(част от Глава Втора от Бягащо Хайку, наречена "Краткостишни Маршрути")
Бързичко кардио по част от маршрут, който тази година ще пропусна. Вместо това, събрани съставки за Summer Wine
(част от Глава Втора от Бягащо Хайку, наречена "Краткостишни Маршрути")
В прекрасна компания посрещнах лятото по върховете Стената (2028 м.), Малък резен (2182 м.), Голям резен (2277 м.), Черни връх (2290 м.) и Скопарник (2226 м.) и изворите на река Струма. Върнах ме се под върховете, по жълтата маркировка. Всъщност, единствената новост е въпросният връх Стената, но след както някой се е погрижил да има табела след точно измерване, намирам за неприемливо да не уважим труда му.
От хижа "Алеко", по Стената, "Заека", разбира се, по маркировката и през "дупката" до Черни връх - слязох за малко по пътеката към Железница с цел проучване и се върнах през Резените - Стената - хижа "Алеко". В една от групите започна нов етап от играта "Качване под лифта" #СтенатаЧерни като условието е не бързина, а редовно участие.
Алеко, по Стената, Заека, Резените, Черни връх, Драгалевци. Всъщност, бях предвидила да сляза до "Морени", но изпуснах автобуса и вместо да чакам два часа (така е през седмицата по обяд), наваксах с повече крачки. Част от слизането ми беше по маршрута на "Соломон Рън". Дами и господа състезатели, възхищавам ви се съвсем искрено - на мен слизането ми дойде малко в повече, а вие сте го качили!
Интересното при това качване беше да видя, че Витошко лале (ранункулус репенс - пълзящо лютиче), което е по-скоро роднина на божура, вече е цъфнало. Вярвам, никой няма да си набере букет.