Може би повечето от вас си спомнят, че на 22.01. започнах китайската нова година, тази, на червения заек, с най-червените пирамиди в България, а именно - Кътинските. Последва екскурзията до Мелник, Рожен и Рупите, където видях Роженските, Мелнишките и Кърлановските пирамиди и за тях ви разказх тук. Това, само за тази година, но нека не забравяме и Кърджалийските от януари 2022 г., които бяха част от едно по-голямо приключение на този адрес. Съвсем логично беше да си поставя за цел да видя, ако не всички, то поне повечето от тези природни феномени в България и непрекъснато попадах на факти, че най- (запазени, големи, интересни, красиви) са именно тези над село Стоб.
Е, на 19 март, в 8:10 се качих на автобуса за Благоевград и в 9:45 бях вече на автогарта му. Колкото и да обичам този град, реших засега да си припомня само за разходката ми до там през 2019 г. и да му обещая до нови срещи, а в 10:00 да се кача на автобуса за Стоб. Пътят до там е 30-на минути, а ако за разлика от мен нямате три своенравни животинки у дома, можете да преодолеете 16-те километра и пеша. И така, слизате на спирката, завивате по моста над река Рилска вдясно и продължавате все направо до площада с паметника на загиналите партизани. Още зад него ще видите табелите за пирамидите вляво и докато се наслаждавате на къщите, колкото и тъжна гледка да са изоставените, няма да се усетите кога сте подминали църквата "Свети Прокопий" и сте стигнали до началото на поклонническия маршрут, който нарекох за себе си "Българско Камино за минималисти"
Мостът над река Рилска
Паметникът в памет на загиналите партизани
***
къщи:
***
На снимките по-горе виждате църквата"Свети Прокопий", която трима жители на село Стоб измолили от сулатана в Цариград,а строежът ѝ приключил през 1860 г., когато и била осветена. Иконите в нея датират от 18-19 век. Първото дете, кръстено в новата черква е доживяло до 100-годишна възраст. Свети Прокопий е защитник на младоженците.
***
Пунктът, от който започва поклонническият път; от табелата разбирам, че ми предстоят 30 минути ходене пеша. Няма да скромнича излишно и ще ви споделя, че до първия парапет (само последната поредица от пирамиди не е обезопасена, както ще видите на една от снимките) стигнах за 17 минути и то със спирането за снимки.
***
Първо се отбих да видя останките от старата църква "Свети Прокопий", построена през 1393 г., но разрушена от турците, а за новата виждате данните малко по-горе. Има място, където младоженци оставят листчета с желания и по свидетелства на вярващите, 90% от тях са се сбъднали. Този факт, както и другите, по-горе, са от табела пред останките от старата църква.
***
И така, ето, че дойде време да затая дъх и да балансирам между внимателно стъпване дори по пътеката с парапети, а още повече по последната, и да се вглеждам внимателно в образуванията под, над, а на места и до мен. Благодаря си, че не пропускам упражненията за баланс и си припомням трите легенди, свързани с пирамидите:
1. Тръгнали сватове да водят булката, забулена, че да не се вижда, при младоженеца. Любопитството човешко няма граници, както знаем, и всички се помолили наум да духне по-силен вятър, да повдигне воалите на невестата, че да знаят как изглежда тя. И ето, че желанието им се сбъднало. Момичето било толкова красиво, че кумът не се въздържал и понечил да я целуне. От срам, сватбарите, заедно с кума и булката, се вкаменили на място.
2. Дошло време за сватба, но тъщата не била поканена. Проклела тя цялата сватба, без да пощади и дъщеря си, и всички се вкаменили на място.
3. Българско момиче и турско момче се влюбили силно един в друг, но нито нейните родители искали поробител в къщата си, нито пък неговите - гяурка. От мъка, милата влюбена се хвърлила от скалите, а всички роднини от двете страни, както и момчето, "на камък станали".
Ето ги и снимките. Както и при посещението на местността Гарванец, ще оставя на вас да откриете фигури и образи. Единственият ясен е моят. 😀
***
Върнах се по същия път, но значително по-бързо и трябваше да почакам на спирката автобуса в 12:10. Имало е защо - за да видя първия щъркел в гнездото му, в полет и кацнал на един стълб.
***
В 12:40 бях на автогарата в Благоевград, а в 13 часа, точно по разписание, потегли автобусът за София. Шофьорът спря на Руски паметник в 14:20 и още преди 15 ч. си бях у дома. Оказа се, че отиването и връщането пеша из стобските красоти ми е отнело само час и 10 минути, а денивелацията, съвсем неусетно преодоляна, е 197 м.
Освен да бъда благодарна за здравето, подвижността и времето, с които разполагах, за да се насладя на тези прелести, друго не ми остава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар