събота, 19 януари 2013 г.

Тост с коняк и три червени рози//A Toast with Cognac and Three Red Roses















От 1949 г. насам в ранното утро на 19 януари тайнствен посетител вдига тост с коняк (съди се по оставените бутилка и чаша) и полага три червени рози на гроба на Едгар Алан По. Твърди се, че посетителите са повече от един, но така или иначе, рожденият ден на твореца продължава да се отбелязва по този загадъчен – каквито са били и животът, и творчеството, а дори и смъртта му – начин. На 15 август 2007 г. Сам Порпора заявява, че той е положил основите на тази традиция и то чак през 60-те години на 20ти век, но се оказва, че част от детайлите съвсем не са точни. И какво значение има? Не е ли по-важен фактът, че и до днес няма как почитател на творчеството на По да забрави рождения му ден? Вдъхновител на поколения наред, писателят сякаш е постигнал една от най-често развиваните теми в творбите му – съживяване на мъртвите. Всеки път, когато някой някъде отвори книга на По, той го връща към живота.
Започвам деня си с „Истината в случая с господин Валдемар”. И днес ще препрочитам други разкази от Едгар Алан По. А вие?
Since 1949 in the early morn of the 19th of January, a mysterious visitor has been  proposing a toast with cognac (judged by the left bottle and a glass) and lays three red roses at the grave of Edgar Allan Poe. It is said the visitors are more than one but one way or other, the author’s birthday is kept being celebrated in that mysterious – what both life and works and even his death used to be – way. On the 15th of August 2007 Sam Porpora claimed he was the one who put the foundations of this tradition and it happened in the 1960s but it turned out to be the details of Porpora’s story were not absolutely punctual. But it does not matter. Isn’t the fact that even up to now there is no way for a fan of Poe’s work to forget his birthday? An inspirer of many generations in a row, the writer as if achieved onе of the most evolved topics in his works – deceased’s’ reviving. Each time when someone somewhere opens Poe’s book, the reader will bring him to life again.
I am starting my day with "The Facts in the Case of M. Valdemar". And today I am going to reread other Edgar Allan Poe’s short stories. What about you?