петък, 26 май 2017 г.

Third International Haiku Contest “Cherry Blossom” – Bulgaria May 2017

◊ AWARDS

Dear haiku poets,
We have the pleasure to announce the awards from the The Third International Haiku Contest „Cherry Blossom”, organized by Bulgarian Haiku Union on the occasion of the Spring festival Hanami held in South Park, Sofia.
Thank you for your participation in this contest, dedicated to the beauty of the Japanese sakura!

Judges: Alexandra Ivoylova, Аntoaneta Nikolova, Vessislava Savova, Iliyana Stoyanova and Zornitza Harizanova, have adjudged the following awards in the Еnglish Language Section:


FIRST PRIZE

Eduard Tara – Romania


autistic child -
opening a palm
to the cherry petals

Eдуард Тара – Румъния
дете аутист -
отваря длан
към вишневите цветчета

SECOND PRIZE

Debbi Antebi - United Kingdom

my mother’s secret
a cherry petal slips
from her notebook

Деби Антеби - Великобритания
тайната на мама
вишнево цветче изпада
от тефтерчето й

THIRD PRIZE

Аnthony Rabang - Philipinnes

mother’s birthday
the cherries still bloom
on her dress

Антъни Рабанг - Филипините
рожденият ден на мама
вишните все още цъфтят
върху роклята й


RUNNERS UP:

Michael Dudley ¬– Canada


onto the dark pond
                                     sakura petals forming
                                                          another galaxy

Майкъл Дъдли – Канада

върху тъмното езеро
                                     цветчета на сакура оформят
                                                        друга галактика

*
Elena Naskova – USA

а sudden urge to tiptoe...
cherry blossom petals
carpet the street

Eлена Наскова – САЩ

внезапен порив да ходя на пръсти
вишневи цветчета
застилат улицата

*
Nina Kovačić - Croatia

in the whiteness
of a blooming cherry orchard
concealed frost

Нина Ковачич - Хърватия

в белотата
на разцъфнала вишнева градина
скрита слана

*
Cucu Hermawan - Indonesia

Fukushima spring
One by one cherry blossoms
Falling on bird's bones

Куку Хермауан - Индонезия

пролет във Фукушима
вишневи цветчета
падат върху костите на птица

*
Djurdja Rozic – Croatia

hanami
a petal more
on her kimono

Джурджа Розич – Хърватия

ханами
още едно цветче
върху кимоното й

*
Ana Drobot – Romania

cherry blossoms -
the geisha's lips moved
by his whispers

Ана Дробот – Румъния

вишневи цветчета -
устните на гейшата потрепват
от шепота му

*
Pravat Kumar Padhy – India 
moonlit sky --
a cherry blossom swings
on her wavy hair

Прават Кумар Пади – Индия
лунна нощ -
вишнево цветче се полюшва
на вълнистата й коса

*
Willie Bongcaron – Philippines 

Omura Park --
I leave my heart
in your sakura

Уили Бонгкарън - Филипините

паркът „Омура” -
оставям сърцето си
в твоята сакура

*
Rachel Sutcliffe - England

cherry blossoms
still waiting
to say yes

Рейчъл Сътклиф – Англия

вишневи цветчета
все още чакам
да кажеш „да”

*
Kyoko Shibata - Japan

black-and-white photo
unforgettable cherry blossoms
emerge with pale pink

Кьоко Шибата - Япония

чернобяла снимка
незабравими вишневи цветчета
изплуват в бледорозово

*
Cezar Florescu – Romania

silver wedding
the wind scatters
cherry blossoms

Цезар Флореску – Румъния

сребърна сватба
вятърът разпръсва
вишневи цветчета

*
Christina Sng - Singapore

dancing beneath
falling cherry blossoms
an old married couple

Кристина Снг - Сингапур

падащи вишневи цветчета
танцува под тях
възрастна двойка

*
Damir Janjalija – Serbia

another birthday
one by one, sakura petals
carried by the breeze

Дамир Джанджалиджа - Сърбия

още един рожден ден
едно след друго, вишневи цветчета
понесени от вятъра

*
Billy Antonio – Philippines 

in memoriam
grandfather's cherry tree
in full bloom

Били Антонио – Филипините

в памет на дядо
вишневото му дръвче
отрупано с цвят

*
Debbi Antebi - United Kingdom

cold wind
scattering cherry blossoms
over his ashes

Деби Антеби - Великобритания

студен вятър
разпръсва вишнев цвят
върху праха му

*
David Zhuanglang – China

evening chat
a cherry petal drifts
into my cup

Дейвид Джуанлан – Китай

вечерен разговор
вишнево цветче плава
в чашата ми

*
Elena Naskova – USA

Yoga tree pose
I imagine myself covered
in cherry blossoms

Eлена Наскова – САЩ

йога поза „Дърво”
представям си се покрита
с вишнев цвят

*
Diana Webb - UK

cherry trees in bloom
over the children's playground
petal whirligigs

Даяна Уеб - Великобритания

разцъфнали вишни
над детската площадка
въртележки от цветчета

*
Chen-ou Liu  - China

cherry blossom rain
laughter
chasing laughter

Чен-оу Лиу -  Китай

дъжд от вишнев цвят
смехът гони
смях

*
Krzysztof Kokot – Poland

pink confetti -
cherry blossom festival
in the kindergarten

Кшищоф Кокот – Полша

розови конфети
празник на вишните
в детската градина

153rd WHA Contest

153rd WHA Contest
приказки за лека нощ
бездомно куче вие
по луната

сряда, 24 май 2017 г.

24 май в блога през годините

2017
На 23 май, в навечерието на най-българския празник, докато се водеха спорове за и против "Pod Igoto", бях гост на 55 СУ, където връчих грамоти на отличени ученици от трети и четвърти клас - ученици, които станаха прави и пяха "Върви народе възродени" и се вълнуваха от всичко, свързано с буквите и думите. 
празник на буквите
не младите и малките
пишат на "маймуница"
2016
Отначало 
Ще започна отначало. От ченгелчетата за буквите. После ще изписвам бавно всяка. Докато не разбера значението им и как се свързват в думи, а думите - в изречения. Отчаяна съм. Добре, че вече не съм съпруга, а и на външен вид не го докарвам за сериала.
глухарчета
желанието ми отива
на вятъра
2014
смс-и за празника
... всички
на кирилица
2015
Баба и внучка, поради невъзможност да бъдем навън, празнуваме сред аромата на божури и ... книги. А навън...
24 май
по "Кирил и Методи"
йероглифи
2013
гръцки очила
мержелеят се 
буквите
2012

Мъдрост и светлина не само за един ден

Настоящата седмица започна с това, че земята се разтресе. Страх. Паника. Незнание. И всичко това два дни преди празника на българската култура и просвета и на славянската писменост. Не ни пропусна и в навечерието му. За трусовете се изписа и изговори много. Усещанията остават като добър урок и съответните изводи от него. Днес обаче ми се иска да споделя повече за онези средища, в които днешният празник може да бъде честван ежедневно.
До преди около две години си мислех, че „читалище” е дума-архаизъм и никога повече няма да бъде това, което помня от детството си. Случайно или не, обаче точно тогава животът ме постави пред възможността да присъствам на представяне на нови книги в две столични читалища и докато чаках, огледах таблата и плакатите по стените им, за да се усмихна– тези уникални центрове продължават своята дейност и не се оплакват от липса на пари, криза и нелоялни клиенти, а още по-малко – от конкуренти.
Читалищата, със своята основна функция да бъдат извор на мъдрост и духовна светлина и за децата, и за порасналите, ще запазят своя облик, докато ни има нас, жадните за тази мъдрост и тази духовна светлина.
Думата „мъдрост” винаги е била претенциозна и подобно на друга нейна посестрима – „красота”, - предполага пречувпване през гледната точка на оценяващия. Докато за някого е мъдро да цитира превърнали се вече в клишета шеговити афоризми от известни личности, за други – това са прозренията на вечно търсещия дух, до който се стига чрез четенето и осъзнаването на книги от същите тези автори на афоризми. Богатите библиотеки на повечето читалища предлагат достъп до такава мъдрост. От нас зависи дали ще намерим сили да отидем до там и да я потърсим.
От друга страна, „духовна светлина” е израз, който заслужава повече съсредоточаване и в никакъв случай – клишета. Какво е духовното? Има едно определение, че е „чувство за значимост и цел”. Ако изходим от него, можем ли да кажем, че чувството за значимост идва от само себе си или е външен фактор, който да го озари, който да го огрее със светлина? Със сигурност, докато човек опознава своята природа, абсолютно необходим е именно външният фактор. Спомням си, че като дете, по настояване на амбициозната ми майка, посещавах курс по френски език към едно столично читалище. Тогава проговорих езика, който понастоящем почти не мога да владея, но прекрасната ми преподавателка Фани Коларова, с търпение и внимание ни подготвяше за различни празници, особено тези за началото и края на учебната година. Това бяха моментите, в които тайничко осъществявах моята скрита мечта – да бъда актриса. Там, на сцената на читалището, изпълняваща обикновено ролята на конферансие и рецитатор, аз откривах в очите на публиката светлината, под формата на ясния отговор – да, ти можеш; да, продължавай. Именно срещите ми с читалищните дейци и техните почитатели ме дариха с онази духовна светлина, която може и да не преобръща живота, но осъществява мечти. Та било то и те да са в рамките на онези „пет минути слава”.
Нито в театъра, нито в концертните зали, нито в изложбените сгради любител, работил върху таланта си, не получава това място за изява и директен контакт с публиката.
Както вече споменах, години по-късно, аз отново имах шанса да присъствам като публика, а малко след това – и като изпълнител, - на сцената на две столични читалища. Духовната светлина на Словото под формата на рецитали и изпълнения на авторски песни, огря душата ми и отново ме превърна в актриса – моя неосъществена мечта; в писател – моя осъществена вече такава; в зрител – изкуство, за което няма школи. Духовната светлина на Изобразителното изкуство, струяща от подредените като на изложба картини от стените в залите ми помогна да забравя злободневието и да се отдам на красотата на изкуството. А вие как бихте нарекли тази „духовна светлина” по друг начин, ако не – „мъдрост”?
2011
24 май. Празникът на всички, за които Словото е малко повече от начин да се набавят ежедневните нужди. Празник, който изисква повече мълчание и признание в сърцата. Признателни сме за това, което имаме като богатство. Богатство, което не може да бъде обрано. Богатство, което е възпято във вечния химн
2010
Честит празник на славянската писменост и култура! Днес е времето да си спомним за онези от тях, отдали живота си за запазването на бълграския език и духовност. Трима от тях са
Братя Миладинови, поставили началото на един по-издигнат културен живот
1861 година. България продължава да стене, смазана от почти петвековното робство. Губи земите си. Губи децата си. Но българският език продължава да живее. Поредното доказателство за това е: „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861“
Кои са тези „братья Миладиновци”?
Димитър Христов Миладинов
Роден е през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Свети Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид.
В периода 1830-1852 г. учителства в различни училища в Охрид, Янина, Струга и други. Прекъсва само през периода 1833-1836, когато продължава образованието си в гимназията в Янина. През 1839 г. е принуден да напусне училището в Охрид, но отново се връща там през 1842-1845 г.
По време на Кримската война (1853-1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г., като учител в Прилеп, успява да въведе изучаването на български език в гръцкото училище в Янина. Това е и причината, да не ни бъде толкова лесно да признаем на хърватски учени да оспорват произхода на българските братя. Гръцкото духовенство преследва Димитър Миладинов заради дейността му, но той продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура, като обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.). Също така, по време на странстванията си из македонски села и градове, събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Тази дейност води до там, че е обявен за "царски душманин" и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград и умира в Цариградския затвор на 11 януари 1862 г, официално – от тиф; неофициално – може би, е бил отровен.
Константин Христов Миладинов
Роден около 1830 г. в Струга. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това - в гръцката гимназия в Янина (1844–1847). Известно време (1847–1849) учителства в село Търново, Битолско, а после завършва и гръцка филология в университета в Атина (1849–1852).
През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в историко-филологическия факултет на Московския университет. Там се сближава с учещите българи, сред които са Любен Каравелов, Нешо Бончев, Сава Филаретов и други. През 1859 г., с тяхна помощ, основава Българската дружина „Братски труд", която има свой едноименен печатен орган. В него могат да се намерят и първите стихотворения на Константин Миладинов.
В Москва обработва събраните в Македония народни песни и друг фолклорен материал. Поддържа връзки и с Раковски, към чието дело изпитва нескрит възторг. Сътрудничи на списанията „Братски труд“, „Български книжици“, вестник „Дунавски лебед“ и други, като през това време, подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните от него и брат му фолклорни материали, както и такива, които други българи продължават да им изпращат.
Независимо от възможностите за литературна работа в Русия, поради високото за времето си (като, че ли и за наши дни) образование, Константин Миладинов тъгува за родния край и копнее по родината. Израз на тази носталгия и съпричастност към живота на народа е цялата му поезия и особено елегията „Тъга за юг“:
Орелски криля как да си метнех
и в наши стърни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
да видам Стамбол, Кукуш да видам;
да видам дали сънце и тамо
мрачно угревят, како и вамо.
Стихотворенията „Бисера“, „Желание“ и „Голапче“ са публикувани в „Български книжици“, ч. II, кн. I, 1858 г.; „На санцето“ — в „Братски труд“. кн. I, 1860 г., а „Тъга за юг“ — в „Дунавски лебед“, I, 1860, бр. 20
Кореспондира си, а на път за родния си край и се среща във Виена, с хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер. Последният питае симпатия към българския народ и неведнъж е проявявал своята щедрост и давал своята подкрепа в полза на сънародниците ни. С неговото поощрение и материална помощ, Константин Миладинов издава сборника „Български народни песни”.
Научил, че брат му Димитър е арестуван, поради интригите на охридския владика-фанариот, Константин тръгва от Виена за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван и хвърлен също в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си през 1862 г. Както вече споменах по-горе, съществува мнение, че двамата са били отровени от фанариотите.
Наум Христов Миладинов
Роден през 1817 година в Струга, той е музиковед и фолклорист. Твърди се, че написаните в първоначалния вариант на сборника „Български народни песни”, 11 от песните, приложени с нотно писмо, били негово дело. За съжаление, нотите отпадат, поради увеличения обем на сборника.
Умира през 1895 година в София.
Сборникът „„Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861“
Сборникът е замислен още през 40-те години на 19-ти век.. Всичко започва, когато руският славист проф. Виктор Григорович посещава Охрид през 1845 г., среща се с Димитър Миладинов и двамата заедно отиват в Струга. Там Григорович записва българска песен, чута от майката на Миладинови. Димитър обещава да изпрати още фолклорни песни на Григорович. Нещо повече, славистът помолил Миладинов да напише граматика на говоримия по това време български език, което става ясно от предговора към изданието на сборника от 1981 г., написан от академик Петър Динеков.
Константин Миладинов, от своя страна, е имал подкрепата на българските студенти в Москва да издаде сборника там. Това не се случва, тъй като песните са написани на гръцката азбука, а руските издатели отказват да печатат на гръцки
Брат му Димитър продължава да му изпраща нови материали и през 1860 г. Константин се обръща с писмо към хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер, с молба за помощ. Щросмайер се съгласява, при условие книгата да бъде напечатана на кирилица, аргументирайки се така:
„Гърците са донесли на вас, българите, много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата.”
Заради тази всеотдайна подкрепа на Йосиф Щросмайер, сборникът е посветен на него, като на „великодушниотъ покровитель на народната книжнина“, а в началото на книгата е включено благодарствено писмо на Константин Миладинов до Щросмайер. Ето го и него:
„Ваша Превозвишеность и Пресвѣтлость!
Предъ неколку години Бѫлгарски-те пѣсни собрани, още много време ке стоıеха закопани въ неизвѣстность, ако не бѣше високото Ваше участıе. Ваша Пресвѣтлость глобоко почувствува че народното образованıе ıе найголемото рѫчателство за благоденствıето одъ народотъ; и нищо прѣдъ него не щадеемъ, щедро 'секога и 'секаде помогна въ полезни издаваня и училищни потребности. При 'сите тıе благородни стремленıя Ваша Превозвишеность благоизволи да обѫрни вниманıе и на найюжните Славяни Бѫлгари и да покажитъ великодушното ѣ участıе въ издаванıето на това, общеполезно сокровище; и на конецъ, окрилатена одъ народното доброжелателство, захвати найплодородната идеа, и основа Югославянската Академıя, той драгоцененъ венецъ на толку голѣми Ваши благодеянıя.
При такви сıяйни Ваши услуги на книжнината сѣ осмелихъ да посвѣтамъ на име-то одъ Ваша Пресвѣтлость това собранıе отъ народните пѣъсни, кое, молямъ, благосклоно да прıимитъ заедно со глобоката ми признателность, съ коя имамъ честь да останамъ
На Ваша Прѣвозвишеность и Пресвѣтлость
Найпокорни слуга К. Миладиновъ.“
Сборникът се състои 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части. Жанровата им насоченост е разнообразна - героически, хайдушки, любовни, митически песни. В този обширен труд намират място и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.
От предговора личи, че песните в сборника са на различни диалекти на българския език, тъй като са събирани от толкова много места - Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско, а помагачи при събирането на песните - такива, като Райко Жинзифов и Васил Чолаков, - са изпращали и песни, пети извън пределите на България. Преобладаващи са тези от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Константин Миладинов казва за тях в сборника: „Богатството од песните йе неисцърпано”.
И тук, възниква въпросът – защо? Защо е трябвало тези братя да прекарат толкова време в събирането на българската съкровищница? Защо е трябвало да жертват живота си в онези смутни времена? Защо им е трябвало да търсят до последно подкрепа за издаването им? Струва ми се, че отговорът е даден ясно от епископ Йосиф Щросмайер, който на 29 октомври 1861 година пише протестно писмо срещу залавянето на братя Миладинови до австрийския министър на външните работи граф Рехберг Ратенльовен:
„Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот.”
А малко по-долу, в същото писмо добавя:
„Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.“
Това са братя Миладинови, които не са позволили българският език да се загуби в мелачката на турските поробители. Те са едни от тези личности, на които дължим факта, че днес продължаваме да пишем и говорим на български език. Ето защо, нека следващия път, когато някоя чуждица ни се стори модерна и по на място от съществуващата българска дума, си спомним за братята и техните сподвижници, посветили живота си на запазването на езика ни неосквернен от чужда намеса. Наскоро издателство „Сиела” се погрижи за преиздаването на този сборник . Заслужава си да го имаме в библиотеките си, не само заради красивия външен вид. За да помним. За да ни има.

неделя, 21 май 2017 г.

Tanka in Chinese

Tanka  in Chinese translated by Chen-ou Liu on his blog NeverEnding Story
Танка на китайски, преведена от Чен-у Лиу в блога му "NeverEnding Story"

English Original
photos
of their grandchildren
over Skype
she tries to read the message
with her husband's glasses
(Sonic Boom, 2, 2015)

Български
снимки
на внуците им
по скайп
тя се опитва да прочете съобщението
с очилата на съпруга си

Chinese Translation (Traditional)

孫子的相片
顯示
在訊佳普上
戴著她丈夫的眼鏡
嘗試閱讀電子音信

Chinese Translation (Simplified)

孙子的相片
显示
讯佳普上
戴著她丈夫的眼

尝试阅读电子音信


This emotionally understated tanka successfully catches a glimpse of contemporary life/relationships mediated through technical devices.

понеделник, 15 май 2017 г.

Haiku in Italian/Хайку на италиански


Incense Dreams - issue 1, May, 2017
p. 47












spring equinox
my mother's shadow and mine
the same size

equinozio di primavera 
l'ombra di mia madre e mia
della stessa misura 
(translated by Lucia Fontana)

пролетно равноденствие
сянката на майка ми и моята
с един размер 

вторник, 2 май 2017 г.

April/April

Apr., 1st
pink sunset
but I am waiting for
the moon

розов залез
аз пък чакам
луната
April Fool’s
the clown
cries

денят на шегата
клоунът
плаче
April Fool’s
it gets harder
to hear the truth

денят на шегата
все по-трудно става
да чуем истината
Apr., 2nd
southerner
it is warmer outside
than at home

южняк
навън по-топло
отколкото у дома
copyright day
my fairytale
with another title

ден на авторското право
приказката ми
с друго заглавие
Hanami
so many birds
of paper

Ханами
толкова много птици
от хартия
Apr., 3rd
sunny morning
the trees full
of cats

слънчево утро
дърветата пълни
с котки
sunny day
where are
my glasses?

слънчев ден
къде са ми
очилата?
elementary school
more and more kids
with a headache

основно училище
все повече хлапета
с главоболие
Apr., 4th
coffee time
all the friends
on the web

време за кафе
всичките приятели
в мрежата
new haircut
my tomcat hides
in the closet

нова прическа
котаракът ми се крие
в килера
homework…
lyrics with dirty words
to be translated

домашна работа...
да се преведе песен
с мръсни думи
Apr., 5th
Palm Sunday
a bunch of flowers
at the doorstep

Цветница
букет цветя
на прага
new workout
such a pain
in the neck

нова тренировка
такава примка
на шията
(pain in the neck е както буквално „болка във врата“, така и „досада“, „примка на шията) J
double rainbow
why so many gloomy
faces

двойна дъга
защо са тези мрачни
лица
Apr., 6th
abandoned home
a few snowdrops
among the ivy

изоставен двор
няколко кокичета
сред бръшляна
spring cleaning
a tramp
in my old dress

пролетно почистване
клошарка
със старата ми рокля
rain – sun – rain
the pace
of the city

дъжд – слънце – дъжд
ритъмът
на града
Apr., 7th
snow again
the scent of sakura
in my pocket

отново сняг
аромат на сакура
в джоба ми
grass cutting
the neighbor’s baby
wakes up an hour earlier

косене на трева
бебето на съседката
се буди час по-рано
Hanami
in the library
children’s voices

Ханами
в библиотеката
детски гласчета
Apr., 8th
phone call –
I wonder whose p.c.
is out of order

телефонно обаждане –
чудя се чий компютър
е повреден
spring’s delay
the blooming of
the origami rose

закъсняла пролет
разцъфва
оригами-розата
cold wind
I try to gather
my thoughts

студен вятър
опитвам се да събера
мислите си
Apr., 9th
market day
a fight of worshipers
for Easter cake

пазарен ден
битка на поклонници
за великденски козунак
spring rain
how much green grass
on my shoes

пролетен дъжд
колко много зелена трева
по обувките ми
velo parade
at Palm Sunday
angry taxi drivers

велошествие
на Цветница
ядосани таксиджии
Apr., 10th
church service
rotten roots
in people’s hands

църковна служба
изгнили корени
в ръцете на хората
Hanami
the Japanese ambassador
shake hands with me

Ханами
японският посланик
се здрависва с мен
first coffee out
I hit my head
in a flowerpot

първо кафе навън
удрям главата си
в саксия
Apr., 11th
silence
my beloved waken
by boiling eggs

тишина
любимият ми събуден
от врящи яйца
morning jogging
a squirrel crosses
my path

сутрешен джогинг
катеричка пресича
пътя ми
pink moon
what a fairytale
sunrise

розова луна
какъв приказен
изгрев
Apr., 12th
Easter –
more concerns on eggs
than on God

Великден –
повече грижи за яйцата
отколкото за Бог
rainy day
more and more snails
on the boulevard

дъждовен ден
все повече охлюви
на булеварда
at the both sides
of the window – a bee and I
in the same rhythm

от двете страни
на прозореца – пчела и аз
в един и същи ритъм
Apr., 13th
day-off
not clear
what it is

почивен ден –
не е ясно
какъво е това
strong wind
my temperature higher
than the air one

силен вятър
температурата ми по-висока
от тази на въздуха
grey clouds
in the afternoon
new routes in my mind

сиви облаци
следобед
нови маршрути в ума ми
Apr., 14th
first work day
first-graders fall asleep
after lunch break

първи работен ден
първолаците заспиват
след обедната почивка
picnic time
not enough grass
for the vegans

време за пикник
няма достатъчно трева
за веганите
warm wind
my Granny reveals news
of an old story

топъл вятър
баба разкрива новини
на стара история
Apr., 15th
tax day
we spend it
at home

ден за данъци
прекарваме го
вкъщи
challenge
I reject all
the excuses

предизвикателство
отхвърлям всичките
извинения
birds’ songs
eggs coloring
with my kids

птичи песни
боядисване на яйца
с децата ми
Apr., 16th
morning walk
late for work
with a smile

сутрешна разходка
закъсняла за работа
с усмивка
working weekend
my neighbor goes
hiking

работен уикенд
съседката ми отива
в планината
Easter
after the rain
a rainbow

Великден
след дъжда
дъга
Apr., 17th
dirty beach
on a broken fiddle stick
a fiddler crab

мръсен бряг
на счупения лък
рак-цигулар
shopping
I forget the size
of my swimsuit

пазар
забравям размера
на банския си
drop by drop
all day long
the rain’s pace

капка по капка
цял ден
ритъма на дъжа
Apr., 18th
warm rain
two rainbows
above the city

топъл дъжд
две дъги
над града
sunny day
I plant a new
cactus

слънчев ден
засаждам нов
кактус
sunny afternoon
a family reunion before
the new moon

слънчев следобед
семейно събиране преди
новолунието
Apr., 19th
cool morning
I don’t believe
in sun

хладна утрин
не вярвам
в слънцето
party time
I choose bowling
to drinking

време за купон
избирам боулинга
пред пиенето
cold rain
I count the steps
to my home

студен дъжд
броя стъпките
до дома
Apr., 20th
sleepy kitten
time to go
to work

сънливо коте
време е да отида
на работа
conference
a cute young man
speaks French

конференция
сладък млад мъж
говори френски
April morning
all the trees white
with snow

априлска сутрин
всички дървета побелели
от сняг
Apr., 21st
strong wind
my new hairstyle
vanished

силен вятър
новата ми прическа
изчезна
new hit
I cannot remember
the lyrics

нов хит
не мога да запомня
текста
April snow
the apple buds remain
closed for good

априлски сняг
ябълковите пъпки остават
затворени завинаги
Apr., 22nd
Earth Day
one more tree
for some invoices

Денят на Земята
още едно дърво
за няколко фактури
run, Vessie, run
why did I wake up
so early?

тичай, Веси, тичай
защо се събудих
толкова рано?
Earth Day
I talk about my trees
origami

Денят на Земята
говоря за дърветата ми
оригами
Apr., 23rd
sunny morning
haiku reading
on the beach

слънчево утро
четене на хайку
на плажа
new wave
Lazarus cannot be
risen

нова вълна
Лазар не може да бъде
възкресен
veloparade
the girl with hemophilia
and I in identical outfits

велопарад
момичето с хемофилия и
аз с еднакви екипи
Apr., 24th
blind girl -
she feels my mood
by a single touch

сляпо момиче -
усеща настроението ми
с единствено докосване
Palm Day
so many flowers
overblown

Цветница
толкова цветя
прецъфтели
sunrise
my dog tastes pink
cotton candy

изгрев
кучето ми опитва розов
захарен памук
Apr., 25th
waiting for the bus
temperature rises
with one degree

в очакване на автобуса
температурата се вдига
с един градус
cold rain
I am stopped by
a child’s laughter

студен дъжд
спира ме
смях на дете
Bulgarian lesson
a first grader reads
in English

урок по български
първокласник чете
на английски
Apr., 26th
sakura feast
the frogs sing louder than
children’s chorus

празник на сакура
жабите пеят по-високо
от детския хор
snow in April
why did I throw
my gloves?

сняг през април
защо изхвърлих
ръкавиците си?
coffee time
the art of a man
not to interrupt women

време за кафе
изкуството на един мъж
да не прекъсва жени
Apr., 27th
napkin…
spring came
only on it

салфетека...
пролетта дошла
само върху нея
spring rain
the bent heads
of daffodils*

пролетен дъжд
наведените глави
на нарцисите
*published in Haiku Universe/April, 4th 2017
sunny afternoon
the cat and I
yawn at once

слънчев следобед
котаракът и аз
се прозяваме изведнъж
Apr., 28th
trip
so many haiku moments
behind the window

пътуване
толкова хайку моменти
зад прозореца
origami
I try to make me
a new heart

оригами
опитвам да си направя
ново сърце
hot day
one by one
jackets on the grass

горещ ден
едно по едно
якета на тревата
Apr., 29th
cold wind
my scarf turns
into a coat

студен вятър
шалът ми се превръща
в палто
cold wind
my boyfriend missed
my smile

студен вятър
приятелят ми пропусна
усмивката ми
gloomy sky
the mysterious shapes
of the clouds

мрачно небе
загадъчните форми
на облаците
Apr., 30th
warm noon
some butterflies
show me the way

горещ обед
няколко пеперуди
ми показват пътя
Easter preparation
so many colors
on my fingers

подготовка за Великден
толкова много цветове
по пръстите ми
rainy day
the sad songs
of my dog

дъждовен ден
тъжните песни
на кучето ми