събота, 26 юни 2021 г.

Нова книга


Вече е факт електронният сборник разкази "С аромат на лотос". В него можете да прочетете мои творби, отличавани и награждавани на български и международни конкурси. 

издателство: "Gabriell-e-lit" в два електронни формата - pdf и epub


четвъртък, 17 юни 2021 г.

HIIT предизвикателство

 HIIT - високо интензивна интервална тренировка. Ползите от този вид тренировки са три: горене на мазнини, тонизиране на мускулите и пестене на време. Една такава тренировка е с ефект на 30 до 45 минути каране на колело. 

Снимки - до ден 6, тъй като упражненията се повтарят. 

Ден 1 – цяло тяло
40 сек. работа, 10 сек. почивка
1. променящи се напади с бицепсово сгъване
2. гребане и трицепсово разгъване
3. коремна преса с боксов удар
4. планк+гребане+скок
5. сумо клек с раменна преса
НАЧИНАЕЩИ 2 кръга
СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ: 3 кръга
НАПРЕДНАЛИ: 4 кръга

Ден 2 – корем
45 сек. работа, 15 сек. почивка
1. Подскачащ Джак
2. Велосипедни коремни преси
3. Трепкащи крачета
4. Руско извъртане
5. Подскачащ Джак
6. Вдигане на крака под формата на цифрата 4 (22 сек. ляв/23 сек. десен крак)
7. Докосване на пръстите на краката
8. Подскачащ Джак
9. Планк с последователно изнасяне на крак настрани
НАЧИНАЕЩИ: 1 кръг
СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ: 2 кръга
НАПРЕДНАЛИ: 4 кръга

Ден 3 – крака
30 сек. работа, 10 сек. почивка
1. 4 клека + скок със завъртане
2. Обратен напад + ритник напред
3. Подскоци напред-назад
4. 3 пулсиращи клека + подскок
ЗА ВСИЧКИ: 3 кръга
ПОЧИВКА МЕЖДУ КРЪГОВЕТЕ: 50 секунди

Ден 4 – почивка

Ден 5 – Табата
Всяко упражнение с ритъм 20 сек. работа/10 сек. почивка се изпълнява 4 пъти и тогава се минава към следващото. Почивка между повторенията – 0 сек., почивка преди следващото упражнение – 30 сек. Ето ги и тях:
Подскачащ Джак
Половин бърпи с клек
Високи колене
Лицеви опори

Ден 6 – Глутеус
40 сек. работа/20 сек. почивка/1 минута между кръговете
Клек и отскок с гири
Ходещи напади с гири
Магарешки ритник с десен крак
Магарешки ритник с ляв крак
Мъртва тяга
НАЧИНАЕЩИ – 2 КРЪГА; СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ – 3 КРЪГА; НАПРЕДНАЛИ – 4 КРЪГА


Ден 7 – С мед. топка или с гиричка

45 секунди работа/20 секунди почивка

Бърпита

Руско извиване

Полиометрични напади

Лицеви опори

V-седеж/лягане (краката не опират пода)

Люлеене на топка/гиричка

НАЧИНАЕЩИ – 1 кръг; СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ – 2 кръга; НАПРЕДНАЛИ – 3 кръга

 

Ден 8 – почивка

 

Ден 9 – долна част

40 сек. работа/20 сек.почивка; 60-90 сек. интервал между сетовете

Сет 1

Бърпи

Обратен напад и ритник напред с десен крак

Обратен напад и ритник напред с ляв крак

Гоблет-клек с тежест

 

Сет 2

Клек с отскок

Ходещи напади

Гоблет-клек с тежест

Кънкьор

 

НАЧИНАЕЩИ – по 1 път всеки сет; СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ – 2; НАПРЕДНАЛИ – 3

2-та сета, с 80 сек. почивка между тях = 9.02 минути

 

Ден 10 – взривяване на мазнини“: ефект до 24 часа

30 сек. работа/15 сек. почивка

Планински катерач

Въздушен клек

Напади с подскоци

Странични бърпита (при изравняване в планк – подскок наляво/подскок надясно, вместо лицева опора)

5 кръга с цел за не повече от 15 минути


неделя, 13 юни 2021 г.

До Русе за два дни

11.06.2021 г. , петък


Предвидливо, освен разходката на кучето, правя HIIT: пести време и има двоен ефект, взимам душ и се отправям пеша към Централна Автогара в София(отнема ми един час). Казвам предвидливо, защото ми предстоят 5 часа път и е хубаво да съм се раздвижила преди това. Точно в 8 часа, от сектор 9, тръгва автобус за Дулово, който ще ме остави в Русе в ранния следобед. Няма опасност да се отегча от пътуването, тъй като уча (един курс, за който ще споделя към края на лятото), чета „Залутани записки“ от Иван Шопов в превод на Таня Попова (изд. "Ерго")  и „Мъдростта на Древна Япония“, чийто съставител и преводач е Станислав Йотов (изд. "Пергамент прес"): добър баланс.

 

накъсан пейзаж

люлее се пердето

на автобуса

 

Облаците сякаш се опитват да ми помогнат да чета, а пътникът до мен придремва, закрил само половината от прозореца. Шофьорът слуша рок радио и зеленината навън съвсем успокоява забързания ми пулс.

 

завой след завой

зейнали срещу нас

къщи без прозорци

 

В 10:30 спираме за пуш-пауза (хаха – внезапно си спомням тинейджърски израз) и леко разтоварване от пътници в Плевен. Благодарение на това, успявам да се настаня на двойна седалка. След още около половин час спираме за около 20-30 минути

 

почивка по пътя

всичко е по старому

в Обнова

 

И... отново на път. Чета и току поглеждам през прозореца

 

зелени хълмове

колко многолика е

дори пролетта

 

ниви край пътя

тук там тъмно зелени

от облаци

 

изпреварва ни джип

мигат в отсрещното

с фарове*

(* - така шофьорите предупреждават, че има полицаи)

 

звънци

почти до хоризонта

кравешки стада

 

от край до край по пътя цъфнали макове

 

прах по пътя

вдясно ремонтни работи

вляво мост на Кольо Фичето 

 

В 13 часа спираме в Русе и както си обещах, затварям очи и поемам дълбоко дъх.

 

първо действие

бавно се разтваря завесата

от облаци

 

Първото нещо, което припомням е, че блоковете в Русе имат имена. При това, съвсем не хаотично разхвърляни като номера на блокове в софийския квартал „Люлин“, например (намигване). Моят Стронцо (GPS-ът, да) се шегува с мен и ми спретва  заобиколен маршрут до хотела. Веднага си спомням една от прочетените японски мъдрости: „Ако бързаш, заобиколи“. Освен това, ме отвежда току до реката, а нали точно това исках?

 

ромонът на Дунав

надничат отстрани

гларуси

 


И ей така, с лекота, заредена от силата на водата, се озовавам пред хотел „Ювелир“. Въпреки лекото недоразумение – управителят записала престоя ми с един ден по-късно, - съм настанена в стаята си като скъп гост. Освежавам се, опитвам препоръчаното ми на рецепция кафе и заредена точно както и телефона ми, тръгвам по улица „Пристанищна“.  И тук, както по булевард „Цар Освободител“, свързващ автогарата с централната улица „Александровска“, ми правят впечатление добре уредените споделени алеи за пешеходци и велосипедисти, които съвсем по европейски, нито се сърдят едни на други, нито си подмятат никому ненужни забележки. 

 

лек ветрец

колко много плажуващи

по пейките

 

млад мъж

с едната рука бута колело

с другата прегръща момиче

 


Спонтанно решавам да завия за малко към центъра и дъхът ми спира – ама буквално, а не като клиширана метафора – от готическия вид на Доходното здание, познато също като Сградата с театъра. Открито е през 1902 г.  Проектът е спечелен, заедно с 1500 златни лева, от виенския архитект Раул-Паул Бранг. Стилът е неокласическия “Voila une idee”. Отличават се седемте символа на: изкуството, науката, земеделието, занятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа, а най-огоре е този на търговията – Меркурий. Дължа тази ценна информация за омагьосалата ме сграда на peika.bg. Снимам и други забележителности и си мисля, че Малката Венеция, всъщност ми предлага 

 

познати гледки

все по-често си мисля

за Милано

 

После се връщам към реката, а

 

небето

с нов спектакъл

малко преди дъжд

 




Прибирам се в стаята си за ново освежаване и презареждане, тъй като си обещах да снимам залеза. Точно се отпускам, когато

 

почукване по перваза

дълго чаканите

дъждовни капки

 

Не знам за вас, но когато дъждът ме завари приятно уморена и чиста, се чувствам толкова обновена, че ми се иска да можех да летя. Стаята ми няма балкон, но приветливата служителка от рецепцията ме кани в малко дворче с маса под навес.


 

малка мента

захладня но бързо

се топи ледът

 

Пиша. Споделям първи снимки с най-близките си хора и се усещам, че става

 

все по-тихо

отдалечават се вече

гръмотевиците

 

Усмихвам се и не ми се иска да си почивам повече.

 


след дъжда

отново съм край реката

златист залез

 

Залез, за който бях мечтала. Мечтите са цели бе крайни срокове и когато не ги гоним, всичко се случва съвсем естествено и дори надминава очакванията.

БЛАГОДАРЯ за този ден и се оттеглям в стаята си.

 

12.06.2021 г., събота

Ранното ставане никога не се е превръщало в проблем за мен. Напротив – това е тази част от деня в която съм най-активна. Без да ѝ се насладя, имам усещането, че губя нещо. Особено на ново място.

 

сутрешен вятър

втурвам се да гоня

изгрева

 


И успявам да го видя, за щастие. Да, ето ги съвсем различните нюанси, ето го обещанието за нещо ново, неочаквано, красиво.

 

плясък на криле

под неузрялата черница

окапал плод

 

задържам дъха си

на парапета пред мен

непозната птица

 

почивен ден

закъде бързате

лястовички?

 

Пия кафе край реката, водя си кратки записки и мисля, че е време за сутрешен душ и подготовка за деня.

 

кълве ли

само дъждът

не го попита



 

Да, точно влизам и дъждът се засилва. Не спирам да благодаря за късмета, който имам. Изкъпана, облечена (така, де) и усмихната, излизам на дворчето с чаша от онова, „магическото“, кафе. Не, не ми идва в повече, защото първото, което изпих край реката, беше от автомат и направо не се брои.

 

гукане

отминава и този

дъжд

 

Ето го този момент – само за мен, само аз. Трите състояния на съществуването (минало, настояще и бъдеще) са в редица и игриво си сменят местата: техният начин да ми напомнят колко относително е всичко. Правя последни записки, прочитам един разказ и се приготвям за ново движение. Напускам хотела след приятен разговор с управителя. Споделя за книгите, които си е купила, тъй като ѝ предстои дълга смяна до вторник. Обещаваме си да се видим отново.

 

В центъра на града закусвам и снимам сградите на операта, на катедралния храм „Света Троица“ и на Русенската митрополия. Свързани са с пожари – метафорчно, но уви и буквално. Те отстояват на времето и човешката небрежност и неблагодарност. Остават все така величествени и дават добри уроци. Дано да ги усвоим и заради себе си, и заради тези, които идват след нас.

 


звънци на колелета

първото съревнование

между момчета

 


Малко преди 11 часа съм пред Съдебната палата за среща с великолепната Кристина (за мен, Криси) Маринова. Имам много познати от Русе, но само тя прояви интерес към пътеписните ми записки и донякъде, на констатацията ѝ, че би било интересно да прочете какво ще напиша за Русе (освен емоционално-родствената ми връзка с Русе) дължа това пътуване. Криси сред хората е за мен това, което е Милано сред градовете: още при първа среща разбираме, че винаги сме се познавали. Двете се смеем, споделяме впечатления и идеи, надбягваме се с вятъра и отново се смеем. Благодаря ти, Криси! След повече от приятно прекараното време, аз я изпращам до Съдебната палата – ето го очарованието на новото място: първия ден съм изгубена и намерена, а на втория се чувствам като у дома си. Казваме си „До нови срещи!“, а ние сме хора, които държат на думата си.

И така, днес намирам булевард „Цар Освободител“ съвсем естествено, бе напрежение. Сядам на пейка, за да хапна и да си почина малко. Продължавам да вървя – без конркетна цел.

 

слънчев ден

блести срещу мен

Пантеонът

 

телевизионната кула

сякаш готова е за път

над гарата

 


До заминаването за София остават 2 часа и 40 минути. Знам, че Русе може да ми предложи още много, но спонтанно решавам да си презаверя билета за по-ранен автобус и си запазвам това право за следващото ми гостуване. Потегляме. Първите два часа минават в осмисляне на гледките и преживяванията, кратки записки и 20-минутна почивка отново в Обнова.

 

слънчево

поти се продавачката

зад скарата

 

Юнайтед

Дявола Кид – имена

на пици

 

първи стъпки

малко момиче пада

и се смее

 

Автобусът напуска крайпътните заведения и аз се забавлявам с веселите гледки през прозореца: облаците разказват някаква приказка, зеленото отстрани успокоява очите, които поглъщат дори буквите от двете книги и хайку журналите, които рожденичката днес, Вятърче, Илияна Стоянова, ми подари.

 

светлина сенки и полет на птици

 

нарушения

пътните знаци закрити

от храстите

 

златисти клони

слетени в едно дъждовни капки

и слънчеви лъчи

 

В Плевен отново получаваме разрешение за една цигара. Автобусът вече е пълен и трябва да се върна на запазеното ми място, вместо да се ширя на две седалки. След като и спокойните, и вечно сърдите пътници вече сме на седалките си, всеки се занимава с това, което му е интересно. 

Ремонт по автомагистралата отклонява маршрута по стария път, но все пак в 20 часа съм у дома и извеждам кучето. Точно на време, за да ни нароси лек дъжд и да ни подари тази малка, но толкова красива дъга. 


 





Два дни. Само два, но толкова много нови гледки. БЛАГОДАРЯ!