Заслони, хижи, връхче, Мъховият водопад (единият от ръкавите му получи кодово име за лично ползване), подскоци по каменна река... Тео, Яна и аз започнахме прехода по среднопланинската пътека от Златните мостове до "Бай Кръстьо", после по пътеката "Сила и живот", а накрая - по нископланинската на "Витоша 100" до Симеоновските езера и Симеоново. Романтично-носталгични спомени за част от нас, два отминали рождени дни, но без изтекъл срок на годност, много смях и снимки. Абсолютна новост е табелата на връх Кикиш!
Страници
събота, 8 август 2026 г.
неделя, 2 август 2026 г.
Долни Пасарел - кръгов маршрут
С приятелка и съмишленичка, Насето, си направихме чуден кръгов маршрут:
От моста на Долни Пасарел, покрай нива със слънчогледи, които отново ме изкушиха за кратка фотосесия, по стария път за Самоков, през манастира му Св. св. Петър и Павел - през 15 век е възникнал като параклис, а едва през 19 е изградена настоящата църква, изписана от самоковски и дебърски майстори, - пресъхналите Можкандови водопади, Калето над манастира, по р. Искър и покрай местността Гарванец с невероятните й скали по целия югозападен склон на Лозенската планина, до центъра на селото, където има паметник на Димитър Списаревски.
Трън - Скален параклис "Св. Петка" - Власинското езеро
На 1 август си позволих да не преследвам километри и скорост, а да се запиша на организирана екскурзия, по време на която да посетя не дотам достъпни места за човек, който не шофира.
1. Град Трън
Споменат е в документи още от 16-ти век с имената Изнебол и Трън - растението, съответстващо на твърдия, отказващ компромиси характер на местните жители. Река Ерма пресича града, а един от мостовете датира от 1925 г. В града видяхме паметниците на майстор Гига - символ на местните дюлгери (строители) и на оперната и народна певица Гюрга Пинджурова - трънския славей, открит през май 2019 г., паметникът на загиналите в Сръбско-българската война. Оттам се отправихме към скалният параклис "Света Петка", познат също като "Пещерата на св. Петка". Представлява християнизирано праисторическо светилище, изсечено в скалата. Според легендата светицата се скрила в тази пещера от поробителите. Тъкмо била изпекла питка, когато ги чула, че приближават. Тя успяла да се измъкне през един процеп, на който още се пазят отпечатъци от стъпалото и дланта ѝ, както и превърналата се в камък пита, към която посегнал един от войниците. От тавана на пещерата се стича вода, за която се твърди, че е лековита. По специално изградено стълбище се стига до панорамна площадка с кръст, където също могат да се видят останки от тракийско светилище. Под скалния параклис е едноименната църква, на мястото на която е имало параклис "Св. Тарапонтий" - светецът споменат от Паисий Хилендарски. На мястото на параклиса, около 1700 г. е построена църквата, а във вида, в който я виждаме днес датира от 1853 г., когато е била обновена.













































.jpg)





















