В пътеписа "Самоков - Шишманово кале - Самоков" споменах за маршрут, който си набелязах на връщане и ето, че дойде моментът да го изпълня. С излизането от нас до прибирането обратно, включвайки добър преход от малко повече от 6 км., успях да запълня пропуска само в рамките на 4 часа и 20 минути (излязох в 8 и се прибрах в 12:20).
Гарванец са местност и връх в Лозенската планина, веднага след края на село Пасарел. Условното разделние на Горен и Долен вече е отпаднало, тъй като първото е потънало под водите на Искъра и само табелата е запазила надписа "Долни Пасарел". Най-добрият избор е да слезете с автобус №3 - разписанието се спазва педантично, така че ако се информирате, няма да загубите ценно време в чакане - на предпоследната му спирка "Мостът на Пасарел". Веселата чешмичка отстрани, вдясно, ще ви накара да се усмихнете. Продължете направо и завийте вдясно по улица "Градина", след което следвайте пътечката. Не се страхувайте от бездомните кучета - абсолютно безобидни са и най-много да ви придружат като добри приятели. В края на селото, дръжте курс вляво, защото ако пресечете река Искър, ще ви бъде по-трудно да снимате красотите, към които ви упътвам. Винаги можете да се върнете, да преджапате (ама че хубав глагол!) реката, но в случай, че не сте авантюристично настроени, можете да си го спестите. Вярвам, че това упътване е полезно за хората, ползващи градски транспорт, тъй като го няма на "Стронцо" (GPS-а). За вас, шофьори на лични автомобили - голяма част от пътя е достъпен, но защо не оставите колите си в селото и не се разходите малко? Ето го и самият маршрут:
Местността Гарванец носи това име, тъй като там гнездят предимно гарвани, въпреки че има и мишелови, ястреби и други грабливи птици. Знаете колко са умни гарваните (не черните вранки, които виждаме в парковете, включително в Борисова градина) - образуват двойка на около двегодишна възраст и са строго моногамни, приспособяват се лесно и една от удивителните им способности е да имитират звуци, включително човешка реч. Ей така, както си вървях, за да намеря най-точното място за снимки, чух крякане на жаба. Не би имало нищо чудно, предвид реката вляво от мен, но не и когато се чува високо от билото. Проследих с поглед откъде ли идва този вик и какво да видя - гарван кацнал на билото и грака, пардон - кряка ли, кряка. Сигурно искаше да ме заблуди, да търся долу, в ниското и да не се кача до гнездото му?
А скалите са наистина са удивителни. Те са се извисили над пътеката по целия, както разбирам от сйата на селото, югозападен склон от основата до върха. Всеки може да открие в тях каквито форми му подсказва въображението. На снимките по-долу, можете да откриете човешки лица, животински форми и какво ли не. Важното е, че са обявени за природна забележителност и са защитена местност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар