Лютиброд

 Успявам да съчетая нужното, в изборния ден, с приятното – преход. Радвам се на относителна подреденост и абсолютна точност спрямо уговорките, въпреки че в края на деня имаше леки разминавания, но знам, че всичко се случва така, както трябва. Основният акцент от този ден е скитането в и около Лютиброд. В землището на този зъл (лют) брод се е намирало селището Коритен(град), дало наименованието на крепостта, към която се отправихме първоначално. След преминаване на ж.п. прелеза се следва бяло-червената маркировка към хижа „Околчица“, която оставяме за 3 (не, не греша, по-долу ще разберете защо) юни.
На връщане, малко преди да минем отново през ж.п. прелеза, има отбивка към средновековната църква „Свети Георги“ (13 – 14 в.) и раннохристиянскатата базилика Коритенград (4 в.) Възхитително е, че са запазени толкова добре.
Оттам се отправихме към центъра на селото за да набавим някои липси 😉, а след това се върнахме към началото на пътеката към Ритлите и Рашов дол.
Посреща ни надпис „Добре дошли, Ботеви поклонници“. Информационна табела ни напомня за ужаса, на който били подложени оцелелите, но за кратко 12 Ботеви четници, укрити от баба Мария Цоловска, предвождани от Георги Апостолов. Цитирам финалните думи от споменатата табела: „На 3 юни /нов стил/ отсечените глави, набучени на колове, са разнасяни из околните селища. Тук, край село Лютиброд, е финалът на хайдутството, Априлското въстание и Ботевата чета.“
Последните (километри) посветихме на разходка по продължение на Искъра, за чиято дълбочина, сравнима само с височината на Черни връх, знаем много добре. Ей така, без цел – типично „шинрин-йоку“ (горските /въздушни/ бани по време на спокойна разходка) сред дърветата по крайбрежието.