Кюстендил

 

Хубаво нещо са празниците, а за мен още по-хубаво, когато се възползвам от последния в поредицата почивни дни, за да продължа пътешествията си. Единият ми късмет от новогодишната баница гласи: "Пътешественик с мечти - откривател ще си ти!" Речено-сторено! 

На 2 януари се отправих към Кюстендил. Знам, знам - там се ходи на Празника на черешата в края на юни, но тогава няма да имам време да видя всички тези забележителности. Ето ги и тези, които успях да вмъкна в интервала между 11 и 13:40, като цялото разстояние от почти 10 км. минах пеша, благодарна за здравето, силите и енергията, които имам. 

Първата ми цел беше крепостта Хисарлъка и избрах отбивката към Зоопарка. Той е в ремонт, но преди него пък има малък параклис. 

Това е параклисът "Св.вмчк Киприян и св.вмчца Иустина", позната също и като Юстина. Не намирам информация за параклиса, но в pravoslavieto.com  можете да прочетете интересна информация за живота на тези светци. 

Междувременно, съвсем не са за подценяване гледките по пътя и наистина, тези първи около 4 км. почти не се усещат, въпреки че после установих, че денивелацията си я бива. 

Крепостта Хисарлъка, както гласи табелата пред нея, е изградена в края на IV и началото на V век и поправяна през следващия. Действаща през Първата и Втората Български държави, била разрушена от османските завоеватели през XV век. Реставрацията на крепостта е започнала през 2014 г.,по проект на Юлий Фърков.

Слизането от крепостта беше далеч по-лесно, разбира се. Следващата ми цел бяха Римските терми и баните, като преди тях видях и 

Джамия "Ахмед Бей", известна също като "Християнската джамия", дарираща от XV в. и  превърната днес в археологически музей. Уви, беше затворена, но можете да видите колко е внушителна. Сградата е била обновена през 1734 г., а земетресение от 1904 г. е причина увреденото минаре да бъде премахнато.

Римските терми са изградени през II и III век и са част от голям комплекс, асклепион. От общо  3000 m² се използват само 1000, върху които са изградени 6 помещения. До тях е "Чифте баня", построена през 1489 г; от Ахмед бей върху Пауталийския асклепион. Претърпяла разруешение в началото на XX в., хамамът (банята) е дал основи на модерна градска баня. Около нея е паркът "Банска градина".

Другата известна баня е "Дервиш баня", чието построяване през 1566 г. съвпада със смъртта на Сюлейман Великолепни. "Дервиш" на турски означава една от сепените за низши послушници. 

На път за следващото ми откритие, минах покрай Художествената галерия "Владимир Димитров Майстора". Тя също не работеше, но на 2 януари - толкова. А си заслужава да се види и то не само, защото е сред Стоте национални исторически обекта. Всичко за самата галерия можете да прочетете тук. 

След това, водена от моя Стронцо (за незапознатите - GPS-а ми), неизменно верен и нито веднъж подвел ме този път, стигнах до Пирковата кула - средновековна отбранителна кула, строена с материали от античните терми. Има приземие и три етажа. Осветлението ѝ е от мазгали (отвори в кулата) и прозорци на горния, южен край. Надписът до кулата гласи, че е "Пиркова", а в Уикипедия е обявена като "Пиргова" - от гръцката дума за кула (пиргос). 

Последен, но не по значение, беше Железният мост над река Банщица, заменил предишния стоманен мост. В четирите му края са скулптурите на голи жени (причина за другото му наименование - "Мостът с голите жени"). Скулптурите са символ на щедростта на кюстендилската природа. Мостът е построен през 1909 г. по проект на Рудолф Фишер. Предназначението на останалото вече само с един железен парапет съоражение е да свързва градската част с ж.п. гарата.

Ето как изглеждаше маршрутът ми днес. А аз вече замислям нови авантюри.