Хубавото на лошото
Поредната планинска тренировка. Не ме отказаха - нито подмятанията на къде съм тръгнала и не съм ли се усещала, че ставам смешна; нито пуснатото с командата "наръфай ги теа туристи!" куче; нито калта. Тези изпитания само ме забавиха, но освен кучето и то само докато не му поговорих, никой не ме гонеше. В края на тренировката, влязох за кафенце на "Брезите" и чух проповд от едно отче - всички сме божи създания. За да се прибера и да видя, че след като три дни подред почиствах чужди боклуци, съседите ми са изкарали още от своите... пред моята врата. Да, но без това не бих разбрала кои други хора от входа са мои съмишленици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар