За първи път тази година. Беше невероятно очарователно да се върна в началото на пролетта - все още сняг тук-таме, току-що цъфнали минзухари, сърнички (извинете ме за лошото качество, но за нищо на света няма да навра камерата в личицата им, за да имам супер снимка), калинки на Голям резен. Също така установих, че някои скални образувания ми бяха убегнали, но в това е чарът на планинските преходи. Преди някой да ми е размахал пръст, да уточня - ИМА обиколна пътека за Лъвчето. Намира се между колчета 111 и 112, а забраната започва от колчета 105-106. Да, газите през мочурища по това време на годината или ги заобикаляте, озовавайки се в клек, но си заслужава. Внимавате също така бетонните стълбове да са ви отляво, за да не се окажете в забранената зона на Бистришко бранище. Всяка стъпка, всяка усмивка на познати и непознати, всяко забавяне на темпото, за да видите още нещо, си заслужават. Подкарвам "мръсната дузина" (витошките двухилядници) и съвсем скоро ще ги мина всички за един ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар