Серес

 

Събота. 25.03.2023 г. Отново се отправям на път. Давам си сметка, че не съм била в Гърция от 10 месеца, а част от историята ѝ е свързана и с нашата, българската. Фактите, които съобщавам по-долу, са от екскурзовода ни, Мишо, както се представи и от намерени документи, а моето любопитство и желанието ми да научавам още на място ме карат да се вълнувам от предстоящото приключение.

Първата ни спирка е Серския манастир "Св. Йоан Предтеча". Той е само на 10 км. от града, в подножието на планината Сминица, в долината на река Бродска. Основан е в периода между 1270 - 1275 г. от метрополита на Цариградската птриаршия Йоаким, канонизиран за светец след смъртта му. Според Виктор Григорович, написал „Очерк путешествия по Европейской Турции“ през 1845 г., монасите прикриват своя български произход, което е логично, предвид това, че славянските книги са били изгорени. Фактът за българския произход на отците е потвърден и от митрополита на Вселенската патриаршия Неофит. Интересен факт е, че голямата църква на манастира е построена с даренията на християните българи от околните села, чиито деца са обучавани в манастирското училище. От 1962 година е защитен паметник на културата. До 1986 г. е мъжки манастир, а оттогава и до днес – женски. През 2010 г. там избухва опустошителен пожар, но постепенно всичко е възстановено. Природата е наистина великолепна. Маслинените гори се сменят с кипарисови, а планината Сминица или още Змийница, както и Бродската река допълват това усещане.

Оттам се отправяме към Серес, познат още кат Сер и Сяр - древен град, основан от тракийско племе (сириопеони) и е споменат от Херодот (5 в. Пр.н.е.) и други антични автори. Хан Крум превзема града през 808 г. и така е включен в територията на България. През 1195 г., точно там, цар Асен I побеждава Византия и пленява командващия Исаак. През 1205 г., Калоян, след победата при Одрин, пак тук, побеждава Латинската империя. Едва през XIV в. Стефан Душан създава Душановото царство, а през 1383 г. градът пада под османско робство и губи крепостните си стени. По данни от средата на XIX в., Сяр е населен от различни националности, но преобладават българите. Така е и до днес - убедих се на няколко места, в които влязох и се оказа, че работещите там не говорят английски, но "Greek and Bulgarian". Първото българско училище в този град е открито през 1871 г., а две години по-късно е преместено във Вароша, старата част на града. През 1895-96 г. Българската екзархия обявява училището за педагогическо и до 1913 г. е основен учебен център на българите от Източна Македония. Тогава, по време на Междусъюзническата война, Сяр е включен в територията на Гърция, което води до разграбване на българските институции, а 250 българи са изклани в сградата на Сярската българска девическа гимназия. Градът е български отново от 1916 г., но след Ньойския договор е върнат на Гърция. 

По програма, с екскурзовода, посетихме:

- "Свети архангели" - най-големия храм в града. Никой не знае кога е построен, а постепенно е претърпял разрушения - от османските турци, които го превърнали в джамия; после пожар е причинил огромни разрушения; през 1913 г. от българската армия.. В този вид е от 50-те години на ХХ век. В параклиса към храма, "Света Богородица" е запазено копие на иконата "Света Богородица Ерусалимска" 

- Минаваме през парка и фонтаните работят, защото е празник, а следобед ще установим, че вече не. За разлика от многото магазини, а и следващата ни спирка - археологическия музей, който от 1968 година е разположен в сградата на някогашния безистен - покрит базар, построен през 1485 г. Има шест купола и четири железни врати и е покрит с олово.

Извън програмата, се отправям към останките от крепостта, наричана „Кулас“ - отбранително съоръжение от Средновековието, издигнато от Никифор Фока Стари, един от най-изявените византийски военачалници. Останала само кулата с височина 18 метра, , датираща от VII век, тъй като самата крепост е била разрушена от ордите на Мурад I. От 1925 г. кулата и църквата „Свети Николай“ са обявени за защитен паметник на културата. Там вече има заведение, но в никакъв случай не е съсипало останките, предвидливо оградени с въжета, а гледката към града е прекрасна.

Върнах се и ми остана време да хапна и да пия кафе, преди да се отправим обратно към София.