Литературни похвати

(сборни материали от учебници /би трябвало всеки пишещ поне да ги е прелистил/, книги за творческо писане – на Йосип Новакович и Стивън Кинг; лекции и т.н.)
Предвид това, че получих някои доброжелателни забележки за мои разкази, че видите ли, били пълни с повторения и някакви мои си думи като „Бу-ум!” и други, въпреки желанието ми да се наредя сред създателите на неологизми, ми се прииска да „сглобя” (все пак, не съм ги измислила аз) този обобщен материал, с който да припомня основни литературни похвати, без никакви претенции за изчерпателност. Ето ги и тях:

1. Ономатопея
Означава „звукоподражание”. С нея се изразяват чувства и помисли.
„Фърр! Хвърчилото мъркаше с шепота на хиляди животни”
„Звънн! Въжето звънеше на вятъра.”
И двата цитата са от „Дървото на Вси светии” от Рей Бредбъри в превод на Белин Тончев.

2. Повторения:

- плеоназми – повторения на сродни думи с различна служба или на синоними
„околна среда” (винаги е околна); върни се назад (няма как да е напред); „Добрият бай Добри” (Смирненски)

- етимологични фигури – повторение на думи с еднаква етимология:
„Небето бе цялото пометено от метли” (отново Бредбъри и неговото „Дърво...”)

- анафора – повторението в началото на строфа или на две последователни изречения (не е приоритет само на поезията);
-
- епифора – повторение в края на строфа или на две последователни изречения (също не е приоритет само на поезията)
-
- спираловидно повторение – последната дума на предния стих/изречение, става първа на следващия.
-
- Звуково повторение, което от своя страна се дели на:
Алитерация – повторение на сходни съгласни;
Асонанс – повторение на ударени гласни

- езиков лайтмотив – повторение на главния мотив на произведението

3. Поток на съзнанието
Обобщава монолози, изповеди, афоризми. Целта е изразяване на сложни подсъзнателни психически процеси. Някога, монолозите в античната трагедия, са завършвали с гнома – мисъл. Не е лошо, обаче, тя да бъде пропусната, за да може читателят също да бъде част от този процес на даването живот на дадено произведение - /не само/ лично мнение.
Особено внимание заслужава вътрешният диалог. Той е разновидност на вътрешния монолог. Представлява беззвучния глас на героя, който сякаш се разделя на два, единият от които задава въпроси, а другият – отговаря на тях. Двата гласа влизат в конфликт. /Единият глас се отделя с шрифт „италик”/ Чудесни примери за такъв можете да намерите в „За кого удря часът” на Хемингуей (героят му Р. Джордан) или в „Тютюн” на Димитър Димов (героинята Лила)

4. Елиптични изречения
Това са безглаголните изречения. Те придават динамика, изграждат образи, създават напрежение, разнообразяват. И като започнах с цитат от Рей Бредбъри („Дървото на Вси светии”), ще завърша с такъв пак от там:
„Слънцето изгря, като разкри... Египет. Реката. Нил. Сфинкса. Пирамидите.”.
...

Знам, че ролята на редактор е сладко занимание. От опит го знам, но е добре преди да критикуваме или да зададем въпроса: „Как го измисли това – „усещам усещане?” (например), - да прелистим някои учебници, които са за по-високо ниво от гимназиалното образование. Не изключвам и себе си от този нарастващ брой желаещи да редактират чужди творби. J