17-и април. Вторият ден на Възкресение. Еуфорията покрай личното смирение, раздаването на яйца и други лакомства като символ на любовта ни един към друг леко е спаднала. Периодичното гладуване е към края си и с лекота в тялото и необремененост в ума, си давам сметка, че не съм излизала от София вече три седмици. Не, че бяха пропилени напразно, но нали не сте забравили виртуалния ми новогодишен късмет: "Пътешественик с мечти, откривател ще си ти!"
Тръгвам да измина няколко километра от разстоянието между дома ми и Централна гара - част от "Тренировки по пантофки", но за тях в друг ден - и усещам леко колебание. Ето един от недостатъците при нарушаване на който и да е навик. Следя знаците по маршрута ми и вече съм убедена, че не съм сгрешила.
Както и да е. Скоро държа в ръката си билет за влака до Челопеч в 8:45, а любимото ми превозно средство не крие неприятни изненади. Тръгва по разписание и ни дарява с чудесни гледки по пътя. Така, без да се усетя, вече е 10:25 и слизам на гарата.
Тръгвам по ул. "Любен Каравелов" и водена от моя Стронцо (GPS-а ми), се любувам на гледките, но този път без преградата на стъклото. Подвеждам се по нещо, видяно отдалече, и прекосявам река Тополница с помощта на един камък и с благодарност за гореспоменатите тренировки. Добирам се до стария път и продължавам.
Вече поздравявам първите жители на село Чавдар, готови веднага да ми помогнат накъде да вървя. Даже подвикват след мен, че мога да мина и по другата улица и виждам учудването в очите им, когато се обръщам и казвам, че първо ще отида до арехеологическия парк "Тополница". "Ама пеша ли?" - "Пеша," отвръщам с усмивка, спестявайки им откъде идвам пак така, с кракомобила си. Разбира се, на връщане няма да пропусна да видя и известния център на селото.
Скок-подксок, леко спиране тук и там, че да заснема още някоя гледка и ето ме пред входа на неолитните жилища. Вляво на тази чудна чешма от снимката ме примамва заведение за хапване, но още не съм готова за това. Завивам вдясно и минавам през експозиционната зала - единствен начин да се доберете до жилищата, - обещавайки си да я видя на излизане. Археологическият парк "Тополница" е открит през 2012 г. Раннонеолитното селище, датиращо от преди 7000 години, е изградено по плана и реконструкцията на откритите останки от седемте културни пласта в селищната могила. Точно на това място се е случила първата еволюционна революция, довела до уседналост и полагане основите на човешкото общество.
Ето и няколко от обещаните снимки на експозиционната зала.
Над неолитното селище е параклисът, носещ името на хълма, върху който е издигнат - Света Петка - между Стара планина и Средна гора. Според преданието, тленните останки на светицата са пренощували тук при пренасянето им в Търново през XIII век, по нареждане на цар Иван Асен II. Така, село Чавдар приема Света Петка за своя закрилница. Строежът на параклиса е започнал през февруари 2008 г., а освещаването му е било на 2 май, празника на селото, същата година.
Върнах се в селото и следвайки табелите, които за щастие не липсват, се озовах в центъра му. Чавдар, до 1899 г., се е наричало Копанларе, след което е прекръстено на Радославово. Сегашното си име носи от 1946 г. Има данни за заселници по тези земи още от праисторията - термин използван за времето преди появата на писменността. Както виждате от снимките, наред със старите сгради като тази на читалище "Надежда", 1900 г., селото е добило модерен, но не и кичозен вид и примамва със своя уют и чистота. Иска ми се да има програми, респективно и средства, но и съвестни управляващи, за подобряването на повечето български села.
Тъкмо се оглеждам за разписанието на маршрутки, тъй като както ще видите по-долу изминатите километри и денивелацията си ги биваше, когато към мен се присъединява момиче в девети клас, както тя сподели. Има какво да се желае по отношение на транспорта на селото, а от детето разбирам, че Чавдар се нарича и "Бабино село", точно заради споменатия уют. Разбира се, сред 1100-те му жители има и "нелни хора" - проклети, пояснява девойчето и двете се смеем. Ето я маршрутка за Мирково и любезният шофьор спира до самата гара, въпреки че не това е маршрутът му. Точно на време, за да се кача на влака в 14:57 и да се прибера, обогатила знанията си и наситила се на хубави гледки.
Ето ги и изминатият от мен маршрут и километрите с нелоша денивелация:
Няма коментари:
Публикуване на коментар