неделя, 31 януари 2016 г.

Благодаря!

(снимка - http://www.jacquelyng.me) 

Почти две години след превода на първото четиво за пишещи, мисля, че е време за много кратка и ненатоварваща, надявам се, равносметка. 

През тези две години срещнах различни реакции. От една страна, имаше сарказъм в стила на "Аман от тези западни акъли!" и "В качеството си на каква даваш уроци по творческо писане?" (нямали време да прочетат, че това бяха преводни материали), а от друга, виждах четивата споделени на различни страници, включително и от хора, според които, не съм на нивото им. Най-важното, обаче - срещнах много нови приятели, лично благодарили ми за тях и зарадвали ме с новината, че използват тези преводни материали за нещо полезно. Срещнах и хора, които споделяха, че според тях тези материали не са подходящи за нашите условия и с тях провеждахме разговори в рамките на добрия тон. Заради всички тях, продължавах.

Днес обаче си давам сметка, че тези материали бяха достатъчни. Ако сте решили, че имате нужда от някой от тях, оставам на разположение и всеки момент мога да Ви го изпратя на имейл или лично съобщение във "Фейсбук". 

На всички, които по едни или други причини, следяха тези четива и ми даваха обратна връзка, без значение от естеството ѝ, БЛАГОДАРЯ! 

неделя, 24 януари 2016 г.

Да премахнем пречките пред писането

Дона Стейн от „ The Writer’s Life
(снимка - .michelemmartin.com)
можете да прочетете и тук


 “Аз искам да напиша роман, но не мога дори да премина първото препятствие – нямам за какво да пиша!”
Глупости!


Моето предположение е, че ако сте решили да напишете книга, мозъкът ви изобилства от идеи, за които бихте могли да пишете.
Понякога, това, което ви е нужно, е просто да погледнете дома си от близо, за да получите идея за роман,която си струва да бъде последвана.
Пречката наистина не идва от нещо яко, за което можете да пишете – тя се е промъкнала между всички възможности, които съществуват, за да намерите най-добрата идея, за която вие да пишете.
Понякога си мислим, че известните автори са по-добри от вас и мен. Че те имат специални членства, които им осигуряват специален достъп до непресъхващ извор на креативност, а ние нямаме привилегирован достъп до него.
Но наистина, нищо друго не може да бъде по-далече от истината.

Толкова много от великите книги, които сте прочели, са покълнали от семената на собствения живот на авторите си:
Мери Шели е написала „Франкенщайн” след един сън за учен, създаваш живот, но накрая е унищожен от собственото си творение. Тя е била на 18, когато е започнала да пише историята.
Марк Твен е създал главния си герой от „Приключенията на Хъкълбери Фин” върху един от своите приятели от детството.
А вие сте чували за филма „Help”, нали? Авторът Катрин Стокет написала роман („Слугинята” – б.пр.), по който е направен филма, след като е слушала историите, разказвани й от снаха й – афроамериканска прислужница.

Аз лично мисля, че тези истории са окуражаващи. Те ни казват, че ако обърнем внимание на това какво се случва в живота ни, на нас ни предстои да намерим материал, за който си заслужава да пишем.
И така, не си мислете дори за миг, че Известните Автори имат някакъв магически таен извор на креативност, до който нямате достъп.
Те просто обръщат внимание на идеите, които им хрумват.. и вие можете лесно да се научите да правите това, също!
Ето един ключов момент, който да помогне на работата ви да потръгне гладко, когато сте на фаза „Генериране на идеи:
Не се натоварвайте с търсенето на перфектната идея.
Както един добър приятел ми казваше, „Идеалното е враг на доброто.” Поразмърдайте си мозъците. Запишете няколко идеи за роман, които имате.Само няколко думи или едно единствено изречение. Не отхвърляйте нито една идея на този ранен етап.
Когато започнете това, ще се убедите, че идеите са навсякъде.

Може би, сте прочели интересен криминален разказ в сутрешния вестник. Или сте подслушали очарователен разговор на опашката в магазина. Може би сте обсебени от мисли по стара любов. Или пък бленувате за вълнуващо бъдеше, докато пътувате сутрин.
Виждате, има толкова много идеи, които се въртят около нас през цялото време, че най-голямото ни предизвикателство е да ги уловим и да избягаме с добрите.

И така, веднъж сдобили се с няколко възможни идеи за книгата ви, ето ги и трите съвета за развитието им, без значение дали идеята ви е добра или не за един роман:

1. Уверете се, че идеята е интересна за ВАС. Вие сте този, който ще прекара цялото време с нея, докато я пишете.
2. Уверете се, че има нещо в тази идея, което е интересно и за друиге.
3. Уверете се, че можете да придадете неповторим обрат на идеята.

Някои експерти твърдят, че в действителност има седем основни сюжета, които се използват в разказването на истории. Номерът е да придадете ваш неповторим обрат на тези сюжети.
Точно както „Уестсайдска история” е била вдъхновена от „Ромео и Жулиета”.
И така, ако наистина не можете да си спомните за нищо в живота, за което си заслужава да пишете, помислете за история, която обичате. Преместете я в съвремието ни или сменете половете на главните герои. Всичко, което ви трябва, е да пощипнете тук и там вече изпитания сюжет и ето, че вече пишете вашия собствен нов роман!

За вашия успех!
Дона Бейър Стейн



четвъртък, 21 януари 2016 г.

Нели Цветкова – „Нощно дежурство”

Издателство “Gaiana book&art studio”
Колекция „Дракус”, № 8
Година – 2015

Нели Цветкова е един от хората, които определено искам да познавам лично, а не само във виртуалния свят. В интернет суматохата, която гъмжи от тролове и дребни хорица с претенции за  превъзходство, тя запазва добрия тон и дори когато се е почувствала ощетена, демонстрира много прилично поведение на дама. Като приятен бонус – пише много добре и умее да рекламира книгите си. Да не говорим, че от рецептите на една от страниците в блога ѝ, можете да зарежете всяка диета.

До тук, добре, даже повече от добре. Обаче, аз дори не подозирах какви изключителни заложби за писане на хорър има Нели. Не се съмнявах, че отношението ѝ към литературата е деликатно и не би написала прецизно всяка творба. Или поне всяка, която е готова да сподели. Когато видях хорър обаче, леко се озадачих, защото ненапразно споменах нейното фино, деликатно поведение на дама, а този жанр предполага немалко компромиси с тази изтънченост.

 Болницата, в която ни въвежда Нели, направо ни стъписва още с откриването ѝ. И тя, като авторката, си има свой характер и своите отличителни способности. За разлика от Нели, обаче, е безпощадна и минава, буквално, през трупове, за да постигне своето.

Другите герои, които неминуемо се запомнят, са вампири, върколаци, духове и каква ли не още сган. Ще си кажете – „ Е и? Все едно не сме ги срещали в книги и филми?” Амиии... не – не сте. Точно в този им вид не сте. Нели вече е доказал се автор и знае как да направи именно с тези „изтъркани от употреба” герои отличаващи се от събратята им, започнали леко да ни отегчават напоследък.

В тези хорър разкази, всъщност, Нели не само опитва, а и успява да повдигне въпроси за болното ни общество от всякакъв характер. Тя не дава готови отговори, защото не е роб – роб на клишетата, - та да завършва историите си с поука. Тя е точно толкова прецизна и като читател и знае колко е важно за този, който ще се запознае с нейните разкази, също да участва в тях със своята гледна точка. Нели оставя пространство за размисъл, а може би, дори за довършване на тази серия от ужасяващо човечни или по човешки ужасяващи странности, за които често си затваряме очите.

Това, което най-много ми хареса в разказите на Нели, е, че тя не търси показност и не се бори отчаяно за своето място в света на майсторите на този жанр. Тя разказва, увлича и оставя следа, която ще продължи да следва, а читателите – да чакат продължението ѝ.

Не мога да не кажа за пореден път колко е важна редакторската работа за една книга. Тук, Кети Илиева не е обезобразила творбите на Нели, а е ошлайфала също толкова деликатно, колкото Нели е написала, историите. Повечето читатели на Нели видяхме как друга нейна книга ... всъщност, това не е важното в момента. Днес, аз говоря за „Нощно дежурство”, а нея трябва да прочетете. Не, всъщност, не трябва, но би било добре. За да видите Нели в целия ѝ блясък, когато непоколебимо рисува портретите на своите запомнящи се герои в една, на пръв поглед, тривиална обстановка. 

Добре, че Явор Цанев още вярва в българските автори и не се колебае да подкрепи тези, които наистина си заслужава да бъдат прочетени.

И накрая, но не на последно място - Нели, благодаря за доверието! 


вторник, 19 януари 2016 г.

Гарвани много...

Някой се е събудил много рано в това януарско утро. Положил е три червени рози на гроба на гения. Вдигнал е тост с коняк. Един след друг хора се надпреварват с претенции за това, че те са първите. Преди три години си спомних за този факт тук

Не обичам мъртви цветя - те не са дарени с безсмъртието на По. Не пия рано сутрин, освен когато споделям преживявания в стила на По в неделен ден (веднъж, на пет години).

Утрото е снежно. Неприветливо. Въпреки снега, мракът властва и събужда сетивата, за да уловят непознатото. За да се потопят във всеки детайл, дори и онзи, за който не са пригодени.

Но никой от нас не е Едгар, нито Алан, нито По. Гарвани много, но никой не казва "Nevermore". И все пак, ако се чувствате толкова уверени в способностите си на писател, опитайте да участвате в този конкурс, обявен от "Gaiana books&art studio". 

Книгата "Tales of Mistery and Imagination"е в чантата ми. Днес ще чета само По. И не само днес. И не само защото е 19-ти януари. Защото творбите на По нямат прочитане. Те трябва да се усетят - веднъж, чета наум, втори път, когато моментът го позволява, на глас. И все съм пропуснала нещо. И все има какво още да открия. 

Честит рожден ден на гения, който не умира! Поне, докато има кой да го чете.


неделя, 17 януари 2016 г.

Освободи писателя в себе си

Антонио Тули
можете да прочетете и тук 







Преди да ви представя превода, знам какво ще прочета – ама това работи само на английски (хайде бе, повечето от вас получиха от Google наготово нещо подобно на Ginger’s Grammar Checker, за да поправите поне фрапантните грешки при публикуване в блогове или Фейсбук), ама това е тъпо или „аман от западни акъли”. Само да ви кажа, че много от тези инструменти имат български версии, а аз не подценявам приятелите ми, които ползват услуги на преводачи и искат да публикуват откъси от произведенията си. А недоволни винаги ще има – наскоро един господин каза, че не е харесал статията, но я е прегледал отгоре-отгоре. Ставаше дума за интервю. Та, ако искате, четете. Ако ли не, пропуснете този материал.
в.с.

Прекарвали ли сте някога часове на взиране в екрана, в желание думите да дойдат, идеите да започнат да добиват форма или най-общо казано – просто да си губите времето?

Бъдете спокойни, всички писатели имат такива моменти – вие сте в добра компания. Обаче, ако се взирате в екрана, защото сте толкова погълнати от тролене в интернет или защото толкова ви мързи, че не можете да започнете дори при заплаха за живота ви, може би е време да потърсите помощ.

Ето ви осем страхотни онлайн инструмента, които можете да използвате, за да освободите писателя в себе си, който се стреми да срита отлагащия ви всичко задник.

1. Marinara Timer

Ако майка ви не е наоколо да ви натяква, че е време да се заемете с работа, приложението „Marinara Timer” може да се окаже точно това, което искате. То ви казва кога можете да си почините и за колко време. Той е страхотен инструмент за разпределяне на времето. Има три версии,  таймерите: Pomodoro, custom, и kitchen. Pomodoro е просто система от 25 минути работа и 5 минути почивка, с доказан ефект върху повишаване на продуктивността. Обаче, независимо от това колко изпробвани са тези оптимизирани работни интервали, не всички работим по един и същи начин. Ето къде идва вече custom варианта. В този режим, вие настройвате своите собствени интервали на работа и почивка. Междувременно, ако пък искате да си направите само една сесия – kitchen-таймерът е за вас.

2. Coggle

Понякога просто ни трябва малко помощ от приятели. . Coggle ви позволява да разграфите това, което сте си наумили и да поканите другите с имейл, за да дадат своя принос с лекота. Картографирането на ум е страхотен начин да превърнете една добра идея във велика. Просто позволете на креативните ви сокове да потекат, позволете на ума си да се размотава и само си разграфете това, което сте си наумили. Можете да свържете тези изблици на блясък по-късно.

3. After the Deadline

Това приложение е велико и трябва да го добавите към браузъра си, ако ви трябва обективен поглед, за да проверите правопис, стил и граматични грешки. Да редактирате собствените си творения е една от най-презираните задачи на писателите, но е необходимо да се свърши, преди да изпратите писанието си където и да е.

4. Cold Turkey

Казват, че най-добрият начин да се откажеш от нещо е да опиташ „студена пуйка” (така се превежда това приложение, б.пр.). Когато въпросът опре до отлагане, това е приложението, от което се нуждаете. То блокира сайтовете, които ви разсейват от това да си свършите работата и можете да го използвате през “Task manager”или като промените настройките си, както искате. Веднъж настроили го, то ви държи на пътя. Много прилича на строеви инструктор, с който можете да се сдобиете, без да се присъединявате към армията.

5. Typewrite

Този прост онлайн процесор е отличен за писатели, които просто искат да пишат, без да се разсейват или тези, които искат да работят с другите, за да си свършат работата. Той редактира, споделя и запазва уникални версии на всеки сътрудник в реално време, така че никога не губите представа къде сте във всеки един момент. Той също така ви позволява да си отбележите докъде сте стигнали, така че можете да публикувате онлайн, без да се страхувате, че нещо ще бъде фалшифицирано. Идеален инструмент както за самостоятелен писател, така и за сътрудници.

6. Overleaf

Ако сте разследващ писател, вие се нуждаете от нещо повече от обикновен текстови процесор, за да улесните работата си. Този инструмент е малко по-труден за използване, но тези, които трябва да правят някакви проучвания в определени области, ще го приемат като дар от боговете.

7. FocusWriter

Има само няколко инструмента за редактиране и няма да ви отвее главите с някакви революционни, парадигмени характеристики, но на вас не ви трябват много готини инструменти, за да пишете. Получавате просто интерфейс за работно пространство, който работи добре. Това е най-добрият инструмент за вас, ако работите с операционна система „Linux”.

8. Ginger’s Grammar Checker

Дори и най-добрите писатели допускат правописни грешки и граматични гафове, особено ако пишат в движение. Ginger’s Grammar Checker прави коректури на това, което сте написали в блога или социалните мрежи в реално време. Така можете да си поправите грешките, преди да натиснете бутона за коментар или публикуване. Това не е най-прецизният инструмент, но може да ви свърши добра работа.


Сега имате пълен набор от инструменти. Успех във вашето креативно пътешествие!

вторник, 12 януари 2016 г.

Happy birthday, Vicky!

"... so close,
no matter how far..."
Nothing Else Matters

неделя, 10 януари 2016 г.

Цели и мотивации


Нанси, Creative Writing Now”
можете да прочетете и тук 


Какви да бъдат вашите писателски цели за 2016 г.? Ето няколко предложения:




1) Опитайте нещо ново. Можете да опитате да пишете в различен жанр (например фентъзи, криминален, мемоари, поезия) или да пишете за различни видове герои и теми. Заемете се с предизвикателство, което ви вълнува..

2) Четете за вдъхновение. Четете този жанр, в който искате да пишете – романи, поезия или разкази. Четете книги, които ще ви напомнят магията на чудесното писане, как те могат да създават нови светове и нови начини, по които да погледнете на тях. Четете книги, които да ви накарат да напишете нещо толкова чудесно. И после го напишете.

3) Бъдете безстрашни. Бъдете смели. Позволете на самите себе си да експериментирате, да допускате грешки. Ето как ще израстнете като писател. Запомнете, че не трябва да показвате какво пишете на никого друг, докато не сте готови. Възползвайте се от предимството на уединението и напишете това, което наистина искате да пишете.
4) Наречете себе си писател. Не трябва да казвате на другите, че сте писател, ако не искте, но го кажете на самите себе си. Запомнете, че не ви е нужно ничие разрешение за да пишете. Няма изпит, който да трябва да вземете. Ставате писател само с писане.

5) Отнасяйте се към писането си като към нещо важно. Писането ваша мечта ли е, ваша страст? Тогава му отделете онова място във вашия живот, което заслужава. Организрайте другите неща около писането си, вместо да правите обратното.

6) Забавлявайте се. Позволете си да бъдете погълнати от думите, от думите,които създавате на страницата. Нека писането бъде бягство, удоволствие. Играйте се. Щом се забавлявате с това да пишете нещо, вероятно ще има други, които да се насаладят на прочита му.

7) Живейте живота, който искате. Единственият начин да осъществите мечтите си е като действате. Колкото повече чакате, толкова повече време ви се изплъзва. Направете няколко малки крачки, но в посоката, в която искате да отидете. Това е вашият живот. Решете как искате да го прекарате и започнете сега.

Трябва ви мотивация, за да започнете? Ето пет причини, за да пишете:

1) за да изразите себе си
Споделете най-доброто от себе си. Подминете незначителните неща и бърборенето за това, кое е важно. Изразете тайните си чувства и възприятия, които не са подходящи за любезни разговори. Покажете личното си виждане за света, което е неповторимо.

2) за да се забавлявате
Писането е предизвикателство, приключение. Когато сте в разгара му, може да се почувствате изцяло погълнати. Пишете, за да добавите цвят, вълнение и смисъл към дните си.

3) за да си имате компания
Никога няма да се чувствате самотни, тъй като пишете. Писането е разговор – с вас самите, с бъдещия ви читател, с книгите, които са ви вдъхновили. Можете също така да създадете герои, които оживяват във въображението ви.


4) за да изживеете и нечий друг живот
В реалността има ограничения. В писането можете да бъдете всеки и всичко. Можете да опитате различен човек, да станете различен човек за мало, да се прехвърлите на други място или в друго време.

5) за да развълнувате други хора
Предложете писанието си като дар за другите. То може да развълнува хората, да ги накара да почувстват наситени емоции, да поддържа страстта им цяла нощ, докато прелистват страниците. Можете да създадете герои, за да им правят компания. Можете да обогатите нечий живот и да го направите по-красив.

Щастливо писане!

Нанси

неделя, 3 януари 2016 г.

Седемте смъртни гряха на представянето на книги

Дан Смит, основател на „Smith Publicity, Inc.
гостуващ автор на Bookbaby
можете да прочетете и тук 






Не конкуренцията описва днешния книжен пазар. Според Баукър (писател, който продължава кариерата си като предприемач, б.пр.), хиляди  книги – печатни и електронни – се публикуват всяка седмица, а самопубликуваните  добиват все повече популярност с всяка изминала година.

Авторите, които работят върху това да изградят тяхна запазена марка и откриваема платформа, трябва да бъдат възможно най-стратегически насочени, за да спечелят медиите и читателите. И за новите автори, и за ветераните подводните камъни в публикуването на книгите им са много. Нашият опит при провеждането на хиляди кампании за разпространение на книги сочи, че ние знаем какво може да саботира успеха, кои са грешките на бездействието, както и на прекаленото действие, от които кампанията може да дерайлира и как човешките тенденции могат да повлияят неблагоприятно върху представянето на книгата и да, накрая, върху продажбите на книгата.

Това, което следва, са седемте смъртни гряха на представянето на книги – бездействията и действията, които могат да съсипят шансовете на един автор да получи съществено медийно покритие и как да избегнете подводните камъни.

1. Леност

Ако си мислите, че да се излежавате и да гледате как тлъсти чекове се въртят пред очите ви, помислете отново. Накрая, всички автори трябва да излязат и да бъдат видени и чути. Раздаването на автографи и турнетата не са пасивни елементи – те изискват глад за успех и  определено ниво на кинетична енергия. Интервютата могат да бъдат златна мина или бедствие за този, който полага половинчати усилия. Публичността не се случва – трябва да я накарате да се случи.

Когато един автор не е просто агресивен, а също така желае да вложи време в кампанията си, ние, като рекламодатели, сме в състояние да изградим неговата платформа и да спечелим съответното местно, регионално и общонародно покритие.

Един пример е наш клиент, който пише на финансови теми и е с нас от две години. Неговата платформа само докосва темата за съмнителните фондове. Обаче, когато тези фондове излязоха на първо място в новините, ние реагирахме и отговорихме бързо с информация за нас. Резултатът: национално покритие, включително репортери, които се обаждаха от разни финансови медии. Тъй като този наш клиент държи винаги да бъде в течение на нещата, на него постоянно му се обаждат за експертни коментари. Името и проектите му извличат полза от дейността му.

Мързеливите автори едва кретат в милиони списъци на сайтове за продажба на книги.

2. Гордост

Ако представяте книга, имайте готовност за това, че гордостта ви ще бъде накърнена няколко пъти. Една от най-често срещаните грешки, която сме виждали да допускат авторите, е да позволят негативни рецензии или лоши интервюта да извадят от релси тяхната решителност.

Авторът вярва, че неговата книга е бестселър, тя е неговото бебче, тя е плод на любовта му. Той много се гордее с това, което е написал, така че е изградил изключителна увереност за способностите си и книгата си. Все пак – неговите роднини я обожават.  Когато дойдат трудни времена, гордостта поражда гняв, който от своя страна поражда чувство за неудовлетворение, което пък води до разбиване на илюзиите.

Авторите трябва да започнат представянето на книгите си с ясното съзнание, че не всички ще се влюбят в тях. Често питаме клиентите си: „Харесвате ли всички книги, които сте прочели?”

Пригответе се да поемете удари и не се отклонявайте от пътя си. Оставете егото си да си почива в леглото.

3.Завист

Осем от общо десет автора, които са ни се обаждали за реклама, ни казват, че те ще бъдат гвоздея в “Today Show” или някакво друго известно предаване (преди да слезе от ефир, беше шоуто на Опра, а някои автори все още имат желание да бъдат в нейното вече несъществуващо шоу). Ние им казваме, че вероятно това няма да се случи, особено на дебютни автори; че ние можем и би трябвало да опитаме, но шансовете им да успеят са сходни с тези да спечелят от лотарията. Но авторите виждат други по телевизията и завиждат. Те питат: „Ако този дават този автор, защо аз да не мога?”  или казват: „Моята книга е по-добра от нейната!”

Завистта не е от полза при представянето на една книга. Единственият начин, по който другите автори получават популярност, е опитът. Ако не нещо друго, би трябвало да се поучите от тях. Наблюдавайте внимателно успешните автори, проучете техните теми и после огледайте собствените си проекти. Всички самите знаем, че можем да научим по нещо от другите и продължаваме да го правим всеки ден.

4. Похот

Какво общо има похотта с представянето на книгата? Имам достатъчно и фрапиращи, и по-обикновени примери от моите „записки”. 

Добрата реклама може да бъде въодушевяваща. Да се появите в ток-шоута, да четете статии, написани за вас... всичко това ви кара да се чувствате добре и би трябвало. Винаги казваме на авторите да се насладят на надпреварата, защото тя няма да продължи вечно. Обаче, ако позволите добрите времена да ви променят или да доведат до неща, които нямат нищо общо с трудната работа по представянето на книгата, може да бъде катастрофално. Може да загубите фокуса, ако отклоните поглед от главното и това да доведе до неприятности.

Пример №1: По време на първия разговор с перспективен клиент – автор на средна възраст, с много книги, - той ме попита дали рекламата би привлякла жени. И беше сериозен. Не е нужно да казвам, че кампанията му продължи само един месец, ние се опитахме да задържим вниманието му върху стъпките, които трябва да направи, но не можахме и накрая се разделихме с него.

Пример №2: „Похотта” идва и под друга форма – да позволите на успеха да промени същността ви и да ви накара да копнеете за неща, които никога преди не са представлявали интерес за вас. В нашата кантора наричаме такива хора „зависими”. Те остават толкова очаровани от успеха си, че книгата остава на второ място. Те търсят още и още възможности за представяне, но не толкова, за да продадат книгата, а за да подхранят новооткритата си слава, популярност и непреодолимо желание другите просто да ги забележат.

Накрая, похотта почти винаги води до нещастен край на това, за което се казва, че „птичето каца веднъж на рамото.”

5. Лакомия

Лакомията в представянето на книги се родее с някои от другите грехове – тя е непреодолимото желание да се „консумира” колкото е възможно повече реклама и да няма засищане при всяко положение. Интервютата за местните радиостанции, например, се оказват незадоволителни, а един автор дори започна да ги отбягва, защото иска повече и по-големи възможности. Рецензия на книгата в малък местен вестник се счита за незначителна, защото целта са големите вестници. Възможността за поява по местната телевизия е отхвърлена, защото няма достатъчно зрители, които да откликнат на нуждата на автора за изява.

Представянето на една книга е като меню от седем ястия. Започвате бавно, като само опитвате и минавате на следващото блюдо. Малките възможности отварят вратата на големите. Вие действате уверено, премерено, наслаждавайки се на всяко ястие, докато изградите увереност, наберете инерция и стигнете до продажби.

Не допускайте грешката да поискате всичките седем ястия да ви бъдат сервирани наведнъж. Насладете се на цялостното преживяване от ястията и бъдете търпеливи.

6.  Алчност

Както и лакомията, алчността е отроче на останалите седем гряха и вероятно е най-често срещана при представянето на книги. Ето ви един класически пример:

Непознат, дебютиращ автор идва в кантората ни. Той е нервен, несигурен и разтревожен за това какво ще се случи с неговата кампания – всичко това е напълно разбираемо. Кампанията започва бавно, но вече има уредени няколко интервюта. Всичко е наред.
Тази кампания започва да набира инерция. Интервютата и запитванията за книгата започват да се увеличават. Вместо по една два или три пъти седмично, ние получаваме дузини заявки за копия от книгата, за да бъде рецензирана, резервира се време за интервюта и т.н.
Авторът ни е уверен и напълно се наслаждава на този процес.
Нещата започват да се променят. Нивото на интерес спада и ние се срещаме със „затишието”, което се случва при повечето кампании. Вместо осем до десет нови „хита” на седмица, броят спада на два до четири.
Авторът, свикнал с много интервюта всяка седмица, изисква още. Той не е удовлетворен от интервютата и показванията му пред публика, които му осигуряваме и няма да се спре, докато не постигне увеличаване броя на тези интервюта, които имаме до момента.
Той се сбогува с илюзиите си и решава, че друга кантора може да задоволи глада му за още и още интервюта.

Когато клиентите наистина разберат естеството на рекламата, те могат да се справят както с натовареността, така и с времената на спад, знаейки, че по този начин усилията, които са вложили в кампанията, си струват. Като рекламодатели, ние преценяваме кога „купонът е свършил” в тази му част и работим с автора по развиването на други материали с цел да поддържаме и подобряваме медийните възможности. Лакомията може да бъде добра на „Уолстрийт”, но тя ще доведе до банкрут една кампания по представяне на книга.

7. Гняв

Гневът се проявява под различни форми в рекламирането на книги. Веднъж работихме с автор, който получи брутална рецензия и беше толкова бесен, че шофира 200 мили (почти 322 /точно - 321.8688/ км. – б.пр.) до рецензента, нахлу в неговия офис и му се разкрещя. Това беше, меко казано, лош ход.

Рецензентът реагира по следния начин – свърза се с рецензенти от други вестници от веригата на неговата компания и настоя колегите му да напишат рецензии за книгата. Появиха се още пет негативни рецензии през последващите седмици.

Важно е да запомните, че когато представяте книгата си, вие излагате себе си на показ. Всъщност, вие приканвате другите да ви видят. Искате публичност и внимание. Да приемете, че всички ще реагират позитивно на книгата ви е глупаво и наивно.

Същият сценарий е валиден и за радио интервютата. Много автори не осъзнават, че „враждебните” интервюта могат да предизвикат невероятни разговори по радиото и всъщност да привлекат повече любопитни слушатели, които да се поинтересуват от книгата ви. Ако домакинът започне да размахва юмруци срещу вас, а вие сте в ефир, хвърлете се в битката. Доверете ми се – ще си изкарате добре. Когато се изтощите, ще бъдете по-вдъхновени и весели, слушателите ще ви харесат, книгите ви ще се продават.

Всички ние сме грешници

Представянето на една книга е съвсем човешки процес. То е емоционално, плашещо, вълнуващо и стимулиращо преживяване. Авторите представят книги по различно време, изпитват и разочарования, и вълнения. Всички автори ще се изкушат от „греха” по различно време на кампанията. Като рекламодатели, ние очакваме и разбираме всичко това. Обикновено, ние успяваме да приласкаем авторите си и да ги измъкнем от „тъмната страна”.

Както и в живота, ключът е в това да разпознаем тези грехове и да ги обуздаем, преди да са причинили неприятности. Представянето на една книга е по-скоро маратон, отколкото спринт и поради това, опасностите от промяна на курса към негативно поведение са много.


Винаги можете да изкупите греховете си като се върнете на пистата и се наслаждавате на състезанието, осъзнавайки, че сте част от едно чудесно преживяване.

петък, 1 януари 2016 г.

(good one)


Day One/Ден Първи




00:00
date - one
month - one
copy-paste of the false masked like a tradition



it is a meter of personal choice either to melt into the crowd or to dedicate ourselves to our longings
nobody notices the big forefinger which the crowd has turned into
a forefinger perished by the falseness that pours from it

fireworks
nobody knows
what the time is

it slowly crumbles into little forefingers in a hurry to start again ... the old stuff
they are so little that they cannot notice the laces of frost that have covered their cold homes
homes left by them about ten hours ago to spend a monthly salary for a new year party
the little stomachs rumble with hunger
(the delicacies do not satiate - they are a feast for the eyes)
they do not hear the whispering of the snowflakes
they do not even notice them
they are too busy to point at five or six little fingers that run over carefully
they are afraid not to be stamped out by the forefingers

00:00.
дата – първи.
месец – първи.
сopy-paste на фалша, маскиран като традиция.
на метър е изборът дали да се слеем с тълпата и да загубим себе си или да се отдадем на собствените си копнежи и дори да не забележим големия показалец, в който се е превърнала тази тълпа.
показалец, разяден от фалша, стичащ се от него.
фойерверки
никой не знае
колко е часът
той постепенно се разпада на малки показалчета, които бързат за да започнат отначало... старото.
толкова са мънички, че не могат да забележат дантелите скреж, покрили неотоплените им домове,
домове, които изоставиха преди десетина часа, за да похарчат поне една заплата за новогодишен куверт.
малките им коремчета къркорят от глад
(деликатесите не засищат, те са пиршество за окото).
не чуват шепота на снежинките.
дори не ги забелязват.
твърде заети са да сочат пет-шест кутрета, които притичват внимателно,
страхуват се да не бъдат стъпкани от показалчетата.

The Other Bunny

2015