сряда, 17 януари 2024 г.

Бижутата на София, ч. 3

 I.                    Парк „Никола Софийски“

 

Намира се между улиците „Опълченска“, „Пиротска“, „Бегалница“ и „Симеон. Парк, който въпреки приятния му вид, избягвах. Няма да ви занимавам с предразсъдъците и страховете си. Важното е, че ги преодолях и мога да ви разкажа за част от забележителностите – същински бижута – там.

 


Преди всичко, това е паметникът на героите от Одринската епопея – 12 – 16 март 1913 г. - с височина 12 м.. Върху пиедестал е издигната статуя на опълченец, чиято височина е 2.8. м. Под статуята има бронзов медальон с лавров венец с надпис – „„в памет на Одринската епопея (1912— 1913 г.) и падналите опълченци", а под надписа е барелефът на опълченците от Кавказ табия. На другите три страни са имената на загиналите от 58 пеши Одрински полк при Демир Капу, Каик табия и Картал тепе. Идеята за построяването му възниква още през 1912 г.  при падането на първия опълченец, а откриването му е на 3 октомври 1932 г. средствата са събрани от членски внос към Дружеството на полка, разиграна лотария, продажба на картини, дарения от по-заможните му членове и (внимание!) Столична община, Министерство на войната, Окръжна постоянна комисия.

_източници – „Опознай BG” и „Стара София“

 


Паметникът на Екзарх Антим I. Издигнат е през 2010 г. Негов автор е проф. Валентин Старчев, който изработва, всъщност, два такива паметника. Вторият е издигнат в Одрин в църквата „Св. Св. Константин и Елена“ през същата година. Инициативата е на Съюза на тракийските дружества в България.

_източник – „Stolica.bg”

 


Храм „Свети Николай Софийски“, който е вторият по големина в столицата, след Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Стенописите на храма са в по-голямата си част дело на руския художник Ростовцев. Характерно за храма е, че има четири престола:

• Централният престол е посветен на Свети Николай Софийски, който честваме на 17 май и е патрон на храма.

• Северен престол, който е посветен на Света Великомъченица Марина, която честваме на 17 юли.

• Южен престол, който е посветен на Света Великомъченица Екатерина, която честваме на 24 ноември.

• Четвъртият престол е посветен на Преподобна Петка Търновска, която честваме на 14 октомври и е изграден до северния вход на храма.

_източник – сайта на храма

 






Накрая, но не на последно място, откъм улица „Пиротска“ е „Пролетно писмо“ на Христо Смирненски.

 






II. Паметник на братята Прошек

Дело на Гоерги Чапкънов, издигнат през 2017 г.,  на улица „Сан Стефано“ №1504 на мястото на тяхната бирена фабрика от 1884 г. – Пивоварна „Братята Прошекови“. Двамата чехи, повече българи от много от нас, дори са се преименували – Георги от Иржи и Богдан от Теодор, а фамилията им става Прошекови. Строители, предприемачи и общественици, подпомогнали революционерите в борбата срещу турското робство, те са участвали в проектирането и строежа на много емблематични за нашата столица места. Места като Орлов и Лъвов мост, Централна ж.п. гара, Народното събрание, първата печатница, паметника на Васил Левски, с когото Георги е бил близък приятел. Варна пък им дължи своето пристанище от 1906 г.

Та следващия път, когато решите да се снимате с „пичовете с бирата“ (цитирам без никаква ирония двама тийнейджъри), може и да хвърлите един поглед на паметната плоча зад тях.

Източници: Споменатата плоча и Stolica.bg



















III. Паметник на Джон Атанасов

телефонната палата
в ремонт – непокрит
само паметникът

 Да, телефонната палата понастоящем, януари 2024 г., все още е в ремонт и е оградена, но както виждате от снимката, паметникът е открит. Той е посветен на Джон Атанасов (1903 – 1997 г.) – потомък на българин и ирландка, с американско гражданство, изобретил първия модел на електронен цифров компютър. „Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.“ (цитат от Уикипедия)Паметникът е дело на на скулптора Вълко Ценов и архитект Стефан Минчев. Монументът е издигнат през 2003 г. по случай стотния рожден ден на Джон Атанасов. За създаването на паметника e спазена„дървовидната структура. В ореола е вграден кръст, а също така - четирите посоки на света. В средата е разположен портретът на Джон Атанасов. Скулптурната пластика е изработена от бронз, висока е 6 м и тежи 3 тона.“ (цитатът е от monuments.bg)