четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Публикация във вестник "Форум"/бр. 45


вторник, 15 ноември 2016 г.

Сборник "Детство" - ноемврийското послание на една книга с кауза

Пет артистични натури споделиха своите пет лични послания в кампанията:  Детството е..., като предоставиха достъп до своето лице и размисли, позирайки пред професионалния обектив на две Гергани – Гергана Мудова, фондация MUSIZ,  виновник за прекрасните фотоси на четирима от участниците. От друга страна - Гергана Змийчарова, фотограф, актриса и художник и още 33  по толкова застана и зад обектива, за да увековечи и нейният образ за благородната кауза – популяризиране на сборник „Детство”.

Сборник „Детство” е книга с кауза, в подкрепа на борбата на децата с диабет в България. Средствата, които се събират от продажбите на книгата ще бъдат дарени за нуждите на диабетното отделение в клиниката по ендокринология в Болница за активно лечение по детски болести, гр. София, по препоръка и според нуждите, посочени от детските ендокринолози, които работят там.

След 14 ноември – Световният ден за борбата с диабета, - можете да покажете своята съпричастност към всички в тази битка за пълноценен живот – децата диабетици, като си поръчате сборника от онлайн книжарницата на издателство „Изток-Запад” и ще намерите своето послание в една от тридесет и петте вдъхновяващи истории, който нашата книжка ще ви разкаже. 


Всеки поръчал книгата в рамките на седмицата 14 – 30.11.2016 г. ще получи едно от петте послания.

събота, 12 ноември 2016 г.

За смисъла на това, което правим

Обичам да пиша, въпреки че напоследък все по-трудно намирам точните думи. Разбира се, има и прекрасни изключения като това с книгата ми за деца "Приключенията на Щур и Враби", която беше посветена, както и печалбата (колкото и минимална да е) от нея, на дечица със специални нужди. Втора част е готова и с нея ще постъпя по същия начин. Писането ми имаше смисъл и за сборника "Детство", в който 34 автора разказахме 35 истории от детството ни, за да подпомогнем дечицата с диабет.

Същото се отнася и до другото ми любимо занимание - тичането. След като участвах в няколко благотворителни бягания до сега, точно днес ще го направя с кауза "Променяме диабета". Самият диабет, едва ли ще бъде променен, но поне отношението на хората към него, вярвам, ще бъде. Аз имах съученичка, диагностицирана с диабет, и никой не си беше направил труда да ни обясни какво се случва до рождения ѝ ден, когато нейните родители, медици, поднасяйки ни тортата, различна от тези, с които бяхме свикнали, ни разказаха. Тогава си обещах, че никога повече няма да говоря за тези хора като за болни или неравноправни на всички останали. Ето, че годината, в която мога и да направя нещо за тях, дойде. 

Изписах всичко това, защото ми се иска да бъдем малко по-съпричастни към всички живи същества, имащи проблеми, с които им е трудно да се справят, защото всеки проблем е решим, когато има обединяване на силите и всички помагаме с каквото можем. Винаги ще има по-талантливи писатели от мен, по-атлетични любители бегачи, по-всеотдайни благотворители (харесва ми тази дума, въпреки че знам коя е по-използваната). Но не АЗ-ът, а НИЕ-то ще спаси света. Тогава можем да говорим за красота, съвършенство и какви ли не други примамливи, но абстрактни понятия.

сряда, 9 ноември 2016 г.

Още хайку

Отличие в 5th Japan-Russia Haiku Contest
the Vitosha moraines
how high can we get
hand in hand?

морените на Витоша
колко високо можем да стигнем
ръка за ръка?

понеделник, 7 ноември 2016 г.

Списание "Дракус" на Eurocon, 2016

За нас е чест публикуването на хорър-хайку броеница в съавторство с Мая Любенова, Гергана Янинска и Илияна Делева в специалното англоезично издание на списание "Dracus", представено в Барселона на Eurocon 2016.

~ N YMPHS S I NG ~
a horror haiku sequence
by Gergana Yaninska (G.Y.), Maya Lyubenova (M.L.),
Vessislava Savova (V.S.) and Iliana Deleva (I.D.)
Gergana Yaninska, Ilyana Deleva, Maya Lyubenova and Vessislava Savova
are members of the Bulgarian Renku Group. Their editor is Tzetzka Ilieva –
the owner of Wild Lillacs blog – who also writes renku and haiku sequences
with them. They have been interested in horror haiku and horror haiku
sequences for two years. Their first Bulgarian rasika in both English and
Bulgarian was published on World Haiku Review in January, 2015, and their
first Bulgarian horror haiku sequence in Bulgarian – in Dracus Magazine in
December, 2015. All the members of the group’s work have been awarded and
published in many famous e-magazines such as Frogpond, Modern Haiku,
Cattails and many others.
https://vidahaiku.wordpress.com/
~ 55 ~
.
a bloody tooth between
pieces of chocolate (G.Y.)
.
moving
in the foliage - a snake
or a little lizard? (M.L.)
.
three knots for good luck
four against whammy (V.S.)
.
the coming noise
on the rails
squinted eyes (I.D.)
.
bitch
the front door painted
in red (G.Y.)
.
I look for a love charm
over the web (M.L.)
.
spelling mistakes
shall I add
a bat’s wing too? (V.S.)
.
she lets her hair down

nymphs sing (I.D.)

Русалии пеят 

ягодова луна
с комшийката мерим
метлите си (Г.Я.)
.
рисува и къса
криви сърца (М.Л.)
.
оригами
магията срещу врага
в лъскава опаковка (В.С)
.
ча-ча-ча танцуват
вещици зад въженце (И.Д.)
.
кървав зъб между
парченца шоколад (Г.Я.)
.
прошава
в листака - змия
или гущерче?  (М.Л.)
.
три възела за късмет
четири срещу уроки (В.С.)
.
приближаващият шум
по релсите
присвити очи (И.Д.)

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

вторник, 1 ноември 2016 г.

Ден на народните будители

Призраците, вещиците и антуражът им се прибраха и заспаха. Сънят им не е нарушен от това, че у нас, където си имаме такъв празник, бяха и почетени, и обругани.

Настана утро. Съвсем българско. Съвсем празнично. А народът спи, защото така повелява празникът – да спи, докато не бъде събуден от будители (разбираемо – народни).

Будителите, обаче, (не само снощи) пиха с призраците, вещиците и антуража им и (не само сега) крещят: „Да ви @@@!“ „ Знаеш ли кой съм аз, бе, л...?!“ „Сѝпи, ако нема, дОнеси!“ А народът продължава да спи, защото не разбира, че това е поезия. (не само) Българска.

Не! Момент! Три-четири прозореца в отсрещния блок (предполагам и в този, в който живея, но не мога да ги видя) светват. Имало е смисъл. И зазвучава песен – „...добре...аз не!“ И втора – „хвани ...  де...“ Будни хора -  какъвто стил повикал, такъв стил се обадил.

И аз не съм стока. Залитам по чуждото – празнувах снощи (не пия, но веднъж-два пъти годишно мога и да хапна след 19 ч.), по чужди поетични форми залитам. Ако  не знаете – хванала съм поезията за шлифера. За непознатите: един от онези крещящи (уж) будители нарече така хайку и сенрю. Но не мога, или не искам, да псувам. И колкото повече търся точните думи, толкова повече бодрите песни на „будните“ ги заглушават. Как да не се държа здраво за чуждия шлифер, след като нашенското ми е все по-чуждо? Или търся лесни оправдания?

зазоряване
птичите песни
потъват в мъглата

А някъде, зад трижди запердени прозорци, на светлината на нощна лампа, шепа „старомодни“ поети тихичко препрочитат оставеното от Ботев, Вазов, Каравелов, Чинтулов... След час ще се отправят към автобусите и после ще се заемат със съвсем непоетичните си професии, но до тогава, на крак, в превозното средство, дори на салфетка, ще запишат поетичното си вдъхновение, което може и да не споделят никога. И не наричат себе си поети, а още по-малко – будители. Честити да бъдат!