неделя, 23 август 2026 г.

Връх Харамията в Рила


 Връх Харамията със своите 2465 м. и сурова, алпийска осанка, точно над езерото Близнака, е красив и предизвикателен. Тръгнахме към него с лифта от Паничище до х. "Рилски езера", оттам продължихме пеша до старата едноименна хижа и Рибното езеро. След като заредихме батериите, поехме към върха. Объркахме се за малко, но нищо страшно - бързо се озовахме на правилната пътека и внимателно на по-стръмните участъци, се озовахме на Харамията, който както се казва, "ни допусна до себе си". Върнахме се по обиколен маршрут, за да се насладим на по-голяма част от езерата. От х. "Рилски езера" започваше опашката за лифта. Ето защо, Рони и аз слязохме пеша, без изобщо да бавим другите ни спътници. 45 минути повече ходене, никакво пристъпване от крак на крак и излишно изнервяне от поуморени туристи. Преход, който се помни най-вече с красивите гледки и новите съмишленици.














































събота, 15 август 2026 г.

Западен парк - Владая

 Отново, но този път... 

Дзен преживяване #3:
Достатъчно бързо, за да има смисъл,
достатъчно бавно, за да е осъзнато.





събота, 8 август 2026 г.

Златните мостове - Симеоново

 Заслони, хижи, връхче, Мъховият водопад (единият от ръкавите му получи кодово име за лично ползване), подскоци по каменна река... Тео, Яна и аз започнахме прехода по среднопланинската пътека от Златните мостове до "Бай Кръстьо", после по пътеката "Сила и живот", а накрая - по нископланинската на "Витоша 100" до Симеоновските езера и Симеоново. Романтично-носталгични спомени за част от нас, два отминали рождени дни, но без изтекъл срок на годност, много смях и снимки. Абсолютна новост е табелата на връх Кикиш!