Бях минавала този маршрут наобратно и реших да се предизвикам. За първи път се насладих на Лозенската планина "суха на барут", както лазват колоездачите. Дори онези, забялатени още в средата на миналия век, места бяха лесни за заобикаляне. Видях: Мост на влюбените и окото на язовир Два паметника и голям манастир На св. Киряк пещерата Падовете на реката И все пак качих се на върха за да срещна приятелка добра
Страници
петък, 15 май 2026 г.
Язовир Пасарел - село Долни Лозен
неделя, 10 май 2026 г.
Ярема - Конната база на Ярлово - Ярема
Ярема (по пешеходния маршрут) - Конната база на Ярлово - Ярема (с включване по маркировката на Витоша 100). Прекрасно напомняне за естествените отношения между човека и (не само)) конете. Увлечена от белите коремчета на лястовици в полет, леко залитнах. Подплашена сърна ме дари с изящен скок встрани от мен. Не снимах, за да не я стресирам допълнително, но няма да я забравя. Диви орхидеи събудиха спомена за прехода от миналата седмица. Камъни приеха формата на чувствата ми, поточета припяваха на радостта ми. Благодарна, си обещах по-чести срещи с тази незаслужено пренебрегвана част от Витоша.
неделя, 3 май 2026 г.
Оселна - Зверино
Отново по Искърското дефиле във Врачанския балкан с маршрут: Оселна и водопадът й - Зверино - водопад Бигора - гара Зверино. Спасение - чудна компания от Насето, Мимче и Тео, омайни гледки, опияняващите аромати на пролетта, птичите песни и ... бяло-червената маркировка, която е повече от отлична.


































































