Копривщица

 

Копривщица е:

- само на 100 км. от София и на 27.08., събота, аз се качих на влака в 7:35. В 9 и 20 (с малко закъснение), бях на гарата, от която ни очакваше маршрутка до самия град, тъй като разстоянието между тях е 9 км. Пожелах си (наум) да имам малко време на връщане за снимки на най-красивата гара в България

ранно утро
колко много хора
на гарата

- градът, запазил атмосферата на свободата. Хората я ценят и стига да спрете за няколко секунди, някой ще ви попита какво търсите, с готовност да помогне, а спирането на дъха и забавянето на крачките са гарантирани

тишина 
приглушен е дори
ромонът на реката

- мястото, в което можете да видите:

. Парк „Тополница“ по продължение на едноименната река

. Училище „Любенъ Каравеловъ“, в сградата на което е общината, а пред него, паметникът на Антон Иванов. Училището е приемственик на Първо класно училище в България

старо училище
пред стълбите му
безплатен паркинг

. Самото Първо класно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, построено през 1837 и открито през 1846 г. от Найден Геров. Сега е музей, който си заслужава да бъде посетен. Между другото, нали знаете, че снимките вътре в музеи (и храмове, с малки изключения) са забранени. Характерното за класното училище, както предполага наименованието му, е разделянето на учениците по класове, за разлика от предшестващото го взаимно училище. В двора на музея, освен сцена за изява на таланти, има и паметник, посветен на героите от Междусъюзническата война от 1912 – 1913 г.

. Читалището, основано от Найден Геров през 1869 г. и преименувано на „Хаджи Ненчо Дончев Папазов“, в знак на почит към дарителя от „далечно Кайро“. Читалището е дом на много събития от национално значение, продължаващо и до днес и съхранило също така осъвременена библиотека. Повтарям си отново и отново призива над входа му: „Прочитай неуморно“;

. Много възрожденски къщи като Лютовата – „построена през 1854 г. и е паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит“ („Уикипедия“)

. Мост „Първата пушка“, също така познат като Калъчев мост, на името на създателя си Найден Калъчев, който изгражда сводестия каменен мост над двата бряга на Бяла река през 1813 г. През 1876 г. се поставя началото на Априлското въстание, както гласи надписът:

„Първият изстрел бе даден тука!                                                                                                                                   

Екнал тревожно гръмовния звук,

слял се с камбанния радостен звън

робите - българи вдигнал от сън

дума една запленила града:

СВОБОДА!“ (Ц. Неделкин)

През 1913 г. (точно век след изграждането му), правнукът на Н. Калъчев, Петър Калъчев обновява моста;

. Автентична тепавица – хубаво магазинче с  изключително приятна съдържателка, с която можете да си поговорите. Таксата за снимки в него е съвсем символична - 1 лв.;

.  Храмът „Успение Богородично“ или както гласи надписът „Храмъ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы“, построен през 1817 г. и чиито камбани оповестяват началото на Априлското въстание, а днес – паметник на културата от местно значение. Иконите от 1837 – 1838 г, са рисувани от Захари Зограф;

. Надгробния камък на Димчо Дебелянов „Вечно чакащата майка“ в двора на храма, изработен от проф. Иван Лазаров. Надписът на плочата гласи: "В кротъкъ унесъ чака тя да дойде нейното дете"

. Чешмата, изградена от Михаил Маджаров, а по стълбите вдясно от нея да стигнете до паметника на майстора и малък парк с чудесна гледка;

. Възрожденския храм „Свети Николай“. Тъй като „Успение Богородично“ все по-трудно побирал населението на празничните литургии, през 1839 г. йеромонах Неофит Рилски, Найден Геров, поп Павел, йеромонах Игнатий и други изготвят протокол за построяването на нов храм. Не е за подценяване фактът, че това станало възможно изцяло с дарения от местните хора – Петко Доганов наредил на всеки чорбаджия колко точно пари да предоставят – и от съседните села. Даренията са били не само под формата на пари, но и на предмети, икони и труд (!). През 1842 г. получават разрешение за построяването със султански ферман;

. Паметника на Бенковски с височина 11 метра по проект на Петко Татаров, архитект и Христо Танев, скулптор, издигнат над къщата на Бенковски през 1971 г. и реставриран през 2019 г., след като през 2016 Христо Танев съобщава за това, че паметникът се руши. Възпоменателният текст е част от Вазовата „Епопея на забравените“: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“;

. Мавзолеят-костница на площад „20 април“, изграден в памет на загиналите в Априлското въстание от 1926 – 1928 г., на първия етаж от който е костницата, на втория – параклис, а на върха има металическа обкова и кръст;

. Търговската улица вдясно от костницата, където е Дирекция на музеите в бившата Спицерия (аптеката на д-р Спас Иванов).

 

Мечтите са сбъдване, така че успях да снимам гарата преди да се кача на бързия влак за София малко след 13 часа (10-минутното закъснение беше наваксано от машиниста). Интериорът е украсен с портрети на видни копривщенци от областта на историята и културата и малка библиотека. Сградата е построена през 1951 г. по проект на архитект Вельо Дебелянов. 

красива гара

на първи перон

бездомни кучета