Първи ден 7 часа сутринта. Паркингът до стадион „Васил Левски“ е оживен от нетърпеливи туристи, една от които съм аз. Този път потегляме към Република Северна Македония отново с “5 elements tour” и водачът Желю. Ей я къде е съседката ни, какво толкова? Тук поспрем, там ни проверят документите и вече сме се поопознали и готови за приключения. Подготвени за разумното, както се оказа, разместване на програмата, се отправихме към каньона Матка и едноименното изкуствено езеро, в дефилето на река Треска, именувана (колко красива дума, а?) Голѣма рѣка до 1945 г. като минаваме покрай църквата на манастира „Свети Андрей“, основана от Андреаш, брат на Крали Марко, през 1389 г. Три са вариантите за придвижване – с каяк, с лодка или пеша по пътеката от около 5 км. като всеки от начините е скрил своите изненади и незаменими преживявания. Аз бях от тези, избрали лодката, за да видя и пещерата Врело. Сладкодумният ни гид, който ни разказва за нея борави с английски колкото може, но е важно, че го прави с желание и всичко се разбира.
Разглеждаме,
обогатяваме се с гледки и информация и ето, че идва време за настаняване в
хотела на брега на Мавровското езеро., което всъщност е язовир и е
част от едноименния парк – втори по големина в Република Северна Македония. Внушителна
е гледката на „потопената“- водите на езерото я били залели до камбанарията, - църква „Свети Никола“, възстановена с помощта
на дарители. Слизам за да разгледам и майка с детенце ми разказват, че тази
църква е много специална за нея – там са се венчали баба ѝ и дядо ѝ. Когато
построили новата, едноименна, църква, старата сякаш „изплувала“ от водата. Ще спестя
ехидни коментари от страна на някои хора, чули историята, но една е истината – когато човек има желание и вяра, може да
постигне чудеса.
Последният ‚гвоздей‘
от програмта е разходката ни до панорамната гледка над Мавровското езеро и
чудният залез, на който се наслаждаваме повече, отколкото снимаме. Все още
вярна на принципите си, не вечерям и се оттеглям за почивка.
Втори ден. Рано-рано, освежени, получили вкусна закуска в
кутии, мятаме раниците и се отправяме към връх Голем кораб, до който ни
очакваха около 4 часа ходене в посока и преодоляването на сериозната денивелация от 1300
м. Пъревенецът на планината Кораб, която е на границата между Албания и
Република Северна Македония, с височина 2764 м. в никакъв случай не е за
подценяване, но предизвикателството си го бива – особено, когато вече е
преодоляно. Да, по средата, макар и с нелошо изкачване, има опасност да се
откажа, но всичко влиза обратно в релси и продължавам. Връщането може и да е
по-бързо, но за мен все още е по-трудно от изкачването. Въпреки това, не мисля
за него, а се наслаждавам на всичко, което водачът ни беше планирал и този път
не съм толкова бърза, макар и припряна в началото. Е, все пак не сме на
състезание, нали? Последният въпрос
задавам на себе си с намигване. Е, тук вече наруших обичайния си фастинг, който
е от 16 до 8 часа, но с чиста съвест. Спътниците ми са приятни хора и все има
какво да си кажем.
Третият ден беше с по-късен старт, но аз съм почитател на
изгревите, както знаете, и нищо не може да ме задържи в леглото чак до 9
часа. И все пак, имаме нужда да презаредим батериите. Разхождам се добре,
придружена от свитата ми – верни кучета, снимам изгрева и гледките наоколо.
След закуска и
сбогуване с хотела, се отправяме към Дуфския водопад. Той е по поречието на
притока на Радика – Ростушка река. Твърди се, че водният пад е 28 м., но
срещата с него е отвъд всякакви цифри и измервания. Изразява се в преклонение
пред величието на природата.
Следващата ни
спирка е най-старият манастир в Република Северна Македония – Бигорският,
„Свети Йоан Предтеча“. Според статията от Йордан Хаджиконстантинов – Джинот,
български възрожденски просветен деец, манастирът е построен от цар Самуил, но
в летописите на обителта е записано, че негов основоположник е архиепископ Йоан
Дебърски и това се е случило през 1020 г. В началото на османското владичество,
поради насилствената ислямизация, манастирът е бил изоставен и възстановен през
1743 г., а днешната църква към манастира датира от 1800 г. През следващите
години е бил разширяван, благодарение на дарители. Най-ценните реликви на тази
обител са дървения иконостас, архиерейския трон, игуменския стол, големият
кивот – изключително ценен и от духовна гледна точка, и като ювелирно
произведение, фреските на Климент Охридски, Наум Преславски, Иван Владислав,
Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман. (данните са събирани от интернет
пространството тук и там и синтезирани, за да не ви отегчавам твърде много). И един бонус - срещата с красивия папагал, който не възразява да позира.
Преди да се
отправим към България, обядваме в ресторант ... в гората. Няма да издавам нито
точното му местоположение, нито наименованието му, защото такава е молбата. Важното
е, че сме посрещнати като благородници и освен с вкусни гозби, храним и
душите и умовете си с разказите на собственика, постигнал своя вътрешен мир с
ключа към щастието – да опознаеш себе си и да имаш ясна цел.
Единствените
изненади са приятните. Онези, за които може и да не се споменава
нито в маршрута, нито в такива описания като моето, защото е хубаво да бъдат
преживени лично.
