Трета тренировка из Витоша за 2024 г.

 Продължавам да се предизвиквам с тренировки из красивата Витоша. Целта ми беше Тихия кът - Кладница, но в 8:30, на бул. "Цар Борис III", информационната табела на спирката показваше 33 минути до пристигането на автобус 63. Докато обмислях всякакви варианти, ето че го видях преди светофара. Различното - този автобус беше с маршрут до ул. "Бялата вода" (тази, преди едноименната чешма). С опита си от миналата неделя, прецених, че това е чудесен вариант и в 8:50 (или 2-3 минути по-рано), вече крачех към чешмата. Както казах, до Тихия кът (че дори до отбивката за Владая) нямаше изненади за мен и използвах това, за да потичам интервално. При отбивката за Владая, обаче, поех вляво и не спрях да снимам чудната Каменна река, която на два пъти беше от дясната ми страна. После, обаче, ми стана скучно - огромни иглолистни дървета сякаш не ме пускаха да изоставя пътеката - отлична маркировка и тук, за което благодаря! Когато влязох в Кладница реших да попитам една много пъстра и усмихната жена за автобусната спирка. Тя не само ми показа, но и ми подари клонче люляк - с цели три цвята на него. За разлика от съседките ми, които се карат на дечица, берящи от тези уханни цветове, тя ме увери, че така помага на храста догодина да роди пак. В противен случай, ще остане без цвят. Да похваля и маршрутките - тръгват на всеки кръгъл час от Кладница и от Руски паметник и дори в създалия се вече трафик, взимат разстоянието за 45 минути. Ето ме, не само жива, но заредена с много енергия. "To Be Continued", както казваме в наше село.

Втора тренировка из Витоша за 2024 г.

 Както разкрих и в публикацията за първата ми за тази, 2024, година тренировка из Витоша - готвя се за нещо мащабно, което не е нужно да постигна на всяка цена, но ми доставя удоволствие да проучвам етапите му и да спирам, където е нужно, за да се насладя на природата, за да се слея с нея. Стартирах с еластично ходене от кръстовстището на булевардите "Българи"я и "Гоце Делчев" нагоре, покрай резиденция "Бояна". На кръговото пресякох от другата страна, зявих по ул. "Беловодски път" и тръгнах отдясната му страна. На ул. "Старн Беловодски път" - вдясно. Боя се, че неразумно слязох по паралелната му пътека, но само до толкова, доколкото леко криввнах от обозначения маршрут. При табелите за прарк "Витоша" се тръгва нагоре и вдясно. Отляво се пада чешмата "Белята вода", а вдясно има указанаия за "Нископланинска обиколка на Витоша" и перфектна маркировка в синьо-бяло-синьо. Така, за десетина минутир бях пред ресторант "Тихия кът". Веднага след автобусната спирка, по същата маркировна, сравнително бързо и леко се стига до разклон. Направо е пътят за Мърчаево и Кладница, който ще ми е нужен следващия път, а аз завих вдясно, минах покрай конната база на Владая - там  има кучета, но бягат само като чуят "НЕ!". С малка помощ от жител на Владая, колкото да се убедя колко услужливи са хората, стигнах до кметството на село Владая 10 минути преди идването на автобуса от Мърчаево до метростанция "Мизия", откъдето взех метро до "Орлов мост" и оттам - до "Западен парк", следвайки указанията за връзка с линия 1. Излязох от нас в 7:40 и в 12:20 отново си бях вкъщи. Следвах инструкциите за еластично ходене и тичане и мисля, че мога да се справя с този преход по-бързо, ако не спирам за снимки. Хапвах в движениеи то по малко на различни места, така че мога вече да работя за бързина. 

Ето и снимки от този красив маршрут, който е особено препоръчителен в летните горещини, най-вече в частта от Бялата вода нататък. Да, снимките са разбъркани, но това не омаловажава красотата на пролетния пейзаж. 

Първа тренировка из Витоша за 2024 г.

 Кръгов маршрут: Симеоново - под ски шанцата - пътеката над Бистрица и Железница - отбивката за Алеко, но при Лалето завих към Симеоновските езера - центъра на Симеоново. Всъщност, това е първата, при това много скромна, но с опознавателен характер л, тренировка за нещо много по-мащабно. Дори да не се справя, "целта е Пътят".