четвъртък, 31 декември 2020 г.

Отива си...

(спомням си Йордан Радичков)  

Отива си още един верблюд. Да, маестро Радичков беше последният, който ни напомни, че сме измислили времето, за да надхитрим верблюдите, но този беше от най-опашатите - като развя тази ми ти опашка на 13-и март, та всяко дърво, куче, коридор, гущер, надгробно слово (уви, имаше твърде много) и най-вече - човек бяха съмнителни. Още я вее тази опашка верблюдът му с верблюд, но пак да напомня съвета на Йордан Радичков: "ОКОТО ДА БЪДЕ БУДНО!" 

Нов верблюд - нов късмет! На идващия опашката му е подрязана. Нека само носи и гради, защото вече знаем как може да руши! 

За много години! Дано са достатъчно, че на Луната пак да е поникнала трева, преди Земята да се е покрила само с пясък!

снимки от мен, за настроение





четвъртък, 24 декември 2020 г.

New Tanka//Нова танка

 The Blo͞o Outlier Journal Winter Issue Christmas Eve 2020 (Issue #1)  Editor, Alan Summers 

cold wind
someone’s fast steps
leave a trace
here it is – my grandma’s
first teenage diary


студен вятър
нечии бързи стъпки
оставят следа
ето го – първият дневник
на баба като момиче