Сурва в Перник - 2023 г.

 Кукерите гонят злото с различни маски, ефектът от които се подсилва от чановете на кръста им. Най-после, след три години отлагане (2020 г. - водна криза със заплаха от епидемия; 2021 г. - COVID 19; 2022 г. - Омикрон), XXIX Международен фестивал на кукерските игри "Сурва" се състоя официално (неофициално, през 2021 г. хората от региона са изпълнили ритуала). И така - откъде е тази работа с маските и силния звук, плашещ злото? Митове и легенди да искате! Преплитат се едни с други, божества получават различни имена, но историите, в основата си, остават еднакви. Такъв е и случаят на бог Зарей - подлият Зевс, преобразен като змия, влязъл при Персефона и тя заченала Загрей, наречен още "първият Дионис". Всичко хубаво, но мойрите - онези три женици, които сучат и усукват нишките на съдбите (не само човешки) - прошепнали на Хера какви ги е вършил съпругът ѝ и тя изпратила титаните по следитге на новороденото. Майката, обаче, го дала на куретите (внимание с наименованието!) - жреци на Зевс. Те вдигали шум, за да заблудят титаните. Последните открили Загрей, докато си играел със седемте играчки: конус, ромб, астрагал, пумпал, ябълка, руно и огледало, което разкрило истинския му лик. Побягнал злочестият, преобразявайки се в какво ли не , но в крайна сметка, когато добил образа на бик, титаните го хванали и ВНИМАНИЕ - СЛЕДВА СЦЕНА НА УЖАСИТЕ: заръфали полусорово и полуопечено месото от тялото му, разчленено на седем части. И ако девственицата Атина Палада не била скрила сърцето му, а Аполон не събрал останките му и не ги бил положил пред триножника в Делфи, Деметра нямала да има какво да възкреси, колкото и категорична да била заповедта на Зевс. Ето как различните маски представят различни епизоди от тази легенда и различните превъплашения на Зарей. Например, белият кукер е самият Зевс; кукерите без маски, но с намазани лица са титаните; попът е двуполов и седемте предмета, с които е запасан, са седемте играчки на Зарей; а бикът - превъплъщение на Зарей в последната му битка.

Източници: "Уикипедия" и "Успелите.бг"

Кътинските пирамиди

 Днес посрещаме Новата лунна година - годината на заека. Пожелавам ви много здраве, обич и късмет, а на тези от вас, с които "сме от една порода", много пътешествия. Виртуалният ми късмет беше "Пътешественик с мечти - откривател ще си ти!" Е, как да започна и лунната година, освен с поредното ми откритие? Признавам си, че идеята да посетя точно кътинските пирамиди отдавна си проправяше път сред другите планирани пътешествия и ето, че точно днес дойде моментът, в който тя излезе на преден план.

Автобусът, който ще ви отведе до там е 27. Последната му спирка е до метростанция "Княгиня Мария Луиза", откъде избирате изхода към V Многопрофилна болница за активно лечение и веднага вдясно (зад метростанцията или ако е по-разбираемо - между двата изхода) е спирката на автобуса, срещу която е този графит с думите на Борис Дрангов - офицер от V македонски полк, участвал в редиците на Българската армия в Илинденското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни  . Интервалът на движение на автобус 27 е 30 минути в почивни и предпразнични дни. Намерете разписанието му и разчитайте 100 % на него и в двете посоки. Има и други възлови места, откъдето можете да се качите, така че разгледайте споменатото разписание тук. 

Само 55 минути по-късно ще бъдете на последната му спирка в село Кътина. Връщате се назад и поемате по улица "Езеро". Още по-лесен е достъпът до нея, ако слезете на предпоследната спирка "Старата фурна - по желание". Заевете желанието си просто като станете - шофьорите и на двата автобуса бяха повече от отзивчиви. Там, завивате над чешмата и продължавате до веещите се две български знамена, при които завивате наляво и продължавате все нагоре. 

При разклонението, леко вдясно, ще се озовете до кътинския манастир "Св. 40 мъченици". В момента той се ремонтира и не е отворен, но си заслужава да видите сградите. По принцип, обителта е действаща, но е без монаси. За манастира се знае, че е основан по време на Второто българско царство. След Освобождението, от него остава само малък храм. Този храм окончателно е разрушен през 1960 г. и възстановен през 1998 г. по инициатива на тогавашния кмет и с дарения на местните жители. Освещаването на манстира е през 2010 г., когато там се полагат мощите на св. мчк. Трифон. (източникът ми на тази информация е маршрутния каталог на "Странник. бг")

След това се връщате към разклонението и поемате леко вляво, все направо. Скоро ще видите две табели, които ще ви насочат до стръмната, но лесно проходима пътечка, а тя - до пирамидите. Трябва да прекосите рекичката два пъти, но тя е толкова тясна, че няма опасност да се намокрите. Използвам двете умалителни, защото наистина имам предвид много малки и пътека, и река.

Толкова много бях чела за тези пирамиди, неглижирани от това, че не са чак кой знае колко голямо образувание, че вече "от тях не е останало почти нищо" (предпочитам да не посочвам източника на тази грешна информация) и какво ли още не, че не очаквах нищо. Ето го разковничето на приятното изживяване - ни-как-ви-о-чак-ва-ни-я! За мен, пирамидите са величествени и си заслужава да бъдат видени и разгледани. Нужни са ви високи туристически обувки, добре тренирани крака, GPS ("Стронцо", както си наричам моя), фотоапарат. Достатъчно - леко стъпвайте (за почитателите, може и щеки, които аз все още не харесвам) и преди да се загледате в образуванията, се уверете, че сте стъпили на стабилна повърхност. Пирамидите са се образували след като наноси от песъчлива глина са претърпели ерозия. През 1962 г. са обявени за природна забележителност. (тук на помощ с информация идва Wikipedia, цитирана от почти всички туристи, посетили пирамидите). 

Вляво от пирамидите има малък водопад и аз успях да му се насладя, след като последните дни имаше умерени валежи от дъжд.

Вдясно от тях, пък, е езерото, което ще си заслужава да се посети в края на пролетта, тъй като там цъфтят лилиии. 

Върнах се обратно и видях вече първите групи, отправили се към пирамидите. С някои от тях дори си поговорихме. Нито преходът е дълъг, нито денивелацията - нещо, с което мога да се похваля, но е подходящ маршрут за неделния, определен за активна почивка от тренировки, ден.