сряда, 31 декември 2014 г.

Моята 2014 г.

Януари
4-ти
в топ 100 на европейските най-креативни автори, заедно с Цецка Илиева, Лидия Лечева, Мая Любенова, Радка Миндова и Диана Тенева.








12-ти
hot tea
your pair of gloves
on my scarf

горещ  чай
твоят чифт ръкавици
върху шала ми


25-ти
От НКФХ Цитаделата:
“The prize for Bulgarian book is gained deservedly by the collection Swards in the city as the prize was handed to the lady with iron nerves and endless passion – Vessislva Savova, main editor of the book.
Призът за "Българска книга" заслужено спечели сборникът "Мечове в града", като наградата бе връчена на дамата с железни нерви и безкрайно търпение - Весислава Савова, главен редактор на сборника.”


Февруари

2-ри
Мой танка стих, публикуван в специалния брой на AtlasPoetica“Geography and Creative Imagination” 

Devil’s Throat cave—
stalactites and stalagmites
show the way
shadows on the wall
moving faster than me

Дяволското гърло –
сталактити и сталагмити
ми показват пътя
сенките по стените
са по-бързи от мен

19-ти
Стихотворение на Божидар Пангелов, с мой превод на английски и превод от Валери Петровски на руски в “Wikilivres.ru” 
На следващия ден Дмитри Смирнов направи превод на награденото ми от Columbia River Reader 2012 хайку и аз също съм със свое портфолио там. 

Март

02ри
Избор на редактора в The Heronsnest 
rain
the yellow smell
of quinces

дъжд
жълтият аромат
на дюли
и приемането му в “PersonalBestв списанието “Under the Basho”  


Април

15-ти
Мое хайку сред "Commended" (поощрени) на
 chrysanthemums
the most beautiful flowers
in the coffin

хризантеми
най-красивите цветя
в ковчега

16-ти
Приета за член на United Haikuand Tanka Society (дотук, другите двама българи на това общество са Петър Чухов и Румен Румянцев)



Май
3-ти

old castle
a veiled woman 
spins
red string of fate
triple twisted

стар замък
забулена жена
преде
нишката на съдбата
три пъти усукана

lemur 
with light in its eyes
a symbol of death
people hide themselves
in the shadows of the dusk

лемур
със светлина в очите
символ на смъртта
хората се крият
в сенките на мрака

white day
on the black path
child’s footprints
in my dream an echo 
of a slide’s bells

бял ден
по черната пътека
детски стъпки
в съня ми ехо
от звънци на шейна

1- ви
Този месец Brass Bell: a haiku journal  обяви тема "Храна".

funeral service
the priest glances
at the widow’s pie

погребение
свещеникът поглежда
към пая на вдовицата

8-ми
Включването ми в поетичния сборник на читалище „Искра”, София, благодарение на Райчо Русев.










10-ти
Мои седока публикувана в "Bamboohutpress" от Стив Уилкинсън

on page 1 (на стр. 1):
ash to ash
how many times
did the sun rise in the east
phoenix
the outspread wings
to the wavering blaze

  пепел при пепелта
колко пъти
изгрява слънцето на изток
феникс
разперени криле
към трептящия пламък

on page 2 (на стр. 2)

waiting for
early april showers
longing dry soil
could you at least see
her tears falling down
a lonely widow

в очакване на
ранните априлски дъждове
копнеещата суха почва
можеш ли поне да видиш
сълзите които падат
самотна вдовица
.
a broken toy
the baby is playing
in the yard
on that day years ago
I laid to rest my first
teddy bear

счупена играчка
бебето си играе
на двора
на този ден преди години
аз изпратих за последно първото
плюшено мече

23-ти
rainy day
an aroma of chestnuts
in the wind

дъждовен ден
аромат на кестени
във вятъра


first sparrow
the mulled sake cools down
without you
the first calendar page
is torn into pieces

първи врабец
греяното саке изстива
без теб
първата страница от календара
скъсана на парчета

23-ти
- Задочното ми участие в "Кафене.бг" с пет хайку на тема "Изпечи и кажи", които подредих като части от човешкия живот. Там участвам заедно с Владислав Христов и Илияна Делева:
 трохи
от курабийки
... първа целувка

сватбена торта –
блатовете прегорени
от тъщата

прощъпулник –
погачата опечена
от съседа хлебар

рожден ден
и сокът, и тортата
от моркови

опело
отчето току поглежда
сладкиша на вдовицата


Юни
1-ви
Този месец Brass Bell: a haikujournal обяви тема "Цветя". 

pending her return
a bunch of carnations
on the table

в очакване на завръщането ѝ
букет карамфили
на масата

6-ти

Осмо място на конкурса за кратък фантастичен разказ наимето на Агоп Мелконян с произведението „Призраци” и включването му в електронния брой, посветен на конкурса. 









7-ми
мое хайку отличено на  с отличие от Седмиянационален конкурс за хайку 2014 г.

пътуване
преди тунела дъжд
след него дъга

traveling
before the tunnel rain
after it a rainbow

22-ри
- стихотворения на Божидар Пангелов в мой превод, включени в The Second Genesis“ – антология на съвременната световна поезия – Индия‘ 2014

28-ми
 – номинация за съвместния ни проект с Коста Сивов „Приказки от блатото” от тазгодишното издание на лятната „Таласъмия”

юли, 2014 г.

ruined temple
 a bowl of rice
 at the door-sill

разрушен храм
купичка ориз
на прага

a mute crow
 it is early for the autumn
 it is late for Basho

ням гарван
рано е за есента
късно е за Башо

2-ри
- След като Едвин Сугарев ме покани за участие в този брой на "Литературен вестник", посветен на хайку, пет от общо изпратените пет мои тристишия са публикувани на стр. 11.

Този месец Brass Bell: a haikujournal обяви тема "Птици". 

evening breeze
only the herring gull and me
on the beach
 
вечерен бриз
само гларусът и аз
на плажа

12-ти
- Мое хайку в Under the Basho, Modern Haiku:
accordion
on the underground platform
a blind musician

акордеон
на перона на метрото
сляп музикант

- номинация от Таласъмия 2014 г. за разказа "Приказки от блатото" в съавторство с Коста Сивов










Август
1ви 
–  Brass bell:haiku journal, тема „Цветове” :
first date
her dress
red

първа среща
роклята ѝ
червена


22-ри -

на страници 20-21 в първото издание на Undertow Tanka Review:
  
undertow
running back to the sea
a seashell
looking back at your steps
cannot remember your face

someone sings
easy come easy go
an echo
the waves are going back
back to the deep ocean

unknown creature
at the bottom of the ocean
a secret
a robber has stolen
a picture of yours

Септември, 2014

1-ви: -  Мое хайку сред ZATSUEI (HAIKU OF MERIT)Shintai в лятното издание на World Haiku Review, 2014

hailstorm
bang bang bang
a heavy gun

5-ти - Мое хайку, наградено с InternationalSakura Award

first date
white blossoms all over
her black hair

25-ти 

– Моят пътепис сред наградените от „Кафене.бг” на тема „На един час път от София”. 


октомври

Излезе учебното помагало „Четене с разбиране за първи клас“, където е включен откъс от „Приключенията на Щур и Враби“.

ноември

- кратка проза в Lost paper


- в класацията Top Poetrytranslations за превода ми на книгата на Божидар Пангелов „Перо от Фуджияма“

-  мои хайку в Sharpening the Green Pencil,2014 (p. 233&250) на български, английски и румънски 

 snowy night
even the raven’s voice
fades away

снежна нощ
дори гласът на гарвана
заглъхва

noapte cu zăpadă –
chiar şi vocea corbului
dispare
 translated from English into Romanian by Cristina OPREA

a snowy morn
stepping in the footprints
of a dog

снежно утро
стъпвам в следите
на куче

zori cu zăpadă
păşind pe urmele
unui câine
translated from English into Romanian by Cristina OPREA

декември

- излезе от печат триезичният хайку сборник „Кибритени лодки“ с мое участие, в съавторство с Диляна Георгиева и Дарина Денева от издателство „Пергамент“; редактор – Петър Чухов, корица - Иво Рафаилов








15-ти
първо място на II Национален конкурс на БХС на тема „Декември“

Коледа
дъщеря ми украсява
чужда елха


Медии и блогъри:
(1) Цитаделата
(2) Актуално – за шестте българки отличени сред
European Top 100 Most Creative Haiku Authors

(2) БНР(последната новина , в края)
„Хърватското списание Diogen отличи българската писателка, сценарист и блогър Весислава Савова с втора награда за сенрюто й...”
(3) Интервю от Яница Маринова за „Новата журналистика”  
(4) За книгата „Кибритени лодки“, както следва
- Maya Kisyova - Тheatre and Literature - първа рецензия 

(6) Първото ми, за изминалата година, ревю извън страниците на моя блог – за „Камуфлаж“ от Петър Чухов – в „Актуално“ 

понеделник, 29 декември 2014 г.

Явор Цанев - "Слънчогледите"

Издателство – “Gaiana book&art studio”
Година – 2014

част от 

Явор Цанев. Едва ли има почитател на българските фантастика,  фентъзи и хорър, който да не познава името на собственика на гореспоменатото издателство – поне го свързва със списание „Дракус“. Доколкото ми е известно, то е единственото хартиено издание, посветено на тези жанрове. Списание, което определено харесвам, но вярвам, няма да бъда обявена в пристрастност. Ако проследите страницата „Ревюта – 2014 г.“ (книгите, които прочетох само през настоящата година), сигурно ще се убедите, че имам интерес към разнообразни жанрове и различни автори, които ми допадат. Нещо повече, когато харесам даден автор, аз се аргументирам защо, както и когато отказвам да продължа прочита си след задължителните 50 страници. Аргументацията за „пристрастията“ ми към творчеството на Явор Цанев е отразена в ревютата за „Странноприемницата“ и „Вино за мъртвите“. Сега ще го направя и за „Слънчогледите“. И ще разберете защо, а аз ще се опитам да устоя на желанието да разгледам всеки разказ по отделно, защото рискувам да Ви разваля удоволствието от четенето, като издам прекалено много (както е модерно да се казва, „да вкарам спойлери“).

Разказите в този сборник изследват една много търсена и рядко достигаща аргументирано присъствие, със задълбочени проучвания тема - любимата тема на Лъвкрафт за „първичния, космически страх“, страха от непознатото. Наистина е много опасно млад автор да тръгне по утъпкани от доказали се майстори на жанра пътеки, но Явор Цанев не е от тези творци, които се боят от провал, защото преди да пристъпи към която и да е тема, развихрила въображението му, той вече има достатъчно познания, за да го направи. Това е и причината най-големите кошмари, бълнувания или накратко – страхове, да изваят толкова реалистични картини, които да провокират читателя да тръгне по тези пътеки и буквално да се срещне с героите от разказите.

Кинематографският подход, при който полезрението обхваща една доста обширна част от общия пейзаж и постепенно се стеснява толкова много, че от човека остава само собствената му психика, е характерен за двадесетте разказа в „Слънчогледите“. Писателят рядко се спира на подробности, които биха отдалечили и „размазали“ фокуса с излишно философстване. Той проследява промените, които външни или вътрешни фактори провокират неподозирани сили у героя му. Дали ще го постави в изолация или ще го хвърли направо в лапите на непознатото, той внимателно пресъздава промените, които настъпват у героите му и оставя на читателя да довърши случващото се, което първоначално може и да бъде (привидно) докарано до самия му край. А кой може да каже какво е начало и какво е край?

Това не означава, че Явор Цанев пренебрегва обстановката. Напротив, придавайки й нереалистичен в повечето случаи, но съвсем достоверен вид, той използва този фон за по-пълно разгръщане на своите герои, които независимо дали се развиват до неподозирани от тях самите граници или деградират до последен стадий, разкриват и най-скритите ъгълчета от така и непроучения до край човешки мозък.

Можете да си помислите – е и, какво от това? Всеки има своите страхове. Защо да се занимавам и с чуждите? Сигурно е така, но наистина е въпрос на смелост човек не само да ги признае (свои или чужди), но и да им позволи да го отведе до там, от където дори и да се измъкне невредим физически, никога няма да бъде същият.


Иска ми се да кажа и няколко думи за композицията на разказите, но като че ли в предговора си Явор Цанев предлага най-успешната метафора. На пръв поглед те са като семките от слънчогледова пита – аз бих допълнила, съвършени в подредбата си. От друга страна, обаче, от която и семка да започнете да отделяте люспите и да сдъвчете ядката (самата есенция на разказа), няма да си развалите удоволствието. Всъщност, нали не сте забравили, че един от първичните страхове е този от изяждането? Явор Цанев ще Ви го напомни по неподозиран начин, а от Вас зависи дали ще изядете или ще бъдете изяден. 

неделя, 28 декември 2014 г.

Пишете по-добре: три начина да представите главния герой

последната за тази година статия

от Лес Едгъртън, гост в The Writer’s Digest

За автора: Лес Едгъртън е автор на петнадесет книги, включително две за писането: „Hooked“ и „Finding Your Voice“. Той също така пише разкази, статии, есета, романи и сценарии.
      
Един от най-големите демони в ръкописа е този, който се появява, когато авторът не представя правилно протагониста в рамките на първата глава. Читателите искат да разберат бързо пола, възрастта и нивото му на усъвършенстване в света на историята и те искат да се свържат с героя на емоционално ниво. С други думи, интересът на читателя към протагониста трябва да бъде спечелен.

Ако харесваме един герой, тогава искаме да го видим, че се справя добре и искаме да го последваме и да инвестираме времето и интереса си като вземем неговата страна в усилията, които полага. Важното обаче е, че вече знаем нещо съществено за героя за да го харесаме. Номерът е да се избягва индивидуалното описание или експониране, вместо да се покаже героя в действие. 


1. Запазете физическото описание минимално

Физическото описание на героя – освен ако не е подчертано извън нормите – допринася сравнително малко, за да се привлече читателя. Действията на героя или подробностите като неговата заетост и интереси са много по-полезни. Читателят ще довърши перфектно описанието му по свой начин, ако просто кажем, че чичо Чарли е колекционер на пеперуди или, че е митничар. Постъпвайки така, ще запълним повече от 10 страници, запълнени с описание на косата и цвета на очите, височината, теглото и всякакви такива досадни подробности.

Моето писане съдържа много малко описание на който и да е от героите ми – то практически не съществува – тъй като от години питам читателите дали могат да опишат произволно избран от мен герой от моите истории и неизменно, те правят детайлно описание, без значение кой от героите съм избрал. Когато им казвам, че никога не съм описвал споменатия герой, те са изненадани и някои се кълнат, че съм, стигайки дори по-далеч и вадят историята, за да хвърлят бърз поглед дали съм включил описание. Така и не го намират.

Въпросът е, че физическото описание на героите е надценено и най-слабият начин да се даде на читателя ментална картина на героя Ви. Физическото описание е от значение само ако то всъщност означава нещо за историята. Например, герой със споменат недъг – недъг, който е съществен за него – тича в маратона на Бостън и го печели.

2. Обрисуване в процеса на действие

Един от най-добре продаваните британски писатели Ник Хорнби започва романа си „Как да бъдем добри“ като прекарва протагониста си през инцидент, който се развива в действието и е съвсем нетипичен за нейното поведение и самоличност.

 „Аз съм на паркинга на „Лийдс“, когато казвам на съпруга си, че не искам да бъда омъжена за него повече. Дейвид дори не е на паркинга с мен. Той е у дома, грижи се за децата и аз му се обадих,за да му напомня, че трябва да напише бележка за класната на Моли. Останалото... просто се изплъзва от устата ми. Това е грешка, очевидно. Защото аз се изненадвам сама от себе си, че съм такъв човек, който може да каже на съпруга си, че не иска да бъде омъжена за него повече. Наистина си мислех, че не съм такъв човек, който си стои на паркинга и казва такива неща по телефона. Мога да опиша себе си като човек, който не забравя имена, например, защото съм запомняла имена хиляди пъти, а съм ги забравяла само един или два. Но за повечето хора разговорът за края на брака се случва само веднъж, ако изобщо се случи. Ако изберете да проведете Вашия по телефона, на паркинга „Лийдс“, то не можете да претендирате, че това не е типично за Вас, по същия начин, по който Лий Харви Осуалд не може да претендира, че да застреля президента съвсем не е типично за него. Понякога трябва да бъдем осъдени от самите себе си.“

Леле! Не Ви ли се иска Вие да бяхте написали това? На мен със сигурност ми се иска!

Докато минаваме през кризата на проблема, ние научаваме много за протагониста Кейти Кар. Първо, тя се изненадва и дори изумява от собственото си поведение, което тя вижда като диаметрално противоположно на това какъв човек е тя. Тя просто не е такъв човек (поне в нейната глава), че да изговори желанието си за развод със съпруга си по телефона. Загатването отвъд думите е, че тя е искрено стъписана от това, че дори е обмисляла развод, а какво останало, да го обяви по телефона. Читателите подозират, че те попадат на ненадежден разказвач, а ненадеждните разказвачи почти винаги носят в себе си обещанието поне за забавление (за читателите) в историята. Вълнуващо е да се опитаме да си представим истината за героя от уликите, които авторът подсигурява.

Или може би ще се окаже, че това е истинският й характер и е било необходимо разтърсващо събитие (крахът на брака й), за да го извади на повърхността. В което и да е събитие, тези начални редове обещават интригуващо четиво и това се постига с представянето на героинята в действие. Тя казва, че е жена на изненадите, че води стандартен начин на живот и вероятно дори е скучна – но после тя извършва нещо нетипично (за нея). Кой не би искал да продължи да чете, за да разбере защо тя е действала по този начин? Малко са тези, които биха устояли, а тази история накрая се оказва един от бестселърите на New York Times.


3. Налагане на индивидуалност и дълбочина

Много различен пример за установяване характера на протагониста отначало откриваме в „Изгубената нощ“ на Майкъл Конъли.

 Няма край за нещата в сърцето“ – някой ми беше казал това някога.
Каза ми, че идва от стихотворение, в което вярва. Тя го разбираше, че това означава, че ако вземете нещо присърце, наистина приемете вътре в себе си тези червени кадифени дипли, то винаги ще бъде там за Вас. Без значение какво се случва, то ще бъде там, чакайки. Тя каза, че това може да бъде човек, място мечта. Мисия. Нещо свято. Тя ми каза, че всичко това е в тези тайни дипли. Винаги. Всичко то е част от същото и винаги ще бъде там, живеейки със същия ритъм, с който и сърцето Ви.
Аз съм петдесет и двегодишна и вярвам в това. През нощта, когато се опитвам да спя, но не мога, аз го знам. Това е времето, когато разбирам, че всичките ми пътища са свързани и виждам хора, които съм обичала и мразела, на които съм помагала и които съм наранявала. Виждам протегнати към мен ръце. Чувам ритъма и виждам и разбирам какво трябва да направя. Знам, че това е моята мисия и знам, че няма начин да направя нещо друго или да се върна назад. И то се случва в моментите, в който знам, че няма край за нещата в сърцето.“

Какво прави това начало различно? Е, то е от автор с утвърдено име, със значителна публика. Книгите на Майкъл Конъли са били в списъка на бестселърите поне 19 пъти. Това означава, че той може да напише каквото и да е начало, което му хрумне и то ще бъде публикувано. Това обаче също така означава, че в ръцете на писател без вече осигурена публика, началото с част от философията на протагониста може да свърши работа, ако е направено както трябва, защото иначе може да се окаже сантиментално или да се погледне на него със снизхождение.

Има обаче друг фактор, който върши работа тук. Конъли пише детективски романи и неговият протагонист Йеронимус Бош е герой, който той използва много. Всъщност, деветнадесет пъти. Една от причините поредицата с този герой да стане популярна е индивидуалността, която кара читателя да го почувства скъп и интересен. Една от чудатостите на Бош е, че той е дълбоко философски човек. Той не е просто човек, който тича наоколо, разгадавайки криминални случаи. Той избира престъпленията, които да разследва – само тези, които предизвикват философския му интерес, обикновено аспект на нещо, което възприема като част от себе си. Разрешаването на криминални случаи за Бош е начин да се справи със собствените си психологически проблеми. Което е причината романите на Конъли да се издигат над жанровете и да бъдат толкова популярни. Те се отнасят до вътрешния психологически живот точно толкова, колкото и до разрешаването на криминални случаи.

Можем да видим още в началото, че Бош е детектив с дълбока душевност и вглъбен и разсъдлив човек. Това е, което авторът е избрал да разкрие за своя герой. Това е герой, който си заслужава да бъде опознат по-добре – герой с дълбочина.

Можем да разберем още в началото, че предстоят проблеми. Разказвачът вече ни е казал, че героят ще бъде въвлечен в тъмна битка, битка колкото със самия себе си, толкова и с неговия излязъл на сцената противник.


И така, ние продължаваме да четем. Както и за да продължат и Вашите читатели, трябва да изработите такова изкусително начало.