Днес, 02.01.2022 г., се събудих с ясното съзнание, че не искам да повторя нищо от правеното през миналата година. И така, спонтанно (не ми се беше случвало от години), се отправих към Централна автогара, за да потегля нанякъде. Оказа се, че автобусът, който се очаква да замине най-рано, беше за Пловдив. Градът, в който имам най-много приятели. Градът, с който ме свързва кратковременна, но много силна емоция с един млад мъж, с когото се загубихме през годините. Градът, в който направих най-добрите си представяния - и със съавтори, и самостоятелни. Градът, в който никога до сега не бях оставала сама. Ето защо, вярвам, че приятелите ми ще ми простят, че жадно поглъщах гледките от Центъра, Капана, Старинния град, крайбрежието на Марица. Ето и няколко краткодумия:
Няма коментари:
Публикуване на коментар