неделя, 31 май 2015 г.

Ново хайку отличие

Мое хайку, отличено на третия конкурс за хайку Japan-Russia Akita the Land of Poetry

deserted town
at the end of a dirt road
a rainbow

Честито и на останалите 9 българи, отличени там: Kireva Alexandra, Maya Kisyovа, Lecheva Lydia, Minko Tanev, Racheva Lidia,  Stefanova Vania, Stoianka Boianova, Temnyalova Mila

12-дневен план за прости упражнения по писане


част от

от: Брайън Клеймс,  Writersdigest
      






Идеалното време за рестартиране на двигателя и да се върнете към писането. Ето, предлагаме 12-дневен план от прости упражнения по писане, който да ви помогне да запазите творческите си сокове и да им позволите да потекат, без да изяждат твърде много от времето ви. Следвайте този план и за по-малко от месец не само ще бъдете впечатлени от това, което сте постигнали, но може също така да имате нещо стойностно за публикуване.

12-дневният план за прости упражнения по писане

Ден  1:
Напишете 10 потенциални заглавия на книги, които искате да напишете.

Ден 2:
Създайте герой с лични характеристики на някого, когото обичате, но с физическите на някого, за когото не ви е грижа.

Ден 3:
Напишете обстановка, базирана на най-красивото място, което някога сте виждали.

Ден  4:
Напишете писмо до агент, на когото разказвате колко чудесен сте вие.

Ден  5:
Напишете стихотворение от 20 реда за запомнящ се момент от живота ви.

Ден  6:
Изберете книга от книжната си лавица и се спрете на две произволни глави. Вземете първия ред от едната глава и последния ред от другата глава и напишете разказ (не по-дълъг от 1000 думи), като използвате тези изречения за рамка на историята ви.

Ден  7:
Напишете писмо до самите себе си, в което да си кажете какво трябва да подобрите през предстоящите шест месеца.

Ден 8:
Препишете една приказка от гледна точка на лошия герой.

Ден  9:
Включете телевизора си. Запишете първия ред, който чуете и напишете история, базирана на него.

Ден  10:
Излезте, седнете на обществено място и подслушайте нечий разговор. Превърнете това, което сте чули и напишете кратък любовен разказ (няма значение как трябва да изкривите това, което сте чули).

Ден  11:
Напишете страница с признания, която да бъде поместена във вашата първа (следваща?) отпечатана книга, като благодарите на хората, които са ви помогнали по пътя на писането.

Ден  12:

Съберете всичко, което сте написали през предишните 11 дни. Изберете си най-любимото. Редактирайте го, ошлайфайте го и или опитайте да го дадете за публикуване някъде или го споделете със света в мрежата. Бъдете горди със себе си и работата, която сте свършили.

неделя, 24 май 2015 г.

Намиране на творчески импулс

част от

Може би си спомняте за NaNoWriMo (National Novel Writing Month – Националният месец за писане на роман), месец ноември, в който “Bookbaby” отправят предизвикателството към пишещите да се справят с написването на цял роман в рамките на един месец. Изхождайки от своя опит в това предизвикателство, авторът на статията дава полезни съвети за

Намиране на творчески импулс
от Грант Фолкнър, Bookbaby,
декември, 2014 г.

Едно от най-големите предимства на NaNoWriMo за мен е творческият импулс – той се разпростира дори отвъд ноември. Всяка годна аз се зареждам от въображаемите искри (а понякога дори пламъци), които са причинени от потапянето ми в писането. Също така научих (и продължавам да научавам) важни неща за разпределянето на времето, дисциплината и стойността на това да пиша с другите.

Но.... понякога самият творчески импулс, който ценя толкова много, гасне в забързаното ежедневие. Чудовищната захапка на моя списък със задачи може да бъде по-плашеща от което и да е ръмжене на моите антагонисти. Тази година се питам как да овладея писателските пориви, които преживях този месец и как да намеря начин да ги запазя за цялата година.

Аз току-що открих една проста техника: да се насладя на доброто преживяване от писането, защото импулсът се подхранва от положителни мисли. Според Фред Брайънт, социален педагог в университета „Лойла“ в Чикаго, само чрез отразяването на чувствата ви по време на положителни събития, можете по-добре да включите тези дейности в живота си и да позволите на добрите неща да продължат да се случват, когато въпросът опира до нещо като усилията ви да напишете роман.

Ето някои от техниките на Брайънт:

Благодарете. Лесно е да приемете доброто преживяване за даденост. Правя пауза, особено днес, за да се поклоня с благодарност на многобройните музи от ноември. Аз нямах този роман през октомври. Нямаше да го имам и сега, без NaNoWriMo. Един цял нов свят съществува и искам да продължа да го изследвам.

Поздравете себе си. „Не се колебайте да се потупате по гърба и да се възползвате от предимствата на усилената си работа“ – казва Брайънт. Някои проучвания сочат, че хората, които се отдават на успеха си са по-склонни да се наслаждават на крайния резултат. Да, понякога човечността ни може да се прояви по този начин, така че поздравете самите себе си по най-дивия начин. 

Споделете добрите си чувства с останалите. Без значение дали сте написали пет или петдесет хиляди думи, вие сте направили нещо дяволски добро – направили сте творчеството приоритет в живота си. Сега сте модел за подражание, по отношение на храбростта, за другите. Разпространете новината. Отдайте ѝ се.

Направете си ментална снимка. Спрете за момент и съзнателно се замислете за това, което е било забавно, смислено, разширяващо мирогледа ви или чудесно, свързано с писането на роман този месец. Съсредоточете се върху тези моменти, за да продължите и си забранете да мислите за болезненото писателско блокиране или за подпухналите от безсъние очи.

Погледнете назад към това, което сте постигнали, от бъдещето. Помислете за себе си след години, когато поглеждате романа, който сте написали този месец. Можели сте да гледате завръщането на смърфовете на екран или да упражнявате уменията си по стрелба, но вие сте направили нещо незабравимо. Направили сте нещо голямо. Написали сте роман.




понеделник, 18 май 2015 г.

Хайку на тема "Музика"

Различна визия, но същите думи от хайку рецитала ми в последния ден от пролетното издание на "Джобен фестивал" 

неделя, 17 май 2015 г.

Как да напишете творческа биография, с която да се свържете с читателите си

от Крис Робли, “Self Publishing”, Writers’ Digest
част от

Вашата книга е „трепач“, но творческата биография е като приспивателно.

Ако се страхувате, че горното изречение може да описва и вас, е – не бъдете твърде жестоки със себе си; много брилянтни автори се сковават, когато въпросът опира до писане за тях самите. За тях е много по-удобно да създават пищни фикции, но не и да изтъкнат собствените си постижения и лични истории в „пустинята на реалността“ (Морфеус от „Матрицата“).

Но, удобно ли ви е или не, трябва да създадете кратка и ясна творческа биография за уебсайта си, за обложката на книгата, за съобщенията в печата и други. В тази статия, ние ще се приближим максимално до ключовите елементи за една интересна биография, както и до подробностите, които би трябвало да пропуснете.

Придържайте се към краткостта.

Творческата ви биография не е мястото, където трябва да разкажете целия си живот. 250 думи са точният избор. Веднъж добили представа как трябва да изглежда, можете да направите и малко по-дълъг вариант с цел PR или пък да изрежете 50 или 100 думи за други цели като печатни издания, социални мрежи, медийни профили и т.н. Много списания за поезия молят да им изпратите творческа биография до 25 думи, което е (приблизително) дължината на това изречение.

Пишете в 3 л., ед.ч.

Разказването на история в 3 л., ед.ч. може да изглежда малко претенциозно в началото, но това улеснява увереността ви, когато говорите за собствените си постижения. Опитайте.

Една кратка история може да извърви дълъг път

Запитайте се – „Пука ли му на някого откъде съм?“

Пишете поредица от детективски разкази, чието действие се развива в Сан Франциско, а сте родени и израснали в Бей, разбира се – този детайл би могъл да бъде от съществено значение за биографията ви. Но ако книгата ви е паранормален роман, който се развива в Русия, наистина ли трябва да знаем, че сте родени в Айова, а сега живеете в Мериленд? (аз допуснах същата грешка)

Споменавайки рожденото си място, годината си на раждане, професиите на родителите си, имайте предвид, че това са неща, които поставяме в биографиите си по подразбиране: „Мери е родена в Дейтън, Охайо, през 1953.“

Започваме с началото по навик. Скучно! Изтрийте всичко това до момента, който има значение за публиката ви. Може би професиите на родителите ви са от значение за собствената ви история. Просто се уверете в това, преди да добавите допълнителни думи към това, което би трябвало да бъде кратка биография.

Предишните ви книги може и да не са от значение

Отново, това не е авторитетно мнение, а по-скоро съвет, но споменаването на книгите ви, които са били вече публикувани, може да бъде и разхищение на думи.

Помислете върху това – ако сте Стивън Кинг, всеки вече знае какво сте написали; ако сте сравнително неизвестен автор, никого не го е грижа какво вече сте написали.

Единственото, което има значение е, че подробностите, които сте избрали да включите в биографията си е, че читателят иска да отвори книгата ви със замах.

Избройте само някои от литературните си постижения

Обикновено е добре да споменете всички големи литературни награди, които сте печелили, плюс най-впечатляващите моменти от историята на публикациите ви. Този вид неща стабилизира правдоподобността.

Ако сте много известен писател, няма нужда да бъдете изчерпателни (и вероятно няма нужда да продължавате да четете тази статия по-нататък, тъй като предполагам, че вашата биография вече е „трепач“)

Нещо, което е често срещано в света на литературата, е да споменете къде преподавате в момента, тъй като много автори също са академици. Въпреки това обаче, тази подробност е по-скоро безсмислена. Плюс това, че начинът, по който нещата се развиват в сферата на висшето образование, може да ви се наложи да се местите в ново училище на всеки 12 месеца.

Споменете най-важните, свързани с биографията, професионални, образователни или лични и свързани с пътувания преживявания.

И отново, това има смисъл до толкова, до колкото ще резонира у читателите ви и до колко ще подхожда на темата, по която пишете. Ако сте белетрист, който пише криминални романи, работата ви като детектив ще заинтересува хората. Ако сте оцелял от рак и пишете за за отношението на здравето към възрастта, споменаването на вашата медицинска история е от съществено значение. Пишете готварска книга за Средиземноморието? Говорете за годината, която сте прекарали между Испания, Франция, Италия и Гърция.

Потърсете малко помощ отвън

Трудно е да представите собствения си живот и кариера обективно. Ето защо, помолете приятели, семейство и фенове да кажат какво мислят, че е най-важното или интересното от живота ви. Потърсете съвет от редактора, агента или писателската група. И се уверете, че си водите правилните бележки по техните предложения.

Напишете различни версии

Винаги препоръчвам писането на различни версии на нечия биография. Разпратете ги насам-натам и помолете за обратна връзка. После комбинирайте най-впечатляващите части и създайте непобедимия Волтрон на една творческа биография.

Не забравяйте човешкия облик


Без значение дали пишете художествена литература, есета, литература за самопомощ или ръководства, вие се надявате да се свържете с читателите си. Вашата биография също е шанс да се свържете с тях, така че уверете се, че тя няма да звучи като статия в “Wikipedia”. Придайте ѝ малко цвят и характер. Напишете я на вибрациите на собствената си естетика. Светла и лека. Тъмна и мрачна. В градски стил, но със слаб намек за хамбургерите на Уенди. Напомнете ни, че сте човек. 

неделя, 10 май 2015 г.

8 урока по твoрческо писане

(със съкращения)
от Крис Робли, Bookbaby”

част от 


Крис Робли е написал 610 поста за този блог (към февруари, 2015 г. – б.пр.). Той е награждаван поет, автор на текстове за песни, изпълнител и музикален продуцент, който сега живее в Портланд, Мейн, след повече от десет години в Портланд, Орегон. Неговата музика е награждавана с престижни награди. Поезията на Робли е публикувана в много алманаси и списания.

Повечето учители, магистри по изящни изкуства, които познавам, говорят за политика по такъв начин, че това звучи като епизод на “House of Cards” (може би, освен убийството). Критикуващи студенти, приятели учители, програми, включително такива за творческо писане, като цяло, твърдят, че това трябва да бъде направено много внимателно, като в прецизен танц.

Е, един бивш учител, сега освободен от такива мисли, написа статия, наречена „Нещата за писателските програми, които вече не се преподават никъде.“

В тази статия за “The Stranger”, Райън Будинот казва:

Наскоро напуснах учителския пост по програма за творческо писане, магистърска степен. Имах шепа студенти, чиито творби промениха живота ми. По-голяма част от тези студенти бяха трудолюбиви и мислещи хора, отдадени на подобряването на тяхното творчество, въпреки че нямаха нищо интересно за изразяване или пък интересен начин да го изразят. Надеждата ми за тях е, че ще станат по-добри читатели. В същото време, имаше студенти, чиито творби бяха толкова ужасни, че буквално ме приспиваха. Ето нещата, които научих от тези преживявания:

Някои от тези уроци може и да ви накарат да се смеете, да ви отегчат или дори да ви разтревожат. Изпробвайте ги все пак.

1. “Писателите се раждат с талант

Райън казва: „Някои хора са по-талантливи от други. Това не означава, че някои по-малко талантливи не могат да си размърдат задника и да напишат нещо страхотно или че писателят, роден със страхотен талант, не може да го пропилее. Просто е – писателите не се раждат еднакви.“

2. “Ако не сте решили да се земете с писане сериозно, докато сте били тийнейджър, вероятно няма да успеете

Въпреки че самият Райън признава, че има забележителни изключения (Мураками), той казва: „Да бъдеш писател означава да имаш специални отношения с езика за цял живот. Трябва да сте луди по книгите като вид създаване на архитектура, нужна ви, за да пишете.“

Единственият проблем, който е в противоречие с тов твърдение е, че ние ВСИЧКИ имаме тези отношения с езика за цял живот, независимо дали пишем творчески или не. Ние общуваме, клюкарстваме, спорим, убеждаваме, слушаме, мечтаем, говорим (и често мислим) с думи – по цял ден, ден след ден, откакто сме били на една или две години.

Ако сте измислили разказ или стихотворение, които не ви дават мира, струва си да се пише, дори ако никога не сте писали художествена литература преди това, дори ако сте на 95. Може и да не бъде абсолютен шедьовър от литературна гледна точка, но и повечето книги от списъка на бестселъри на “New York Times” не са. (А ако сте невероятни късметлии, може и да се окаже шедьовър).

3. “Ако се оплаквате, че нямате време за писане, направете услуга и на двама ни и напуснете

Напуснете ... програмата за творческо писане. Но може би по-общата интерпретация би могла да бъде ... да спрете да претендирате с това, че сте писател.

По този въпрос Райън казва:
„Моят опит ми казва това: Студентите, които задават много въпроси за разпределяне на времето, напиращите крайни срокове и хленчат за това колко сложен е животът им, трябва да се откажат и да правят нещо друго. Техните оплаквания са обида за писателите, които са успели да напишат страхотни творби при много по-трудни условия от тези през 21-ви век. И в този ред на мисли, студентите, които питат дали са „истински писатели“, задават този въпрос като доказателство, че не са.

Ха-ха. Това ми хареса. ОК, спрете да питате дали сте истински писател... СЕГА! Също така, спрете да говорите за това обсебване от времето и просто седнете и го направете.

4. “Ако не сте сериозен читател, не очаквайте някой да прочете това, което пишете

Налага се да признаем, че има смисъл в това. Райън казва: „Без изключение, моите най-добри студенти бяха онези, които четяха най-трудните книги, които им давах и питаха за още... Обратното, имах студенти, които питаха дали могат да четат по-кратки книги или – без никаква следа от смущение – казваха, че не си падат много по „класиката“, като че ли класиката е някакъв индивидуален, естетически жанр. Студентите, които претендираха, че се наслаждават на „всякакъв вид“ книги, бяха неизменно онези с по-ограничен вкус.“

5. “На никого не му пука за проблемите ви, ако сте скапан писател

Райън казва: „В по-голямата си част, студентите, които избират да пишат мемоари, са нарцисисти, използващи жанра като терапия.“

Оп-пааа! Урок: разказът трябва да бъде ПОВЕЧЕ от история. Той трябва да бъде разказан добре.“

6. “Нямате нужда от помощта ми, за да ви публикуват

Хей, ето ви добър аргумент за моделите на самоиздаването или хибридно издаване:

В днешната среда на Kindle, електронни книги, самоиздаване, намирам въпроса за работа с агенти и издатели за все по-старомоден. Всеки, който има претенции за наличието на полезна информация по въпросите, касаещи издателската индутиря, се опитва да те използва, защото никой не знае, по дяволите, какво става. Съветът ми към писателите е да отхвърлят старите модели и да се заемат със създаването на техни собствени, както и да редактират творбите помежду си.

7. “Не е важно това, че хората ще ви помислят за умни

Включвате ли в творбите си неща, които изглеждат умни или рисковани от естетическа гледна точка? Райън казва: „Писането, което е мотивирано от желанието да доставите удоволствие на читателя, наистина е най-доброто... Ако избутате егото си настрани и се съсредоточите върху това да осигурите на някого добро преживяване, това е разумно писане.“

8. “Важно е да се скриете някъде

Не съм сигурен дали този съвет не е в противоречие с първата точка, касаеща таланта (вероятно не, тъй като талантът и сериозната работа често вървят ръка за ръка), но Райън говори за собственото си литературно чиракуване:

 „Прекарах седем години в писане на творби, които никой никога не е прочел – два романа и сборник разкази, от общо 1500 страници чернова. Тези непрочетени страници са моята най-важна творба, защото те съдържат това, което бях научил от семинарите, на които присъствах и от книгите, които прочетох, изречение по изречение.“



И накрая, предупреждение за неизменното удовлетворение (и разсейване) от социалните медии. Райън казва, че това е „врагът на писането, което отнема години, за да бъде завършено. Ето защо, съветвам всеки, който е сериозен по отношение на писането, да го пази в тайна, поне една-две години.“ 

понеделник, 4 май 2015 г.

(и отново хайку)

Днес, мое хайку в "Диви люляци"

люспи лук
всеки ден зимните дрехи
с една по-малко

неделя, 3 май 2015 г.

Български хайджини в руско издание на английски език

12 хайку на 9 български хайджина в специалното, английско, издание на "Ёршик"! Моето участие с:
emails
his initials
a mirror image of mine
,
emails
his initials
a mirror image of mine

Да направим личен план


част от

(Кога да затворите дневника си и да отворете вашия “Toolbox”)
от  Дана Шавин, гост на Writers’Digest

Дана Шавин, чиито есета можете да прочетете в “Oxford American”, “The Writer” и др., е колумнист в “The Chattanooga Times Free Press”. Също така, тя е автор на мемоари.
      
Когато започнах да давам интервюта за моите мемоари “The Body Tourist”, получих много стандартни въпроси. Книгата е за шестте години, които прекарах във „възстановяване“ от „Анорексия нервоза“. Възстановяване е в кавички, защото, както читателят може да разбере още в началото, въпреки факта, че напуснах болницата и си намерих работа като възпитател в дом за алкохоло- и наркозависими, съвсем не съм се възстановила напълно. Мемоарите ми предлагат решителен поглед върху всички области, в които аз не съм все още добре, което включва и неспособността ми да измервам с трицифрени числа, и моите изопачени виждания за тънката граница между възпитател и клиент, и моите лични усилия да се справя с всички как, дали и защо да ям, да бъда сексуална, да притежавам легло, да имам приятели, да се върна в училище и да спра да правя номера с възстановяването си.

В по-ранните интервюта, въпросът, който ми се задаваше най-често, беше за фактите, касаещи самата анорексия: Колко време ми е отнело да разбера, че съм болна; защо е било толкова трудно да посрещна ежедневните си нужди; къде са били родителите ми, когато всичко това е започнало. Най-важният въпрос, който успя да ме развълнува, обаче е: „Написването на книга беше ли пречистващо?“

На него аз отговорих – и да, и не.

Частта „да“ от моя отговор се отнася до това, че изкарах историята за моя провал и оцеляване от главата си върху страниците и я дадох на света под формата на книга. Почувствах неописуемо облекчение, че вече не съм обременена от моята история или от изгарящата нужда да я разкажа. Историята е разказана, книгата – публикувана, а аз можех да продължа напред. Можех да напиша други истории, да се фокусирам върху други цели, да имам други мисли в главата си. Пречистващо? Можете да се обзаложите за това.

Частта от моя отговор, която имаше нещо общо с това какво съм научила в процеса на написването на книгата, е онази, която трябваше да се справи с болезнени проблеми, неприятни емоции и недостига на лични детайли. Аз научих, че желанието за катарзис може да бъде мотивиращо за написването на първата страница – нуждата да се изрази нещо, да се стигне до момента с чувствата или емоциите, или събитията, да извадя нещо от системата, така че да започне процесът на оздравяване. От друга страна, писането може да ви отнеме много години на съсредоточено проучване и работа. Това е скритата страна на писането.

Трябва да бъдем много внимателни да не объркаме двете. В противен случай, ще загубим и двете.


Помислете за това: ако сте писали в дневника си, обръщайки внимание на избора на думи, конструкция на изречение, в каква последователност да разкажете събитията, как да спазите подходящата дистанция и разказваческа позиция, бихте загубили възможността да се измъкнете безпрепятствено от мъчителната страна на собствената си нерафинирана сантименталност или от приятното езеро на самосъжалението, или от необузданото оплакване, или от брейнсторминга. Всичко това може да доведе до или да прочисти пътя на важните прозрения и идеи.

По същия начин, ако позволите на писателския занаят да обърка нуждите ви да се измъкнете от болката, за да завърши като публикация, при всички положения ще се чете като нещо, написано в дневника ви. Няма да имате подходящата дистанция.

И така, как да пишем най-добре за личните, болезнени събития от живота ни? Първо се запитайте каква е целта ви. Ако е да спечелите съчувствие или да бъде процес на лечение, разкажете първо историята на дневника си. Извадете я от системата си. Когато вече не сте зависими от емоциите си, когато сте готови да изследвате тази история безпристрастно, ще постигнете доброто писане, което читателите да приемат. За целта ви е необходим вашият “Toolbox” – кутията с инструменти на един писател.


А нима това не би било пречистващо?