Продължавам да (пре)откривам специални места в София. Тази публикация е продължение на първата част, "Бижутата на София"
***
Съдържание:
От НДК, по улица "Димитър Хаджикоцев", където се намира Светилищен
комплекс от IV - VI век, до Южен парк
Археологическо ниво на базиликата "Света София"
Архитектурното бижу - сградата на банка ДСК
квАРТала
Старинните храмове на София: "Св. Николай Мирликийски Чудотворец",
„Св. Петка Самарджийска“, Храм ротонда „Св. Георги“
Скритите бижута, символи на водата, вярата и културата в ж.к. „Дружба – 1“
Водните кули на София
Местността Кръста в ж.к. „Лозенец“
Ж.к. „Люлин – 8“ – паметна плоча „Лозище“ – мерите на село Обеля и
Индианската градинка
Астрономическата кула на София
Мавзолей-костница на Александър I Батенберг
Централна гара
Още едно архитектурно бижу - Сградата на Министерство на земеделието
На гости на „Бохемска София“ – по стъпките на бележите български писатели
Лапидариумът в Докторската градина
***
1. От НДК, по улица "Димитър Хаджикоцев", до Южен парк
Хубаво нещо са празниците, особено фактът, че разполагаме с повече време както за любими хора, така и за любими занимания. На втория ден на Рождество, 2022 г., в 10 часа слязох на метростанция "НДК". Температурата, от -3, вече беше 5 градуса, което подобри още повече настроението ми. Минах по Моста на влюбените, където в този момент е подредена изложбата от конкурса за фасада. Продължих по булевард "Черни връх" и завих по "Арсеналски". Първата успоредна улица на този булевард е "Димитър Хаджикоцев", която е приютила нови и стари сгради, пекарна за кучета, стари дървета и ... Светилищен комплекс от IV - VI век, който включва античен мавзолей и раннохристиянска базилика. За късмет, останките, по чудо оцелели от безразборното строителство наоколо, са оградени и има шанс да разгледаме комплекса. Този път беше заключено, но успях да снимам поне част от наистина впечатляващото място. Ще се върна отново, разбира се. Продължих по улицата и влязох по нея в Южния парк, току до един от мостовете над Перловска река. Никога няма да ми омръзне да снимам каскадите, които образува на места. После излязох на "Витошка" и се поразходих до метростанция "Серидика". С още пет градуса по-топло, изпълнена с впечатления, се чудех дали не бих могла да се прибера пеша, но прецених, че не е лоша идея да запазя част от силите си за следващия ден, в който ми предстои пътуване, за което ще разкажа на страницата "Дай ръка".
2. Археологическо ниво на базиликата "Света София"
Може би си спомняте, че започнах първа част на "Бижутата на София" именно с базиликата "Света София", но днес, 04.01.2022 г. се върнах, за да разгледам археологическото ниво, оформено като Първия подземен музей на София в периода 2012 - 2013 г. Подробна информация тече на мултимедия, инсталирана в музея и можете първо да я видите и тогава да разгледате. Може би, за някои е важно, че музеят не работи в понеделник, а през останалите дни е с работно време от 10 до 17:30. Най-общо, бих споделила, че в музея можете да видите гробни съоръжения от източния некропол на антична Сердика и останките от три по-ранни църкви. Общият брой на намерените църкви, датиращи от периода между III и V в., е около 50.
Сега, през януари 2023 г., можете да разгледате и фотоспирките на Анатолий Грозданов "Спри и погледни!". Снимките в изложбата са съчетани с по едно българско стихотворение.
Северозаподно от базиликата, под стъклен "похлупак" е гробницата на Хонорий от V век, но в момента е затворена, поради започналите ремонтни дейности.
3. Сградата на банка ДСК
Намира се на ъгъла на улиците "Бенковски" и "Московска". Строежът ѝ е започнал през 1912 г. и е бил завършен през 1914 г. Била е предназначена именно за банка. Творческият екип, работил по създаването ѝ е бил ръководен от Георги Фингов, възпитаник на школата във Виена. През 1931 г., е осъществено първото излъчване на "Родно радио", по-късно преименуванео в "Радио София" от голямата банковз зала. През 1944 г. сградата е национализирана, а 3 години по-късно там е настанена банка ДСК. През 1976 г. тази красива постройка е обявена за архитектурен и художествен паметник, а през 80-те години на ХХ век става част от "Зона на исторически развилия се обществен градски център" - карта, разработена от "Morphocode", съдържаща 800 сгради-паметници от централната част на София.
Интересно е, че поради очевидните прилики със сградите в старата част на Вашингтон (но пък с по-малко харчене на бюджетни пари, предполага се), сградата е част от декора на филма от 2006 г. "Договорът" с режисьор Брус Берсфорд.
4. квАРТала
Чували ли сте за стария еврейски квартал на столицата, заемащ обширното пространство между булевардите "Мария Луиза", "Сливница", "Васил Левски" и "Дондуков"? След като евреите, вече свободни от гонения, го напускат, за да се отправят към родината си, това пространство остава гостоприемно и за други бежанци. Не за тях, обаче, ще ви разкажа днес. Не и за фестивала "КвАРТала", провеждан ежегодно около празника на София, който всеки, озовал се в града ни, би имал късмета да посети, а за това прекрасно пространство, като отдавам предпочитанията си към ул. "Симеон", приютила най-много сгради, посветени на изкуството.
Преди всичко, това са сградите - стари, обновени, съвсем нови, библиотека, две читалища и разбира се, най-любимото ми, не само защото няколко пъти приюти и моето изкуство, а заради пролетното и есенно издание "Джоб Фест", ателие "Пластелин".
Да, съгласна съм, че голяма част от сградите са в не особено приветливо състояние, въпреки че, за щастие вече се реставрират и голяма част от тях са със запазени, неподлежащи на подмяна, орнаменти по фасадите. Голяма част от стените са покрити с графити, които са същинско улично изкуство (Street Art, ако предпочитате) - от портретите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, през абстрактни и шеговити шедьоври, въздействащи призиви за спасяване на живота, до "Дървото на Мечтите - София", който имах честта преди време да наблюдавам как се създава, всички те допринасят за артистичния облик на квАРТала.
Вече ви говорих за религиозната толерантност в близост до споменатия квАРТал в т. 9 на първата част от "Бижутата на София" , но сега ми се иска да привлека вниманието към храма "Св. Параскева". Не само заради невероятната му аукустика, която го превръща в предпочитано място за концерти и аудиозаписи, което също е част от артистичния облик на това място, но и заради историята му. Решението за построяването му е взето още през 1909 г., а предназначението - да приеме преселниците в София. Конкурсът за неговото построяване е спечелен и двата пъти - първият е неосъществен, поради войните от първото десетилетие на ХХ век, - от арх. Антон Торньов, един от първите основоположници на националноромантичното течение в архитектурата в България. И накрая, започналият през 1926 г. стооеж, е завършен през 1930 г., когато е и осветен самият храм. Само входните портници са довършени през 1940 г. Средствата са събрани от енориаши и включилите се в строежа строителни предпремиемачи.
5. Старинни храмове на София
За най-стария, базиликата "Света София", ви разказах в първа част на "Бижутата на София", ч. 1. А ето и още някои в центъра:
"Св. Николай Мирликийски Чудотворец" . Намира се на ул. "Калоян", на гърба на хотел "Рила". Построен е бил като семейна църква в двора на двореца на император Константин Велики през IV век. През 809 г. цар Крум превзема града и оцелелите части на двореца стават резиденция на управителя на Средачкия комитат. През 1193 г., след освобождението на София, там се натанява Цар Асен I и на същото място е издигнат семейният дворцов параклис "Св. Николай". По време на османското иго храмът е бил наричан "Св. Николай Големи". През Възраждането е обновяван многократно и е била добавена камбанария. През 1939 г. е приютил изгонените за 10 години духовници от Руската църква. През 1944 г. е разрушен от англо-американските бомбардировки над София и като по чудо оцеляват и поставената там икона на св. Николай. Храмът е възстановяван през периода от средата на 50-те до началото на 70-те години на ХХ в. след възстановяването на Българската патриаршия. Последното реставриране на стенописите е било през 2017 - 2018 г.
Храм ротонда "Св. Георги" датира от късната античност (IV в.), когато София е била резиденция на римските императори Галерий и Константин Велики. Зад апсидата на храма се намира запазена част от римска улица с канализация, основите на базилика и части от други сгради. По време на османското робство сградата е била преустроена в джамия, но в средата на XIX в. е изоставена от мюсюлманите. През 1915 г. е било почистено всичко, свързано с джамията и са били открити стенописи на още три пласта. Общо, пластовете стенописи са пет: римско-византийски, български (с ангели), византийски, български и орнаментален.
6. Дружба - 1 - вода, вяра и култура
Най-голямото езеро в жилищен район. Оформило се е през 70-е години на ХХ век от подпочвените води при изкопни работи. До скоро там е бил един от морските клубове. По традиция и тук се хвърля кръст на Йорданов ден.
Единственият в България храм, посветен на Св. Наум Преславски (Охридски) – един от основоположниците на Преславската школа. Прави се аналогия с основания от Св. Наум Охридски манастир на брега Охоридското езеро. Българският е построен през 90-те години на ХХ век. Интересно е, че храмовите празници са два: на 20 юни, когато се почита рождението на светеца и на 23 декември – датата на неговата смърт.
Параклисът (всъщност, твърде голяма постройка за такъв, но недостатъчно, за църква) „Свето Въведение Богордично“. Той също датира от 90-те години на ХХ век. Храмовият му празник е на 21 ноември, денят, в който Пресвета Богородица е била въведена в Йерусалимския храм и обявен за Ден на християнското семейство.
Най-старият културен дом в София е „Искър“, построен през 1953 г. Тогава е започнал работа като Профсъюзен дом на културата. Вдясно от централния му вход е библиотеката му.
7. Водните кули на София
Не съм първата, със сигурност не и - последната, заинтригувана от тези красиви постройки, строени предимно в началото на ХХ век. Предназначението им е да регулират напора и разхода на вода, да създат запаси от нея и да изравнят графика на водните помпи, както ни информира "Уикипедия". Колкото по-високи стават жилищните сгради, толкова по-малка е нуждата от тези кули. Някои от тях се рушат, други са запазени, а трети - преустроени. Мои основни водачи бяха Drone Reporter с блестящи кадри от дрон и програмата "БНР Култура", посветила цял цикъл на водните кули в България, част 1 от който включва именно софийските. Без дрон, без кола и без журналистическа карта, успях да видя 7 от 8-те за 4 дни, вмъквайки определено време за това в обичайния ми график и като бонус, походих добре, наслаждавайки се и на други места наоколо.
Ще започна с по-малко известните.
Кулата при Локомотивно депо, София. Улица "Заводска" №1. Намира се вдясно от централния вход, на улицата към главния на Централни софийски гробища. Построена е през 20-те години на ХХ век. От програмата на БНР научавам, че тя е най-голямата - на цели 8 етажа, част от които са съблекални, стаи за персонала, техническа част, докато се стигне до горния етаж, самия резервоар. Кулата е със статут на недвижима ценност от Националния инстут за недвижимо култутно наследство. Оградена е и намах пряк достъп до нея. Това е, което успях да снимам с повдигане на пръсти, катерейки се по един камък (така успях да снимам входа, който виждате в долния ляв ъгъл) и с нелошата камера на телефона ми.
Кулата при Трамвайно депо "Искър". Трамвай 20. Последна спирка, именно депото. Е, ето ме и мен. Срещу ми - ограда. Отстрани, също. Пътеката между тях с трънливи храсти. Ами сега? О, ето я красавицата! И пак така, повдигам се на пръсти, притичвам напред-назад и ... "Какво търсите?" - сепва ме мъжки глас, който се оказва на един от охранителите. Посмяхме се добре - те, докато са ме гледали на камерите и решили да проверят какво става, аз, малко по-късно. Браво, хора! Вършите си работата. След като си пожелаваме хубав ден, решавам да заобиколя, надявайки се на по-добра видимост, тъй като и тази кула е оградена и нямам пряк достъп до нея. По-добрият вариант е да се слезе на предпоследната спирка, "Софарма", да се продължи напред, след нея, и да се завие по първата улица вдясно, а след това вляво по линията на рядко минаващия трамвай (по разписание е такъв) 23. Така бях наградена и със снимката със слънчев лъч (долу, вдясно).
Кулата на бул. "Рожен" №2. Тя е в двора на бившия завод "8 март"и също е оградена, но все повече се убеждавам, че това е добро решение. За малко да пропусна, но в един от коментарите към майстора на дрона, човек споделя за тази кула.
Кулата на бул. "Илиянско шосе", също, №2, а спирката на автобуси и трамваи там е ... "Софарма". Твърде много повторения, но няма да търсим "под вола теле". През 2021 г. кулата, заедно с тази до Локомотивното депо, получава статут на недвижима ценност от Националния инстут за недвижимо култутно наследство.
Кулата в "Люлин", V микрорайон, зад блок 507. Когато споделих снимката ѝ във ФБ групата на квартала, много хора си спомниха детството, когато тя е била отворена. Момчетата са се качвали до върха ѝ, където имало "корито"/"басейн" (очевидно, резервора) и оттам хвърляли учебниците и тетрадките си, а момичетата боязливо правели няколко крачки, ужасени от истории с духове. Сега кулата е затворена, а "Историческа работилница Люлин" ще бъде един от защитниците ѝ. Да, вече има графити по нея, но нека това остане най-големият ѝ проблем.
1932 г. София вече има водоснабдителен резервоар "Лозенец", зад Духовната семинария и е крайната точка на Рилския водопровод. Най-кратко обяснение е - минете зад оградата на храм "Св. Йоан Рилски" в двора на Семинарията, продължете по горска пътечка и проврете апарата през оградата. Ето още малко от историята му, източник на който е "publics.bg": По време на Втората световна война резервоарът е бил обект на бомбардировки, а силно земетресение по-късно е увеличило пробойните му. Обновяването му е осъществено през 2013 - 2014 г.
И, разбира се, красавицата - кулата-резервоар на Горни Лозенец, а от 2015 г. - галерия "359". Намира се на улица "Галичица". Ако слизате по десния тротоар на бул. "Джеймс Баучер" от бул. "Черни връх", завийте вдясно по ул. "Галичица" и ще я видите. Построена е през 1928 - 1929 г. по
проекта от 1903 г. на германския инженер Франц Салбах. Изградена е по френската система от железобетон и тухлена зидария. Допълнителната функция на кулата е била на наблюдателница. Като галерия "359" тя вече е символ на инициативата "Водна кула арт фест", за който можете да прочетете тук.
Не успях да снимам кулата при Американския колеж. Може би, аз обърках нещо, но момчетата от охраната на входа ме увериха, че няма такова съоръжение и учтиво ми напомниха, че снимането там е забранено. И при тази среща с охранители, се убеждавам, че това са надеждни, добре възпитани и готови да съдействат хора. Все пак, имате шанс да я видите като кликнете на маркирания в синьо Drone Reporter в началото.
Статията е изведена и като отделна публикация в блога
8. Местността "Кръста" в кв. "Лозенец"
На самата "чупка" на бул. "Джеймс Баучер" с бул. "Черни връх", пред хотел "Маринела" е местността "Кръста". Според самия надпис на големия двоен каменен кръст, той е
"издигнат на Лозенските възвишения в памет на загиналите воини в чест на Освобождението на София. Осветен и представен за пръв път на Спасовден през 1878 г. Бог да благослови опазването и честването на Кръста!"
Според една от легендите, тук е мястото, където римският император Константин Велики бил получил видение за кръст, който дори скривал слънцето, заедно със заповедта да обедини народите на Византийската империя под християнската вяра и така да разгроми враговете си. Тук и апостол Павел получава и разпространява Христовото учение.
Точно зад Кръста е построен сравнително новият храм "Въздвижение на Св. Кръст Господен", идеята за който се заражда още през 1995 г., а първата копка е направена през 1996 г., но през 1998 г. строежът на храма, първоначално наименуван "Св. Мина", е "замразен". Едва през 2015 г., благодарение на дарители, строежът е възстановен, а през 2017 г., след преустройства, наложени поради несъответствия както с канона, така и с изискванията на архитектите, най-после е осветен.
Точно срещу тях, на бул. "Джеймс Баучер" в края на градинката "Корабчето", е издяланата от дърво скулптура на Патриарх Евтимий, също вдигнал кръст над главата си. Направена е от скулптора Господин Господинов през 2007 г. На информационната табела зад него е словото на свещ. Владимир Дойчев за любовта към другите. Заслужава си да се отбием и да си припомним колко е важна тя.
9. Люлин, 8 микрорайон
От сайта lyulin.bg, разбирам, че проектът е завършен през 1969 г., а застрояването на комплекса започва през 1973 г. от "Люлин-3", бл. 318, навлизайки към микрорайони 1 и 2, последвани от 6, 4, 5 и 7. В първата половина на 80-е години на ХХ в. са готови и 8, 9, и 10 микрорайони, а предвиденият по проект 11-и, отпада. В началото на 8 микрорайон е тази паметна плоча, изключително добре изработена, "Лозище". От госпожа Румяна Алексиева - член на групата "Историческа работилница Люлин", потвърдено с документ и от Виктор Топалов, създателят на групата, - научавам, че това са мерите (незаети от земеделски култури земи, предназначени за пасище) на село Обеля, които впоследствие са били отчуждени, а собствениците им - обезщетени.
Градинка "Индианското" (от "Индианското селище") по проект на ст.н.с. арх. Тодор Булев и к.а.н. арх. Таня Грашнова, която първоначално изобщо не е била предвидена като индианско селище. Ако през 2008 г. майки били в потрес и не водели децата си там, заради "сборището" на хора с изключително лоши навици, то през 2015 г. тя е обновена - наред с възстановените липсващи елементи, са засадени 12 дървета, 100 храста и 20 цветя.
10. Астрономическата кула на София
(зад Военния клуб)
Само аз не бях писала за нея, но много харесвам сградата. Уви, също споделям ужаса от това, в което се е превърнала - руши се, пространството около нея е нещо средно между бунище и тоалетна. Защо, хора, защо? Ясно е - има институции, които не са си свършили работата, но нужно ли беше този кошмар да се подсилва? А е обявена за паметник на културата, което означава, че ръководството и надзорът са работа на Министерството на културата, но и на нашата собствена култура. От друга страна, общината е тази, която решава как да се оформи историческия център на София. И за да се затвори кръгът, когато решетката ѝ била заключена, ключът е върнат на Министерство на отбраната. Помните онази игра на топка, при която номерът е да не я изпуснете, а бързо да я прехвърлите в ръцете на най-малко очакващия я, нали? Това място, чието пълно наименование е "Основна астрономическа точка на държавната триангулация на България". Осмоъгълната красавица е издигната през 1920 г. от Министерство на войната, по-точно казано, от Географския ѝ институт. Нейният купол с отвор се върти на 360°, а до него води вита метална стълба. В края на петдесетте години на ХХ век се свързва с основните астрономически точки на Полша, Румъния и Унгария. От 1992 г. не се използва, като логичен завършек на намаляването на измерванията от нея още през 1970 г., причина за което е голямата осветеност на нощното небе.
11. Мавзолей-костница на Александър I Батенберг 
На бул. "Васил Левски" №81, в малка, но кокетна градинка, от която желязната ограда (поне) е оригиналната, се издига 11-метрова сграда, която е мавзолеят на Александър I Батенберг - роден като принц Александър Йозеф фон Батенберг (фон Батенберг произхожда от името на имение в Хесен) във Верона. През 1879 г., съгласно Берлинския договор, още на 22 години, е избран за първи княз на България(по-подробна информация има на снимката точно под заглавието). Мавзолеят е построен през 1897 година по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер и украсен от български художник, проф. Харалампи Тачев. След смъртта на княза, по негово желание, тленните му останки са положени тук, а днес всеки, който поиска, може да посети сградата съвсем безплатно при това. За тези от нас, които си спомняме един друг мавзолей в едно друго време - няма да видите мумия. Тленните останки на княза почиват под плочите на погребалната камера, а отгоре е поставен символичен саркофаг от полиран мрамор. Минала през какви ли не опити за разруха, тази прекрасна сграда е отворена след забрана през "онзи строй", през 1991 г., Както ви казах, е достъпна за всеки, пожелал да я посети от вторник до събота в интервала между 9 и 17 часа.
12 Централна гара София
Няма как да пропусна това бижу, тъй като е най-често посещаваното от мен място като отправна точка за приключенията ми, линкове към които са събрани на страницата "Дай ръка".
Първоначалната сграда по проект на Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков открита през 1888 г. и е съборена през 1974 г. Само пет месеца по-късно е изградена новата, чийто автор е арх. Милко Бечев. Касовите гишета и централната чакалня пък дължим на художника Иван Кирков. Последното обновяване на сградата датира от 2014 до 2016 г.
Точно срещу касите на гарата е музейната експозиция "Централна железопътна гара" София, пресъздаваща канцелария на железопътните чиновници. Експонатът на стария локомотив, произведен през 1900 г., е изложен вляво от входа на гарата, а вътре, на втория етаж, можете да видите и ретровлак. Не се качвайте на експонатите, без значение дали сте видели табелите или не, моля.
Паметникът "Майка" на гарата е издигнат през 1976 г. и негов автор е скулпторът Величко Минеков.
13. Сградата на Министерство на земеделието
Годината е 1912 . Проектът на българския архитект Никола Лозанов, прочул се с това, че почти всички проектирани от него сгради са паметници на културата, печели международен конкурс. Тази е предвидена за Окръжна палата, но избухва Първата световна война и започването на строителните дейности закъснява с цели осем години. Най-нелепото в случая е, че авторът трябва да отстъпи мястото си на първия си помощник проф. Илия Попов, тъй като, според инвеститорите бароковите форми са изключително неподходящи. Разногласията продъжават още седем години и, за щастие, сградата в стил сецесион, с двете кули и купола с часовника, украсен с венци и медальони, между тях и релефните мотиви между прозорците са запазени както са по проект на арх. Лозанов. През 1940 г. най-после в сградата е настанена Окръжната палата на Царство България, в която са събрани всички окръжни служби. След смяната на властта, от 1944 г. там е настанено Министерство на земеделието. В началото на 70-те ходини на ХХ век, зад разкошната сграда, е построена нова, свързана с основната посредством коридор. Наличието на новата сграда дава възможност централният вход да се отваря само при посещението на „важни“ (каквото и да означава това) делегации.
Източници: Wikipedia и Traffic News
14. С "Бохемска София"
15. Лапидариум в Докторската градина
При разкопките на площад "Гарибалди" са били открити тези архитектурни фрагменти от римския период на Сердика. Този музей на открито е интересен и провокира много въпроси. Единият от тях е - не бихме ли могли да си правим пикник в други части на Докторската градина (толкова много пейки и онези две разкошни беседки)? Не за друго, но дечицата обичат да се катерят, ние, възрастните, пък понякога без да искаме (вярвам) забравяме някакъв боклук, кучетата обичат да уринират по камъни, а там има саркофаг, останки от колони и други
Няма коментари:
Публикуване на коментар