Клисура - Паметника на Боримечката - Зли дол - Клисура

 

23 април. Ден на книгата и авторското право. Ден, в който в София се организират съвместно велошествие и 4-километрово тичане, а в Панчарево 15-километров преход. Продължавам да чета, дори да пиша по малко, да тренирам сериозно, без да изключвам тичането, колоезденето и преходите, но си обещах, че тази година ще страня от масови прояви. Мое решение, мое дори предизвикателство.

 Ето защо, в 7:35 влакът потегля, а крайната, за мен, гара е Клисура. Точно по разписание, в 9:25 слизам на спретнатата, чиста гара, която може и да не е толкова натруфена като тази на Копривщица, за която ви разказах преди време тук, е много приятна и не липсват обозначителни табели. Тръгвам по пътеката вдясно от гарата и вече минавам по моста над ж.п. прелеза и след около километър и половина съм в центъра на Клисура. Преди това съм минала покрай старинния храм и параклис "Св. Николай". Църквата е построена през 1839 г. върху останките на стария храм и е опожарена през 1912 г. (Балканската война). Възстановена е в периода между 1920 и 1922 г. Не ѝ е било писано да остане дълго непокътната и през 1941 г. е разрушена отново от германските бомбардировки. Уви, и на отиване, и на връщане беше затворена. 

пътят от гарата до град Клисура

старинният храм "Св. Николай"

първи къщи

река Стряма

Ето ме вече в центъра на града. Успявам да видя: паметника на Никола Ценов, новата църква "Св. Богородица", до която е "Старобедницата", както я нарича нейният дарител Йовко Чакъров през 1938 г. и означава трапезария и приют за бедни хора; дървения паметник на розата, тъй като тук се отглежда маслодайна роза; сградата на кметството, вдясно от която е безплатната ученическа трапезария на Елена и Андон Станеви; Историческия музей, разположен в сградата на "Читалище паметник-музей 20 априль 1876 г.", открит на 2 май 1926 г., а средствата за да стане това възможно са събирани цели 30 години и понастоящем е един от стоте национални туристически обекта; Калчевата къща, вдясно от която е (както гласи табелата) "най-големият черешов топ в свта, изработен от клисурския майстор Лучо Обретенов"; Историческия дом Павурджиева къща, част от Историческия музей, в момента в реконструкция. 

Продължавам по същия път, довел ме от гарата и следвайки като ориентир знамената на електрическите стълбове и приела с усмивка гледката на цъфналата вишна, стигам до паметника на Иван Танков - Боримечката. Бедният, останал без образование заради финансовите проблеми на семейството, козар винаги е бил част от обществото на града. На 19-годишна възраст уловил две мечета и оттам е прякорът му. Той, останал само с едно живо дете, се включва в подготовката на Априлското въстание и поема нелеката задача да разположи черешовите топчета в местността Зли дол.Избран е за това поради своите размери, сравнявани с исполински. Позицията е благоприятна, за да съобщи за настъпващите орди на Тосун бей. След разгрома на въстанието героят прекарва три дни в планината, но е заловен в Копривщица, а в София е осъден на вечно заточение. Умира в затвора в Палестина, където е прехвърлен с много свои сънародници. Паметникът, зад който можете да видите и черешовите топчета, е издигнат в чест на стогодишнината от Априлското въстание. Негов автор е Методи Измирлиев. Гледката над Клисура не подлежи нито на снимане, нито на описание - хубаво е да се види и съпреживее.

Продължавам по пътя, следвайки знамената и вдясно виждам отклонение със своеобразна зоологическа градина. Уви, няма кой поне да ми даде някаква информация, а на вратата виждам надпис, че влизането е забранено. Възможно е да има начин да се разгледа, но благодаря наум за възможността да снимам и се връщам, наслаждавайки се на екокомплекса, в който се отглеждат маслодайните рози. 

Завивам покрай табелата, указваща 2 км. до Клисура, а на разклонението поемам по добре маркираната и терасирана пътека към отстоящия на сто метра паметника в Зли дол като минавам първо покрай камъните с надписи - мястото, където се е намирала главната въстаническа позиция на клисурските въстаници и черешовата артилерия и мястото, където Никола Караджов ръководи военните действия при отбраната на града и където е заседавал Военният съвет. Самият паметник е издигнат през 1961 г. по повод 85-та годишнина от избухване на въстанието. Негов автор е арх. Васил Беязов. 

Връщам се лудешки и наслаждавайки се на гледките по пътя, за да установя, че ходя доста бързо, да хапна, да се насладя на напевния говор на местните хора, да изпия едно кафе с късметче "Любов" и да разгледам красивите къщи и дворове на клисурци. От гарата през центъра, паметника на Боримечката, Зли дол и обратно до центъра са 7.200 км. и още 2 този път, заради отклоненията ми по уличките, които не включих към "Страва". Споменатият маршрут е добре отбелязан на картата. А в 13:03 вече бях във влака, който ме върна към София съвсем навреме. 

Скални и земни пирамиди в България

 (посетени до момента)

Кресненски пирамиди, Мело. Както виждате, издитат се като пясъчни ветрила. Намират се в източната част на Кресна, точно срещу гарата. Успях да ги заснема при пътуването ми до Серес, за което ви разказах тук. 

Кърлановски, които въпреки че са част от Мелнишките (вж. по-долу), но поради близостта им до Кърланово, са обособени като отделен вид. Част от тези пясъчни кули достигат височина до 100 метра. Има две хипотези за образуването им. Едната - те са следствие на утаяване на пясъчен материал на древно езеро. Другата - те са резултат от свлачище от съседните планини в следствие от ледникова активност. 

Мелнишките пирамиди с височина от 100 м. Склоновете им са пясъчни, почти отвесни на някои места. Върховете им са обрасли от трева и широколистни растения. Тези феноменални образувания са в процес на оформяне и поради това се променят. От 1960 г. са обявени за природна забележителност.

 

Роженските пирамиди се намират на юг от село Рожен. Част са от скалния комплекс Мелнишки пирамиди, заедно с пирамидите над Мелник и Кърланово. Роженските пирамиди представляват стотици малки и големи скални гъби. Смята се, че са се образували на мястото на пресъхнало езеро, по чието дъно имало утаени глинесто-песъчливи материали. При всеки по силен дъжд, земни маси се свличали върху  пресъхналото дъно и постепенно се образувала дебела покривка от слабо споени червеникави конгломерати. Тези нови обекти били под постоянния напор на минаващите от там реки, които, за да си проправят път, издълбали познатите ни днес форми. Обявени са за природна забележителност през 1960 г., заедно с Мелнишките и Кърлановските пирамиди. Кърлановските, Мелнишките и Роженските пирамиди са част от приключението ми, за което ви разказах тук. 

Кътинските. Толкова много бях чела за тези пирамиди, неглижирани от това, че не са чак кой знае колко голямо образувание, че вече "от тях не е останало почти нищо" (предпочитам да не посочвам източника на тази грешна информация) и какво ли още не, че не очаквах нищо. Ето го разковничето на приятното изживяване - ни-как-ви-о-чак-ва-ни-я! За мен, пирамидите са величествени и си заслужава да бъдат видени и разгледани. Нужни са ви високи туристически обувки, добре тренирани крака, GPS ("Стронцо", както си наричам моя), фотоапарат. Достатъчно - леко стъпвайте (за почитателите, може и щеки, които аз все още не харесвам) и преди да се загледате в образуванията, се уверете, че сте стъпили на стабилна повърхност. Пирамидите са се образували след като наноси от песъчлива глина са претърпели ерозия. През 1962 г. са обявени за природна забележителност, За тях ви разказах тук. 

 

Стобските пирамиди. Припомням трите легенди, свързани с пирамидите:

1. Тръгнали сватове да водят булката, забулена, че да не се вижда, при младоженеца. Любопитството човешко няма граници, както знаем, и всички се помолили наум да духне по-силен вятър, да повдигне воалите на невестата, че да знаят как изглежда тя. И ето, че желанието им се сбъднало. Момичето било толкова красиво, че кумът не се въздържал и понечил да я целуне. От срам, сватбарите, заедно с кума и булката, се вкаменили на място. 

2. Дошло време за сватба, но тъщата не била поканена. Проклела тя цялата сватба, без да пощади и дъщеря си, и всички се вкаменили на място.

3. Българско момиче и турско момче се влюбили силно един в друг, но нито нейните родители искали поробител в къщата си, нито пък неговите - гяурка. От мъка, милата влюбена се хвърлила от скалите, а всички роднини от двете страни, както и момчето, "на камък станали". Цялото ми приключение до с. Стоб, пирамидите и обратно, можете да прочетете тук. 

Кърджалийските скални пирамиди, "Каменната сватба" са се оформили преди 40 милиона години. Тогава Източните Родопи са били дъното на море, а вулканичната дейност e довършила останалото. Според легендата, обичаят изисквал първи младоженецът да види булката, когато повдигне воалът ѝ. Всеки, дръзнал да го направи преди това, се вкаменявал на място. При воденето на една булка, силният вятър повдигнал воалът ѝ и всички хора и животни се вкаменили на място. За моето приключение до Кърджали, Каменната сватба и Дъждовница можете да прочетете тук.