петък, 17 септември 2021 г.

Бижутата на София

 Част 1

Църквата „Света София“ – втората най-стара в София, построена през V век











Името ѝ означава „Премъдрост Божия“ и затова, неин патрон е Иисус Христос, съответно празникът ѝ е на 25 март, Благовещение.

Камбаната на църквата е на дърво, до нея.

Архитектура - латински кръст с удължено източно рамо, завършващо с апсида, а куполът (без отвори) е центриран върху пресечната точка на кръстовидния план (централен кораб, пресечен от напречен). (източник – „Уикипедия“)

След османското нашествие е била превърната в джамия, но през 1818 г. и през 1858 г. силни земетресения разрушават сградата и минарето пада, което кара турците да изоставят храма.

Възстановена е през 1927 г., а от 1930 г. в нея се отслужват богослужения.

По време на реставрациите, са открити гробници и гробнична архитектура, което води до изграждането на първия подземен музей на София (2012-2013 г.)

 

част 2

Бижуто, пряка на „Московска“, улица „Малко Търново“. 






Много хора я наричат „машина на времето“, тъй като на скромните си 60 метра пази под паветата артефакти на 4500 години. Носи се легенда, че тук е била някогашната часовникова кула, периодично подпалвана от намиращите конкуренция в нейното присъствие, часовникари. Техните ателиета дали старото ѝ име - „Часовникарска“. Със сигурност, тук се е намирал любимият бар на Цар Борис III – „Луна“. Уви, има и тъжен спомен от по-близко минало: вратата към килиите на Държавна сигурност.  Още по-новата история е запазена под формата на опушената фасада на „Архиви“ – като сянка, напомняща палежа на Партийния дом през 1990 г.


част 3

Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН е създаден през 1948 г. като сливане на Археологически институт и археологически музей.





На 17 юни 2014 г. открива изложбата „Каменни паметници от колекцията на НАИМ-БАН. Експозиция на открито“. Направена е по проекта „Консервация, реставрация и подобряване начина на експониране на каменните паметници от фонда на Националния археологически музей. Паметниците са от Римската епоха. Те са от  три града: римската дунавска колония Ескус (край село Гиген, Плевенско), което означава “град с най-висок статут в римските провинции“; Никополис ад Иструм (край село Никюп, Великотърновско) и Сердика (София), които са представители на римските градове-муниципиуми (от латински – общини) с ограничено самоуправление. По-голямата част от каменните паметници  напомнят как е изглеждал римският градски площад - центърът на обществения живот.

Важно – НАИМ има дни на безплатно посещение: всеки втори четвъртък от месеца за пенсионери, а всяка последна неделя от месеца за всички категории посетители.

(по данни от сайта на НАИМ)


част 4

Ул.“Георги Сава Раковски“, известна също като“ Раковска“ – дължина 3.850 км. На север започва от ул. „Козлодуй“, пресича булевард „Сливница“, а на юг достига до булевард „Евлоги Георгиев“. Нарича се също и „Улицата на театрите“, тъй като много от тях са точно на нея или в непосредствена близост.


Театър „Сълза и Смях“
– ул. „Г.С. Раковски“ № 127

Името идва от най-старата професионална българска столична театрална трупа, създадена през 1892 г. Понастоящем, театърът е със статут на Открита сцена на Народния театър „Иван Вазов“ (от 2010 г.), а още от 1998 г. е без щатна актьорска група.

 


Театър 199 – касата е на ул. „Г.С. Раковски“, а адресът е ул. „Славянска“ №8

Създаден е през 1965 г., а от 2007 г. името му е Театър 199 „Валентин Стойчев“ в памет на дългогодишния му директор. 199 са местата, с които разполага. Всъщност, след ремонта, те са 169 – твърди се, че е заради комфорта на зрителите и сигурно е така. Рядко подземно помещение може да бъде толкова уютно. Актьорите и режисьорите се събират в театъра на проектен принцип.. Пред театъра е Стената на славата „199 стъпки към успеха“ – отпечатъци от най-известните актьори, играли на сцената на театъра.

 


Учебен драматичен театър при НАТФИЗ – на ул. „Г.С.Раковски“ № 108А

Започва своята история като в продължение на две години е театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“, а от 1948 година е официално първото българско Държавно висше театрално училище. В първия випуск са приети 22 студенти по актьорско майсторство и 9 по режисура, а две години по-късно и 16 по театрознание. Отначало курсът на обучение за всички специалности е четири години, но по-късно той става пет за режисьори и за театроведи. Първият ректор е През 1954 г. става Висш институт за театрално изкуство “Кръстьо Сарафов”, а от 21.07. получава названието “Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”.


част 5
Народен театър „Иван Вазов“

Адрес  ул. „Дякон Игнатий“ №5







Декември, 1898 г. Създава се с фонд за построяването на сграда за държавния театър, за което е взето решение от Народното събрание. През 1904 г. този фонд вече е нараснал до 350 000 лв. Един от първите сред българските интелектуалци, които защитават идеята за национален театър. е народният поет Иван Вазов. На 3 януари 1907 г. тогавашният министър на просвещението проф. Иван Шишманов посреща трупата на народния театър в новата сграда, а за рождена година на най-стария професионален театър се счита 1904 г. – професионалната група „Сълза и смях“, преименувала се на „Български народен театър“.

Театърът, в този вид, в който го познаваме днес, е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове, превърнали се в забележителности. Основите са положени на 4  юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър “Основа”, където преди това трупата е играла своите представления, а в края на 1906 г. сградата е завършена.

На сайта на Народния театър е публикуван "Театрален етикет". 

 (по данни на сайта на Народния театър)


Част 6

Национален Център по Трансфузионна Хематология

Адрес: ул. Братя Миладинови, 112

Работно време:

делнични дни от 8.00 до 12.00 и от 13.00 до 18.30 часа

събота, неделя и официални празници от 9.00 до 15.30 часа



 Когато познат ме попита кое ще бъде следващото „бижу на София“ и получи отговор, реагира с: „Егати бижуто!“ Да, приятелю, не е от най-красивите сгради в София. Да, приятелю, за да стигнеш до входа, трябва, искаш или не, да се срещнеш поне с един от „кръвните мафиоти“, но това са нищожни проблеми, сравнени със случващото се вътре. Случва се чудото „Спасяване на живот“. Особено когато човек, като мен, е бил дарен с живот като по чудо и се радва на нов, че има и в повече, най-малкото, което може да направи, е да дари и за другите. Дано не се налага, но ако ви е нужна, ще даря кръв през април, юни, август, октомври и декември 2021 г., така че не се колебайте да ми пишете. До тогава, ще го правя безвъзмездно за хора, попаднали в неблагоприятен инцидент, който изисква кръвопреливане. Тъй като съм над 18, но под 65 г., съвсем малко, но все пак над 50 кг., хемоглобинът ми е като на млад човек, а и съм кръвна група 0+, няма защо да се колебая. Двата пъти, когато дарих, се чувствах превъзходно и нищо чудно, тъй като кръводаряването подпомага процеса на обновяване на кръвни клетки и увеличава имунната защита. Убедих се, че всички консумативи за стерилни и нямаше никаква опасност за здравето ми. Другият плюс за мен самата са безплатните изследвания за СПИН, хепатит В и С и сифилис. Ако искате, можете да дарите подаръчните комплекти на някой гладен, беден, бездомен човек. Ако пък сте били болни от COVID-19 и сте се възстановили, можете да дарите и кръвна плазма.

Знаете ли, че за начало на безвъзмездното кръводаряване в България се счита 1958 г. в „Градска станция по кръводаряване“. От друга страна пък, началото на кръводаряването е било възможно благодарение на откритите от Уилям Харви ЗАКОНИ ЗА КРЪВООБРЪЩЕНИЕТО ПРИ ХОРАТА И ЖИВОТНИТЕ. Разбира се, като всяко начало, никак не е било лесно. Неуспешните опити за директно преливане на кръв от едно животно на друго, от животно на човек и от човек на човек са завършили трагично, но на тези жертви дължим възможността да си помогнем в трудни моменти. 

Част 7



Храм "Света Неделя" №20

адрес: площад "Света Неделя", бивш пл. "Куручешме"

Носи името на светицата, Неделя-Кириакия, родена в Мала Азия. Още от съвсем малка е възпитана като християнка, тъй като родителите ѝ се сдобили с нея, след като дълго се молили за това да имат дете. Заради религиозните си вярвания била хвърлена в тъмница, но чудното изцеление на раните ѝ и отказът ѝ да приеме чуждите идоли на император Диоклетиан, била осъдена на смърт. Тя умира едва на 22 г., малко преди да изпълнят присъдата. 

Храмът е катедрала на софийската митрополия. Предполага се, че в първоначалния си вид  - с каменна основа и дървена конструкция нагоре - е бил построен през Х век. През 1856 г, започва изграждането на новия храм - трикорабна базилика - от майстор Петър Казов и неговите около 40 майстори. През 1858 г. силно земетресение разрушило почти готовата църква. Поради финансови недоразумения, Казов оставил храма с временен покрив.

16 април 1925 г. Военната организация на БКП взривява югозападното крило на храма като част от терористичния им акт, при който загиват 193 души, а 500 са ранени. 

Почти новият храм с височина на купола 31 м., в който е върнат двуредовия позлатен иконостас, бил осветен на 7 април 1933 г.


Част 8

Храм "Свети Седмочисленици"

Както за мен, така и за дъщеря ми, това е много специално място, което всяка от нас откри за себе си, без да сме налагали една на друга мнението си. Ето защо, това е още една причина - наред с очевидната красота и не по-малко интересната история - да включа храм "Свети Седмочисленици" в тази публикация. 


От построяването ѝ през 1528 г. от Синан (тогава, 39-годишен) до 1900 г. е била "Черната джамия" или "Имарет джамия". Черна, защото минарето ѝ било построено от витошки гранит, чийто цвят е черен. Това минаре е паднало при едно земетресение през 18 век. Майсторът Синан, твърди се, бил българин, взет още като малко момче от родителите му и възпитан като еничар. Построил е много джамии, дворци, водопроводи (цели 7!), бани и др. Когато през 18 век голяма част от турците се оттеглят и джамията, постепенно загубила влиянето си, се превръща в склад за муниции. Тъй като София се разраствала много бързо, на мястото на турската махала се появила Алигина махала и се усетила нуждата от храм. През 1896 г. Столична община дала решение за строеж на нова църква. 

Благодарение на Петко Каравелов,през 1897 г. е било издадено разрешение вместо да се строи нова сграда, да бъде преустроена Черната джамия. Също на Петко Каравелов се дължи и името на храма - Свети Седмочисленици, наричани още Светите Светлозарни учители: Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Църквата не включва към тях шестия ученик - Константин Преславски, тъй като не е бил канонизиран. Желанието на Петко Каравелов било да бъде погребан в двора на църквата. Желание, което е било изпълнено през 1908 г.  

Основният план за църквата е дело на руския архитект Александър Померанцев, а работните планове от българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов. Преустройството, което е пристройка от притвора и камбанарията, е извършено върху централния корпус на джамията. Югоизточната стена е избита и се иззидала олтарната абсида. Отличителна особеност на храма е иконостасът - зидан и покрит с гипсови орнаменти.  През 30-е години на ХХ век на камбанарията от западната страна е монтиран един от последните стенни часовници. В храма са съхранени част от мощите на св. Климент и св. Горазд и кутрето на дясната ръка на св. Харалампий, 

 

част 9
Религиозна толерантност



Площ 1 кв. км. (квадрат със страна 1 км.) или 1000 декара. Не, изобщо няма да мисля в посока малко ли е или много като площ. Многото точно на този квадратен километър в центъра на София е събирането на четири религиозни храма на едно място: православен, католически, еврейски и мюсюлмански.  Като прибавим мирните шествия на последователите на Кришна, протестантските, евангелистките, източноправославните и всякакви други църкви в града, без апломб, ще го нарека "чудо", което говори и за толерантността на моите съграждани към правото на всеки да изповядва своята религия мирно, с преклонение пред своя Бог и спазвайки своите традиции.
За православния храм - катедралата "Света Неделя" разказах в част 7.
Католическият храм "Свети Йосиф" е най-големият в България. Построен през 1885 г. и разрушен по време на бомбардировките през 1944 г. Новият храм е възстановен през 2002 г., а на полагането на първия му камък е присъствал папа Йоан Павел II. Проектът е на архитектите Косьо Пеев и Стоян Янев. Строежът приключва през 2006 г.
Софийската синагога, най-голяма на Балканите и трета в Европа, след тези на Будапеща и Амстердам, е построена през 1909 г. по проект на Фридрих Грюнангер и е реплика на виенската синагога, унищожена през Втората световна война. Българската синагога оцелява, но богата ѝ библиотека от средновековни текстове е била унищожена по време на войната.
Джамията "Баня Баши" (много бани) е построена през 1566 г. от архитекта Синан - същият, построил "Черната джамия", върху която е изграден храмът "Свети Седмочисленици". Джамията има голям молитвен салон за мъжете, галерия за жените, а чешмата служи за ритуално измиване, преди влизане в салона. 

част 10 
Най-дългият булевард в София

Това е булевард "Сливница" - 10.200 км. (добро трасе за средата на подготовката на маратона), въпреки че е на половината дължина на русенския първенец "България" (21.600 км.). Софийският "дългуч" свързва площад "Сточна гара" с ж.п. прелеза на гр. Божурище. Голям особняк е - номерата на сградите му не са последователни и докато като цяло номерацията нараства от запад на изток, то в частта межу булевардите "Константин Величков" и "Петър Дертлиев", от изток на запад. Като добавим и това, че някои от номерата му се дублират с тези на стария булевард "Вълчо Иванов", направо можем да си пеем "Welcome to the Jungle" на всички видове GPS-и. 
За себе си (вярвам, че не съм само аз, разбира се), наричам това трасе "гимназиалният булевард". Цели четири гимназии са с адрес булевард "Сливница": професионалната по аудио, видео и телекомуникации "Александър Попов", националната професионална по приложни изкуства, националната професионална по прецизна техника и оптика "Михаил Ломоносов" и Софийската професионална по туризъм. Особено много харесвам един от малкото кулни часовници точно на тази гимназия.










По бул. "Сливница" има "мизерни" на пръв поглед сгради, но за много хора те са свързани с детството им и имат своята носталгична стойност. За тези, които "имат очи, нека гледат" - има и красиви или поне опити за красиви произведения на ърбан изкуството. 



Неминуемо, обаче бижуто на бижуто булевард "Сливница" е обновеният и вече много красив, някога "Шарен", а после преименуван на "Лъвов мост", построен през 1889 - 1891 години. Четирите лъва са по поръчка на Вацлав Прошек и са изработени от австрийската компания "Вагнер Биро". Четирите бронзови фигури символизират бунта на убитите четирима книжари Стоян Табаков, Никола Крушкин-Чолака, Киро Геошев и най-младият от тях, обесен точно на на това място, Георги Стоицев-Абаджията, чиято паметна плоча е подновена след ремонта на площада, свързан с проекта "Транспортен възел Лъвов мост". 












Част 11
Графити
...
Като споменах ърбан изкуството, неминуемо трябва да поговорим

и за графитите - underground и street art. Те са нещо като татуировки по кожата на всеки град. Без значение дали той се разширява за добро или за лошо, татуировките се деформират и добиват най-различни форми. Някои от тях са тип "затворнически", В + М = ВНЛ, пред които пещерните рисунки, считани за първите графити, са направо шедьоври. Други обаче достигат съвършенството на съвременното изкуство. Нещо, на което можем да се научим от майсторите на графити, е анонимността. Те използват псевдоними и почти никой, освен най-близките приятели и не всички роднини, знаят нещо за тях. Това е може би същинското изкуството - да остане оценено или охулено само по себе си, а не заради името и/или подписа върху него. Харесваме или ненавиждаме графитите, те са факт и не можем да се преструваме, че не съществува,т само защото нечия (псевдо)чувствителност може да бъде наранена.
Ще ме попитате - какво общо имат графитите с бижутата на София? Контравъпрос - какво общо имат златните "ланци" и кичозните пръстени, та макар и със скъпоценни камъни, с ювелирното изкуство?


част 12

Едно от бижутата на София, свързано със значителни периоди от живота ми, които ще запазя за себе си, се намира между ул. "Козяк" на изток, бул. "Петко Ю.Тодоров" на запад, улица "Бяла черква" на север и улица "Хенрик Ибсен" на юг и югоизток. То е дом на 65 вида птици, от които 29 са защитени, а 2 са в Червената книга на България.




През него минава онази река, за която в градския фолклор се пее с надежда "сливова да стане...", да - Перловската.
Е, вече се досетихте, че говоря за един от най-големите паркове на столицата, Южния. За него, архитектът му Магда Карлова, посветила 25 години от живота си на проектирането му, казва, че е бил замислен като връзка между Витоша и центъра на София. Въпреки безобразното му застрояване по "реституционни причини", той остава едно очарователно място, което приютява много музикални фестивали, спортни, в по-голямата си част, благотворителни прояви, небезизвестното съзерцаване на японските вишни сакура, засадени

още в началото на 80-те години на ХХ век.

Част 13
Първият паметник в София след Освобождението. 




Той е построен през периода 1880-1882 г. и е открит на 29 юни 1882. Това е руски паметник, чиято локация съвпада с пътя на бягството на Осман Нури паша от София към Перник. Предполага се (няма писмени данни за това), че е построен или от руския академик Владимир Й. Шервуд, или от цариградския архитект Вокар. Парите за паметника - 25 хиляди златни лева - са били събрани от руския народ в памет на Цяря Освободител Александър II и в чест на освобождението на България. Високият 10 метра паметник във формата на обелиск, над постамент от три стъпала, е направен от дялан песъчлив бял камък, а плочите с надписи: „Въ царствованiи Александра II го императора всероссiискаго волею и любоввю его освобождена Болгария, 19 февраля 1878 года" и „Не намъ, не намъ, а имени твоему — 1877—1878" - от мрамор. Датата 19 февруари не е сгрешена, а е по стар стил. На източната страна има мраморен релеф на руския държавен герб и руския орден за храброст "Св. Георги". 
Първият път, когато паметникът е ремонтиран, е през 1944 г. поради англо-американските бомбардировки, а вторият - през 2015 г., когато са ремонтирани както самият паметник, така и площадът и градинката към него. Всички бяхме във възторг от "зелените релси", но уви, в момента легендарният трамвай номер пет - връзката между центъра и кв. "Княжево", се ремонтира и възстановяването му е под въпрос. 

Част 14
Женският пазар


Дали е бижу или не може много да се спори. Например, мой познат казва, че има хора, които там се раждат и там умират. За други, това е място на изгодни сделки или социализация и това съвсем не е за подценяване. Накрая, но не на последно място, пазарът е обновен и дори има табели, разказващи историята му. Няма как да пренебрегна тази част на София, особено като добавя и личните ми спомени за това как ставахме с баба ми и отивахме там, за да може тя да си избере нужните зеленчуци, а аз - глина за училище. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар