Вискяр планина

 

Отново в пълен състав и отново готови за приключения, нашата великолепна петорка (Насето и зад волана,за което много ѝ благодарим; Яна; Мимче; Тео и аз) се отправи на преход(и), този път без емоцията „изгуби се сам“. Нашият район беше в и около Вискяр планина с набелязани 4 основни места за посещение.

1. Първо посетихме язовир Братушково, който впечатлява с отличните условия за риболов, колкото и чуждо да ми е това хоби, уейкборд трасе (нещо, което още не съм опитвала), но най-вече с красивите си гледки, подсилени този път от мистично надигащата се, без да бърза, мъгла.

2. След това направихме отиване и връщане по екопътека „Светени води“ от края на с. Братушково, както и малко безцелно, но пълноценно ходене по река Нойчинци, където открихме и красив воден пад . Екопътеката отвежда до местността Манастирище, където се е издигал манастирът „Св. Николай“, изгорен от турците в средата на 19-ти в. „Светени води“ са четири извора, извиращи от корените на вековно дърво. Всеки от тях помага при различни здравословни проблеми: първият - при проблеми със зрението, вторият - при кожни възпаления, третият връща душевното равновесие, а четвъртият лекува безплодие и бъбречни проблеми. Срещу тях е параклисът, който в момента се ремонтира. На връщане се покатерихме и до църквата „Св. пророк Илия“, построена през 1904 г., занемарена по време на „социализъма“ и възстановена през 2003 г.

3. Следващото набелязано от нас място беше местността Петлюка (позната и като Пеклюка), до която стигнахме от с. Гълъбовци, по баирите над едноименната река, а се върнахме по ждрелото ѝ, където също открихме красив воден пад и примамлив вир. Съзерцавахме, снимахме и се покатерихме по скалните образувания Петлючки и Равни камик и Кривша. Подсякохме крепостта, за която се знае, че е била построена през 12 – 13 в. и е свързана с въстанието на Асен и Петър. Запазени са останките от средновековните стени и един кладенец. В крепостта е и Хайдушката пещера, но не стигнахме до нея. Твърди се, че местността е била обитавана още 5-6 хил. години пр.Хр. и  някъде там е имало светилище на древногръцкия бог на медицината Асклепий.

4. Накрая, но вече с колата, посетихме и пантеона „Майка България“, който видяхме от вишката по пътя към крепостта. Този огромен монумент е построен през 1985 г. и е посветен на загиналите за победата в Сръбско-българската война през 1885 г. Възстановен е през 2005 г. с отпуснати от Министерството на отбраната средства. До 2004 г. е бил под № 81 от Стоте национални туристически обекта, но след това отпада и го има само в старите книжки.

Рила - по ниското

 Рила днес. Първата спирка - Ресиловски манастир "Св. Покров Богородичен", датиращ от 30-те години на ХХ век. Легенди, история и лични впечатления, синхронизирани от звън на камбани. Следваща дестинация - 35-метровия водопад Горица, свързан с легендата за младата жена Горица, вярна на своя Йовица, която подгонен от турците се хвърлила от една скала. Водопадът е пълноводен целогодишно. Предимството да бъда най-бързата от групата беше в това, че разгледах и с. Овчарци. След него отидохме до информационния център Паничище. Вместо да изгледам филма за рилските езера, изтичах набързо до езерото Паничище, което с формата си на паница е дало името на цялата област. Маркировка няма, но от чешмата вдясно е съвсем лесно достъпно по горска пътека. Единственото безоточно езеро в Рила сега е доста заблатено, но си заслужава да се види. Успях да се върна преди групата да е приключила с гледането на филма. Последно видяхме Сапарева баня със старо име Германея. Нейният гейзер е най-горещият в континентална Европа. Успях да разгледам средновековната църква (инфо за нея - на колажа), банята, парка и да снимам отвън местния храм 'Св. 40 мъченици ', вече затворен по това време.

Снимки от Расиловски манастир

Снимки от с. Овчарци, екопътеката към водопад Горица и самия водопад

валявица е съоръжение за пране и степване на тежки вълнени текстилни изделия

Колаж - от информационния център Паничище до езерото, дало име на областта 

Снимки от Сапарева баня

Боженишки Урвич и Чекотински манастир

 

Днес, 11.10.2026 г., най-после се събрахме и петимата от нашата чудна банда за скитания – Насето, Яна, Мимче, Тео и аз.

Първата ни цел беше от хотел „Боженишки Урвич“ до едноименната крепост – обект с национално значение. За нея има данни, че като място е било заселено още в праисторическата епоха, а първите съоръжения датират от V – VI в. като част от ранновизантийската  отбранителна система. Разцветът на крепостта е 7-8 века по-късно. Тогава е построена външната крепостна стена. През 14 в. е била седалище на кефалията при цар Иван Шишман – болярина Огнян. За това свидетелства и надписът, който можете да видите на една от снимките:

„Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“

На най-високото място в крепостта е скалният параклис, издълбан в скала. Тази скала е била култов център на траките.

Следващата ни цел, отстояща на малко повече от 8 км. беше Чекотинския манастир „Св. Архангел Михаил“, основан по време на Второто българско царство. През 14-ти и 18-ти в. манастирът е бил разрушаван и напълно възстановен в средата на 19-ти в. Единствената оцеляла сграда е едноименната стара църква на манастира, а над нея е аязмото. Надолу към реката е Чекотинският водопад, който в момента беше напълно безводен.

Последва едно „гонене на Михаля“ или по-точно – следване на маркирана екопътека, която не съществува. Както се казва, „всичко е добре, когато завърши добре“. Добър човек от Ботевград, който гледа пчели в Своде ни закара до хотела, пред който бяхме оставили колата и някак си излязохме (почти) сухи от дъжда. Човек, който дори се обиди, че му предложихме заплащане за спасителната акция, която ни организира. Признатаелни и благодарни, вече сме по домовете си и се радваме на снимките, които ще ни напомнят за това поредно наше приключение.