not mean the poems included in some of them. The language is so poetic that for an untrained eye or to a tongue familiar to the urban slang it would require more time to be understood. One more challenge to the user used to “swallow” everything without making any efforts.

I do not drink alcohol. I do not pick flowers. I do not want to visit Poe’s grave. To me, he is alive – alive with his works which I am going to reread over and over again.



«Ёршик»

19 Января 2015 года 
вышел восьмой выпуск 
журнала «Ёршик»
и там...

имэйлы
зеркальное отражение моих
его инициалы
Весислава Савова (Болгария)

неделя, 18 януари 2015 г.

Седем съвета за написване на антиутопия

от Родерик Винсент, Writer’s Digest
(със съкращения)

част от

Това е гостуваща колонка от Родерик Винсент, автор на предстоящата антиутопична поредица „Америка“. Първият роман със заглавие „Каузата“ беше публикуван на 28 ноември 2014 г.  Гражданин на света, той e живял в САЩ, Англия и Маршалските острови, а в момента се е установил в Женева, Швейцария. Неговите рецензии и разкази са публикувани от „Ploughshares, Straylight“ (в Университета на Уисконсин, Парксайд) и „Offshoots“ (женевско издание).

Ценя спокойните, ненатрапчиви отношения между хората, но израснах с апатичното поколение Х - първите интернет тролове, първите геймъри, първите готи и първите спийд метъли, които надуваха “For Whom the Bell Tolls” на Metallica. Сега, хората от поколението Х може и да се считат за утопични, упадъчни пичове, които все едно изпълзяват от Средновековието, но вероятно този сантимент ще се промени, когато правителството започне да реже EBT-картите и ни ограничи свободата. Тъй като средната класа живее извън приказките като „По-слаб“ на Стивън Кинг, ние можем да се озовем в един момент, избирайки антиутопичен роман, за да съживим нашата младост, чийто дух сме загубили. С други думи, ако се чувствате ядосани от настоящата политическа обстановка, тогава от Вас може да излезе автор на антиутопия.

В повечето случаи антиутопията като жанр изследва измислено бъдеще, което е насочено към съвременните страхове, породени от пътя, който е избрало дадено общество. Изкуството е в образността на още неизобретени, но лесни да си представим открития. Не е изненадващо, че антиутопията често е разглеждана заедно с научната фантстика (проверете в „Амазон“ различните категории), където технологията играе решаваща роля. Роботи, нанотехнологии, напреднал изкуствен интелект, клонинги и всички други производни на напреднала, измислена технология, често се използват като цветове върху платно, изрисувано от мисълта на читателя. В „Прекрасния нов свят“ на Олдъс Хъксли, се използват репродуктивни фабрики от бъдещето, за да се произведе ограничен брой граждани, които да принадлежат на каста, лишена от болка.

1.            Когато пишете антиутопия, помислете за това как да използвате съвременните технологии и да ги екстраполирате. Когато добиете представа за това как би изглеждала обстановката, запитайте се как да промените обществото, което вече не съществува. 

Някои антиутопични романи избягват технологичния аспект, но се придържат към централната тема (изгаряне на книги в „451 по Фаренхайт“, свръхнасилие в „Портокал с часовников механизъм“ и цикълът на революция срещу деспотизма във „Фермата на животните“).

2. Открийте каква е централната тема и после я изследвайте с неуморна страст

По-добрите антиутопии имат две общи неща (вж. 3 и 4)

3.            Повествованието изтласква вътрешните събития в периферията. Придвижете сюжета напред така, че в кулминацията да има усещане за обреченост. Как героите ни отвеждат до там? Често в антиутопията разрешаването на основния проблем се постига със смърт („Пътят“, „1984“), но преди това съществуваща в историята сила води читателя към втория решаващ елемент, а именно:

4.    Вградено послание, което може да се асоциира с горящ огън в стомаха на автора. В „Орикс и Крейк“ от Маргарет Атууд, корпоративната доминация, ръководена от биотехнологични компании, съсредоточени върху създаването на микроорганизми (темата), причинява необратим колапс на човечеството. Посланието: човек е твърде умен за да се грижи за своето собствено добруване, но неовладяният технологичен напредък, без налагане на етични норми, ще има катастрофални последствия. В „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс, в реалити телевизия героите са доведени до смъртоносни битки (темата). Посланието: гладиаторските игри, привлекателни за публиката, отклоняват вниманието от от истинската природа на света в рамките на Окръг 13. Държавното наблюдение в „1984“ на Оруел, прониква навсякъде (темата). Историята е пренаписана, за да пасва на нуждите на „Биг Брадър“, а нацията е в непрекъснат страх от война (всичко това звучи познато). Цялата книга е едно голямо послание, отвеждащо ни към природата на тоталитаризма. 

Защо читателите са толкова привързани към такива песимистични, футуристични романи, вместо към утопичните творби? Защо така се успокояваме с антиутопия? Вероятно причината се крие в това, за което Ницше казва: „Ако искате да се борите за мир на душата и удоволствие, вярвайте; ако искате да сте последовател на истината, разпитвайте.“


5.            Антиутопията търси истината в тресавището на настоящето като проектира проблемите на днешния ден в бъдещето и ги разширява. Когато авторът успява да постигне това, писането незабавно става по-добро.

Нека се изправим лице в лице с истината – утопията е скучна. Като читатели, ние усещаме, че утопията по начало е недостижима. Човечеството не си пада по истории без конфликт. Сякаш не сме надживели ужасите на двете световни войни - ние сме виждали пушещите газови камери, ходещите скелети, увиснали по телени огради, вкопчили се в живота си, груповото мислене и фашизма, контрола на мисълта.

6.            Когато пише антиутопия, където бъдещето обикновено не е толкова светло, писателят чертае ужасяващи примери от миналото като зловещи изображения. Имайте предвид, че почти всички антиутопични произведения използват резки, депресивни образи в рамките на прозата си. Това, което е съществено, е да се създаде нещо уникално, което ще провокира читателската мисъл и ще остане там завинаги.

Базирана много повече върху реалността, ние знаем и разбираме, че антиутопията е като магнит за читателското усещане за фатализъм, когато говорим за безнадеждна, довела до безизходица, политика и надвиснали социални и икономически проблеми, които виждаме постоянно. Бойното поле се разпростира все по-широко и стига далеч в антиутопичните романи, където въображението може да потъне във футуристични минни полета. Обмисляйки настоящия политически пейзаж и мястото, към което сме се запътили, активизирането на темата „Антиутопията за възрастни“ е неизбежна (литературата за подрастващи изглежда вече е пренаситена и на нея, в повечето случаи, й липсва определена връзка с настоящето).


7. Ключът към писането на страхотна антиутопична литература е да установим здраво връзката с текущите събития. Писнало ли Ви е? Ако е така, тогава огънят в стомаха ще Ви помогне да създадете страхотна белетристика. Можете ли да пресъздадете всичко това на хартия? След всеки един ден, измисленото от разказвача става все по-ясен намек за истината. Военизирането на полицейските сили и други последващи дейности, както и напредналата роботика, старото приятелче капитализмът и балонираната клептокрация в постоянно състояние на война са пикантните подправки за следващата антиутопия. Ще бъдете ли Вие този, който ще я напише? Не знам, но Вие, като автор, имате шанса да кажете нещо, за да ударите десятката, така че не позволявайте на възможността да Ви се изплъзне. Кой е начинът, по който виждате света различно и как можете да изразите това посредством героите, без да напишете изобличителната реч на вярванията си? Ето къде се крие изкуството на антиутопичната литература.  

неделя, 11 януари 2015 г.

Авторова платформа - солидна основа

От Нанси Баумън, “Bookrama”  
част от страницата

„Автори, не изграждайте платформата си върху клатеща се основа!“
Крис Робли, “Bookbaby”

Вероятно сте чували много за това колко е важно да се изгради авторова платформа.

Според експерта Джейн Фрийдмън, когато редакторите и агентите казват, че търсят работа с автори, които имат съществуваща платформа, това, което наистина имат предвид е, че те търсят писател „с репутация и авторитет, който е доказал, че стига до съответната публика.“

Но преди да се развълнувате твърде много и да се опитате да изградите по-висока, по-широка, по-бляскава платформа от авторите във Вашия жанр, обмислете това: всичките Ви усилия за изграждане на платформа ще бъдат загуба на време, ако не започнете да я градите върху солидна основа.

И така, какво е авторова платформа?

Здравата основа за писателска платформа се състои от три неща:

1. Трябва Ви страхотно съдържание

Изграждането на авторова платформа е един вид същото като да организирате парти, което започва сега и продължава, докато пишете книги. Вашето съдържание е ПРИЧИНАТА за партито.

Ако вече са публикували или предстои всеки момент да публикуват книгата Ви, самата книга е това съдържание. Ако все още нямате публикувана книга, Вашето съдържание би могло да се състои от стойностни публикации в блог, текстове в социални мрежи, снимки или лекции по темата от експерти.

СТРАХОТНОТО съдържание посреща усетената нужда сред читателите (и съществуващи почитатели, и бъдещи последователи). Ако Вашето съдържание посреща нуждите на дадена общност от читатели, поздравления – най-трудната работа е свършена.

Сега е време да позволите на публиката си да взаимодейства с него.

2. Трябва Ви място, където да покажете съдържанието

Ако съдържанието е ПРИЧИНАТА за партито, то Вие все още се нуждаете от място, където да проведете това парти, нали? Това е мястото, където публикацията навлиза в играта – да заведете читателите си на място, където те могат да се ангажират със съдържанието, което сте създали.

За повечето автори партито всъщност се случва на няколко места едновременно, което включва:

Самата книга – и печатната, и електронната книга могат да бъдат красиви и надеждни начини да покажете съдържанието ѝ. Ако читателите имат достъп до книгата Ви, то партито вече е в техни ръце. Отново, поздравления! Но често, за да стигнете до тази стъпка, вие трябва да разчитате на...

Разпространение – за да видите книгите си във физически и виртуални книжарници, Вие се нуждаете от разпространител. Изберете внимателно.

Вашият уебсайт – Авторите, на свой риск, пренебрегват собствените си уебсайтове. Тъй като социалните медии изгряват и залязват, става все по-очевидно, че сериозните писатели се нуждаят от централно място, където те самите да яхнат вълната и да владеят опита, връзката с почитателите, функционалността и т.н. Когато създадете свой собствен, професионален уебсайт, Вие ще контролирате нещата и ще можете да организирате всякакви партита толкова често, колкото си искате. И ако Ви предстои издаването на книга, Вашият уебсайт може да бъде страхотен начин да изградите лоялна мрежа от читатели, които няма да имат търпение да прочетат по-нататъшните Ви публикации.


3. Трябва Ви начин, с който да привлечете хора към съдържанието си

И така, имате страхотна причина да организирате парти, подходящо място, където да го направите и купата за пунш е пълна. Сега е време да изпратите поканите. Трябва да накарате хората да се заинтересуват от Вашето съдържание, преди те да потвърдят. Няколкото достъпни и безплатни начини да взаимодействате с потенциалната си публика включват:

Социални медии – ангажирайте се с по-широка онлайн общност по начин, който подсигурява стойността за Вашите последователи и много от тях ще бъдат щастливи да се появят на партито (било да си купят книга, да се присъединят към уебсайта Ви или да се абонират за новини по имейл). Което води до...

Новини по имейл – започнете да поддържате новини по имейл незабавно. Имейлът е най-ефективната форма за онлайн маркетинг и точно като при уебсайта, Вие владеете положението.

Блогпостове от гости, уебфоруми, коментари – уверете се, че поддържате връзка с други хора от Вашия жанр или област. Страхотен начин да направите това е да покажете интерес към това, което те правят и да им сътрудничите.


Сега е време да смесим метафорите отново. Като измислите, домакинствате и организирате такова парти на съдържанието, Вие ще бъдете в състояние да създадете дълготрайна основа, върху която да изградите своята авторова платформа. Високо в небето!

неделя, 4 януари 2015 г.

Как да разработим план за писане

част от 

oт Крис Фрийзи, Writers’ Digest  
(със съкращения)      
.
Понякога, като писател, е трудно да мислите за големи, труднодостъпни цели, когато работите върху проект или план да започнете да пишете нещо ново. Мислене от типа на „Аз ще напиша роман и ще го завърша до датата Х“ е твърде амбициозно. И може би е твърде много, за да бъде постигнато.

Вместо това, разработете си план. Пишете „на парче“. Напишете онези части от романа или разказа си, които намирате за по-интересни от другите. Предизвикайте себе си, но направете целите и очакванията си разумни и достижими, защото това ще направи крайния резултат задоволителен.

Да напишем романи и разкази

Пишете ли в момента или нанасяте финалните щрихи на един разказ? Защо не обмислите участието му в конкурс, дори с паричен фонд?

-       И така, с какво си изкарваш хляба? – пита Ваш приятел на футболен мач, докато хвърля по едно око на дъщеря си.
-       Писател съм – произнасяте гордо.
-       Това е очарователно! Нещо, което може би съм чел? – пита той, докато двамата се радвате на отбелязания от Вашия отбор гол.
-       Все още не, - признавате вие. – Нямах много късмет да ме публикуват. – следва пауза, докато той аплодира. – Всъщност, нямам много време за писане напоследък. Да съм вкъщи с децата отнема толкова много енергия, че като си легнат в края на деня, всичко, което искам да правя е да гледам телевизия. Плюс това, толкова е обезсърчително, когато нямаш никого, който да хвърли поне един поглед на работата ти.
-       Но ти си писател, нали? Как може да си писател, без всъщност да пишеш?

Тази сцена може да Ви накара да се смеете, докато разпознавате себе си или вероятно ще Ви накара да се скриете от срам. Истинските писатели пишат. Успешните писатели намират време всеки ден за да подобрят творението си и да посрещнат задълженията си на писател – без значение дали тези задължения са предизвикани от външни фактори (от редакторите) или от вътрешни (от непреодолимо желание да пишете). Това, което обикновено отделя добрите от лошите писатели (и често, публикуваните от непубликуваните) е навикът да се работи. Това е. Това е голямата тайна. Истинските писатели работят сериозно. Всъщност, повечето работят страшно много.

Професионалните писатели знаят, че няма нещо като недостатъчно дълъг краен срок, за да ги отклони от съсредоточаването върху работата им. Всъщност, истинският проблем за начинаещите писатели обикновено е не ужасът от крайния срок, а просто да организират времето си достатъчно ефективно и да работят с продуктивно спокойствие. Всички писатели се чувстват по този начин от време на време. Както и други неща, които ни се случват понастоящем, писането често може да бъде оставяно настрани като неприятно домакинско задължение.

Постигането на писателските цели изисква съставянето на писателски план, разграфен по часове, в който се посочва какво и кога трябва да направите.

Изберете да пишете

Всеки на тази планета има едно и също количество време всеки ден. Как избираме да използваме това време превръща някои от нас в писатели, а други – в готвачи. Ако Вие сте готвач, който иска да пише, обаче, би трябвало вероятно да обмислите как да използвате времето си.

Сандра Фелтън, която е написала повече от дузина книги за това как да организирате времето си, набляга на това да да се съсредоточите върху приоритетите си и върху отдадеността като организационни инструменти в помощ на писателите.

 „Мисля, че целият отговор е в съсредоточаването,“ казва тя. – „Мисля, че смисълът на съсредоточаването е, че Вие трябва да решите какво искате да правите и да го поставите над другите желани от Вас дейности. Защото това, което искате най-много е да пишете.“

Забележете, че изборът не е между това да пишете и да правите нещо друго, което не искате да правите. Изборът е между почти съсипващия набор от неща, които изглежда се появяват на пътя Ви: да се свържете с приятели във „Фейсбук“, да почетете за удоволствие, да поканите хора на вечеря. После, има ходене на кино и театър и опера и фамилни събирания, и пътешествия, и гледане на твърде много телевизия. Понякога хората биха предпочели дори да се заемат с прането и измиването на съдовете, вместо с писане. (Всички писатели имат такива дни, но ако това постоянно състояние, ще се наложи да обмислите отново литературното си призвание). Изправени пред толкова много опции, хората избират част от тях, а после се оплакват от липса на време.

Някои хора, всъщност, може да използват останките свободно време за писане, да изписват романи на гърба на пощенски пликове, докато чакат на опашка в магазина за хранителни стоки. Ако имат десет минути между това да помогнат на детето с домашната и да го закарат на урок по флейта, те използват тези десет ценни минути, за да пишат или изгладят малко от своите писания. На такива хора завиждаме ние, останалите. За нас, пишещи за публикуване, остават по-големите писания и времето за проучвания, размисли, чернови, преписване и шлифоване.

Превърнете писането в навик

Да се намери време за писане изисква минимална организация, но за да се използва продуктивно, тя изисква отдаденост. Всъщност, темата на всяка статия за това да се организираме за писане е проста: само го направете. Желанието за писане и самото писане са братовчеди, не идентични близнаци. Психологическо проучване посочва, че писането всеки ден, без значение дали музата шепне в ухото или е дезертирала от Вас, провокира не само повече писане, но също повече идеи за бъдещи творби.

Навикът за писане, като упражнение, е награда сам за себе си. Когато не го правите, Вие се чувствате така, сякаш кръшкате на себе си. Истинските писатели не си седят просто така и да чакат вдъхновение, преди да сложат пръсти на клавиатурата. Те слагат пръсти на клавиатурата и знаят, че някъде, през тези часове, те ще открият парченцето самородно злато, наречено „вдъхновение“. Пръсти-на-клавиатурата, дупе-в-поза „стол“ е като тренировка за писателя. По някакъв начин, това е същото като при истинските бегачи, които стъпват на тротоара или на пътечката за бягане по всяко време на годината, без значение дали са заети с работа или са във ваканция. Както и при физическите упражнения, писането често доставя удоволствие, докато го правите, а ендорфинът и серотонинът вършат своята работа. През по-голяма част от времето писането е въпрос на дисциплина, откровеност и простота. Дисциплината идва по-лесно при едни хора, отколкото при други, но със сигурност е умение, което може да се култивира.

 „Единственото нещо,което мога да ви кажа, че правя безпрепятствено е писането – ставам сутрин и буквално отивам направо при пишещата машина.“ – казва Стефани Кулп, която е написала книги за организацията и управлението на времето. – „Всяко малко нещо, което може да ме разсее от бюрото ми, го убива. Когато пиша нещо дълго, това ми отнема около три, с малки прекъсвания, дни, а аз влизам в ритъма му и пиша. Все пак, мога да напиша книга за три седмици.“


Ето няколко съвета за придобиване на навика за писане

-       Започнете като си отделите час или половин час на ден, за да пишете;
-       Поставете си за цел да напишете определено количество думи всеки ден;
-       Опитайте се да пишете по едно и също време всеки ден, така че да не искате да правите нещо друго по това време;
-       Пишете дори когато не се чувствате вдъхновени, дори когато не се чувствате готови да пишете. Ако искате да бъдете писател, трябва да пишете.

Вашият план за писане

Често, трудната част е да започнете да пишете по някакъв проект. На много професии, свързани с писането, може да се гледа като на последователност от двойни задачи, които следват някакъв основен път от началото до края. Ако изпълнявате всяка една задача подред, можете да следвате плана да довършите дадена творба. Колкото повече пишете, толкова по в състояние да участвате в него се чувствате и можете да прецените колко време ще Ви отнеме определен проект.

Ръководството за планиране по-долу помага да разделите своя проект за написване на книга на по-малки задачи. Започнете с индивидуални глави и разделете главите на съставни части. Разграфете своя писателски проект по дни, с определено време всеки ден и с малко късмет и повече упорита работа, ще завършите проекта си на време.

Ако сте човек, който негодува и се противопоставя на разграфяването, запомнете, че създаването на план за писане цели да Ви помогне, а не да Ви ограничи. Целта е да освободите напрежение, да организирате живота си и да направите творческия си процес по-ефективен. Да се справите дори с минимални крайни срокове, може да повдигне духа Ви и да подсили увереността Ви. Просто, да отметнете като свършени различни точки от списъка със задачи е толкова добро, че само по себе си е награда и Ви кара да продължите да пишете.

Хвърлете един поглед на следващото ръководство, което ще Ви помогне да организирате по-добре времето си за писане и в замяна, да завършите проекта си.

Поставете си разумни, изпълними цели. Дори и да нямате крайни срокове, поставете си такива и се отнасяйте към тях сериозно. Защото Вие разбирате силата на написаната дума. Напишете определената си цел със съответна дата, като например: „Да довърша глава до [която и да е дата].“ Някои хора дори си налагат наказание и/или си присъждат награда, ако те не изпълнят или изпълнят своята цел: „Ако завърша глава пет до петък, може да отида на кино; ако не я завърша навреме, аз ще излъскам тоалетната като наказание.“ Е, не е нужно да лъскате тоалетните, но малко самоограничение вероятно е добро за Вас.
Разделяй и владей. Гледайте на проекта си не като на непревземаем монолит, а като на компилация от малки цели. Причината трудната работа да се подминава е, че често се гледа на нея като на нещо обезкуражаващо, ако е записано като нещо общо в списъка с целите. Например: „Да напиша книга следващата година,“ може да бъде доста обезкуражаващо. Обхватът на проекта е толкова голям, а крайният срок толкова отдалечен, че постигането на целта изглежда невъзможна. Вместо това, фокусирайте се върху по-малки задачи, които да свършите днес, утре, тази седмица и този месец. Това ще Ви помогне да достигнете целта си. По-вероятно е да изпълните по-малките задачи в по-близко бъдеще, отколкото да си поставите смътно обозрима цел в абстрактната далечина. Задачите Ви помагат да достигнете отдалечената главна цел стъпка по стъпка.
Създайте си план от подредени задачи. Запишете си задачите по реда, който би трябвало да бъдат изпълнени. Това ще Ви запази съсредоточени, а и ще освободи съзнанието Ви, за да се концентрирате върху важните неща – вместо да загубите мисловна енергия, опитвайки се да си спомните всички незначителни подробности, това трябва да се прави всеки ден. Раздробете задачата на стъпки, с които можете да се справите.
.Изберете си дати и се придържайте към тях. „Някой ден ще напиша книга.“ Колко пъти сме си помисляли това? Превърнете идеалистичната си мечта в реално изпълнима цел като се придържате към работещ график. Например, изберете си дата от календара  за да започнете да пишете своя проект. Направете го днес. Ще се изненадате от това колко по-бързо ще стигнете до крайния срок, особено ако е последван от позитивни действия.
Работете отзад напред. Най-важната стъпка в планирането на времето за проекта Ви е точно тази. Отбележете на календара си крайната дата. (Ако нямате краен срок от издател, Вие си поставете разумен такъв). После, измислете кога всяка една част трябва да бъде завършена. Оставете си малко време в календара за закъснения, които неизменно се случват: човекът, когото ще интервюирате се разболява от грип и трябва да отложите за няколко дни, компютърът се разваля и т.н.


До всяка точка от Вашия списък, напишете времето, което мислите, че ще Ви отнеме за изпълнение и крайния срок за това изпълнение. Хората, като цяло, записват твърде много подточки в техния списък със задачи и като резултат, се чувстват победени, когато трябва да прехвърлят неизпълнените задачи от един ден за друг. Както писа веднъж Уилям Джеймс, „Нищо не е толкова уморително, колкото вечното увисване с неизпълнени задачи.“ И така, нахвърлете на един лист какво очаквате, в рамките на разумното, да го свършите до края на деня. Някои хора успяват, като използват уебсайтове за организиране, което им помага да не се отклоняват от целите. Например, в www.Toodledo.com потребителите могат да си създадат цели за себе си, да си ги оцветят и да си запишат крайни срокове, да подредят задачите си по приоритети в “hotlists” и да успеят да следят времето, което прекарват по изпълнение на проекта си. Има и други подобни сайтове, включително приложими за смартфони и таблети.(Разбира се, старата система от химикалка и лепливи листчета също върши добра работа).