Рупите - Рожен - Мелник

 Отдавна отлагах посещението си до Мелник и прилежащите му красоти, само защото транспортът е неудобен за мен, но както се казва, „дадем ли заявка на Вселената, тя ще бъде изпълнена“. Дойде редът и на тази заявка и на 5 март, рано сутринта вече пътувах към най-малкия град в България с няколко бонуса до там.

 

Следвахме поречието на Струма и слушахме легендата за невеста Струма – сърцето и ума на старо българско селце. Обаче, лоши времена дошли, турците стигнали и до техните земи и всеки побегнал да се скире – кой където може. Невестата, трудна с първата си рожба, се скрила в дола на реката, която тогава се носела на север. Усетила опасността над свидната рожба, водната стихия направила обрат и потекла на юг, за да помогне, но един турчин видял невестата и разпорил корема ѝ. И оттам излязло „живо живоленце, мъничко момченце“. Или е било поробено, или убито, но оттогава реката, сменила течението си, носи името на невестата.

 

Ето я и Малешевската планина, където преди десетина години са пуснати лешояди, част от които са били отровени. Тук е открито Крупнишкото еваннгелие, обковано със злато и сребро, сега съхранявано в Рилския манастир. Вляво е Кресненското ханче, където през 1978 г. е издигнат паметникът на полегнала жена с ятаган в ръка в чест на Кресненско-Разложкото въстание.

 Рупите никога не са ме привличали, ако трябва да бъда честна. Променяло имената си от Ширбаново (до 1951 г.) и Мулетарово (до 1993 г.), селото е известно най-вече с пророчицата Ванга. Светла ѝ памет, но въпреки че не съм ревностна последователка на християнските писания, предпочитам да не издигам в култ такива личности. Не съдя никого. Да, помогнала е на много хора, но знаем, дори извън Библията, как тъмни, непоносими за човешката душа сили, имат същите способности и знаят много. И все пак, жената вече я няма, а тези, които са ѝ благодарни, не заслужават да слушат и/или четат моите вярвания. Благодарни са Сетлин Русев, изградил храма, финансиран от пророчицата точно както тя го е искала; скулпторът Емил Попов, издигнал паметника на Ванга в чест на стогодишнината от рождението ѝ;скулпторът Иван Славов с „Децата“ , „Прошка“ и „Светлината“, дарени от Александър Арабаджиев и всички онези, приети в малката ѝ къща. Интересно е, че само на 2 км. от Рупите, в подножието на вулканичното възвишение Кожух са открити руини от един от най-големите антични градове, Хераклея Синтика, просъществувал от IV в. пр.н.е. до VI в. сл.н.е.  Точно под този вулкан, оприличен от населението на кожух, откъдето и името, Ванга наредила да има кръст в памет на жертвите му, когато още е бил действащ, тъй като е имала видение за страданията им. В самия двор на църквата е езерото с костенурките и зоопаркът с птиците. Тук минава и пътят на птиците от Европа към Африка - Via Aristotelis.

в двора

приемната

църква и скулптура

зоопарка

Кожух

парка

скулптори Иван Славов

 

Село Рожен е малко, но е съхранило традициите. Предстои ни около километър изкачване. Преди крайната ни цел, вляво, е гробът на Яне Сандански зад олтара на недействащата църква „Св. Св. Кирил и Методий“, построена през 1912 – 1914 г. Наоколо са и Роженските пирамиди, които си заслужават да спрем и да ги снимаме. Роженският манастир „Рождество Богородично“, най-големият в Пиринска Македония, датира още от Средновековието. В миналото е бил под пряката юрисдикция на Светия синод, а понастоящем – на Неврокопската епархия. Архивът на манастира е бил унищожен през 17 в. от голям пожар и затова данните са много малко. Все пак, знае се, че спорът с гърците за собственост на манстира е решен през 1912 г. от съда в Хага в полза на България. От 1973 г. е паметник на културата с национално значение.

 

село Рожен

Роженски пирамиди

Роженски манастир

Останки, свидетелстващи за население на сегашната  територия на Мелник, има още от Античността, когато там са се установили хора от тракийското племе меди. В платото Свети Никола пък са открити останки от древен храм, датиращ от 97 г. Храмът бил посветен на тракийската богиня Бендида – преименувана от древните гърци на Артемида. При нахлуването на готите през VI в. храмът е бил разрушен и на негово място император Юстиан I изградил базиликата в чест на Св. Никола. Мелник е бил  отбранителна крепост на южната българска граница по река Струма след сключването на българо-визнатийския договор от 864 г. (IX в.) По това време незаконните деца на византийски владетели били заселени тук с осигурени им отлични условия на живот. Ето така, градът се обогатил в културно отношение. Два века по-късно крепостните стени са били реставрирани, а на места дори са били построени нови. От 1342 до 1357 г. Мелник е бил владение на Стефан Душан – създател на Душанското царство. През 1395 г. градчето паднало под османска власт. След логичния упадък,едва в началото XIX в., укрепва отново и се превръща в културно и просветно средище, за да претърпи поредния си упадък през втората половина на същия век. Тогава голяма част от населението му се премества в други градове на България. Интересно е, че точно тук за първи път се привличат девойки в образователната система, благодарение на Зоица Златинова, преподавала в училището цели две години в края на века. Свободата си Мелник извоюява през Балканската война, 1912 г., от четата на Яне Сандански. От 1968 г. е град музей.

 

Отбиваме се в Кордопуловата къща – най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, датираща от 1754 г.. Собственикът, Манолис Кордопулос, носи това име, само за да привлича клиенти, иначе е яростен родолюбец, дал убежище на Яне Сандански преди Балканската война. Надраснал времето си, той специализирал винопроизводство в Париж. На едно от изложенията, през 1882 година, щандът му бил на толкова незабележимо място, че отчаян, той го напуснал. Тогава, точно под Айфеловата кула, що да види – родопчанинхът Кирил свири на гайда. Раздумали се те и музикантът предложил Манолис да изнесе виното си до него. Предприемачът налял малко вино и в гайдата и като рукнали онези ми ти мелодии, поляти с вино... Продал всичко нашенецът и сключил договори за години напред. Той е и човекът, внедрил пръскането на лозите със син камък и вар, за което бил анатемосан от църквата. Не му останал обаче много живот и през 1912 г. бил посечен от турците малко преди свободата на родния му град.  Самата къща... вижте част от снимките – венециански стенописи, изящни стъклописи, дърворезби... В избата, всеки може да дегустира вино, но аз нали „не съм от тия как‘ Сийке“, пропуснах.

 

Не пропуснахме, обаче, стария чинар, както и огромния памерник на Яне Сандански. Допълнителният бонус за мен бяха цъфналите вишни – второ ханами за тази година, след първото в Париж.

 

В околностите на градчето са Мелнишките пирамиди с височина от 100 м. Склоновете им са пясъчни, почти отвесни на някои места. Върховете им са обрасли от трева и широколистни растения. Тези феноменални образувания са в процес на оформяне и поради това се променят. От 1960 г. са обявени за природна забележителност.

 

 

Приятен неделен ден, върнал ме назад в историята на България, през който въпреки че походих добре, не се уморих особено. Научих много от екскурзоводката на Global Tour , Таня, табелите и някои брошури, до които имах достъп и с удоволствие споделих част от тази информация с вас.