понеделник, 25 май 2026 г.

Своге - връх Грохотен - Своге

 По идея на съмишленика ми Тео и с указания на прекрасната Ели от "Друми в думи", той, Янислава и аз, тръгнахме от София в 8:05 ч. към Своге. Влакът в този час е ужасен, но следващият ни е твърде късно. Все още свежи, предпочетохме да пътуваме прави и да дишаме на всяко отваряне на вратите. От Своге, където малко се повъртяхме, ползвайки GPS-a, макар и не по ул. "Ивайло", но набирайки добра денивелация, стигнахме до началото на екопътека "Грохотен" към едноименния връх, висок 1052 м. в Понор планина. Самата екопътека е реновирана в средата на 2024 г. и предлага пейки, беседки и най-важното - местоположението в момента и упътвания към върха. Подножието му е една много приятна поляна, на която човек може да помързелува. Самият връх няма табела, за разлика от водещите до него, или знаме, но на места по черния път от споменатата поляна се откриват чудесни гледки, а за да ни уверят, че сме на прав път, добри хора са оставили пирамидки от камъни. На връщане, все пак, стигнахме поне до оброчния кръст в северната част на града. После се върнахме към гарата, където успяхме да презаредим батериите преди бързия влак в 14:45 ч. Една идея по-добър като условия, но мисля, че от БДЖ могат да се погрижат пътуването в тази красива част на България да бъде малко по-приятно. 



































петък, 15 май 2026 г.

Язовир Пасарел - село Долни Лозен

Бях минавала този маршрут наобратно и реших да се предизвикам. За първи път се насладих на Лозенската планина "суха на барут", както казват колоездачите. Дори онези, заблатени още в средата на миналия век, места бяха лесни за заобикаляне. Видях: Мост на влюбените и окото на язовир Два паметника и голям манастир На св. Киряк пещерата Падовете на реката И все пак качих се на върха за да срещна приятелка добра

мостът на влюбените над язовир Пасарел

манастир "Свети Спас" - църквата

един от падовете на река Ракита

брод над река Ракита

аз до "окото" на язовир Пасарел

чешма Гаркиня от 1985 г., чийто мастор е Владимир Андреев

лобното място на Димитър Списревски

аз на връх Половрак (1182 м.), снимана от приятелка, която срещнах "случайно"

окото на язовир Пасарел

скалите под връх Половрак

един от най-красивите гущери, които съм виждала

по пътя

пирамидата на връх Половрак

входа на манастир "Св. Спас"

гроба на незнаен боец от хвърковатата чета на Бенковски


срещу язовира


неделя, 10 май 2026 г.

Ярема - Конната база на Ярлово - Ярема

 Ярема (по пешеходния маршрут) - Конната база на Ярлово - Ярема (с включване по маркировката на Витоша 100). Прекрасно напомняне за естествените отношения между човека и (не само)) конете. Увлечена от белите коремчета на лястовици в полет, леко залитнах. Подплашена сърна ме дари с изящен скок встрани от мен. Не снимах, за да не я стресирам допълнително, но няма да я забравя. Диви орхидеи събудиха спомена за прехода от миналата седмица. Камъни приеха формата на чувствата ми, поточета припяваха на радостта ми. Благодарна, си обещах по-чести срещи с тази незаслужено пренебрегвана част от Витоша.