Имам трима фейсбук-приятели в Кърджали, но не им се обадих, защото ще оставя това удоволствие за следващото ми гостуване в този прекрасен град. Град, който по някакви си измислени причини все не намирах начин да посетя. Този път нищо не ме спря и мога само да благодаря.
ден 1
Пристигнах в ранния следобед с автобус. Шофьорът беше повече от внимателен и малко се забавихме, но какво значение има? Нали пристигнахме живи и здрави?!
Настаних се в бутиковия хотел "Бахи". Наистина, бутиково издържан интериор и много добро обслужване.
Е, колко време е нужно за човек а се освежи? Колкото - толкова, но денят дори през зимата, е голям. Реших, че като за след сериозно пътуване, ще остана в града и ще разгледам неща, предложени ми от Google.
Видях началото на парк "Простор", градската градина, в която видях две наистина внушителни статуи: 6-метровата на Левски и 8-метровият ангел, инсталиран за Рождество, чието послание обединява вярата, надеждата и духа на доброто, а червеното му сърце е израз както на благодарността към медиците, така и съпричастност към пострадалите от корона вируса. Оставих си другите забележителности за "десерт", в последния ден, и се отправих към водното огледало - проект "Укрепване на брега на река Арда в района на Кърджали" от 2009 г. Масивен яз с подпорни стени по двата бряга оформят водно огледало с дължина 3 км. и ширина 160 м.
камък и блясък
един срещу друг Левски
и ангел
водно огледало
отражението на небето
накъсано
Ден 2
След освежаване и приятна закуска в хотела се отправих към автогарата с първа цел - Дъждовница. "Да, ама - не!" Оказа се, че автобусното разписание е по-различно в неделя, но пък аз съм достатъчно гъвкава и адаптивна и първо се отправих към Каменната сватба, водена от моя Стронцо (GPS-а) и минавайки през парка за отдих и култура "Простор", стигайки до гробищата, подминавайки ги, без да допускам мрачни мисли, следвайки пътя, който е омагьосващ, стигнах до мястото. Знам, че можете да ми кажете - "Ти си куку", - но ви уверявам, че пленителната гледка, легендите за която можете да прочетете в интернет, буквално ме пренесе в друго и времево, и пространствено измерение.
каменна сватба
само вятърът ли е този
който шепне тихо
Успявам да се върна пеша навреме - в 12 часа потеглям с автобус за Дъждовница. Там, току до джамията е арт къщата с мелодичното тристишие: "Над Дъждовница//ситен дъжд//вали". Следвайки удобните упътвания, стигам до скалните ниши и си отбелязвам за следващо посещение "Утробата". Да, ще има следващо посещение. Оказва се, че автобусът за обратно е чак в 17:30 и познавайки възможностите си, се връщам до Кърджали пеша, благодарна за здравето и издържливостта ми. Веднага след Дъждовница се отбивам на 30 м. до беседката, чийто надпис не разбирам, но за чието изграждане съм благодарна, заради гледката, която се открива от нея.
Цял час преди тръгването на автобуса от Дъждовница, вече съм в Кърджали и успявам изморена, но много щастлива да вляза в хотела с умивка.
Ден 3
Денят за "десерт", както си обещах. Общо взето, изглеждаше така: Розариумът с Целувката на Бърнс, Градската градина с арката с катинарите, посветена на любовта, и величественият паметник, пазара, центъра.
ден за романтика
след целувката на Бърнс
арката с катинарите
След приятен обяд, отидох да посетя манастира "Свети Йоан Предтеча", чиято куполна църква е възстановена през 2000 г. и все още пази руините на монаси. Градинката ѝ ми се стори малко странна, но коя съм аз, че да давам оценки? Важното е, че ремонтните дейности продължават. Единственото, което не можех да разбера, но отново не съдя е:
света обител
дори служителите се нуждаят
от молби
все по-често се говори
на турски
усмивките ни обаче
са на един език
