Възкресение Христово. Децата се връщат днес от пътешествие, но едва в късния следобед. Сестра ми и семейството ѝ празнуват извън София. Приятелите ми туристи използват празничните дни, за да посетят родителите си. Моите са там, за където не бързам. Светлина за душите им! Домашните ми любимци, добре обгрижени, заспиват. Ето защо, се отдавам на друга моя любов – пътуването. Може и да ви звучи клиширано, но отдавна съм се убедила, че „... целта е Пътят“. За разлика от повечето ми близки хора, аз много, много обичам пътуването с влак. Сменящите се през прозореца гледки, новите образи със своите накъсани истории, шегите на кондукторите, които не винаги разбирам, но много уважавам.
Ето как, макар и с малко закъснение, слизам в Белово. Както се казва, „опипвам
почвата“, за да изненадам планинската ни група с един невероятен преход до отстоящата
наблизо базилика (има-няма 7 км.) и тръгвам първо към с. Малко Белово. Вляво,
над мен е ж.п. линията, до мен – река Марица, току приела вододела между Рила и
Родопите, Яденица. Вдясно, над мен, е автомобилният път, но над него са засадени
толкова дървета и храсти, че нито е шумно, нито е мръсно. Избрах този маршрут,
за да видя едно от малкото села, чието население се увеличава. Повече или
по-малко, хората си остават все така разговорчиви, любознателни, готови да
помогнат и да споделят. Радват ми се. Радвам им се. И благодаря. Не защото, с
тяхно разрешение, мога да напиша разказ, а защото имам шанса да се докосна до
нещо, което все повече се губи – човечността.
Връщам се обратно по същия път, но по-богата на гледки, преживявания и събран опит. В сравнително новия град Белово ме задържат първо късните сакури – онези, с лек, ненатрапчив аромат, с които избързах да се сбогувам в София. После разгледах старите сгради – къща от 1929 г. със сателитна чиния, читалището „Св. Св. Кирил и Методий“ от 1927 г., храмът „Света Троица“, училището с паметника на Ботев, паметникът на Александър Пипонков (Чапай) над града, чийто автор е Илия Илиев, старата ж.п. гара. Видях, но пропуснах да снимам (по-точно, не намерих за нужно) характерното за района маришко подрумиче – повече за него можете да прочетете тук.
Скоро пак ще се върна. С приятели. За да видим базиликата и античния град
над Голямо Белово.
бърз влак
седалките нашарени
с черупки от яйца
Великден
омайният аромат
на сакура
на път
забързаният ритъм
на влака
Няма коментари:
Публикуване на коментар