Карлово

 Мислех си, че пътешествията ми за тази година приключват с това до Радомир и до края ѝ ще се огранича само с "Бижутата на София", но времето ни изненада толкова приятно, че не си заслужава да прекарам почивните дни у дома.

Ето как, за пореден път тази година се качих на влака за Бургас в 7:35 ч. и потеглих - този път, към Карлово. Закъснението беше само 4-5 минути, така че прецених, че ще мога да изпълня програмата, която си бях направила предварително, съвсем навреме.

Когато излезете от гара Карлово и тя остане зад гърба ви, поемете по ул. "Ал. Стамболийски", от която има отбивки до всички видни места в града. Моята първа цел беше водопадът Сучурум. Хвърлих бърз поглед към парка вдясно, но не спрях никъде, докато не се добрах до него - на площад "Васил Левски" трябва да завиете вдясно, по ул. "Водопад" и в края ѝ да продължите вляво. Първите каскади на Стара река са очарователни и на места имате подстъп към тях, но истинската красота се разкрива, когато изкачите стълбите на ВЕЦ-а и минете по моста. Вдясно се разкрива прекрасната гледка. 

паркът

първи каскади по Стара река

самият Сучурум с пад 800 метра

На връщане пак по ул. "Александър Стамболийски", следвайки указания на табели, успях да видя също:

Вълнено-текстилната фабрика, дарена от братята Евлоги и Христо Георгиеви на родния им град, с което осигуряват прехраната на голяма част от съгражданите си след Освобождението, а с приходите да се осигури издръжката на училище и болница. След 9 септември 1944 г. фабриката е била национализирана, а след 11 ноември 1989 г. - приватизирана. За щастие, в момента е в ремонт и вярвам, че няма да станем свидетели на пълната разруха на сградите. Снимах през оградата, но не можех да подмина.

Стари къщи. Сградата с часовника е БН Банка от 1918 г.

Паметник "20 юли", в почит на жертвите от "Страшното", както е нареченото клането на християнско население на 20 юли 1877 г. . 

Народното читалище "Васил Левски - 1861 година", което все още е действащо и сградата на общината, встрани от която е този причудлив графит 

Национален музей "Васил Левски". Началото му е от 1933 г., когато родната къща на Апостола е възстановена и превърната в музей през 1937 г. Следват: 

-музейна експозиция през 1955 г. , преустроена в кинозала, когато 

- през 1965 г. е отворена нова сграда

- от 1993 г. - самостоятелен музей

- от 2000 г. - държавен културен институт с национално значение

- от 1994 г. до 2001 г. се възстановява околната среда около дома на Апостола по проект на арх. М. Каразлатева

(данни - от музея)

коледната украса на Карлово

Паметникът на Васил Левски, изграждан  от 15 май 1903 г., когато е положен първият камък в присъствието на княз Фердинанд до 1907 г. Проектът е на скулптора Марин Василев. Трансперантът с цитат от В. Левски: "... работим чисто български и не искаме вече да се водим по някого извън Българско..." и галерия "Караиванов хан" са в близост до паметника, на пл. "В. Левски".

Църквата "Св. Никола Чудотворец", построена през 1947 г. от майстор Никола Троянов. Впечатляваша е старата камбанария, при чийто звън, на празници, отчетливо се чуват сричките "Све-ти-Ни-ко-лай"

Храм "Успение на Света Богородица", завършен през 1851 г. от майстор Атанас Мазнев. В него е служил йеродякон Игнатий, Васил Левски и на стенописа отвън, дело на художника Дечко Тодоров, е изобразено неговото ръкополагане.  

Куршум джамия. Карлъзаде Али Бей издигнал джамията през 1485 година. Джамията носи това наименование, тъй като покривът ѝ е от олово. Понастоящем не е действаща, но е обявена за паметник на културата. 

Две от къщите в старинно Карлово, в тази, вляво е Туристическият информационен център, а другата е Патевата къща - дом на карловската маслодайна роза. Уви, и този музей беше затворен.

Сградата на женско дружество "Възпитание" от 1869 година, в което се организират първите театрални представления, а приходите са изцяло за издръжка на училищата.

Общински исторически музей. Намира се в сградата на бившето Петокласно мъжко училище, построена през 1871 г. и е в списъка на 100-те национални обекта. 

Разстоянията в Карлово не са големи и от 9:40 до 12:15 бях видяла всичко, за да мога да се кача на бързия влак за София.