неделя, 22 януари 2023 г.

Кътинските пирамиди


 Днес посрещаме Новата лунна година - годината на заека. Пожелавам ви много здраве, обич и късмет, а на тези от вас, с които "сме от една порода", много пътешествия. Виртуалният ми късмет беше "Пътешественик с мечти - откривател ще си ти!" Е, как да започна и лунната година, освен с поредното ми откритие? Признавам си, че идеята да посетя точно кътинските пирамиди отдавна си проправяше път сред другите планирани пътешествия и ето, че точно днес дойде моментът, в който тя излезе на преден план.




Автобусът, който ще ви отведе до там е 27. Последната му спирка е до метростанция "Княгиня Мария Луиза", откъде избирате изхода към V Многопрофилна болница за активно лечение и веднага вдясно (зад метростанцията или ако е по-разбираемо - между двата изхода) е спирката на автобуса, срещу която е този графит с думите на Борис Дрангов - офицер от V македонски полк, участвал в редиците на Българската армия в Илинденското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни  . Интервалът на движение на автобус 27 е 30 минути в почивни и предпразнични дни. Намерете разписанието му и разчитайте 100 % на него и в двете посоки. Има и други възлови места, откъдето можете да се качите, така че разгледайте споменатото разписание тук


Само 55 минути по-късно ще бъдете на последната му спирка в село Кътина. Връщате се назад и поемате по улица "Езеро". Още по-лесен е достъпът до нея, ако слезете на предпоследната спирка "Старата фурна - по желание". Заевете желанието си просто като станете - шофьорите и на двата автобуса бяха повече от отзивчиви. Там, завивате над чешмата и продължавате до веещите се две български знамена, при които завивате наляво и продължавате все нагоре. 




При разклонението, леко вдясно, ще се озовете до кътинския манастир "Св. 40 мъченици". В момента той се ремонтира и не е отворен, но си заслужава да видите сградите. По принцип, обителта е действаща, но е без монаси. За манастира се знае, че е основан по време на Второто българско царство. След Освобождението, от него остава само малък храм. Този храм окончателно е разрушен през 1960 г. и възстановен през 1998 г. по инициатива на тогавашния кмет и с дарения на местните жители. Освещаването на манстира е през 2010 г., когато там се полагат мощите на св. мчк. Трифон. (източникът ми на тази информация е маршрутния каталог на "Странник. бг")









След това се връщате към разклонението и поемате леко вляво, все направо. Скоро ще видите две табели, които ще ви насочат до стръмната, но лесно проходима пътечка, а тя - до пирамидите. Трябва да прекосите рекичката два пъти, но тя е толкова тясна, че няма опасност да се намокрите. Използвам двете умалителни, защото наистина имам предвид много малки и пътека, и река.









Толкова много бях чела за тези пирамиди, неглижирани от това, че не са чак кой знае колко голямо образувание, че вече "от тях не е останало почти нищо" (предпочитам да не посочвам източника на тази грешна информация) и какво ли още не, че не очаквах нищо. Ето го разковничето на приятното изживяване - ни-как-ви-о-чак-ва-ни-я! За мен, пирамидите са величествени и си заслужава да бъдат видени и разгледани. Нужни са ви високи туристически обувки, добре тренирани крака, GPS ("Стронцо", както си наричам моя), фотоапарат. Достатъчно - леко стъпвайте (за почитателите, може и щеки, които аз все още не харесвам) и преди да се загледате в образуванията, се уверете, че сте стъпили на стабилна повърхност. Пирамидите са се образували след като наноси от песъчлива глина са претърпели ерозия. През 1962 г. са обявени за природна забележителност. (тук на помощ с информация идва Wikipedia, цитирана от почти всички туристи, посетили пирамидите). 







Вляво от пирамидите има малък водопад и аз успях да му се насладя, след като последните дни имаше умерени валежи от дъжд.





Вдясно от тях, пък, е езерото, което ще си заслужава да се посети в края на пролетта, тъй като там цъфтят лилиии. 






Върнах се обратно и видях вече първите групи, отправили се към пирамидите. С някои от тях дори си поговорихме. Нито преходът е дълъг, нито денивелацията - нещо, с което мога да се похваля, но е подходящ маршрут за неделния, определен за активна почивка от тренировки, ден. 


2 коментара:

  1. Радвам се на тази разходка, която ви е изненадала приятно! Бих допълнила легендата за нашите пирамиди.
    Някога, отдавна една девойка от селото, Кътина, се казвала, била сгодена за момък овчар, който пасял стадото си в планината. Там живеели и близките му – те били хора планинци и рядко слизали до равнината

    Сватовете дошли с годеника в селото и вдигнали голяма сватба. След това венчали годениците в църквата и привечер се отправили към планината. Според стар местен обичай, булката не бивало да се обръща назад да гледа родната си къща.

    Но булката знаела, че дълго време няма да се върне в бащините си двори, не могла да се сдържи и извърнала глава назад. В същия миг всички сватове и младоженците се вкаменили на местата на които били. Превърнали се в днешните пирамиди, или Сватове. А селото било наречено на името на булката, Кътина.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за обогатяващия коментар! Трогната съм!

      Изтриване