В Драма и Кавала, Гърция за два дни

Какво означава "приятел"? Няма да навлизам във философски размисли, нито пък ще цитирам мъдри хора. Простичко, ще споделя, че моите приятели са тези, с които винаги завършваме започнатото и продължаваме разговора си оттам, където е завършил та дори и след (в нашия случай, буквално) три години. Приятели са и тези, които изкривяват своята реалност, разширяват (почти до пръсване) "зоната си на комфорт" и осъществяват не просто планове, а почти невъзможни мечти. Приятели са и хора, които срещаме за първи път, но с които се разпознаваме сякаш винаги сме били заедно. Това се случи с Мира и съпруга ѝ Васил Василеви, Илияна Делева (Мира, Ила и аз планирахме това пътуване броени дни преди локдауна през 2020 г.), Петя Хантова, Красимир и Снежана Александрови, заедно с техните син и племенница, Ангел Стефанидис, Генка Пападопулос, преподавателите и децата от българското неделно училище "Св. Иван Рилски" в Кавала, което има филиали в Драма и Комотини. 

На 7 май, събота, Мира, Вася и Ила имахме среща с Ангел и Петя в Драма, където стигнахме почти неусетно, защото когато шофиращият е спокоен и уверен а компанията непринудена, всичко е възможно. След като разгледахме част от Драма и хапнахме там, се отправихме към Кавала, където ни посрещна Генка. 

Успях да сляза да морето, където се запознах със забавен и свободолюбив човек, нарекъл себе си "капитана". Можете и да го помислите за "не съвсем наред" на пръв поглед, но този човек, на доста добър английски, ми разказа своята история, за любовта си към Кавала и приятелството си с българи, вече заживели до "неговото" море, което прави хората щастливи. Подари ми шепа раковини и камъче-късметче. 

Освежени и заредени, се впуснахме да разглеждаме града и да се срещнем и с Краси, Снежка и децата. На маса, с хапване, някои и пийване, танци и шеги, някак изпратихме деня, който изживяхме повече добре. Прибрах се малко по-рано, а неуморните ми приятели продължили купона до ... колкото им е било хубаво.

Посрещнах изгрева на 8 май седнала на прекрасната тераса, увита от аромата на цъфнали лимоново и мандариново дръвчета и рози. 

Изпих си кафето и ... вече мога да кажа, че тичах и в Кавала. Не бързах да се прибера и се поразходих из града, заговаряйки се с месни хора, които наистина са щастливи, усмихнати и готови да помогнат.

Капитанът ми подари букет рози за късмет, а малко по-късно дари и приятелите ми с по две рози, за успех на представянето, което ни предстоеше и въпреки че се усмихвахме едни на други, за да си вдъхнем сили и късмет, всички изживявахме тихо и едва доловимо своята сценична треска. 

Българското неделно училище празнуваше своя юбилей. Зарадваха ни с красива, богата програма, а ние им отговорихме на жеста с наше представяне: Мира, Ила и Петя рецитираха стиховете си под съпровода на тромпета на Краси, съвсем майсторски уловил настроението и посланието на всяка, с танците на Снежка, сина им и племенницата, с невероятните родопски и тракийски танци, а накрая аз имах шанса да представя част от моноспектакъла ми "Годините (м)ни", за чийто музикален съпровод отново се погрижи Краси. Завършихме нашето софийско-петричко-смолянско участие с едно българско хоро, на което бяхме заедно - артисти и публика, част от която просълзена от умиление.

Завършихме приключението си в Гърция с превкусен късен обяд в Палио и се отправихме към България. Благодарни. Удовлетворени. Вече планиращи нови приключения. 

Една необикновена история по Пътя...

 

Беше ранно утро. Кучето излезе навън и погледна надолу, за да бъде по-близо до земята, събрала толкова съобщения за него. За "въпрос на вкус" и "под опашката" - потърсете разбирачите. Ние тук сме по простичките неща и познаваме само първичното детско съзнание.

След това, кучето погледна нагоре и щастливо се усмихна "Както горе, тъй и долу" и обратното. 

Разигра се кучето и повика едно кутре, за да споделят радостта си и ако ги гледахте отстрани, бихте видели "куче-кученце" колкото пъти е възможно само за 40 секунди.

Малкото кутре побягна нанякъде и кучето реши да повика някоя птица, "куче (тук) - птица (ела).

Преди да долети поне една птица, обаче, ето че дойдоха "котка (и) крава" и също се заиграха. Котката обаче бързо изпрати кравата да изпълни някаква (уж) важна задача, защото...

... усети, че тя самата се превръща в тигър. И едва когато тигърът се умори, долетя...

един гълъб. Той с радост си почина на полянката, на която си бяха играли кучета, котка, крава и дори тигър.

Не щеш ли, отнякъде, с разперени криле, прелетя набързо над тях един орел (не можеше да свие тези криле, но кой ли е съвършен), за да съобщи, че видял...

лодка да се носи по реката. Освен това...

... в лодката имало лък и двама войни:

Скоро излязоха войните и спряха под едно дърво. Време беше да тренират, защото само редовните упражнения укрепват едновременно ума, духа и тялото. 

Та направиха едно упражнение....

и още едно

докато накрая, леко уморени, заспаха спокойно като деца. Може би, защото също така

за безопасността им бдеше една кобра (само омърсеното съзнание я вижда като опасност) и ...

една свещ осветяваше полянката, прегърната вече от полуздрача. 

К  Р  А  Й

Цветето

 Как така най-мъжкият месец, носещ името на бога на войната, се превърнал в „женски“ не съм сигурна, въпреки че имам някои подозрения. Не за това ще говоря сега, обаче. Щом ще е женски, да обърнем поглед към жени – някои от тях абсолютно неизвестни, а други достатъчно, за да бъдат стимул за всеки, решил да се откаже от борбата за живот. Първата част от разказите ми е посветена на мои (пра)баби, а втората на непознати жени, чиито истории ми даваха сили да се изправя всеки път, когато ми се подлагаше крак.

 

***

В моето семейство дълголетието е обещание – и по бащина, и по майчина линия. Освен, ако някой не го приеме за проклятие и не побърза да се отърве от него. За мен е благословия. Крепя го като крехко цвете, което са ми подарили. Трябва внимателно да засадя в дома си и да го поливам, наторявам, обичам и присаждам от една саксия в друга. А когато си отбележа в графика за деня „Време само за мен“, да продължа да се вдъхновявам от дългия, но смислен живот на други жени-дълголетници от цял свят. Някои от тях са писатели, други спортисти, трети Майки. Някои от тях са достатъчно богати, други – не съвсем. Общото между всички тях е, че се грижат за цветето-благослов с много старание и търпение. И да, говоря за тях в сегашно време, въпреки че някои вече ги няма. Но само физически. Духът на всяка от тях ме докосва от време на време с това, което е сътворил на тази Земя.

 

Мама Савка – бабата на баща ми. Всички я наричали „мамо“, а първите 40 дни съм била къпана от нея. Прабаба да къпе бебе?! Да! Особено като се има предвид, че е била акушерка в царския двор и е къпала самия цар Симеон, който за кратко беше наш министър председател. Очевидно, първите бани не са гаранция за по-нататъшно развитие. Мама Савка била дама от класа. Никога не говорела за възрастта си. Дори често се разказваше шега, че когато празнували 70-ия рождения ден на сина ѝ, моя дядо, някой имал неблагоразумието да я попита каква е възрастта ѝ, на което тя троснато отговорила: „На 80 съм!“ Въпреки всички клиширани „но“ и „обаче, нали“, тя въртяла без умора къща, в която приела и майката на майка ми. Заедно ходели на разходка с бебето (аз това), на театър и на сладкарница. От мама Савка е и супата-спойка на двете семейства: киселец, малко зелен лук, сирене, шепичка ориз и подправки, основната от които – любов. Веднъж я сготвих без тази подправка и не ставаше за нищо. Простила ми е мама Савка, сигурна съм! Въпреки че не я помня, усещам силна връзка с тази мъничка, пъргава жена и Голяма Дама. Едва когато починала, разбрали годината ѝ на раждане. Нали не е странно, че никой не говореше за това?

(снимка – корицата на първата ми книга „Приятели“)

 

Баба Райна – майката на баба ми по майчина линия. Наследница на богат чокойски род от Румъния, имала шанса (бон или мал, никога няма да мога да кажа) да се роди в България. Разглезена, почти „до безобразие“, както без никаква злоба се шегуваше дъщеря ѝ, моята баба, тази властна жена е останала в паметта ми със своето едро телосножение, разкошна бяла коса, кръгличко лице и неизменна усмивка. Често „чумосваше“ съпруга си, прекрасния дядо Александър, а той грабваше кавала и засвирваше весели мелодии, от които сръднята на баба Райна бързичко ѝ минаваше. Запретваше ръкави и пържеше банички, пълни със сирене: тестото се разточва в среден по големина кръг, слага се смес от яйце и сирене, краищата се надиплят към тази плънка в средата и се пържат бързо в обилно количество вече загрято олио. Беше от вкусно по-вкусно. Още усещам аромата им, въпреки че се въздържам да ги правя. Спират ме пустите му естетически критерии, които съвсем не били актуални за хубавицата, нищо, че в наши дни би била наречена „дебеланка“, Райна. Освен това, тя така и не се сбърчка или прегърби. Живя достойно, по своите си критерии. Трудно ми беше да осъзная какво означава смъртта ѝ. Просто един ден вече я нямаше, а баба ми плачеше все по-често. Как помня прародителите си ли? Нали ви казах, дълголетието е обещание и по майчина, и по бащина линия. Като добавите и традицията по майчина линия да се ражда на около 20-21, нищо чудно.

 (снимка – престилка, тъкана от баба Райна и оставена ми в наследство от дъщеря ѝ, моята баба)

 

Майка, баба Хриси – моята баба, която ме отгледа. Моята баба, която помагаше, без претенции, за израстването и на сестра ми, дъщеря ми и племенника ми. Само майки, отгледали децата си сами, могат да разберат какво означават няколко часа или дни помощ. Не защото не обичаме децата си, а защото колкото и добре да организираме времето си, не винаги достига. Точно в този момент, баба Хриси, наричана дори от правнуците си „майко“, се усмихваше широко и протягаше слабичките си, но много жилави ръце. Протягаше ги и за да сподели било мъката, било радостта ни. Протягаше ги и когато сервираше изключителните си бухтички, които майстореше пъргаво подскачайки около печката и кухненския плот до самия си край, въпреки че вече 20 години живееше със стомиран корем, а 13 – с изкуствена тазобедрена става; въпреки че ръката ѝ беше излизала от рамото безброй пъти. Тези бухтички са лесни за приготвяне – половин кофичка кисело мляко с 1 ч.л. сода, 1 яйце, 1 с.л. олио, брашно, за да се поучи гъстотата на боза. Загребва се с лъжица, предварително натопена в чаша вода, и се пържат в сгорещено олио, а децата чуруликат весело, докато разпознават какви ли не фигурки от готовите вкуснотии, изстиващи върху домакинска хартия, та да се отцеди мазнината. Тези бухтички, обаче, са трудни за преглъщане, когато не са приготвени от нея. Най-близките ни приятели, опитали бухтичките на баба Хриси, ще потвърдят, че не идеализирам този спомен. Майка започваше деня си с гимнастика (само последните 4 дни нямаше сили да я прави), закуска, кафе с мляко и повечко захар. Взимаше „Гинкоприм“ („Почнах да забравям, мамо! Откачалка!“ – тогава беше на 89!!!), „Юмекс“ срещу тремор на брадичката, витамини за сила и някои нужни за кръвното лекарства. Плетеше („фантазирам си по малко, де“ – казваше, когато променяше някой модел), четеше книги, следеше сериали, а и някои от поредиците на National Geographic, обожаваше фигурно пързаляне и ... бокс, ползваше крем „Нивеа“ и до последно ухаеше великолепно. На 93 и половина (много държеше на половинките) ни напусна. На погребението ни се стори, че ни се усмихва. И знаем, че духът ѝ е бил спокоен. Тя ни заръча – да не носим траур, да не плачем, а след погребението да се приберем и да пуснем музика. За последното нямахме сили, но настръхвам всеки път, когато чуя още първите акорди на Дунавско хоро или ръченица.

(снимка – личен архив)

 

Филис Сю (1923 – 2021 г.). Уви, напусна ни през октомври 2021 г. на 98 години. На 15 декември 2015 г. (на 92-годишна възраст!) обявява в „Туитър“, че е успяла да постигне целта си – 10 минути скачане на въже. До последно, започва деня си с йога, прави планински преходи, придружена от разкошното си, почти равно ѝ по ръст, куче, танцува танго, скача на трапец и с парашут. Често, жени над 40 години се смятат за твърде „възрастни“ да започнат отначало, но не и тя! На 70, започнала да учи два не особено лесни езика – френски и италиански. На 80 – да танцува танго. На 85 – да скача на трапец. В никакъв случай съветите ѝ за опростяване на ежедневието, наслаждаване на свободата на мисълта, приветстването на новия ден нямат нищо общо с богатство или връзки, натрупани от времето когато е била актриса на Бродуей. Те са вътрешно осъзнаване и любов към живота. Приемам с благодарност нейното мото за свое: „Движете се. Учете се. Слушайте.“

(снимка – simplemost.com)

 

Сузуки Масаджо (1906 – 2003 г.), чието рождено име е Маса Сузуки, била успешна бизнес дама, съдържателка на хан на брега на морето и една от най-изтъкнатите поетеси, пишещи хайку за любовта. Първият ѝ съпруг „изчезнал“, тъй като бил затънал в дългове. Най-голямата ѝ сестра, която трябвало да наследи семейния бизнес с крайморския хан, починала. Ето как, на Сузуки ѝ се наложило не само да поеме този бизнес, но и да се омъжи за съпруга на починалата си сестра. Не бил лесен този живот и се „отеглила“ от него, когато станала на 50. Тя започнала нов бизнес – курорта с минерални бани „Унами“ в Токио, който ръководела сама, докато станала на 90. Както бизнесът ѝ, така и кариерата ѝ на хайджин все повече укрепвали и тя се сприятелила с някои от най-известните за времето си писатели и знаменитости.

Масаджо започнала да учи хайку през 1936 г. при учителя на сестра си Хакусуиро Оба, а след това се присъединила към хайку групата Shunto (春闘), което приблизително означава „Светлината на пролетната нощ“ и продължила да учи под ръководството на Мантаро Кубота до смъртта му през 1963 г. Родена като хайку поет, Масаджо не само не изпитвала затруднения да следва традиционната хайку форма и стил, но и изпълнила стихотворенията си с оригиналност, която се базирала на собствения ѝ опит. Според нейните думи, източникът на всичките ѝ артистични изяви е любовта. Читателят може да усети това, защото в нейните деликатни и богати хайку природата и човешкото съществуване стават едно. Видяла тъга и трагедии, имала успех и в бизнеса, и с хайку, накрая починала в дом за възрастни хора на 96-годишна възраст. Написаното от нея изглежда толкова истинско днес, колкото и тогава, когато го е написала.

 сипват си бира един на друг
тези мъже с които аз никога
няма да правя любов

 (снимка и текст: The Living Haiku Anthology, с мой превод на български)

 

Катрин Джонсън (26.08.1918 г. – 24.02.2020 г.). В нашия, 21-ви, век е съвсем естествено една чернокожа жена да бъде както преуспяла в областта на науката, така и перфектна майка та дори на три деца. Не и, обаче, в началото на 60-е години на 20 век. Тогава, дори и приета в НАСА, тя е трябвало да ползва тоалетна, кафе и други „благоволения“ за ... чернокожи. Белите, за срам и резил, съвсем естествено проявявали своя расизъм, независимо от това, че гениалната Катрин е обявена за „жив компютър“, правила сложните изчисления за ракетни траектории ... НА УМ!!! Не е чудно, че скоро тя получила полагащото ѝ се признание и до пенсионирането си верифицирала изчисленията дори на първите изчислителни машини, с които работела. За всичките ѝ заслуги, признания, медали, книги и публикации, можете да прочетете в мрежата, както и да изгледате филма „Скрити числа“ от 2016 г. За мен, дълголетната гениална математичка е пример за това колко силна може да бъде една жена и колко безусловно може да следва пътя, който си е избрала, без да разиграва излишни драми от спънките по този път.

(снимка: BBC News)

 

Мей Мъск (1948 г. – годината на раждане на майка ми) – почти на 74 е изумително красива с бялата си коса (още на 60 решава да не я боядисва), тяло на момиче и покоряваща усмивка. Тук изобщо не желая да споря с дами, според които, е „изкуствена“. Коремната преса, мускулите, издържливостта са все неща, които не се ваят със скалпела на пластичните хирурзи. Мей Мъск е пример за това как една жена може да се справи с домашното насилие по време, когато за него не се говори дори, а какво останало да се вземат мерки. На 31, с три деца, тя се отървава от насилника в лицето на съпруга си и рестартира живота си. Едно е било жена да бъде на 31 в края на 70-те, съвсем друго в началото на 90-е, да не говорим за 2021 г. Успешната ѝ кариера на модел и диетолог и преуспелите ѝ деца - всички знаят кой е Илон; брат му Кимбал е създател на верига ресторанти, в които храната е „от фермата до чинията“ и обучава деца как да отглеждат собствени градини; сестра му Тоска продуцира и режисира филми в собствената си компания, - за които казва, че са такива само защото им е позволила да се занимават с това, което им харесва, са само малка компенсация за ужаса, белязал психиката ѝ с кошмари, пристрастяване към тъпчене с храна (да, красавицата е тежала цели 90 килограма, когато избрала ролята на самотна майка) и само тя си знае с какво още. Не, не е създала ново семейство, но опитът ѝ може да бъде добър урок за жени от различни поколения.

(снимка – special.bg)

 

NaHaiWriMo/2022

 NaHaiWriMo (National Haiku Writing Month) е традиция поставена през 2011 г. от американския поет Майкъл Дилон Уелч и подета от Цецка Илиева и на български през 2016 г. Мисля, че се получиха нелоши сенрю и тристишия. Като компенсация за "болната" ми 2019-а, тази година се вдъхнових за по няколко тристишия на ден, гледайки снимките, които почти педантично пазя в различни папки на лаптопа си. Ето какво се получи:

1 –  тема: начало

 

трепване на ръката

започвам мандалата

отначало

 

2 – тема: ритуал

 

танц за кумовете

поклаща се отвисоко

главата на петел

 

червено вино

пръстта бързо попива

за Бог да прости

 

3 – тема: водни птици

 

спирали

трошички в езерото

за патиците

 

ин и ян

в парк Бачиново

черен и бял лебед

 

4 - тема: закъснение

 

студена пролет

не е цъфнала още

моята сакура

 

гневен смс

приятелят ми отказва

да чака моето да

 

 

5 – тема: космос

 

улица Орион

докато търся съзвездието

падам на земята

 

амулет за пари

още не съм си купила

парцел на Марс

 

разчистване

в бюрото на баща ми

списания „Космос“

6 – тема: изгрев или залез

 

ръка в ръка

колко изгреви посрещнахме

и нито един залез

 

захарен памук

по муцуната на кучето ми

розов изгрев

 

екскурзия

спирам се на оферта за

залез над Санторини

 

релси без влак

цветовете на залеза

чак до хоризонта

 

модерни времена

снимка на залеза

през чаша вино

 

7 – тема: коприна

 

ехо

разказът на баба ми

за бубарството

 

прегръдка

не искаш да вдигнеш лице

от копринения ми шал

 

слънчеви петна

копринени ръкавици

над лактите

 

след спа ден -

копринена маска

за очи

 

дъждовен ден

„Пътят на коприната“

в четеца ми

 

8 – тема: зелени вкуснотии за през пролетта

 

стар тефтер

семейната рецепта

за супа с киселец

 

потиснат гняв

младите връхчета

на копривата

 

съседът кашля

добавям див чесън

в салатата

 

прищипан нерв

предлагат ми мехлем

от зайчи лапад*

 

посинели пръсти

продавачката на лапад

сваля цената

 

*зайчи лапад или змийска хурка – силно отровно растение,

използвано само за мехлеми

 

9 – тема: кумове, кръстници

 

сватбено хоро

счупи се токчето

на кумата

 

слънчев ден

младоженецът и кумът

пушат пред църквата

 

сакото на кума

във вътрешния джоб

патронче водка

 

кръщене

надпяват се в църквата

бебето и попа

 

в ресторанта –

кръщелникът ми пие

светена вода

 

10 – тема: вятър

 

зъзна от студ

подведе ме сутринта

южнякът

 

новобранец -

приятелите му пеят

за вятър в косите

 

смях зад мен

момичета придържат полите си

развети от вятъра

 

скрити под леглото

кучето и котката ми

светкавици

 

11 – тема: вода

 

воден режим

всеки ден тренирам

в басейна

 

вир вода

успешен финал на

30 бърпи на ден

 

прогноза за времето

проверявам запасите

от физиологичен разтвор

 

последни покупки

продавачката ми предлага

нова минерална вода

 

врява

колежката объркала

водата с водката

 

12 – тема: огън, пламък, искра, жарава

 

поклади

тази година няма от кого

да поискам прошка

 

край реката

огънчета от цигари

вместо светулки

 

юлско утро

отново ще се срещнем

при Огънчето

 

горещници

гората над града

в пламъци

 

сирени

ученици решили да подпалят

сухите листа

 

зимна хюга

опъваме краката си

пред камината

 

 

13 – тема: земя, пръст, почва

 

свръхбагаж

емигрантът носи малко

пръст от родината

 

горещници

откъде се взе в парка

толкова кал?

 

разоран двор

вече никой не иска

да сади цветя

 

пролетен вятър

в количката за пазар

почвена смес

 

замрежен поглед

отчето казва че е време

за шепата пръст

 

 

14 – тема: подправка

 

в прегръдките ти

парфюмът ми с нотка

на ванилия

 

коледна украса

апартаментът ухае

на канела

 

пълнолуние

звездовиден анасон

в кухнята на мама

 

 

15 – тема: танци

 

леки вълни

в ритъма на Jerusalema

водна зумба

 

локдаун

вече цял час танцувам

салса

 

звездна нощ

получавам покана

за валс

 

следвам само

ритъма на сърцето

ръченица

 

в хотела

няма свободни стаи

кизомба фестивал

 

16 – тема: луна

 

водици

тази нощ дори луната

с ореол

 

планинска пътека

около лунното хало

дъга

 

лек бриз

по лунната пътека

делфини

 

край огъня

времената когато

нямало луна

 

лунен изгрев

един поет я нарича

клише

 

17 – тема: изкачване

 

пуловерът

вече е на кръста ми

по-близо до върха

 

стряскам се

от камъче което ритнах

сама до Черни връх

 

събрание на входа

качвам се по стълбите

до шестия етаж

 

пет минути

изкачвам един етаж

... след операция

 

18 – тема: край на зимата

 

топящ се сняг

течове от покрива

и носа ми

 

топъл вятър

най-после тренировка

на открито

 

два дни

след последния сняг

цъфнали кокичета

 

 

19 – тема: съдинка

 

студен дом

вече не вдига пара

самоварът на татко

 

чайник награда

вече трета година

цветя в него

 

по пода

пътечка от вода

спукана лейка

 

заложна къща

на витрината ѝ сервиз

от китайски порцелан

 

 

 

20 февруари – тема: цъфнали дървета

 

сняг

цял сутрин гледам снимки

на цъфнал бадем

 

ухание

на зазоряване

цъфнала джанка

 

пандемия

дали в затворения парк

цъфтят вишните?

 

чува се отдалече

песен на японски

цъфнала сакура

 

по-светло у дома

ябълковата клонка цъфнала

във вазата

 

21 февруари – градски транспорт

 

в мотрисата

хора без маски

флашмоб

 

последна спирка

шофьорът пие кафе

и псува

 

работа от вкъщи

откога не съм проверявала

разписанието на метрото

 

22 – тема: равноденствие

 

ранно утро

рисувам слънце и усмивки

на 20 март

 

гроздоберник

тук и там проблясват в нощта

огньове

 

вече не спорим

равни са дори денят и нощта

с ухание на лалета

 

23 – тема: домашни любимци

 

утро на балкона

котката ми припява

на два гълъба

 

8 март

празнуваме рожден ден

на котката ми

 

юбилей на кучето

тя и котката ядат гранулки

от една паничка

 

спринт

кучето ми вижда

улична котка

 

семеен обяд

кучето под масата

котката на стол

 

ден за пазар

отделям част от бюджета

за уличното куче

 

серенада

съседското куче чака

нашето пред вратата

 

3 през нощта

вторачени в мен

очите на котката

 

24 – тема: лято

 

топъл вятър

дали избързах с лятото

в моята дзен градина?

 

украси вкъщи

от морския таралеж

само черупката

 

неочакван сняг

и все пак меря банския

за лятната почивка

 

google maps

проследявам маршрута

за лято в Санторини

 

25 – тема: есен

 

малкото момче

кляка и се изправя

жълъди в шепа

 

у дома

по лапите на кучето

жълти листа

 

котката ми

разбира какво е дъжд

мокър шлифер

 

врява

тичат по стълбите

маскирани деца

 

мрачна сутрин

отспиват си децата

в Деня на будителите

 

26 – тема: оригами

 

молитва за здраве

в купата до мен още един

жерав оригами

 

наляво-надясно

кучето и котката следят

как сгъвам оригами

 

хина мацури

довършвам последната

фигура оригами

 

NaHaiWriMo

всичките ми хайку събрани

в книжка оригами

 

27 – тема: мартеници

 

стеснен тротоар

от двете страни сергии

с мартеници

 

букет от бели

и червени рози

1 март

 

учител генерал

по ревера на сакото

мартеници

 

студен дъжд

и тази година ще сложа

мартениците от баба

 

28 – родно място

 

южен квартал

и дъщеря ми и аз

проходихме тук

 

слънчеви лъчи

моят дом в полите

на Витоша

 

Света София

не само камбаната

в двора ѝ

 

мъглив ден

чужденец на лъвов мост

ме пита за орлов

 

ярко червило

и днес ще избера Витошка

пред Витоша