Още една отличена хайга

140th WHA Contest

Първото българско пролетно ренку на английски език

Тук можете да видите клипа на първото българско пролетно ренку, което Мая Любенова направи. Автори сме: тя, Гергана Янинска, Илияна Делева и аз. Българският текст също е включен (веднага след английския). Това ренку беше публикувано в World Haiku Review през 2015 г.

Български хайку във Вашингтон

125 хайку от целия свят ще бъдат написани на табели и поставени сред цветята край алеите на Златния триъгълник във Вашингтон! Две от тях са български. 
На моя хайку сенсей и приятелка, Мая Любенова:

spring walk …
from puddle to puddle
the whole sky

— Maya Lyubenova

пролетна разходка...
от локва в локва
цялото небе

и моето:

hide and seek
a bee hidden
in a snowdrop

— Vessislava Savova

криеница
пчела
в кокичето

smile emoticon

Честит празник!

Честита Баба Марта! :)

Поздравявам ви с броеницата "Мартеници" (кликнете върху "Мартеници"), която Цецка Илиева подбра и подреди със свои снимки в блога "Диви люляци".
Пожелаваме ви много здраве и щастие!

139th WHA Contest

My haiga at 139th WHA Contest:

Моя хайга в 139th WHA Contest:
сиво небе
Дядо Коледа
пенсиониран

Танка на китайски

Познатата на повечето от вас танка, публикувана през май, 2014 г. в "Cattails" на английски, сега вече и на китайски. Благодарностите и за превода, и за коментара са за Chen-ou Liu, направил я възможна в блога си "NeverEnding Story".
Снимката е на Kulinar.bg 

English Original

first sparrow
the mulled sake cools down
without you
the first calendar page
is torn into pieces

Cattails, May 2014

Vessislava Savova


Chinese Translation (Traditional)

第一隻麻雀
溫過的清酒已經冷卻下來
然而你缺席
第一張日曆頁
被撕裂成碎片

Chinese Translation (Simplified)

第一只麻雀
温过的清酒已经冷却下来
然而你缺席
第一张日曆页
被撕裂成碎片

на български:

първи врабец
греяното саке
изстива без теб
първата страница на календара
скъсана на парчета

Благодаря!

(снимка - http://www.jacquelyng.me) 

Почти две години след превода на първото четиво за пишещи, мисля, че е време за много кратка и ненатоварваща, надявам се, равносметка. 

През тези две години срещнах различни реакции. От една страна, имаше сарказъм в стила на "Аман от тези западни акъли!" и "В качеството си на каква даваш уроци по творческо писане?" (нямали време да прочетат, че това бяха преводни материали), а от друга, виждах четивата споделени на различни страници, включително и от хора, според които, не съм на нивото им. Най-важното, обаче - срещнах много нови приятели, лично благодарили ми за тях и зарадвали ме с новината, че използват тези преводни материали за нещо полезно. Срещнах и хора, които споделяха, че според тях тези материали не са подходящи за нашите условия и с тях провеждахме разговори в рамките на добрия тон. Заради всички тях, продължавах.

Днес обаче си давам сметка, че тези материали бяха достатъчни. Ако сте решили, че имате нужда от някой от тях, оставам на разположение и всеки момент мога да Ви го изпратя на имейл или лично съобщение във "Фейсбук". 

На всички, които по едни или други причини, следяха тези четива и ми даваха обратна връзка, без значение от естеството ѝ, БЛАГОДАРЯ! 

Да премахнем пречките пред писането

Дона Стейн от „ The Writer’s Life”

(снимка - .michelemmartin.com)

можете да прочетете и тук

 “Аз искам да напиша роман, но не мога дори да премина първото препятствие – нямам за какво да пиша!”

Глупости!

Моето предположение е, че ако сте решили да напишете книга, мозъкът ви изобилства от идеи, за които бихте могли да пишете.

Понякога, това, което ви е нужно, е просто да погледнете дома си от близо, за да получите идея за роман,която си струва да бъде последвана.

Пречката наистина не идва от нещо яко, за което можете да пишете – тя се е промъкнала между всички възможности, които съществуват, за да намерите най-добрата идея, за която вие да пишете.

Понякога си мислим, че известните автори са по-добри от вас и мен. Че те имат специални членства, които им осигуряват специален достъп до непресъхващ извор на креативност, а ние нямаме привилегирован достъп до него.

Но наистина, нищо друго не може да бъде по-далече от истината.

Толкова много от великите книги, които сте прочели, са покълнали от семената на собствения живот на авторите си:

Мери Шели е написала „Франкенщайн” след един сън за учен, създаваш живот, но накрая е унищожен от собственото си творение. Тя е била на 18, когато е започнала да пише историята.

Марк Твен е създал главния си герой от „Приключенията на Хъкълбери Фин” върху един от своите приятели от детството.

А вие сте чували за филма „Help”, нали? Авторът Катрин Стокет написала роман („Слугинята” – б.пр.), по който е направен филма, след като е слушала историите, разказвани й от снаха й – афроамериканска прислужница.

Аз лично мисля, че тези истории са окуражаващи. Те ни казват, че ако обърнем внимание на това какво се случва в живота ни, на нас ни предстои да намерим материал, за който си заслужава да пишем.

И така, не си мислете дори за миг, че Известните Автори имат някакъв магически таен извор на креативност, до който нямате достъп.

Те просто обръщат внимание на идеите, които им хрумват.. и вие можете лесно да се научите да правите това, също!

Ето един ключов момент, който да помогне на работата ви да потръгне гладко, когато сте на фаза „Генериране на идеи:

Не се натоварвайте с търсенето на перфектната идея.

Както един добър приятел ми казваше, „Идеалното е враг на доброто.” Поразмърдайте си мозъците. Запишете няколко идеи за роман, които имате.Само няколко думи или едно единствено изречение. Не отхвърляйте нито една идея на този ранен етап.

Когато започнете това, ще се убедите, че идеите са навсякъде.

Може би, сте прочели интересен криминален разказ в сутрешния вестник. Или сте подслушали очарователен разговор на опашката в магазина. Може би сте обсебени от мисли по стара любов. Или пък бленувате за вълнуващо бъдеше, докато пътувате сутрин.

Виждате, има толкова много идеи, които се въртят около нас през цялото време, че най-голямото ни предизвикателство е да ги уловим и да избягаме с добрите.

И така, веднъж сдобили се с няколко възможни идеи за книгата ви, ето ги и трите съвета за развитието им, без значение дали идеята ви е добра или не за един роман:

1. Уверете се, че идеята е интересна за ВАС. Вие сте този, който ще прекара цялото време с нея, докато я пишете.

2. Уверете се, че има нещо в тази идея, което е интересно и за друиге.

3. Уверете се, че можете да придадете неповторим обрат на идеята.

Някои експерти твърдят, че в действителност има седем основни сюжета, които се използват в разказването на истории. Номерът е да придадете ваш неповторим обрат на тези сюжети.

Точно както „Уестсайдска история” е била вдъхновена от „Ромео и Жулиета”.

И така, ако наистина не можете да си спомните за нищо в живота, за което си заслужава да пишете, помислете за история, която обичате. Преместете я в съвремието ни или сменете половете на главните герои. Всичко, което ви трябва, е да пощипнете тук и там вече изпитания сюжет и ето, че вече пишете вашия собствен нов роман!

За вашия успех!

Дона Бейър Стейн

Нели Цветкова – „Нощно дежурство”

Издателство “Gaiana book&art studio”

Колекция „Дракус”, № 8

Година – 2015

Нели Цветкова е един от хората, които определено искам да познавам лично, а не само във виртуалния свят. В интернет суматохата, която гъмжи от тролове и дребни хорица с претенции за  превъзходство, тя запазва добрия тон и дори когато се е почувствала ощетена, демонстрира много прилично поведение на дама. Като приятен бонус – пише много добре и умее да рекламира книгите си. Да не говорим, че от рецептите на една от страниците в блога ѝ, можете да зарежете всяка диета.

До тук, добре, даже повече от добре. Обаче, аз дори не подозирах какви изключителни заложби за писане на хорър има Нели. Не се съмнявах, че отношението ѝ към литературата е деликатно и не би написала прецизно всяка творба. Или поне всяка, която е готова да сподели. Когато видях хорър обаче, леко се озадачих, защото ненапразно споменах нейното фино, деликатно поведение на дама, а този жанр предполага немалко компромиси с тази изтънченост.

 Болницата, в която ни въвежда Нели, направо ни стъписва още с откриването ѝ. И тя, като авторката, си има свой характер и своите отличителни способности. За разлика от Нели, обаче, е безпощадна и минава, буквално, през трупове, за да постигне своето.

Другите герои, които неминуемо се запомнят, са вампири, върколаци, духове и каква ли не още сган. Ще си кажете – „ Е и? Все едно не сме ги срещали в книги и филми?” Амиии... не – не сте. Точно в този им вид не сте. Нели вече е доказал се автор и знае как да направи именно с тези „изтъркани от употреба” герои отличаващи се от събратята им, започнали леко да ни отегчават напоследък.

В тези хорър разкази, всъщност, Нели не само опитва, а и успява да повдигне въпроси за болното ни общество от всякакъв характер. Тя не дава готови отговори, защото не е роб – роб на клишетата, - та да завършва историите си с поука. Тя е точно толкова прецизна и като читател и знае колко е важно за този, който ще се запознае с нейните разкази, също да участва в тях със своята гледна точка. Нели оставя пространство за размисъл, а може би, дори за довършване на тази серия от ужасяващо човечни или по човешки ужасяващи странности, за които често си затваряме очите.

Това, което най-много ми хареса в разказите на Нели, е, че тя не търси показност и не се бори отчаяно за своето място в света на майсторите на този жанр. Тя разказва, увлича и оставя следа, която ще продължи да следва, а читателите – да чакат продължението ѝ.

Не мога да не кажа за пореден път колко е важна редакторската работа за една книга. Тук, Кети Илиева не е обезобразила творбите на Нели, а е ошлайфала също толкова деликатно, колкото Нели е написала, историите. Повечето читатели на Нели видяхме как друга нейна книга ... всъщност, това не е важното в момента. Днес, аз говоря за „Нощно дежурство”, а нея трябва да прочетете. Не, всъщност, не трябва, но би било добре. За да видите Нели в целия ѝ блясък, когато непоколебимо рисува портретите на своите запомнящи се герои в една, на пръв поглед, тривиална обстановка. 

Добре, че Явор Цанев още вярва в българските автори и не се колебае да подкрепи тези, които наистина си заслужава да бъдат прочетени.

И накрая, но не на последно място - Нели, благодаря за доверието!