Осогово е петата по височина планина в България, след Рила, Пирин, Стара планина и Витоша, разположена на територията на нашата родина и Македония. Бях посещавала само северозападното ѝ било с хълма Хисарлъка и едноименната крепост на 2 януари 2023 г., за което ви разказах тук.
Днес групата ни, с планинските водачи Таско и Диди от Планини с характер , се отправи към по-високия, западен дял на Осогово. Началната ни точка беше едноименната хижа с височина 1640 м. в местността Плавилото. Хижата е построена през 1927 – 1928 г. от местните туристи. За последен път е не просто ремонтирана, но и обновена през 2001 г. Хижата е на три етажа, а пред нея е изграден параклисът „Св. Св. Петър и Павел“ – значително по-нова сграда, от 2001 г.
Не, днес не покорихме първенеца Руен, 2251 м., но по-ниските Кюнек, 1923 м., и Човеко, 2047 м., ни изненадаха приятно.
Връх Кюнек дължи името си на извора на река Плавилска, до който е имало глинена тръба. В местния говор тя се нарича „кюнец/кюник“. Лесен за изкачване, или поне така се твърди, Кюнек има друго предимство – панорамата, която се открива към Кюстендилско поле и планини както у нас, така и в Сърбия, Северна Македония и Гърция.
Връх Човека (Човеко) е малко по-висок – 2047 м., отделен от Кюнек с терасовиден терен. Така двата връха оформят югоизточния рид на планината. Най-интересната от легендите за името на този връх е, че ако Руен, първенецът, е самият Бог, то Човека е вторият не само по височина, но и по значение, след Бога.
След като си починахме в хижа „Осогово“ – заслужен завършек на кръговия ни маршрут, - си оставихме за „десерт“ Вековните секвои в местността Ючбунар, обявени за природна забележителност едва през 1989 г., имайки предвид, че тези величествени дървета са на повече от 130 години. Най-старите са трите, засадени едно до друго.
Благодарни сме и за книжката (моята е №261) "39+ Планини с характер, които вече ни задават и конкретни цели
