Подготовка за трети поправителен

 "Нямах време!" Много лесно би било публикацията да завърши тук или да се завайкам и затръшкам колко съм ощетена. Истината е, че имах няколко, макар и ограничени, часа и ги оползотворих в ходене, както следва:

От НДК, "Билетен център", по Моста на влюбените и през Кучешката градинка, та в Южния парк. Оттам, по Централната алея, до МОЛ Парадайс и по бул. Черни връх до Фантастико след Околовръстното. Бърз "тегел" до площада на Драгалевци, бегом до спирката /до тук, 140 минути/, бързо на метрото и у дома за душ и работа. 

Мога само да бъда благодарна! 

Втори поправителен

 19 юли. Горещо е. Къде би могло да бъде по-хладно, отколкото в планината. И понеже ни е толкова близко, не си заслужава да се пържим по домовете, ако работата ни е такава, че ни позволява гъвкавост. Днес изминах 17.250 км. с нищожна денивелация от 117 м. по част от "Философския сегмент": от пункт "Брезите", който всъщност е спирка "Царева махала" на автобусите 69 и 98 до заслона, от който продължава към Драгалевци, но завих към Симеоново покрай езерата, ул. Панорамна и ул. Витошки езера до последната спирка на автобус 67. Съвсем в унисон с името на сегмента, погледнах философски на факта, че на първото разклонение на пътя поех вдясно, вместо вляво, но бързо се върнах и не се отклоних повече - дори там, където често "новобранци" слизат към Железница, а и на съвпадението на издълбаните на една бреза инициали. Не продължих към Драгалевци и Бояна преди всичко, заради времето, с което разполагах, а и защото това е отсечката, която съм минавала най-много пъти - дори още преди "мухата" Витоша 100 да забръмчи в главата ми.

Посвещавам тази моя малка победа над негативните мисли, атакували съзнанието ми, на прекрасното куче на дъщеря ми и съпруга ѝ - вече двегодишната Лъки, с която се заобичахме още на първата ни среща.

 

Първи поправителен

 И така, и иначе горещниците са факт. По този случай си подарих - 23 километра и половина - изминато разстояние. 1108 метра - денивелация. 28 градуса по Целзий - температура на въздуха. Издрани ръце и крака - моите. Усмивка до опашките от удоволствието да победя себе си.

Маршрутът е част от Витоша 100 в частта от НИМ до Кладница. Не очаквах нищо, не исках нищо. Само знам, че няма да се откажа и ще успея. В точния момент и след точния брой повторения.