Златица е едно от най-красивите и добре уредени градчета по подбалканската линия София – Бургас като изключим плачевното състояние на красивата сграда на гарата. От там тръгват и няколко екопътеки. Предвид времето, с което разполагах, направих бърз преход от там през Спасово кладенче и манастира с почти кръгово завъртане към гарата по една от тези пътеки, да посетя един от заслоните, "Св. Георги Победоносец", минавайки под моста да стигна до гарата и озовала се по-рано там, да завършва разходката с бързо посещение на Часовниковата кула, построена през 1777 г., в града и парка „Тръгнал дядо за Златица“ с онази негова изгубена ръкавица, за която ни разказа Елин Пелин. За кладенчето има няколко легенди, една от които е, че войводата Спас, лошо ранен от турците, със сетни сили се добрал до извора, а оттам „бликнало святото аязмо“, както ще видите от надписа. Аязмо, което и до днес се твърди, че лекува проблеми с очите. По-късно е бил изграден и самият манастир, мястото за който е било отбелязано с оброчен кръст като „знак за памет“. Под него е къща, която професор Никола Малев е издигнал в памет на родителите си, точно над реката с нейните интересни вирове и водни падове, където се разхладих. Качих се по стълбите, начало на прехода за Свищи плаз, за да видя новия параклис „Св. св. Кирик и Юлита“, който още не е действащ и да се ориентирам в две от пътеките, които ще ме отведат до места, за които ще разкажа при следващо пътуване. Обещвам си ново посещение, когато красивият водопад на р. Курудере (Сух дол), извираща от вр. Свищи плаз (също дестинация, която ме привлича за бъдещи посещения) ще бъде пълноводен. Скалите над него си намериха един катерач повече в мое лице.
