Рила - по ниското

 Рила днес. Първата спирка - Ресиловски манастир "Св. Покров Богородичен", датиращ от 30-те години на ХХ век. Легенди, история и лични впечатления, синхронизирани от звън на камбани. Следваща дестинация - 35-метровия водопад Горица, свързан с легендата за младата жена Горица, вярна на своя Йовица, която подгонен от турците се хвърлила от една скала. Водопадът е пълноводен целогодишно. Предимството да бъда най-бързата от групата беше в това, че разгледах и с. Овчарци. След него отидохме до информационния център Паничище. Вместо да изгледам филма за рилските езера, изтичах набързо до езерото Паничище, което с формата си на паница е дало името на цялата област. Маркировка няма, но от чешмата вдясно е съвсем лесно достъпно по горска пътека. Единственото безоточно езеро в Рила сега е доста заблатено, но си заслужава да се види. Успях да се върна преди групата да е приключила с гледането на филма. Последно видяхме Сапарева баня със старо име Германея. Нейният гейзер е най-горещият в континентална Европа. Успях да разгледам средновековната църква (инфо за нея - на колажа), банята, парка и да снимам отвън местния храм 'Св. 40 мъченици ', вече затворен по това време.

Снимки от Расиловски манастир

Снимки от с. Овчарци, екопътеката към водопад Горица и самия водопад

валявица е съоръжение за пране и степване на тежки вълнени текстилни изделия

Колаж - от информационния център Паничище до езерото, дало име на областта 

Снимки от Сапарева баня

Боженишки Урвич и Чекотински манастир

 

Днес, 11.10.2026 г., най-после се събрахме и петимата от нашата чудна банда за скитания – Насето, Яна, Мимче, Тео и аз.

Първата ни цел беше от хотел „Боженишки Урвич“ до едноименната крепост – обект с национално значение. За нея има данни, че като място е било заселено още в праисторическата епоха, а първите съоръжения датират от V – VI в. като част от ранновизантийската  отбранителна система. Разцветът на крепостта е 7-8 века по-късно. Тогава е построена външната крепостна стена. През 14 в. е била седалище на кефалията при цар Иван Шишман – болярина Огнян. За това свидетелства и надписът, който можете да видите на една от снимките:

„Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“

На най-високото място в крепостта е скалният параклис, издълбан в скала. Тази скала е била култов център на траките.

Следващата ни цел, отстояща на малко повече от 8 км. беше Чекотинския манастир „Св. Архангел Михаил“, основан по време на Второто българско царство. През 14-ти и 18-ти в. манастирът е бил разрушаван и напълно възстановен в средата на 19-ти в. Единствената оцеляла сграда е едноименната стара църква на манастира, а над нея е аязмото. Надолу към реката е Чекотинският водопад, който в момента беше напълно безводен.

Последва едно „гонене на Михаля“ или по-точно – следване на маркирана екопътека, която не съществува. Както се казва, „всичко е добре, когато завърши добре“. Добър човек от Ботевград, който гледа пчели в Своде ни закара до хотела, пред който бяхме оставили колата и някак си излязохме (почти) сухи от дъжда. Човек, който дори се обиди, че му предложихме заплащане за спасителната акция, която ни организира. Признатаелни и благодарни, вече сме по домовете си и се радваме на снимките, които ще ни напомнят за това поредно наше приключение.