Лозенска планина, част 2

 We Are Warriors... на планинските пътеки. От групата за планински преходи останахе само Тео и аз, но това не ни отчайва. Отново се потопихме в леко калната, но по-приветлива през зимата Лозенска планина. Планираният предварително маршрут претърпя промяна в движение, но ние сме смели авантюристи и изследваме с наслада всичко ново, а на познатото поглеждаме от различен ъгъл, за да уловим изплъзнали се преди това дребни детайли. А в такива моменти всичко - от слънцето през кучетата до добронамерените ловци - е на наша страна. Вярвам, че скоро ще се съберем всички от планинската ни група. За днес, тези малко повече от 15 км. и нелоша денивелация ни освежиха и дадоха сили за последната за тази година работна седмица.

Язовир Суходол

 Студено е. Заледено и то коварно. Честно казано, не съм достатъчно смела да отида в планината сама на това време, но опции много. Добър бонус за живот в "западната част, бейби" и любов към пешеходстването е например достъпът до язовир Суходол със средна надморска височина 663 м. и обща площ 98,4 декара. Предназначен е за риболов, но тъй като нямам интерес нито към това, оказва се съвсем не евтино, хоби, нито към практикуващите го, се насладих на близостта с водата и се заиграх с отраженията в нея. Нелош беше и преходът от 12.140 км. общо в работен ден. 

Банкя - Мало Бучино - Бонсови поляни - Горна баня

 Застудява и редиците на планинарската ни група се разреждат все повече, докато накрая останахме само Тео и аз. Това не е пречка да продължим смело с нашите си цели. Днес, 10.11.2024 г., вместо да празнуваме с банани - клиширана, но все пак шега, - се срещнахме на спирката на автобус за Банкя. Както ни оставаха 3-4 минути до идването му, електронното табло изписа 20. Сигурно нещо се е повредило, та сменихме и спирката, и автоубса, но в същата посока. Първоначално си мислехме за преход по южните връхчета - не, не използвам умалителното подигравателно, но са много ниски, а за някои трябва да сте чували и да се ориентирате по релефа, за да откриете котите им. В движение, сменихме тактиката, но увлечени в разговор, се оказахме в посока пътека, която Тео сподели, че отдавна е искал да измине, а именно тази през Мало Бучино. Слязохме под околовръстното, продължихме към едноименния заслон, минахме покрай параклиса "Вси светии", под който ловци вече бяха напалили огън, а кучетата им ни поздравиха приятелски, след това под Горнобанския манастир и стигнахме до Бонсови поляни, където се отбихме до хижата да се почерпим за хубавия преход и бързо-бързо слязохме до автобусната спирка в Горна баня. Хубаво е човек да споделя красотата на природата и да има съмишленици в това приятно занимание. 

Морени - връх Ушите - Момина скала - Златните мостове

 Застудява. Стъмва се по-рано. Колко удобни оправдания! И все пак, когато обещая нещо, аз го изпълнявам. Най-вече, когато го обещая на себе си. Ето защо този преход ми дойде много добре и мога да се поздравя за упоритостта. Остава да поработя върху бързината си, въпреки че до крайната цел има много време, но за нея ще разкажа друг път. Сега само се радвам, че връх от (почти) 2000 м. изобщо не е пречка, а по-скоро приятно отклонение. Както написах в една от социалните медии, 

Есен в планината. Очарование, което и най-добрият фотограф не може да улови, защото всичко е движение, всичко е живот. Игрите на светлосенките допринасят за тази динамика.