неделя, 28 август 2022 г.

Копривщица

 


Копривщица е:







- само на 100 км. от София и на 27.08., събота, аз се качих на влака в 7:35. В 9 и 20 (с малко закъснение), бях на гарата, от която ни очакваше маршрутка до самия град, тъй като разстоянието между тях е 9 км. Пожелах си (наум) да имам малко време на връщане за снимки на най-красивата гара в България

ранно утро
колко много хора
на гарата


- градът, запазил атмосферата на свободата. Хората я ценят и стига да спрете за няколко секунди, някой ще ви попита какво търсите, с готовност да помогне, а спирането на дъха и забавянето на крачките са гарантирани

тишина 
приглушен е дори
ромонът на реката

- мястото, в което можете да видите:


. Парк „Тополница“ по продължение на едноименната река

. Училище „Любенъ Каравеловъ“, в сградата на което е общината, а пред него, паметникът на Антон Иванов. Училището е приемственик на Първо класно училище в България

старо училище
пред стълбите му
безплатен паркинг





. Самото Първо класно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, построено през 1837 и открито през 1846 г. от Найден Геров. Сега е музей, който си заслужава да бъде посетен. Между другото, нали знаете, че снимките вътре в музеи (и храмове, с малки изключения) са забранени. Характерното за класното училище, както предполага наименованието му, е разделянето на учениците по класове, за разлика от предшестващото го взаимно училище. В двора на музея, освен сцена за изява на таланти, има и паметник, посветен на героите от Междусъюзническата война от 1912 – 1913 г.


. Читалището, основано от Найден Геров през 1869 г. и преименувано на „Хаджи Ненчо Дончев Папазов“, в знак на почит към дарителя от „далечно Кайро“. Читалището е дом на много събития от национално значение, продължаващо и до днес и съхранило също така осъвременена библиотека. Повтарям си отново и отново призива над входа му: „Прочитай неуморно“;



. Много възрожденски къщи като Лютовата – „построена през 1854 г. и е паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит“ („Уикипедия“)





. Мост „Първата пушка“, също така познат като Калъчев мост, на името на създателя си Найден Калъчев, който изгражда сводестия каменен мост над двата бряга на Бяла река през 1813 г. През 1876 г. се поставя началото на Априлското въстание, както гласи надписът:



„Първият изстрел бе даден тука!                                                                                                                                   

Екнал тревожно гръмовния звук,

слял се с камбанния радостен звън

робите - българи вдигнал от сън

дума една запленила града:

СВОБОДА!“ (Ц. Неделкин)

През 1913 г. (точно век след изграждането му), правнукът на Н. Калъчев, Петър Калъчев обновява моста;


. Автентична тепавица – хубаво магазинче с  изключително приятна съдържателка, с която можете да си поговорите. Таксата за снимки в него е съвсем символична - 1 лв.;





.  Храмът „Успение Богородично“ или както гласи надписът „Храмъ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы“, построен през 1817 г. и чиито камбани оповестяват началото на Априлското въстание, а днес – паметник на културата от местно значение. Иконите от 1837 – 1838 г, са рисувани от Захари Зограф;






. Надгробния камък на Димчо Дебелянов „Вечно чакащата майка“ в двора на храма, изработен от проф. Иван Лазаров. Надписът на плочата гласи: "В кротъкъ унесъ чака тя да дойде нейното дете"






. Чешмата, изградена от Михаил Маджаров, а по стълбите вдясно от нея да стигнете до паметника на майстора и малък парк с чудесна гледка;





. Възрожденския храм „Свети Николай“. Тъй като „Успение Богородично“ все по-трудно побирал населението на празничните литургии, през 1839 г. йеромонах Неофит Рилски, Найден Геров, поп Павел, йеромонах Игнатий и други изготвят протокол за построяването на нов храм. Не е за подценяване фактът, че това станало възможно изцяло с дарения от местните хора – Петко Доганов наредил на всеки чорбаджия колко точно пари да предоставят – и от съседните села. Даренията са били не само под формата на пари, но и на предмети, икони и труд (!). През 1842 г. получават разрешение за построяването със султански ферман;


. Паметника на Бенковски с височина 11 метра по проект на Петко Татаров, архитект и Христо Танев, скулптор, издигнат над къщата на Бенковски през 1971 г. и реставриран през 2019 г., след като през 2016 Христо Танев съобщава за това, че паметникът се руши. Възпоменателният текст е част от Вазовата „Епопея на забравените“: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“;




. Мавзолеят-костница на площад „20 април“, изграден в памет на загиналите в Априлското въстание от 1926 – 1928 г., на първия етаж от който е костницата, на втория – параклис, а на върха има металическа обкова и кръст;





. Търговската улица вдясно от костницата, където е Дирекция на музеите в бившата Спицерия (аптеката на д-р Спас Иванов).

 


Мечтите са сбъдване, така че успях да снимам гарата преди да се кача на бързия влак за София малко след 13 часа (10-минутното закъснение беше наваксано от машиниста). Интериорът е украсен с портрети на видни копривщенци от областта на историята и културата и малка библиотека. Сградата е построена през 1951 г. по проект на архитект Вельо Дебелянов. 
красива гара
на първи перон
бездомни кучета

събота, 20 август 2022 г.

Драгалевци - Драгалевски манастир - Драгалевци

съботно утро
тръгвам нанякъде
без планове 

Един много приятен маршрут на сенчица, с добро изкачване (затова и избрах да тръгна от центъра на Драгалевци, а не от отбивката за манастира, което са 2 или 3 спирки по-нагоре) от (почти) 300 м. денивелация и обща дължина 5.300 км. Качих се от ул. "ген. Ковачев", а се върнах по пътеката, водеща към ул. "Крайречна". И по двете улици, ще имате от едната си страна река Драгалевска, която е третичен приток на р. Искър, тръгваща от Торфено Бранище, пресича село (сега вече, квартал) Драгалевци, след това с няколко други реки образуват р. Слатинска, а тя се влива в р. Перловска, която от своя страна пък се влива в р. Искър. Почти като в живота. Чудни са малките водни каскади по реката и изобщо не съжалявам, че се придвижих по-бавно, но се насладих на нейния ромон и снимах чудни гледки.

дзен
сянката на гората
реката и аз

И така, след приятното изкачване и няколкото отбивки насам-натам, се озовах пред портите на Драгалевския манастир. Наричан преди Царски, "Света Богородица Витошка" и "Витошка пречиста Богоматер", сега е "Успение Богородично". Обителта е част от Софийската света гора, основана от цар Иван Александър като подчинена пряко на владиката (ставропигиална), което автоматично я е освободило от данъци и пряка намеса в дейността ѝ . Манастирът е бил опожарен от османските турци през 1382 г., но през 1476 г. боляринът Радослав Мавър плаща за зографисването на черквата, а през 15 в. е възстановен целият манастир, който за два века е средище на Софийската (Средецката) книжовна школа. Точно тук са преписани много книги като Боянски поменик на българските царе, а също така и са написани не една като "Четвероевангелие" от 1534 г.; "Псалтир" от братята Данаил, Стоян и Владко през 16 в. и много други. Също така, се знае, че през 1871 - 1872 г. Апостолът на свободата е отсядал в манастира и е бил воден от игумена Генадий Скитник, член на Първата легия на Раковски, при верни хора, с които основали комитетите. В наши дни църквата на манастира е обявена за паметник на културата от национално значение. 
кръщене в манастира
дечица се закачат 
с добродушното отче
жажда
тихото ромолене
на манастирската чешма

Вдясно от манастира има поляна за отдих, фитнес на открито и място за пикник. Не бих рискувала да запаля огън в планината, но вярвам, че хората, които го правят, са внимателни и разумни.
по обратния път
момиченце пита родителите си
къде ще обядват

На връщане видях и 23-метров обикновен габър, който е на около 120 години. 



понеделник, 15 август 2022 г.

Велико Търново, Арбанаси и Люлката на любовта

 На 13 август, в 11 часа, автобусът за Велико Търново напусна Централна автогара в София. Път като път и както казват, „време няма“. На входа на крайната ми за следобеда цел имаше огромно задръстване, но няма да отделям нито време, нито ще влагам енергия в обяснения за поведението на резервния шофьор. Важното е, че пристигнахме живи и здрави и въпреки че бях гладна и леко уморена, водена от инструкциите на „Стронцо“ (за тези, които попадат за първи път на страниците на блога ми – моят GPS), стигнах до ул. „Въстаническа“ №7 и се настаних в хотел „Варуша“. Бързо-бързо се освежих и излязох, спускайки се по улицата към Стария град. А той е вълшебен, неповторим! Дюкяни, бакалия, магазини на майстори и най-прекрасната „Шекерджийница“, в която изпих едно кафе на пясък и хапнах превкусна меденка. Благодаря, мили хора! Ето и няколко снимки, които да потвърдят думите ми:































След това, стигнах до крепостта Царевец. Голям късмет имам, да знаете – на касата нямаше нито един човек (опашката, която видях на следващия ме стресна), а служителят на входа е толкова любезен, че дори той маркира билета ми на „въртележката“. Вдишах дълбоко въздуха, наситен с толкова много енергия, че няма нужда от излишни думи. Всичко за крепостта можете да прочетете тук, както къде ли не в интернет, а и на някои от табелите, които успях да снимам. За мен, най-величествена е сградата на Двореца на българските патриарси.

 

слънчево

все по-бързо подскачам

по стълбите на кулите

 

източната кула

в подножието ѝ

Малката България

 
















































Е, разгледах аз, насладих се и се опитах да подредя мислите си, когато се озовах пред храм „Свети Четиридесет мъченици“, построен по времето на Цар Иван Асен II. Ето тук  можете да прочетете всичко за неговата история. А току срещу него е църквата „УспениеБогородично

храм „Свети четиридесет мъченици“

касиерката с усмивка ме пуска

почти в края на работния ден

 




























След това се отправих към Владишкия мост над река Янтра, издигнат през 1774 година и се твърди, че е най-старият в града, а до 1935 г. е бил и единственият в „Асенова махала“, сега – квартал „Асенов“.

 

Владишки мост

пред катинарите със сърца

младоженци










 

На 14 август се събудих рано и след като се подготвих за деня, посрещнах изгрева

сънени хора

шумът над Велико Търново

само от камбани

 


След това се отправих към отстоящия само на около 3 км. и нещо от „Царевец“, Арбанаси, „кацнал“ на възвишението, което разделя Велико Търново и Горна Оряховица. Според Константин Иречек, първите заселници на селището са от Епир – област между Гърция и Албания. Според Георги Раковски пък, цар Иван Асен II преселил няколко гръцки фамилии, след като се оженил за дъщерята на кир Теодор Комин, попаднал в плен на българите. През 1859 г. А. П. Границки пише, че в с. Загорие (сега, Арбанаси) са живели българските боляри, а населението е наброявало 2000 жители. Това е накратко, а подробно можете да се информирате от „Уикипедия“, например.  







На слизане от Арбанаси, видях табелата, указваща пътя към Люлката на любовта. Един приятелски съвет от мен – следвайте смело първите две табели, но на третата, минете отгоре, вдясно от нея. Ще загубите 3-4 минути, но ще си спестите вдигането на адреналина, докато се движите по тясна пътека, току по ръба на скалите и ще се усмихвате малко повече. Усмивките, обаче, са гарантирани, когато леко-леко по въженцето стигнете до самата люлка и се залюлеете (шак така – леко-леко) на люлката, която е на Гарга баир, за който моят добър приятел Любо Николов шеговито написа: „Гарга баир да ти е на хаир!“ Никой не знае кой е поставил люлката там, нито кой я е махал два пъти, но общината е решила, че си заслужава не само да я запази, но и да я обезопаси. Е, аз се върнах по пътеката, която ви препоръчах.

 

ранно утро

стръмна е пътеката

към (люлката на) любовта

 


След люшкането, за нула време се придвижих (моите придвижвания са пеша, знаете) до крепостта „Трапезица“. 

 

Трапезица

румънка ми иска огънче

със странни знаци

 

останки

от някогашни църкви

сега – „Опасна зона“

 







Вече, „гърмян заек“, скороходствах до стаята ми, изкъпах се и я освободих. Благодаря на хазяите – много тихи, приятни хора. Да бяха всички като вас... Е, може би не би било интересно.

 

неделя

безразличието у продавачите

на сувенири

 

Хъммм, виж ти, виж ти, то хапването лесна работа, но автобусът ми беше в 19:30 и на автогарата ми казаха, че нямат свободни места, за да ми презаверят билета. Разходих се по Стамболовия мост ), стигнах до Художествената галерия „Борис Денев“ и се разходих малко из парка „Асеневци“.

 

врява

полицай пише акт на просяк

в парка „Асеневци“

 







Поемайки към Централна автогара – изненадите не спираха, а най-голямата беше, че само 30 минути по-късно имаше влак до Горна Оряховица, а там, само половин час по-късно – за София, в който ми уредиха място във вагона, който прикачиха (№ 21, хе-ей!). Въпреки закъснението, в 19:30 вече си бях у дома.

 

колко много гледки

сменям автобуса

с влак

 

весело купе

всеки със своя история

за допълнителния вагон