Париж

 

От 10 до 13 февруари бях в града на любовта, на светлините, на прекрасната симбиоза между старото и новото - чудесен начин да отпразнувам 4 години от първата (бяха общо две) операция. Както написах и в първата ми публикация от това невероятно място, Париж не може да бъде показан, Париж не може да бъде разказан. Той ни показва нас самите и ни разказва нашите истории през собствените си всевиждащи очи. Да, това не е Париж на Шарл дьо Гол, това е този Париж, който ние, всички, които го посетихем, направихе. Той е такъв, какъвто трябваше да бъде в тези смутни времена. Да, в бизнес квартала, на метростанцията, предупреждават за джебчии, но!!! За три дни видях:

- Триумфалната арка
- Айфеловата кула, без да се кача на нея
- Домът на инвалида
- Лувъра
- Булонския лес
- Le Petit Palais
- Монмартр (сама си пешеходствах до и из него и се върнах пеша до триумфалната арка)
-  Мулен Руж (отвън)
- бях на разходка по Сена с корабче
- пътувах с влака до Версай, в градините му и в голяма част от залите му
- ахках и охках около La Defense - толкова нови сгради, скулптури и инсталации
- дори влязох в мола Le 4 Temps, за да чуя концерт на пиано
- насладих се и на първо ханами през първата половина на февруари точно в Париж

Сигурно изпускам нещо, а набързо продиктуваните ми краткодумия от там, които са моята история, разказана от Париж, още от самото ми тръгване от София, та до връщането, са:

утро  

асана самолет

преди полета

 

колко малки са сега

върховете

полет до Париж

 

изпъкнали вени

планинските пътеки

по които още не съм минала

 

часова разлика

успявам да видя

два изгрева

 

стържещи звуци

на летището

куфари с колелца

 

от Бове до Париж

на огледалото жерави

от хартия

 

Лувъра с удължено работно време

утре стачкуват

 

„Мадлената“  в реставрация

поръчвам си съименничката ѝ

в кафенето

 

селфи

колко съм малка

пред Айфеловата кула

 

Café de la Paix

пустеят без хора

масите

 

Опера Гарние

представленията само

балетни

 

скучна беседа

фокусирам се върху щракането

на камерите

 

топла зима

и все пак дори малката арка

в ремонт

 

въздишки

вече ни омръзна

да се возим

 

девети етаж

колко близо е сега

Сена

 

Лувъра

най-много хора

пред оригиналите

 

от епоха в епоха

прескачам

стъпалата в Лувъра

 

ранно утро

спят дори лебедите

в Булонския лес

 

hello sweetie

цветнокожа жена снима

точно зад мен

 

бизнес квартал

в метрото предупреждават

за джебчии

 

разходка с корабче

по Сена

ех, Нотр Дам

 

сякаш винаги съм живяла тук Монмартр

 

катинари и камбанен звън

късен обяд на стълбите

пред Сакре Кьор

 

разпервам ръце

вятърните мелници

на Монмартр

 

февруарско утро

затаявам дъх 

под цъфнала вишна 

 

слънчев лъч

в червено сме аз

и Мулен Руж

 

бизнес квартал

концерт за пиано

в мола

 

голямата арка

флиртуват с момичетата

колоездачи

 

сутрешен хор

на непознати птици

моят Париж

 

белла чао

във влака за Версай

уличен музикант

 

птици по раменете

градините на Версай

 

колко много жени

изгревът и залезът

на краля слънце

 

спалните

на крале и кралици

бебета в колички

 

Версай не ни пуска

размагнетизирани билети

 

тишина

само се усмихваме

след Версай

 

последна разходка

залезът отразен

в Сена

 

понеделник 13

денят ни започва

със закъснение на полета

 

мъгла в Бове

София изглежда

все по-далече

 

оголени жици

по тавана на летището

две врабчета

 

опит за бягство

така ни се пуши

дори на непушачите