неделя, 22 януари 2023 г.

Кътинските пирамиди


 Днес посрещаме Новата лунна година - годината на заека. Пожелавам ви много здраве, обич и късмет, а на тези от вас, с които "сме от една порода", много пътешествия. Виртуалният ми късмет беше "Пътешественик с мечти - откривател ще си ти!" Е, как да започна и лунната година, освен с поредното ми откритие? Признавам си, че идеята да посетя точно кътинските пирамиди отдавна си проправяше път сред другите планирани пътешествия и ето, че точно днес дойде моментът, в който тя излезе на преден план.




Автобусът, който ще ви отведе до там е 27. Последната му спирка е до метростанция "Княгиня Мария Луиза", откъде избирате изхода към V Многопрофилна болница за активно лечение и веднага вдясно (зад метростанцията или ако е по-разбираемо - между двата изхода) е спирката на автобуса, срещу която е този графит с думите на Борис Дрангов - офицер от V македонски полк, участвал в редиците на Българската армия в Илинденското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни  . Интервалът на движение на автобус 27 е 30 минути в почивни и предпразнични дни. Намерете разписанието му и разчитайте 100 % на него и в двете посоки. Има и други възлови места, откъдето можете да се качите, така че разгледайте споменатото разписание тук


Само 55 минути по-късно ще бъдете на последната му спирка в село Кътина. Връщате се назад и поемате по улица "Езеро". Още по-лесен е достъпът до нея, ако слезете на предпоследната спирка "Старата фурна - по желание". Заевете желанието си просто като станете - шофьорите и на двата автобуса бяха повече от отзивчиви. Там, завивате над чешмата и продължавате до веещите се две български знамена, при които завивате наляво и продължавате все нагоре. 




При разклонението, леко вдясно, ще се озовете до кътинския манастир "Св. 40 мъченици". В момента той се ремонтира и не е отворен, но си заслужава да видите сградите. По принцип, обителта е действаща, но е без монаси. За манастира се знае, че е основан по време на Второто българско царство. След Освобождението, от него остава само малък храм. Този храм окончателно е разрушен през 1960 г. и възстановен през 1998 г. по инициатива на тогавашния кмет и с дарения на местните жители. Освещаването на манстира е през 2010 г., когато там се полагат мощите на св. мчк. Трифон. (източникът ми на тази информация е маршрутния каталог на "Странник. бг")









След това се връщате към разклонението и поемате леко вляво, все направо. Скоро ще видите две табели, които ще ви насочат до стръмната, но лесно проходима пътечка, а тя - до пирамидите. Трябва да прекосите рекичката два пъти, но тя е толкова тясна, че няма опасност да се намокрите. Използвам двете умалителни, защото наистина имам предвид много малки и пътека, и река.









Толкова много бях чела за тези пирамиди, неглижирани от това, че не са чак кой знае колко голямо образувание, че вече "от тях не е останало почти нищо" (предпочитам да не посочвам източника на тази грешна информация) и какво ли още не, че не очаквах нищо. Ето го разковничето на приятното изживяване - ни-как-ви-о-чак-ва-ни-я! За мен, пирамидите са величествени и си заслужава да бъдат видени и разгледани. Нужни са ви високи туристически обувки, добре тренирани крака, GPS ("Стронцо", както си наричам моя), фотоапарат. Достатъчно - леко стъпвайте (за почитателите, може и щеки, които аз все още не харесвам) и преди да се загледате в образуванията, се уверете, че сте стъпили на стабилна повърхност. Пирамидите са се образували след като наноси от песъчлива глина са претърпели ерозия. През 1962 г. са обявени за природна забележителност. (тук на помощ с информация идва Wikipedia, цитирана от почти всички туристи, посетили пирамидите). 







Вляво от пирамидите има малък водопад и аз успях да му се насладя, след като последните дни имаше умерени валежи от дъжд.





Вдясно от тях, пък, е езерото, което ще си заслужава да се посети в края на пролетта, тъй като там цъфтят лилиии. 






Върнах се обратно и видях вече първите групи, отправили се към пирамидите. С някои от тях дори си поговорихме. Нито преходът е дълъг, нито денивелацията - нещо, с което мога да се похваля, но е подходящ маршрут за неделния, определен за активна почивка от тренировки, ден. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар