Връх Харамията със своите 2465 м. и сурова, алпийска осанка, точно над езерото Близнака, е красив и предизвикателен. Тръгнахме към него с лифта от Паничище до х. "Рилски езера", оттам продължихме пеша до старата едноименна хижа и Рибното езеро. След като заредихме батериите, поехме към върха. Объркахме се за малко, но нищо страшно - бързо се озовахме на правилната пътека и внимателно на по-стръмните участъци, се озовахме на Харамията, който както се казва, "ни допусна до себе си". Върнахме се по обиколен маршрут, за да се насладим на по-голяма част от езерата. От х. "Рилски езера" започваше опашката за лифта. Ето защо, Рони и аз слязохме пеша, без изобщо да бавим другите ни спътници. 45 минути повече ходене, никакво пристъпване от крак на крак и излишно изнервяне от поуморени туристи. Преход, който се помни най-вече с красивите гледки и новите съмишленици.
Долното езеро, събиращо водите на останалите шест. Това приличащо на крепост образувание е съвсем естествен скален феномен, образуван от изветряването на скалите.
Близнака. Парейдолията - способността на човешкия мозък да разпознава предимно лица на всевъзможни природни форми - ни показва лицето на единия великан. Онзи, от легендата, който заедно със своята любима е бил прокуден. От нейните сълзи се образували седемте езера, а образите им се запечатали на различни места по скалите.
Изворът на река Джерман, а също така познатата Чешма на Бялото братство. Чистата вода се стича по двете изработени от мрамор длани, което е причина чешмата да бъде позната и с името "Ръцете, които дават". Над нея, на скалата е изрисувана котва - символ на надеждата и упованието.
