Западен парк - Драгалевци

 Когато човек реши да се разходи от Западен парк до Драгалевци по маршрут: Красна поляна - Павлово - Бояна (по "Пушкин") - Сребърната вода* - по туристическата пътека, осиновена от фирмата Х (нямам аргументация за скрита реклама, още повече, че би била анти, особено сравнена с тази на В100) - плажа на Драгалевци, се получава това:

*Сребърната вода извира от дълбочина над 1800 метра, а температурата ѝ е 18 - 21°C през цялата година. Преди извора, водите минават през сребърни залежи и това е причината за наличието на високи стойности сребро в тях. Твърди се, че лекува бъбречни, стомашни и очни заболявания. Малко по-нагоре, по споменатата пътека на В100, под Боянското езеро, е параклисът "Св. Панталеймон", който е закрилник на извора. 

Под Балкана, над Златица

 Златица е едно от най-красивите и добре уредени градчета по подбалканската линия София – Бургас като изключим плачевното състояние на красивата сграда на гарата. От там тръгват и няколко екопътеки. Предвид времето, с което разполагах, направих бърз преход от там през Спасово кладенче и манастира с почти кръгово завъртане към гарата по една от тези пътеки, да посетя един от заслоните, "Св. Георги Победоносец", минавайки под моста да стигна до гарата и озовала се по-рано там, да завършва разходката с бързо посещение на Часовниковата кула, построена през 1777 г., в града и парка „Тръгнал дядо за Златица“ с онази негова изгубена ръкавица, за която ни разказа Елин Пелин. За кладенчето има няколко легенди, една от които е, че войводата Спас, лошо ранен от турците, със сетни сили се добрал до извора, а оттам „бликнало святото аязмо“, както ще видите от надписа. Аязмо, което и до днес се твърди, че лекува проблеми с очите. По-късно е бил изграден и самият манастир, мястото за който е било отбелязано с оброчен кръст като „знак за памет“. Под него е къща, която професор Никола Малев е издигнал в памет на родителите си, точно над реката с нейните интересни вирове и водни падове, където се разхладих. Качих се по стълбите, начало на прехода за Свищи плаз, за да видя новия параклис „Св. св. Кирик и Юлита“, който още не е действащ и да се ориентирам в две от пътеките, които ще ме отведат до места, за които ще разкажа при следващо пътуване. Обещвам си ново посещение, когато красивият водопад на р. Курудере (Сух дол), извираща от вр. Свищи плаз (също дестинация, която ме привлича за бъдещи посещения) ще бъде пълноводен. Скалите над него си намериха един катерач повече в мое лице.

Връх Харамията в Рила

 Връх Харамията със своите 2465 м. и сурова, алпийска осанка, точно над езерото Близнака, е красив и предизвикателен. Тръгнахме към него с лифта от Паничище до х. "Рилски езера", оттам продължихме пеша до старата едноименна хижа и Рибното езеро. След като заредихме батериите, поехме към върха. Объркахме се за малко, но нищо страшно - бързо се озовахме на правилната пътека и внимателно на по-стръмните участъци, се озовахме на Харамията, който както се казва, "ни допусна до себе си". Върнахме се по обиколен маршрут, за да се насладим на по-голяма част от езерата. От х. "Рилски езера" започваше опашката за лифта. Ето защо, Рони и аз слязохме пеша, без изобщо да бавим другите ни спътници. 45 минути повече ходене, никакво пристъпване от крак на крак и излишно изнервяне от поуморени туристи. Преход, който се помни най-вече с красивите гледки и новите съмишленици.

Долното езеро, събиращо водите на останалите шест. Това приличащо на крепост образувание е съвсем естествен скален феномен, образуван от изветряването на скалите.

Близнака. Парейдолията - способността на човешкия мозък да разпознава предимно лица на всевъзможни природни форми - ни показва лицето на единия великан. Онзи, от легендата, който заедно със своята любима е бил прокуден. От нейните сълзи се образували седемте езера, а образите им се запечатали на различни места по скалите.

Изворът на река Джерман, а също така познатата Чешма на Бялото братство. Чистата вода се стича по двете изработени от мрамор длани, което е причина чешмата да бъде позната и с името "Ръцете, които дават". Над нея, на скалата е изрисувана котва - символ на надеждата и упованието.