Днес, 11.10.2026 г., най-после се събрахме и петимата от нашата чудна банда за скитания – Насето, Яна, Мимче, Тео и аз.
Първата ни цел
беше от хотел „Боженишки Урвич“ до едноименната крепост – обект с национално
значение. За нея има данни, че като място е било заселено още в
праисторическата епоха, а първите съоръжения датират от V – VI в. като част от ранновизантийската отбранителна система. Разцветът на крепостта
е 7-8 века по-късно. Тогава е построена външната крепостна стена. През 14 в. е
била седалище на кефалията при цар Иван Шишман – болярина Огнян. За това
свидетелства и надписът, който можете да видите на една от снимките:
„Аз Драгомир
писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това
време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“
На най-високото
място в крепостта е скалният параклис, издълбан в скала. Тази скала е била
култов център на траките.
Следващата ни цел,
отстояща на малко повече от 8 км. беше Чекотинския манастир „Св. Архангел
Михаил“, основан по време на Второто българско царство. През 14-ти и 18-ти в. манастирът
е бил разрушаван и напълно възстановен в средата на 19-ти в. Единствената
оцеляла сграда е едноименната стара църква на манастира, а над нея е аязмото. Надолу
към реката е Чекотинският водопад, който в момента беше напълно безводен.
Последва едно „гонене
на Михаля“ или по-точно – следване на маркирана екопътека, която не съществува.
Както се казва, „всичко е добре, когато завърши добре“. Добър човек от
Ботевград, който гледа пчели в Своде ни закара до хотела, пред който бяхме
оставили колата и някак си излязохме (почти) сухи от дъжда. Човек, който дори
се обиди, че му предложихме заплащане за спасителната акция, която ни
организира. Признатаелни и благодарни, вече сме по домовете си и се радваме на
снимките, които ще ни напомнят за това поредно наше приключение.
.jpg)
