неделя, 6 януари 2013 г.

Антропофагия и литература

 Антропофагията, в частта ѝ „ендо” и най-вече, доброволната такава, когато е поднесена от човек овладял словото, може да бъде дори примамлива. Не за следване, а за изследване или поне проследяване. Няма да говоря повече. Само ще ви препоръчам повестта "Настя", включена в сборника "Пир", от Владимир Сорокин. По възможност, в оригинал. Преводът на Иван Тотоманов не е лош, но използваният шрифт, с който се предлага в нета е меко казано отблъскващ. Всъщност, тази книга издавана ли е на български?