Не съм първата, със сигурност не и - последната, заинтригувана от тези красиви постройки, строени предимно в началото на ХХ век. Предназначението им е да регулират напора и разхода на вода, да създат запаси от нея и да изравнят графика на водните помпи, както ни информира "Уикипедия". Колкото по-високи стават жилищните сгради, толкова по-малка е нуждата от тези кули. Някои от тях се рушат, други са запазени, а трети - преустроени. Мои основни водачи бяха Drone Reporter с блестящи кадри от дрон и програмата "БНР Култура", посветила цял цикъл на водните кули в България, част 1 от който включва именно софийските. Без дрон, без кола и без журналистическа карта, успях да видя 7 от 8-те за 4 дни, вмъквайки определено време за това в обичайния ми график и като бонус, походих добре, наслаждавайки се и на други места наоколо.
Ще започна с по-малко известните.
Кулата при Локомотивно депо, София. Улица "Заводска" №1. Намира се вдясно от централния вход, на улицата към главния на Централни софийски гробища. Построена е през 20-те години на ХХ век. От програмата на БНР научавам, че тя е най-голямата - на цели 8 етажа, част от които са съблекални, стаи за персонала, техническа част, докато се стигне до горния етаж, самия резервоар. Кулата е със статут на недвижима ценност от Националния инстут за недвижимо култутно наследство. Оградена е и намах пряк достъп до нея. Това е, което успях да снимам с повдигане на пръсти, катерейки се по един камък (така успях да снимам входа, който виждате в долния ляв ъгъл) и с нелошата камера на телефона ми.
Кулата при Трамвайно депо "Искър". Трамвай 20. Последна спирка, именно депото. Е, ето ме и мен. Срещу ми - ограда. Отстрани, също. Пътеката между тях с трънливи храсти. Ами сега? О, ето я красавицата! И пак така, повдигам се на пръсти, притичвам напред-назад и ... "Какво търсите?" - сепва ме мъжки глас, който се оказва на един от охранителите. Посмяхме се добре - те, докато са ме гледали на камерите и решили да проверят какво става, аз, малко по-късно. Браво, хора! Вършите си работата. След като си пожелаваме хубав ден, решавам да заобиколя, надявайки се на по-добра видимост, тъй като и тази кула е оградена и нямам пряк достъп до нея. По-добрият вариант е да се слезе на предпоследната спирка, "Софарма", да се продължи напред, след нея, и да се завие по първата улица вдясно, а след това вляво по линията на рядко минаващия трамвай (по разписание е такъв) 23. Така бях наградена и със снимката със слънчев лъч (долу, вдясно).
Кулата на бул. "Рожен" №2. Тя е в двора на бившия завод "8 март"и също е оградена, но все повече се убеждавам, че това е добро решение. За малко да пропусна, но в един от коментарите към майстора на дрона, човек споделя за тази кула.
Кулата на бул. "Илиянско шосе", също, №2, а спирката на автобуси и трамваи там е ... "Софарма". Твърде много повторения, но няма да търсим "под вола теле". През 2021 г. кулата, заедно с тази до Локомотивното депо, получава статут на недвижима ценност от Националния инстут за недвижимо култутно наследство.
5. Кулата в "Люлин", V микрорайон, зад блок 507. Когато споделих снимката ѝ във ФБ групата на квартала, много хора си спомниха детството, когато тя е била отворена. Момчетата са се качвали до върха ѝ, където имало "корито"/"басейн" (очевидно, резервора) и оттам хвърляли учебниците и тетрадките си, а момичетата боязливо правели няколко крачки, ужасени от истории с духове. Сега кулата е затворена, а "Историческа работилница Люлин" ще бъде един от защитниците ѝ. Да, вече има графити по нея, но нека това остане най-големият ѝ проблем.
1932 г. София вече има водоснабдителен резервоар "Лозенец", зад Духовната семинария и е крайната точка на Рилския водопровод. Най-кратко обяснение е - минете зад оградата на храм "Св. Йоан Рилски" в двора на Семинарията, продължете по горска пътечка и проврете апарата през оградата. Ето още малко от историята му, източник на който е "publics.bg": По време на Втората световна война резервоарът е бил обект на бомбардировки, а силно земетресение по-късно е увеличило пробойните му. Обновяването му е осъществено през 2013 - 2014 г.
И, разбира се, красавицата - кулата-резервоар на Горни Лозенец, а от 2015 г. - галерия "359". Намира се на улица "Галичица". Ако слизате по десния тротоар на бул. "Джеймс Баучер" от бул. "Черни връх", завийте вдясно по ул. "Галичица" и ще я видите. Построена е през 1928 - 1929 г. по
проекта от 1903 г. на германския инженер Франц Салбах. Изградена е по френската система от железобетон и тухлена зидария. Допълнителната функция на кулата е била на наблюдателница. Като галерия "359" тя вече е символ на инициативата "Водна кула арт фест", за който можете да прочетете тук.
Не успях да снимам кулата при Американския колеж. Може би, аз обърках нещо, но момчетата от охраната на входа ме увериха, че няма такова съоръжение и учтиво ми напомниха, че снимането там е забранено. И при тази среща с охранители, се убеждавам, че това са надеждни, добре възпитани и готови да съдействат хора. Все пак, имате шанс да я видите като кликнете на маркирания в синьо Drone Reporter в началото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар