Привет от Великденския заек под прикритие. Хубаво тръгнах по маркировката (тези, които се интересуват, знаят за какво говоря), ама пусто любопитство, можеше да ме убие, ако бях котка. Разходих се от местността (не, вилната зона) Ярема до Плана, но вместо да свия към „Самоковско шосе“, си влязох в селото, което заобичах още при първото си посещение. Разказах ви за него на 20.11.2022 г. Сега, обаче, обходих други пътеки и видях къде къмпингуват други авантюристи. Обещах (си), че няма да издавам къде точно е то. Е, върнах се, подтичвайки, подскачайки и радвайки се с благодарност на силите, природата и слънчевия Великден. Тогава, на един от завоите чух мъжки глас, който ме подкани да се присъединя към него, тъй като автобусът ще дойде до 5 минути. Мъжът е (над, както деликатно вметна) 80-годишният господин Иван, който членува в туристически и в литературен клубове и който до 15:30 ще бъде готов с дървена табелка, надписана с пирограф - да я сложи на мястото, което иначе никога не бих предположила, че е спирка. На онзи рядко минаващ автобус 70. Да, господин Иван, вече походил по планински пътеки, ще свърши всичко това и ще се върне. За да ни е добре на всички. Знаете ли, приятели - дори да не постигна целта си (засега гоня такива мисли), срещите с хора като господин Иван и онзи мелодично припяващ упътванията си човек от Кладница, както и усмихнатите туристи, с които си пресичаме пътищата, ще си заслужават усилията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар