Пещера

 

На рожден ден като на рожден ден – избирам да правя това, което ми харесва, въпреки че некоректен туроператор отмени пътуването, планирано от мен, три дни преди осъществяването му. Съсредоточавам се върху положителното и загърбвам всякакви недоразумения.

Ето как с най-любимите ми същества паркираме до биосферния резерват „Купена“ в Баташката планина на Западните Родопи и поемаме по пътеката със забавни надписи, водеща до пещерата Снежанка, наречена също „перлата на Родопите“. Цената на редовния билет за вход е 7.16 евро и получавате възможност да сканирате аудио гид. Имайте предвид, че температурата е около 8°C. Пещерата е била обитавана от древните траки някъде около 600 г. пр.н.е. Понастоящем залите с едни от най-красивите сталактити, сталагмити и сталактони са общо шест. Във Вълшебната зала ще видите сталагмит, който е оприличен на приказната героиня Снежанка, дал името на пещерата.

В центъра на град Пещера след празничния обяд видяхме:

- високата 13.55 м. часовникова кула „Сахата“, която е втората най-стара в България, след тази в Етрополе, за която ви разказах тук. В миналото „Сахата“ е отмервала работния ден на занаятчиите

- храм „Света Петка“ (точно преди кулата), построен през 1690 – 1710 г. Характерно за нея, че по изискванията от това време да не бъде по-висока от конник на кон, е вкопана с 13 стъпала в земята.

- паметника „Гигантските обувки“, т.к. Пещера е позната и като „столицата на обувната индустрия“. През 1965 г. тук е бил открит големият обувен завод. Всяка от двете обувки е с височина 1.60 метра, дължина 3 м. и тегло 800 кг.

- крепостта Перистера на хълма „Св. Петка“ в северния край на града. Името ѝ идва от гръцката дума за гълъб (περιστερά). Според една от легендите, хълмът е бил тракийско светилище и когато римляните завладяват траките през I век, тракийска жрица се жертвала по време на римската обсада, а духът ѝ се вселил в камък с формата на гълъб.  Римляните превърнали светилището в кастел (военна крепост). През 395 г., когато Римската империя е разделена, крепостта остава във Византия, а Юстиниан I Велики, който разширява крепостта, дава името Перистера, заради споменатия вече камък.

Ярема - Бистрица: тренировъчно, ново ниво

 Ето как могат да изглеждат 18.160 км. (6.290 тичане + 11.870 преход) в планината. Особено в работен ден. Няма как да уловя ароматите, но всеки, който поне веднъж е бил изкушен от извънградските разходки, може да ме разбере.

Западен парк - Драгалевци

 Когато човек реши да се разходи от Западен парк до Драгалевци по маршрут: Красна поляна - Павлово - Бояна (по "Пушкин") - Сребърната вода* - по туристическата пътека, осиновена от фирмата Х (нямам аргументация за скрита реклама, още повече, че би била анти, особено сравнена с тази на В100) - плажа на Драгалевци, се получава това:

*Сребърната вода извира от дълбочина над 1800 метра, а температурата ѝ е 18 - 21°C през цялата година. Преди извора, водите минават през сребърни залежи и това е причината за наличието на високи стойности сребро в тях. Твърди се, че лекува бъбречни, стомашни и очни заболявания. Малко по-нагоре, по споменатата пътека на В100, под Боянското езеро, е параклисът "Св. Панталеймон", който е закрилник на извора. 

Под Балкана, над Златица

 Златица е едно от най-красивите и добре уредени градчета по подбалканската линия София – Бургас като изключим плачевното състояние на красивата сграда на гарата. От там тръгват и няколко екопътеки. Предвид времето, с което разполагах, направих бърз преход от там през Спасово кладенче и манастира с почти кръгово завъртане към гарата по една от тези пътеки, да посетя един от заслоните, "Св. Георги Победоносец", минавайки под моста да стигна до гарата и озовала се по-рано там, да завършва разходката с бързо посещение на Часовниковата кула, построена през 1777 г., в града и парка „Тръгнал дядо за Златица“ с онази негова изгубена ръкавица, за която ни разказа Елин Пелин. За кладенчето има няколко легенди, една от които е, че войводата Спас, лошо ранен от турците, със сетни сили се добрал до извора, а оттам „бликнало святото аязмо“, както ще видите от надписа. Аязмо, което и до днес се твърди, че лекува проблеми с очите. По-късно е бил изграден и самият манастир, мястото за който е било отбелязано с оброчен кръст като „знак за памет“. Под него е къща, която професор Никола Малев е издигнал в памет на родителите си, точно над реката с нейните интересни вирове и водни падове, където се разхладих. Качих се по стълбите, начало на прехода за Свищи плаз, за да видя новия параклис „Св. св. Кирик и Юлита“, който още не е действащ и да се ориентирам в две от пътеките, които ще ме отведат до места, за които ще разкажа при следващо пътуване. Обещвам си ново посещение, когато красивият водопад на р. Курудере (Сух дол), извираща от вр. Свищи плаз (също дестинация, която ме привлича за бъдещи посещения) ще бъде пълноводен. Скалите над него си намериха един катерач повече в мое лице.