Западен парк - заслон "Тихия кът" - мотел "Тихия кът"

Този маршрут е един от любимите ми, тъй като съчетава градски и планински преходи с прилична денивелация, което ми помага в подготовката за постигане на моите цели. Такава тренировка подсигурява добро натоварване с баланс между крака, глутеуси и ядро (трите вида коремни мускули, дългиte гръбни мускули и тези на тазовото дъно). Ефект: Подобрена аеробна издръжливост, активирани глезени и стабилизиращи мускули, както и добро изчистване на метаболитни отпадъци. 

Забавна част от прехода: в заслон "Тихия кът" и между дърветата срещу него имаше по един кон. Предполагам, че са от конната база на Владая и искрено се надявам, че няма да им се случи нищо лошо. 

Кратко видео - тук. 

Ярема - джакузитата над Железница - центъра на Железница

 От Ярема до Пътеката на здравето от Железница ние, Трите грации - Яна, Мими и аз, - вървяхме по маршрута на Витоша100, но после свихме към "'жакузитата" над селото. Заслужаваше си да припкаме по баирите.. И по-трудни преходи сме правили, но общото между тях са синхронът между нас и великолепните моменти.

Панчарево - Кокаляне - Герман

 Обичам работният ми ден да започне така. Тръгнах по "царската пътека"от стената на езеро (язовир) Панчарево та чак до моста на Кокаляне. После се върнах и малко след едноименния ВЕЦ завих по пътеката на "Кактус рън". Стигнах до пейката с кръста и ми се дорева от боклуците разхвърляни там. Ако не бяха дивите кактуси, не бих спряла там. Аз съм от хората, разчиствали плажове, алеи и пътеки, но този път щях да изложа здравето сина сериозен риск - досещате се какви отпадъци имаше. Дивите кактуси, обаче, са невероятни. Те са от вида Опунция, който цъфти през май и юни, а плодовете му, познати като бодлива круша, са ядливи, но не забравяйте, че трябва да се обелят. Стигнах до началната си точка, освежена от прохладата след дъжда, който е валял снощи. Удължих малко разходката си до центъра на Герман, точно навреме за автобуса, върнал ме към обичайните задачи. Въпреки недоразумението около пейката и кръста, мога да бъда благодарна за такъв ден.

Рила: язовир и връх Белмекен

 Ибърският дял на Рила, познат също като Капатнишки, се намира в югозападната част на планината. Отправяме се към язовир Белмекен, извисил се на 1923 м. надморска височина, което го прави най-високият на целия Балкански полуостров. Името му означава „известно място“. От него се запътваме към втората ни за деня цел – едноименният връх с височина 2626 м., който до 1942 г. се е наричал Бели връх, а оттогава до 1950 г. – Коларов. Първата част от прехода е от язовира до подножието на върха. Да, има клек тук-там и постепенно наклонът се увеличава, но в никакъв случай не е нещо непреодолимо. Този етап от изкачването завършва над долината на река Ръждавица. Следва вече същинската „атака“ на върха. Четох страхотии от типа на „върви се по ръба“, сякаш едва ли не, Кончето ще минаваме. Имайте предвид, че няма никакви технични участъци и тренировките за издръжливост са само от полза. Да, баирите са повече от един, но знаете, съвсем по Керуак, гледаме си в краката – нито напред, нито назад. Гледките от върха са „лукс“, който всеки обичащ планината, може да си позволи. Върнахме се към язовира по зимната пътека – малко по-заобиколна, но разнообразието е от значение, - с което завършихме този кръгов маршрут. Общо километрите, с разходки около язовира са 12.390. Положителната денивелация (който е запознат с моите цели в планините, знае защо я споменавам) е 735 м.

Кратко видео можете да видите тук.

Златните мостове - връх Селимица - Златните мостове

Днес Мария, Янислава, синът ѝ Никола, Тео и аз тръгнахме рано, поразходихме се от хижа на хижа - "Панчо Томов", "Пънчето", "Еделвайс", "Звездица". Някъде между тях направихме неуспешен опит за намиране на Владайски черни връх и след добро качване покрай Ветровала, стигнахме до връх Селимица, 2041 м.. Върнахме се към хижа "Кумата" и до Златните мостове почти не усетихме слизането.

Благодаря на Мария за чудесните значки!

П.П.: Змията на снимката по-долу е пепелянка. Никола я спаси, премествайки я (предпазливо, разбира се) от пътеката. Тя можеше да се стресне и да ухапе някого или да бъде прегазена. Гордеем се с такива приятели!