неделя, 2 януари 2022 г.

Краткодумия от Пловдив

 Днес, 02.01.2022 г., се събудих с ясното съзнание, че не искам да повторя нищо от правеното през миналата година. И така, спонтанно (не ми се беше случвало от години), се отправих към Централна автогара, за да потегля нанякъде. Оказа се, че автобусът, който се очаква да замине най-рано, беше за Пловдив. Градът, в който имам най-много приятели. Градът, с който ме свързва кратковременна, но много силна емоция с един млад мъж, с когото се загубихме през годините. Градът, в който направих най-добрите си представяния - и със съавтори, и самостоятелни. Градът, в който никога до сега не бях оставала сама. Ето защо, вярвам, че приятелите ми ще ми простят, че жадно поглъщах гледките от Центъра, Капана, Старинния град, крайбрежието на Марица. Ето и няколко краткодумия:

парк в Пловдив
всички деца плачат
на един език
надвикват ги само
майките им
...
старинен Пловдив
дюкяните по калдъръмите
с бутикови цени
продавач ме заговаря
на английски език
...
разговор с художник
мислим за едно и също
с различни изразни средства -
пиша хайку
по негова картина
...
път към дома
момченцето пред мен
гледа "Том и Джери"
отстрани на магистралата
вечно зелени дървета





































































Няма коментари:

Публикуване на коментар