четвъртък, 11 декември 2025 г.

11 декември - Ден на планината

 

На днешния ден, 11 декември, за 12 поредна година отбелязваме Международния ден на планината - решението е взето на Общото събрание на ООН през 2002 г., а честването му започва от 2003. Тази година, до тук, успях не само да се разходя 30 пъти из Витоша, качвайки се на върховете Лъвчето – 3 пъти; връх Голям резен – 5 пъти; връх Малък резен – 5 пъти; Черни връх – 6 пъти; Самара – веднъж; по веднъж: Скопарник, Ярловски купен, Купена, Камен дел и Ушите, но и минавайки по средно- и ниско планинските маркирани пътеки; 6 пъти в Лозенската планина; 2 пъти в Люлинската; 2 в Плана; 7 в различни дялове на Стара планина; 2 в Рила и Конявска планина и веднъж в Осогово, но и понякога да съчетая с разчистване на пътеки, съзерцаване на флората, а дори и фауната на тези прекрасни места и въпреки че здравословната доза страх не отсъстваше, да си припомням, че гостът там съм аз.

Витоша

(връх Лъвчето – 3 пъти; връх Голям резен – 5 пъти; връх Малък резен – 5 пъти; Черни връх – 6 пъти; Самара – веднъж; по веднъж: Скопарник, Ярловски купен, Купена, Камен дел и Ушите) 

1.                       Разклона за Драгалевски манастир – заслон „Кикиш“ – х. „Камен дел“ – х. „Есперанто“ – Копитото – Дендрариума (без разходка в него) на 11.01.

2.                       Кръгов маршрут с начало и край с. Кладница, почти изцяло по „Витоша 100“ на 19.01.

3.                       Морени – връх Лъвчето, 2052 м. – Морени на 25.01.

4.                       Морени – връх Лъва – връх Лъвчето, 2052 м. – Черни връх, 2290 м. – вр. Голям резен, 2277 м. – вр. Малък резен, 2182 м. – Морени

5.                       Западната порта на Западен парк – Красна поляна – Павлово – Бояна (по „Пушкин“) – Тихия кът (по маршрута на „Витоша 100“)

6.                       Симеоново (предпоследна спирка на авт.67 – Симеоновски езера) – Драгалевци – Боянската църква – резиденция „Бояна“ (сп. срещу нея) на 14.02.

7.                       Повторение на маршута от т.4 за награждаването на победителите от 2024 г. (аз – за м. август) на 08.03.2025 г.

8.                       Кладница – изворът „Живата вода“ – Чупетлово – Боснек на 09.03.

9.                       Ярема – Симеоново на 15.03.

10.                  Западната порта на Западен парк – с. Владая на 23.03. и 30.03. (тук, с обиколка на Владая)

11.                  Ханче „Ярема“ – вр. Сива грамада, 2003 м. – ханче „Ярема“ на 05.04.

12.                  Ярема – центъра на Железница на 06.05.

13.                  Ярема – ц. Железница – изворите на Железница – ц. Железница на 11.05.

14.                  Западната порта на Западен парк – в.з. Килиите (след Тихия кът има маркирана пътека) на 23.05.

15.                  Симеоново – Драгалевци, но със слизане до Долен Алеков водопад, мегалитното тракийско светилище, получило от дъновистите името Ел Шадай (Истински свидетел) на 28.05.

16.                  Западната порта на Западен парк – Кладница на 07.06.

17.                  Алеко – заслон „Заека“ – Малък резен, 2182 м. – Голям резен, 2277 м. – Черни връх, 2290 м. – Лъвчето, 2052 м. – Алеко на 13.06.

18.                  От Алеко до Ярлово (от А до Я) през вр. Скопарник, 2227 м. – вр. Ярловски купен, 2173 м. – изворът на река Струма – вр. Купена, 2196 м. – вр. Сива грамада, 2003 м. – с. Ярлово на 14.06.

19.                  Бояна – Тихия кът – Кладница – яз. Студена – Кладница на 22.06.

20.                  Царева махала – Бистрица на 25.06.

21.                  Алеко – заслон „Заека“ – Малък резен, 2182 м. – Голям резен, 2277 м. – Черни връх, 2290 м. – заслон и връх Самара, 2104 м. – Кумата – Златните мостове на 05.07.

22.                  Златните мостове – вр. Камен дел, 1862 м. – вр. Ушите, 1906 м – Морени – Алеко на 13.07.

23.                  Мотел „Брезите“, по маршрута на Витоша 100 до разклонението за Черни връх, 2290 м. – хижа „Физкултурник“ – Черни връх, 2290 м. – Голям резен, 2277 м. – Малък резен, 2182 м. – Заека – Алеко на 16.07.

24.                  Златните мостове – х. Панчо Томов – Пънчето – Еделвайс – Звездица – Ветровала – връх Селимица, 2041 м. – х. Кумата – Златните мостове на 20.07.

25.                  Ярема – центъра на Железница – джакузитата на Железница – центъра на Железница на 09.08.

26.                  Западен парк – заслон Тихия кът – мотел Тихия кът на 11.08.

27.                  От козлето до мечето (центъра на Драгалевци – Бай Кръстьо – ст. Голи връх – Черни връх, 2290 м. – Голям и Малък резен, 2182 м. – Морени – Алеко на 27.08.

28.                  Западната порта на западен парк – Павлово - Бояна (по Пушкин) – ул. Акация – Стар беловодски път – Белята вода – Дендрариума – Музей на мечката – Тихия кът на 03.09.

29.                  Симеоново – Симеоновски езера – Горен Алеков водопад – Долен Алеков водопад – Ел Шадай – Драгалевски манастир – Боянско езеро – Боянска църква – Бояна – 10.09.

30.                  Нископланинско от Владая, през Мърчаево с едноименното му езеро и прилежащия му манастир „Света Троица“ на 07.12.

 Лозенска планина – дял от Ихтиманска Средна гора

1.                       Община „Панчарево“ – Кокалянско ханче – ВЕЦ Кокаляне – сп. „Банята на Панчарево“ на 12.02.2025 г.

2.                       Село Лозен – манастир „Св. Спас“ – Пещерата на св. Киряк – връх Половрак, 1182 м. – село Лозен на 12.03.

3.                       До вр. Половрак, маршрутът от 12.03., но с продължение: лобното място на Димитър Списаревски (често го бъркат с паметника на незнаен войн от четата на Бенковски под вр. Половрак) – язовир Пасарел – въжения мост над язовира на 22.03.

4.                       Панчарево – една обиколка на „Кактус рън“ на 16.04.

5.                       Пасарел – м. Гарванец – Долнопасарелски манастир – Можкандов водопад – връх Попов дял, 1190 м. – над с. Габра на 01.06.

6.                       Стената на Панчарево – ВЕЦ Кокаляне – пътеката на Кактус рън – стената на Панчарево – Герман 08.08.

 Люлинска планина – част от Завалско-Планската планинска редица

1.                       Черния кос – манастир „Св.св. Кирил и Методий“ – параклис „Вси светии“ – връх Голяк (Асина могила) 1122 м. – връх Добринова скала, 1229 м. – връх Дупевица, 1256 м. – хижа „Бонсови поляни“ – началото на с. Владая – 30.06.

2.                       Владая – х. „Бонскови поляни“ – връх Дупевица – връх Добринова скала – връх Благото, 1149 м. – заслон „Мало Бучино“ – манастир „Възнесение Господне“ – с. Мало Бучино – 16.11.

 Плана планина – също част от Завалско-Планската планинска редица

1.        Долни пасарел, моста – хижа „Пеюва бука“ – местността и заслон „Мечката“ – с. Плана – 12.10.

2.        Центъра на Железница – Джакузитата на Железница – нейните рудници – Кокалянски манстир „Св. Архангел Михаил“ – Дяволският мост над р. Ягуля – 19.10.

 Различни дялове на на Стара планина

1.                       Центъра на Локорско – водопадите – връх Драгоната, 1111м. – скално образувание „Момина скала“ – центъра на Локорско на 03.03.

2.                       Село Гара Лакатник – извор Житолюб – паметника „Септемврийци“ – пещера Темната дупка – разходка из село Гара Лакатник на 27.04.

3.                       Гара Бов – водопад Скакля - с. Заселе и обратно на 03.05.

4.                       Гара Бов – водопад Под камико по едноименната екопътека – параклис „Св. Архангел Михаил“ – гара Бов на 18.05.

5.                       Белоградчишките скали и пещера Магурата на 31.05.

6.                       Тетевенски балкан: заслон „Опасния зъб“ и водопад Скока на 06.09.

7.                       Тетевенски балкан – изкачване на връх Петрахиля, 1179 м. на 07.09.

 Рила

1.        Язовир Белмекен – връх Белмекен, 2628 м. – връщане до язовира по зимната маркировка на 26.07.

2.        ЦПШ Мальовица – Йончево езеро – Страшно езеро – хижа Мальовица – ЦПШ Мальовица на 16.08.

 Конявска планина

1.        Гара Скакавица – вр.Еленова глава, 2172 м. – пещерата на Иван Рилски – Земенски манастир – Земен на 23.08.

2.        Гара Раждавица – с. Полска скакавица – водопад Полска скакавица – гара „Спирка Скакавица“ на 30.08.

 Осогово

1.                       Хижа „Осогово“ – връх Кюнек, 1923 м. – връх Човеко, 2047 м. – хижа Осогово – вековните секвои в Ючбунар на 06.07.

 

 

 

 

 

 

 

сряда, 10 декември 2025 г.

Празнична София, ч. 2

 Тъй като останаха няколко от любимите ми места, които не успях да посетя в неделя, 07.12., на 09.12. използвах да наваксам като ги съчетая откриването на Панаира на книгата.

Пл. "Лъвов мост" ограничава украсата си с една елха, но всичко друго би било излишно, предвид реновирания му вид.


Туристическият център "Трамвай 83" на пл. "Бански", открит през декември 2024 г. - №3 е на линията, номерът на мотрисата от трамваите МАН СИМЕНС е 83. 

Част от украсата на хотел "София Балкан Палас" (а.к.а. "Шератон")

Светлините по любимия ми булевард "Витоша"

Коледният базар пред НДК. Има си ледена пързалка, атракциони за децата, къщички с лакомства и лично творчество. На мен ми харесва и не знам защо има толкова омраза, изсипана по него.

Панаирът на книгата. Отидох по-скоро, защото за мен е традиция да го посетя, но ако трябва да бъда откровена, вече е загубил голяма част от чара си. Не защото има проблем в организаторите, а защото се разглезихме с промоциите на различни издателства през годината и общуваме повече виртуално (уви!).

Завърших своята разходка из вечерна София с пл. "Славейков" и най-голямото му бижу - Столична библиотека. Не разбрах много добре замисъла на украсата зад паметника на Петко и Пенчо Славейкови, но няма нищо натруфено или кичозно. 








понеделник, 8 декември 2025 г.

Празнична София, част 1

 На 7.12.2025 г. успях да се разходя и да заснема първа част от Празнична София

БНБ


Президентството




Коледният ретро бус - никога не съм и помисляла, че омразният някога "Икарус" може да ме зареди с толкова хубаво настроение


Част от украсата на Съдебната палата


Къщата с ягодите на ул. "Сан Стефано" № 6 е моят абсолютен фаворит 



Орлов мост



Ледената пързалка в Княжеската градина - весели спомени от моето първо качване на кънки и много смях




Малките пет кьошета "КоЛЕДа на малките пет" - присъствах на светването на празничната украса със специална тема "Водата". Насладих се и на прекрасното изпълнение на единствения в София оркестър с ръчни камбани.



По Раковски



Над Ларгото, срещу ЦУМ

Около храм паметника "Александър Невски" и самият храм




Пред храма "Света Неделя"



Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"



Немският базар в Градската градина





Уникредит банк, а Статуята на София, вдясно от нея, не е осветена




неделя, 7 декември 2025 г.

Владая - Рударци

 Застудява. Празничният дух вече витае наоколо. Всичко това води до желание за мързелуване, но не искам да му поддам излишно. Ето защо, след като по (моя) традиция украсих дома си за предстоящите празници на Никулден, днес 07.12.2025 г. реших да се поразходя до места, които пропуснах през по-топлите дни. Тръгнах от м.с. "Мизия" в кв. "Овча купел", където вече са готови с Рождественската украса. Слязох във Владая и минах по добре познатата и с нищо интригуваща в този период от годината пътека до Мърчаево. От кметството му, обаче, тръгнах по улица "Усойка" и малко след като завих по ул. "Цар Симеон I", от лявата ми страна видях езерото, което подобно на повечето около София, е язовир, Мърчаево. Продължих след това по същата улица и указателна табела показва къде трябва да завием вляво, за да стигнем до девическия манастир "Света Троица". По непотвърдени данни, той е построен през Второто българско царство (12 - 14 век), въпреки че е възможно това да се е случило още през 4 - 5 в. Неяснотата се дължи на факта, че за да го предпази, местното население не е записало никакви данни за него. Знае се, също според устно предавани предания, че св. Йоан Рилски често е отсядал в манастира, което е и причина в двора му да има две църкви - "Св. Троица" и "Св. Иван Рилски" (вж. благодарствената плоча на снимка по-долу). Уви, не са успели. Манастирът е реставриран едва през 1970 г. и отворен за посещения 5 години по-късно. Друго предание твърди, че болно детенце е споделило с майка си, че е сънувало нуждата от възстановяването му. През 2008 г. е изграденпараклисът (църква според спомената плоча) " Успение на св. Йоан Рилски". 
След това се отбих до реката и завих вдясно към с. Рударци, за което се знае, че датира още от Античността, за което свидетелства все още ясната за разчитане информационна табела.