Лютиброд

 Успявам да съчетая нужното, в изборния ден, с приятното – преход. Радвам се на относителна подреденост и абсолютна точност спрямо уговорките, въпреки че в края на деня имаше леки разминавания, но знам, че всичко се случва така, както трябва. Основният акцент от този ден е скитането в и около Лютиброд. В землището на този зъл (лют) брод се е намирало селището Коритен(град), дало наименованието на крепостта, към която се отправихме първоначално. След преминаване на ж.п. прелеза се следва бяло-червената маркировка към хижа „Околчица“, която оставяме за 3 (не, не греша, по-долу ще разберете защо) юни.
На връщане, малко преди да минем отново през ж.п. прелеза, има отбивка към средновековната църква „Свети Георги“ (13 – 14 в.) и раннохристиянскатата базилика Коритенград (4 в.) Възхитително е, че са запазени толкова добре.
Оттам се отправихме към центъра на селото за да набавим някои липси 😉, а след това се върнахме към началото на пътеката към Ритлите и Рашов дол.
Посреща ни надпис „Добре дошли, Ботеви поклонници“. Информационна табела ни напомня за ужаса, на който били подложени оцелелите, но за кратко 12 Ботеви четници, укрити от баба Мария Цоловска, предвождани от Георги Апостолов. Цитирам финалните думи от споменатата табела: „На 3 юни /нов стил/ отсечените глави, набучени на колове, са разнасяни из околните селища. Тук, край село Лютиброд, е финалът на хайдутството, Априлското въстание и Ботевата чета.“
Последните (километри) посветихме на разходка по продължение на Искъра, за чиято дълбочина, сравнима само с височината на Черни връх, знаем много добре. Ей така, без цел – типично „шинрин-йоку“ (горските /въздушни/ бани по време на спокойна разходка) сред дърветата по крайбрежието.

 

Боянски импресии

 Посткозуначена (поствеликденска, също) импресия в Бояна, тръгвайки от Западната порта на Западен парк през Красна поляна, Павлово, по "Пушкин" до Бояна, а оттам до изкуственото езеро Три кладенци (добър ориентир е едноименното заведение, покрай което се звива) до част от крепостта Батил, тъй като имаше много паднали дървета, и обратно до Бояна. Почти 15 км. след силова тренировка рано сутринта действат разтоварващо, а срещите с нови места и (не много) хора са винаги облагородяващи и обогатяващи.

Село Ъглен

 От около две седмици, съвсем "случайно" (дали?), попадах на публикации за единственото село в България с буквата Ъ, за чудесата му и красотите наоколо. Когато моя съмишленичка от артешествията на Жени Маринчева, Румяна Цветкова, сподели снимки и и в кратък разговор разбрах, че и те са от там, какво мислите? Руми ме покани да посетим заедно това място, обещавайки и водач. Както се казва, "едва ме нави".

Първо тя ми показа познатата ѝ и специална за нея част - около Скалната арка. От едната страна, ясно се различава Слонът, а само на мен ли ми се струва, че зад него има лъвица? По пътека към горната ѝ част се стига до тесни, но проходими процепи, наречени "Лабиринтът", които дават възможност да погледнем тази красота и от другата ѝ страна, а небезизвестната "Целувка" ни се показа дори и след пролестното равноденствие, за което се твърди, че единствено разкрива тайната ѝ. Излизайки отгоре, видяхме пейка, която не е от най-любимите ми съоръжения, но се радвам, че е полезна за някого. От това възвишение можехме да се полюбуваме на река Вит. Надписът "Екопътека" е примамлив, но нас ни очакваше местният водач от селото Трифон Трифонов, който е същински факир в общуването си с природата и разкриването на красотите ѝ.

Той ни отведе до пещерата Очилата, наречена така тъй като от три места отворите ѝ наподобяват именно лице с очила. Другото ѝ име е Въловата дупка. Намира се в Узуновски чукар. Интересно е да се спомене, че в нея са открити находки от каменно-медната епоха. Трифон ни показа трите най-силни енергийни центъра на пещерата и "лицето на Бастет". Може и да ги разпознаете на снимките, но най-добре е да отидете в селото и да потърсите Трифон. Това, което ще видите, няма начин да бъде запечатано на снимки или предадено с думи. То е от преживяванията, които обогатяват хората.

Преходите и общуването ни завършиха с приятен пикник в каньона на р. Вит до селото, от където допълнихме колекцията си от снимки, разкази и незабравими спомени. 

Ъглен е село, което след време ще посетя отново. Сигурна съм, че има още много специални места, които ме очакват.

На изпроводяк Трифон изпълни своето известно представление - ходене по парапета на моста, по който влязохме в Ъглен. 

лъвът над каньона на р. Вит

очила

Скалната арка от страната с видимост към пейката

друг чифт очила

скалната арка със Слона върху нея и (привидялата ми се?) лъвица зад него

ЦЕЛУВКАТА!!! Когато реши, се разкрива на някого, дори да не е в деня на пролетното равноденствие

лицето на Бастет

щъркелово цвете, което цъфти при идването на щъркелите през пролетта и когато се готвят да отлетят на юг през есента

смразяващото кръвта изпълнение на Трифон Трифонов - магьосник си, нови ми приятелю, признавам