Представяне на "Кибритени лодки" в Пловдив, "Петното на Роршах"

Кратък разказ в снимки от Мая Любенова

Покана

Приятели!

Заповядайте днес, 28.4.2015 г.,  от 19 ч. в "Петното на Роршах", Пловдив. Екипът на "Кибритени лодки" ще бъде гост на литературния салон "SPIRT&SPIRIT". Ще се радваме да се срещнем с приятели точно в този специален за всички нас град. Всичко за книгата до момента можете да видите на страницата "Проекти", т. 1.

Предстоят още представяния, за които ще ви информираме.

корицата от Иво Рафаилов

снимка от премиерата в София

Рамкиране на мемоарите: 3 параметъра, които трябва да познавате

от Паула Блейзър, "Writers' Digest" 

(със съкращения)

част от 

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

Паула Блейзър е литературен агент, основател и собственик на литературна агенция с нейното име. Тя представя автори на мемоари, популярна култура, журналистика и художествена литература.

Когато се опитвате да изясните значителна част от житейската си история, от съществено значение е да установите границите и да решите коя част от този живот ще ви подсигури най-цветното, най-провокативното и най-представителното за историята, която бихте искали да разкажете. Ако не поставите граници по-рано в процеса на писане, историята ви лесно може да излезе от контрол, да прескача от тема на тема и да стане напълно дезорганизирана.

Да вземем за пример мемоарите на Джоан Дидиън „Годината на магическото мислене започва, а не свършва със смъртта“, който е и носител на награди. Това, което я повежда към „годината на магическото мислене“ е внезапната загуба на съпруга й.

За щастие, не всички мемоари са написани при такива мрачни обстоятелства, въпреки че ако сте ненаситен читател на този жанр, знаете, че повечето от тях са точно такива. Внезапната и драматична смърт на съпруга на Дидиън е причината за началото на нейната история. Но не всички житейски истории имат такова ясно начало и поради това – силен край. Освен ако историята не започва с получаването на неприятна диагноза, денят, когато половинката по една или друга причина, половинката ви напуска или пък от нещо светло – когато получавате няколко милиона долара от лотарията, мемоарите често започват повече като хленч, отколкото като взрив. Същото важи и за края. Някои мемоари завършват с обобщение, други ни оставят някъде по средата, а трети просто увисват. Как да разберете кога историята свършва и кога може да бъде продължена?

Да установите тези параметри не означава да отвеете читателя си с увлекателна първа страница и да завършите с перфектен поетичен край. Означава да подредите историята си така, че да не се загубите в толкова много подробности – спомени, идеи, факти, анекдоти – и да не можете да се измъкнете сами.

Без да имате в главата си рамка, преди да започнете историята си, рискувате да изгубите визия за това защо започвате да пишете мемоарите си още на първата страница.

1. Намерете своя момент на откритие

Как един автор решава откъде да започне, когато една житейска история е пълна със смях, разговори, приятелства, приключения, трагедии? Знаейки как буквално да започнете да разказвате една история е огромно предизвикателство за който и да е писател – дали историята ви започва с деня, в който сте скочили от самолет или с момента, когато започвате да осъзнавате, че с брака ви е свършено. С втория пример, започвате ли да описвате какво мислите? Или може би с разговор, който сте провели с половинката си, когато сте се събудили този ден? Може би моментът е дошъл, докато сте гледали часовника, чакайки вашия човек да се прибере у дома за годишнината ви. Или може би е била онази сутрин, когато не е слязъл за кафето.

Като автор на мемоари, важно е да се върнете малко назад и да признаете кога е започнало личното ви пътуване. Това е вашият момент на откритие и той поставя първите параметри на мемоарите ви. Аз осъзнавам, че това звучи малко патетично, но обещавам, че не е толкова драматично, колкото изглежда и обмисляйки тези редове, докато планирате мемоарите си, ще ви бъде изключително от полза. Моментът на откритието е ключов, той сигнализира, че историята е започнала. Той е ангажиращ, мощен и смислен. По този начин ангажирате читателя още от началото.

2. Не търсете нещо, което не е там

Възможно е да сте избрали да пишете за вашето пасторално възпитание в малък град, където всички се обичали един друг. След като сте спечелили стипендия, ставате лекар в града, обичани сте от всички и се жените за училищната си любов, а накрая имате четири деца, които са дори по-чудесни и благородни от вас.

Звучи твърде образно, нали? И така, налага ли се да започнете да ровите в семейните файлове, за да разберете дали имате лели, които са живели на тавана, заради проклятие? Или да разпитате околните за нещо, което не е било наред? Нужно ли е да бъдете арестувани, за да направите мемоарите си по-продаваеми?

Не, не и не.

Параметрите, които установявате, може да бъдат много лични и незначителни или могат бъдат големи и безгрешни. Но запомнете – въпросът не опира до драмата. Просто трябва да останете съсредоточени и а работите в рамките, които сте си избрали. Ако сте решили, че от четирите години в живота на лекаря в малък град ще излязат страхотни мемоари, няма нищо лошо да започнете със сцена от чакалнята към кабинета му. Не е нужно да бъде инцидент, а само нещо, което да е подходящо за плана, който сте направили.

3. Работете като имате ясна визия за края

Едно от най-големите предизвикателства за написването на мемоари е да знаете кога а завършите собствената си история. Някои мемоари имат съвсем естествен край като края на борбата с дълго заболяване или дори когато пътуването завършва. Как обаче да разберете кога е подходящо да сложите точка? Докато може и да изглежда, че интуитивно ще усетите кога е подходящо да завършите собствената си история, аз определено вярвам, че трябва да сте решили това предварително. Едно от най-големите предимства е, че обикновено имате достъп до повечето материали предварително. Така и ще постигнете нужния ви край.

Мисля, че е важно да запомните, че краят на мемоарите означава край на тази история. Работа на автора е да установи параметрите подходящо, за да дадете на читателя нужния край. Да, всяка лична история продължава с всеки изминал час и точно заради това, решението трябва да вземе предварително. Ето и въпросите, които могат да ви помогнат за да сте сигурни къде да бъде краят, още докато го планирате:

- Избраната тема може ли да образува един пълен кръг? Има ли спомен или събитие, което може да се използва с тази цел?

- Има ли възраст или година, с която искам да завърша? (Ако е така, уверете се, че знаете защо – как си го представяте?)

- Имаше ли взето решение или действие, което е променило посоката на живота ми?

- Имаше ли вътрешна промяна, която е от значение? Емоционален отговор на нещо, което се е случило, за да изиграе ключова роля в моята история?

Като автор на мемоари, вие се изправяте пред решението кога да напишете историята си; как да я структурирате; кои събития да включите и кои да пропуснете; какъв тон и глас да изберете и т.н. Но вероятно, най-важното е да обмислите параметрите, какви решения да вземете, преди да седнете и да започнете да пишете. По този начин ще си спестите време, а като резултат, историята ви ще бъде центрирана, фокусирана и завладяваща за читателя. 

Тъмната страна на един бестселър

от Кевин Кейзър, "Writers' Digest" 

част от 

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

Кевин Кейзър, който е помагал на автори и издатели да достигнат до 20 милиона фенове по цял свят. Неговата онлайн общност, достигнала  1К (хиляда) истински фенове, помага на писателите да намерят своя глас, да си съберат публика и да превърнат писането в професия.

Има рецепта за авторите на бестселъри, която се предава от уста на уста и ми напомня за вампирския флик от 1987 г. „Загубени момчета.“ Може и да го знаете - с Кийфър Съдърланд от дните му преди Джак Бауър, когато дървеното сабо още беше на мода.

Мотото на филма беше: „Спи цял ден, купонясвай цяла нощ. Никога не остарявай, никога не умирай. Забавно е да си вампир.“ Ааа, да, осемдесетте. Добри времена.

Заменете „вампирите“ с „автори“ и може да получите нещо като: „Пишете цял ден, играйте цяла нощ. Никога не оставайте незабелязан, събирайте тлъсти чекове. Забавно е да бъдеш автор на бестселъри.“

Работата е там, че има и тъмна страна на това да бъдете автори на бестселъри. Има тайни, които не се споделят публично. Аз го знам, защото съм бил отвътре на Машината за печатане на всички нива. И бил съм по равно стратег, редактор и съветник.

Бестселърите имат своите тайни и ако можех да споделя само няколко, те биха били следните.

Очакванията променят всичко

Една от авторките на бестселъри в “New York Times” веднъж ми каза: „Никога няма да бъдеш толкова свободен, колкото си бил в началото. Лесно е да забравиш как се поема риск и какво е да пишеш така, сякаш никой не те гледа.“

Тя продължи, като ми обясни как успехът създава цикъл, в който само двама-трима автори знаят как да се справят професионално, особено когато признанието дойде рано.

Всеки обича популярното дете. По този начин животът (и издаването) прилича много на гимназията. Но, от популярното дете се очаква не само да си остане популярно, а също така и да прави все нови и нови номера всеки път, за да стане още по-популярно.

Издателите очакват (кой не иска да бъде родител на популярно хлапе?), търговците очакват, а и читателите очакват същото. Очакванията може да изглеждат неумолими и съм бил свидетел на напрежението, което донасят на авторите, които усещат тежестта им в момента, в който седнат да пишат.

Истината е, че не знаят защо нещо става популярно. Никой не знае. Но след ден, когато решението на издателите е взето – в рамките на две или четири седмици ще има представяния - и то е без дългосрочно обещание към автора, очакванията са всичко.

Страхът не взима подкупи

Успехът поражда успех и отваря врати, които преди това са били затворени. Вярно е, че също така ви дава възможности да търгувате и във високопоставени обществени кръгове. Но дори това е нож с две остриета.

Наблюдавал съм отново и отново как автори, които някога са били „големи риби“ в малки локви, намират успеха. Но, неизменно, те се оказват заобиколени от други, които са продали повече книги от тях, владеят доста по-големи платформи и може би дори са били гости на Опра.

Както повечето от нас, те често биват подхлъзнати в играта на превъзходства. Тенденцията да се играе тази игра винаги води до самосаботиране и страх. Страх от липса, страх от това, че не сме достатъчно успели, страх от това да не се окажем измамени.

Няма достатъчно голяма сума пари, която да успокои тези страхове, за да се откажете от играта. Авторите, които се включват в нея от десетилетия, създават техни собствени правила и най-важното за тях е по детски лесно – само едно нещо е наистина от значение. Ако има сериозен урок, който се е вкоренил дълбоко в психиката ми, той е, че това, което има най-голямо значение е да се върши работа. Това е смисълът. Смисълът не е в това колко сте написали и колко обичате да го повтаряте, а всъщност в самото действие да създавате това, което има най-голямо значение.

Разбирате, веднъж дали историята си на света, тя вече не ви принадлежи. Читателят слага своя собствен свят на границата с вашия и това, което преживява е процес, който не можете да контролирате.

Да си вършим работата в името на самата работа е нашата „защитна сила.“ Това е любовта към изкуството, за да не капитулираме и за да възпламеним нови идеи, които имат най-голям смисъл. Разбира се, признанието и материалните компенсации са нещо хубаво, но блясъкът се износва бързо. Всеки успех складира в себе си семената на страданието.

Действайте така, сякаш никой не ви гледа

Приемете приятелския ми съвет – няма значение къде сте по пътя си на писател. Пишете така, сякаш никой не ви гледа. Пишете така, сякаш никой никога няма да прочете и оцени работата ви. Ето къде е магията, както и това какво искат да преживеят читателите.

Мога да променя едно нещо в това, което ми каза авторката на бестселъри. Никога не сте толкова свободни, колкото сте сега и красотата е в това, че можете да изберете точно колко свободни наистина да бъдете. 

"Пред звездната врата"

От днес, част от писанията ми са преведени на още един език - сръбски. 
Заслугата не е моя, а благодарностите са за Милан Димитриевич, превел 29 български автора и допринесъл за отпечатването на тази красива антология, и за прекрасния екип от СГНР - Милчо Кирилов, Райчо Русев, Илияна Илиева, Зинаида Чаушева (нарисувала така моя свят). Както казва Райсън, "... с какво заслужих тази чест?"

"Ёршик"/бр. 9, април 2015 г.

В новия брой на руското списание "Ёршик", на стр. 7,  е намерило място и моето сенрю, преведено от екипа от английски  на руски:

свиданье вслепую
школьница видит
своего учителя

blind date
the schoolgirls sees
her teacher

среща на сляпо
ученичката вижда
своя учител

Поздравления за участието и на другите българи: Милена Велева, Христина Панджаридис, Диана Тенева, Пепа Оджакова, Мая Кисьова, Зорница Харизанова, Гергана Янинска и най-вече - Радка Миндова, чието сенрю е избор на редактора. 

Как да пишете повече за по-кратко време

част от 

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."

снимка: Анита Крис

от "Bookbaby", „Съвети за писатели“

Това е  гостуващ пост от Боб Бейкър, в който ще разберете как да измерите и повишите своята продуктивност.

Бихте ли искали да бъдете много по-продуктивен като писател? Възможно е, без да се превръщате в машина, а и без да са ви нужни огромни количества кофеин, за да го направите (въпреки че, малко кафе може да е от полза за ентусиазма ви).

Ако сте като мен, тоест, не бихте имали нищо против да увеличите писателската си продуктивност, ето какво бих ви предложил.

Това желание естествено води към въпроса: „Какво съдържание да очаквам като продукция, в рамките на разумното?“ Най-добрият начин е като откриете колко думи всъщност печатате за час.

И аз наскоро се чудех какъв е отговорът.

И така, аз си поставих за цел да разбера каква е реалната ми скорост на писане. Щастлив съм да споделя с вас резултатите и какво научих. И искам да ви окуража да минете през същия този процес, за да определите какво е собственото ви ниво на продуктивност.

Миналия месец, в рамките на девет дни, аз направих седем отделни писателски сесии за около час всяка.

Резултатът: Общо, за всичките тези седем часа, аз добавих 4 885 думи. Това е средно по 700 думи на час. Не е зле. Има хора, които пишат много по-бързо, но бях много щастливи с това число. Най-бавната ми писателска сесия беше само 465 думи за час, но пък компенсирах с 1000 думи на следващия ми, най-продуктивен час.

Ето какво научих:

Най-малкият брой думи се получаваше по време на сесии, когато бях по-малко приготвен и по-разсеян.

Когато имах ясна представа за сесията, върху която работех, можех да навляза в нея по-бързо и да напредвам.

Колкото повече и последователно пишех ден след ден, толкова по-лесно беше да навляза в състояние на продуктивност. Разбира се, знаех това и от предишния си опит (и ето защо принудих себе си да пиша по по-редовен график).

Колкото по-дълго е времето между две писателски сесии върху една и съща книга, толкова повече енергия трябва да изразходвате, за да си напомните къде сте спрели и да се върнете към същия ритъм.

С последователно съсредоточаване и подготовка, аз се чувствам уверен и бих могъл вероятно да вдигна продуктивността си на 900 или 1000 думи за час.

Сега, нека преведем това през честотата, с която можете да публикувате нови книги! За да ви покажа как, ще приложа моята ситуация...

Ако моята цел е да издавам повече заглавия, как бих приложил математиката към моето писателско време и броя думи:

Нека бъдем скромни и да кажем, че аз мога да отделям два часа на ден, четири дни на седмица, за да завърша моя книжен проект. Това са осем часа на седмица, прекарани в сериозно писане. Ако използвам, средно, 800 думи на час, това означава 6 500 думи на седмица. Само за три седмици, аз бих имал достатъчно съдържание за една електронна книга от 20 000 думи. След пет седмици непрекъснати усилия, броят ще нарасне на 32 000 думи – достатъчни за едно книжно тяло. Ако моята цел е 50 000 думи, тя би могла да бъде постигната за два, или дори по-малко, месеца.

Разбира се, аз осъзнавам, че редактирането би могло лесно да намали това време а преписът може да отнеме още време от процеса. Но надявам се, ще се съгласите, че измерването ви дава начин да определите потенциалната си продуктивност.

Знаете ли вече колко думи можете да напишете за един час? Разбирате ли предимството на това да пишете повече за по-малко време? Какви са недостатъците на този подход? 

Днес, ден за танка

My tanka in issue two of Sonic Boom Journal on page 31
Моя танка във второто издание на "Sonic Boom" на стр. 31
photos
of their grandchildren
over Skype…
she tries to read the message
with her husband’s glasses

снимки
на внуците им
по скайп...
тя се опитва да чете съобщенията
с очилата на своя съпруг

Завършен ли е един роман

от Крис Робли, "Bookbaby"

 част от

"Неделно четиво за писатели, 2015 г.

(снимка - мрежата)

Как да разберете кога сте завършили романа си? Когато завършите първата чернова на ръкописа си, има опасност романът ви да не е завършен. Всъщност, вие очаквате, че това е самото съвършенство, а излиза, че никога не е бил „завършен“.

Помислете за себе си повече като за родител, който неизменно вижда порасналото си дете като още развиващо се. Десет години по-късно, след професионално редактиране и публикуване на романа ви, вие ще се събудите посред нощ с някаква нова идея. „А-аа!“ – ще си помислите. – „Как можах да пропусна това? Щеше да промени нещата значително. Но... е, добре. Хайде сега, да се върна отначало.“

Разбира се, можете да изчакате десет години, докато публикуват романа, но кой може да ви каже, че след двадесет години няма да имате същото „А, как можах да пропусна това?“-изживяване? Идва време, когато „достатъчно добър“ е достатъчно добър. Така че, как да разберете, че сте стигнали до този момент?

Завършен ли е?

Всеки писател трябва да си отговори сам на този въпрос. Докато съзрявате като творец и имате нови житейски опитности, вашите вкусове ще се променят, което също така означава, че мнението ви за вашата творба също ще се променя. Доста често срещан момент е объркването от книгата, която сте написали дори преди година-две. Но една книга, заедно с нейното съдържание, е запис на това къде сте били в своето развитие като автор. За да разберете колко далеч сте стигнали, трябва да си слагате маркери за изминатото разстояние (под формата на ... публикувани творби).

И така, добър начин да разберете дали сте завършили писането на романа с е да се запитате: това нещо, което бих бил горд да публикувам ТОЧНО СЕГА ли е? Разбира се, вкусовете и стилът ми могат да се променят през следващите няколко години и да намеря още неща, ако продължавам така. Обаче, аз не искам да бъда задушаващ родител. В един момент, трябва да позволя на малките пиленца да полетят и да видя дали те ще се разбият или ще могат да се реят сами.

Този цитат може да ви е познат (бил е приписван на няколко известни човека):

“Едно произведение на изкуството никога не е завършено, а по-скоро – изоставено.”

Като имаме това на ум, ето няколко критерия, които би трябвало да обмислите, преди „да изоставите“ книгата си в ръцете на широкия свят от читатели:

1) Завършихте ли всички основни моменти, включени в скицата ви?

2) Премахнахте ли някаква част от книгата, някой диалог или описание, които ви караха да потръпвате или да се чудите къде да се денете от срам? Не всеки момент във вашата книга трябва да бъде неустоим като зрелище, но със сигурност искате да се отървете от объркващите сцени (особено от клишетата).

3) Сигурни ли сте, че няма неразрешен проблем или логични несъответствия?

4) Героите имат ли достоверна мотивация?

5) Вербували ли сте читатели, писателска група или редактор, за да ви помогнат да изрежете недостатъците и да подсилите своя роман?

6) Усеща ли се началото на романа ви като нещо, което ще покани и принуди хората да продължат да четат?

Ако отговорите с „да“ поне на три от тези въпроси, тогава може би сте готови да отпечатат романа ви. 

И отново...

Sharpening the Green Pencil и мое хайку:

p.246
sunny morn
some fireflies
of frost

слънчево утро
няколко светулки
от скреж

dimineață însorită
câteva licuricii
de ger