Морени - Лъвчето - Черни връх - Голям Резен - Малък Резен - Морени

За първи път тази година. Беше невероятно очарователно да се върна в началото на пролетта - все още сняг тук-таме, току-що цъфнали минзухари, сърнички (извинете ме за лошото качество, но за нищо на света няма да навра камерата в личицата им, за да имам супер снимка), калинки на Голям резен. Също така установих, че някои скални образувания ми бяха убегнали, но в това е чарът на планинските преходи. Преди някой да ми е размахал пръст, да уточня - ИМА обиколна пътека за Лъвчето. Намира се между колчета 111 и 112, а забраната започва от колчета 105-106. Да, газите през мочурища по това време на годината или ги заобикаляте, озовавайки се в клек, но си заслужава. Внимавате също така бетонните стълбове да са ви отляво, за да не се окажете в забранената зона на Бистришко бранище. Всяка стъпка, всяка усмивка на познати и непознати, всяко забавяне на темпото, за да видите още нещо, си заслужават. Подкарвам "мръсната дузина" (витошките двухилядници) и съвсем скоро ще ги мина всички за един ден.

Своге - връх Грохотен - Своге

 По идея на съмишленика ми Тео и с указания на прекрасната Ели от "Друми в думи", той, Янислава и аз, тръгнахме от София в 8:05 ч. към Своге. Влакът в този час е ужасен, но следващият ни е твърде късно. Все още свежи, предпочетохме да пътуваме прави и да дишаме на всяко отваряне на вратите. От Своге, където малко се повъртяхме, ползвайки GPS-a, макар и не по ул. "Ивайло", но набирайки добра денивелация, стигнахме до началото на екопътека "Грохотен" към едноименния връх, висок 1052 м. в Понор планина. Самата екопътека е реновирана в средата на 2024 г. и предлага пейки, беседки и най-важното - местоположението в момента и упътвания към върха. Подножието му е една много приятна поляна, на която човек може да помързелува. Самият връх няма табела, за разлика от водещите до него, или знаме, но на места по черния път от споменатата поляна се откриват чудесни гледки, а за да ни уверят, че сме на прав път, добри хора са оставили пирамидки от камъни. На връщане, все пак, стигнахме поне до оброчния кръст в северната част на града. После се върнахме към гарата, където успяхме да презаредим батериите преди бързия влак в 14:45 ч. Една идея по-добър като условия, но мисля, че от БДЖ могат да се погрижат пътуването в тази красива част на България да бъде малко по-приятно.