Седма планинска тренировка

 Хубавото на лошото

Поредната планинска тренировка. Не ме отказаха - нито подмятанията на къде съм тръгнала и не съм ли се усещала, че ставам смешна; нито пуснатото с командата "наръфай ги теа туристи!" куче; нито калта. Тези изпитания само ме забавиха, но освен кучето и то само докато не му поговорих, никой не ме гонеше. В края на тренировката, влязох за кафенце на "Брезите" и чух проповд от едно отче - всички сме божи създания. За да се прибера и да видя, че след като три дни подред почиствах чужди боклуци, съседите ми са изкарали още от своите... пред моята врата. Да, но без това не бих разбрала кои други хора от входа са мои съмишленици.

Шеста планинска тренировка

 Симеоново - езерата - Горен Алеков водопад - Драгалевци - манастира - надолу до околовръстното. Минавала съм части от този маршрут не веднъж, обаче не и в тази комбинация. Отлична тренировка, макар и по-бавна, но в реални условия на пълноводие и кал. Обувките, чорапите и нервите ми - изключително добри резултати на теста. Издръжливостта, още един бонус към тях. 

Пета планинска тренировка

 Привет от Великденския заек под прикритие. Хубаво тръгнах по маркировката (тези, които се интересуват, знаят за какво говоря), ама пусто любопитство, можеше да ме убие, ако бях котка. Разходих се от местността (не, вилната зона) Ярема до Плана, но вместо да свия към „Самоковско шосе“, си влязох в селото, което заобичах още при първото си посещение. Разказах ви за него на 20.11.2022 г.  Сега, обаче, обходих други пътеки и видях къде къмпингуват други авантюристи. Обещах (си), че няма да издавам къде точно е то. Е, върнах се, подтичвайки, подскачайки и радвайки се с благодарност на силите, природата и слънчевия Великден. Тогава, на един от завоите чух мъжки глас, който ме подкани да се присъединя към него, тъй като автобусът ще дойде до 5 минути. Мъжът е (над, както деликатно вметна) 80-годишният господин Иван, който членува в туристически и в литературен клубове и който до 15:30 ще бъде готов с дървена табелка, надписана с пирограф - да я сложи на мястото, което иначе никога не бих предположила, че е спирка. На онзи рядко минаващ автобус 70. Да, господин Иван, вече походил по планински пътеки, ще свърши всичко това и ще се върне. За да ни е добре на всички. Знаете ли, приятели -  дори да не постигна целта си (засега гоня такива мисли), срещите с хора като господин Иван и онзи мелодично припяващ упътванията си човек от Кладница, както и усмихнатите туристи, с които си пресичаме пътищата, ще си заслужават усилията.