Изгревът беше повече от обещаващ. Ето защо, след като приключих с обичайното за сутринта от дневния ми режим, разчупих рутината с този преход: Стената на Панчарево - трите Бачу(н)л-а (първият от този маршрут е 1050 м., Средният, с варовиковите скали - 1141 м., а Главният - 1150 м.) с лека отбивка към Здравчов камък (гориста кота на 1084 м. височина; не е маркиран, т.к. няма ясно изразен силует и не е на кръстопът, до заслон или чешма, но е много важна точка за колоездачите) - попресъхналите Сакошки водопади - село Лозен. Маркировката е съвършена. Лозенската планина е суха. Е, да, водата не достига, но това трябва да се вземе предви при всеки един от маршрутите. Дори и при обичайния от Долни Лозен до Половрак, където има две чешми - "Гаркиня" и тази в двора на манастир "Св. Спас", също не е достатъчно само да пийнете там. Запасете се - тежи, но жаждата е по-изтощителна и с по-неприятни последици от 2-3 литра повече.
